Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
..………...2022 г., град Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
При участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря Румела Михайлова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 364/2022 г. на АдмС - Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище Варна на Комисия за защита на потребителите, против Решение № 74 от
17.01.2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС) по АНД № 1677/2021 г., с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № В-028473/09.05.2013 г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра. С отмененото НП на „Лана ЕМ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лв. на основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) за извършено нарушение по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от същия закон.
С жалбата се настоява, че съдебният акт на ВРС
е недопустим, като решението следва да се обезсили. Изложени са доводи, че
въззивният съд се е произнесъл по просрочена жалба, доколкото НП е било връчено
на дружеството на 27.06.2013 г. В потвърждение на тезата си, касаторът посочва,
че НП е било издадено на 09.05.2013 г., а преписката е била получена в ТД на НАП на 19.06.2014 г., поради което
единствената възможна година на получаване е 2013 г. В условията на
евентуалност се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, при допуснато нарушение на процесуалните правила, т.к. изводите
на въззивния съд са неправилни и противоречат на събраните доказателства. Предвид
приетото от ВРС, че жалбата срещу НП не е просрочена, неправилно ВРС впоследствие
ВРС приема, че НП е влязло в законна сила и се произнася с мотиви за изтичане
на изпълнителската давност на наказанието, позовавайки се на Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на ВАС. Твърди, че предвид липсата на разпоредба, уреждаща
абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 ЗАНН, тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН. В този смисъл, се излагат съображения, че цитираните
разпоредби предвиждат различна от приетата от въззивния съд тригодишна
абсолютна давност. Сочи се, че безспорно се установява фактическия състав на
нарушението, като не са налице предпоставки за определяне на случая като
маловажен. Изложени са доводи, че при издаване на НП не е допуснато нарушение
на процесуалните правила. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение и
да се потвърди НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
две съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендирания
размер за адвокатското възнаграждение от ответника.
С писмено становище от гл. юрисконсулт Н. Н. –
процесуален представител на касатора, се поддържат изложените доводи в касационната
жалба и направените искания с нея.
Ответникът
– „Лана ЕМ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. Б.Д., поддържа
становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне
в сила на обжалвания съдебен акт на ВРС. Настоява се, че са изтекли и
обикновената, и абсолютната давност съобразно чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл 81, ал.
3 НК, а и дори да се приеме, че НП е било връчено, то е изтекла и
изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният
съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените
становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които ВРС извежда от събраните по делото доказателства, и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК,
определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Лана ЕМ“
ЕООД срещу НП
№ № В-028473/09.05.2013 г. на Директора на РД – Варна при КЗП, с
което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 300 лв. на
основание чл. 198 ЗЗП за извършено нарушение по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от същия
закон.
Нарушението според НП се състои в следното: „Лана ЕМ“ ЕООД
извършва търговска дейност в обект –
магазин за дрехи в гр. Варна, бул. “Чаталджа“ и ул. “Цар Асен“, в който се
предлагат дамски блузи, ризи, рокли, панталони и други, като стоките са с
обявени продажни, но дружеството не е изпълнило административното си задължение
да предлага на потребителите стоки с етикети, съдържащи информация на български
език за производител, вносител, ако стоката е от внос, вид на стоката и нейните
съществени характеристики. Такива са отсъствали за посочените в НП стоки.
За установеното нарушение на 12.04.2013г. на
дружеството бил издаден АУАН, а въз основа на него на 09.05.2013 г. било
издадено и НП.
С обжалваното съдебно решение ВРС приема, че жалбата е
допустима, предвид невъзможността за установяване точната година на връчване на
НП. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
За да отмени НП въззивният съд се е позовал на
разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от 2015 г. на
ВКС и ВАС, като приема, че е изтекла тригодишната погасителна давност за
изпълнение на наложената имуществена санкция.
Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН
при проверка на съдебни актове, постановени по административнонаказателни дела,
касационната инстанция извършва контрол по посочените в жалбата или протеста
пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на
съдебния акт с материалния закон следи служебно. При извършената проверка на
контролираното решение по отношение на неговата валидност и допустимост,
настоящата инстанция намира същото за недопустимо по следните съображения:
Неправилно ВРС приема, че подадената на 12.04.2021 г.
жалба срещу процесното НП № № В-028473/09.05.2013 г. на Директора на РД – Варна
при КЗП не е просрочена, респ. че е допустима.
Действително, в известие за доставяне (л. 24 от
делото) на процесното НП на наказаното дружество, получателят е отбелязал, че
същото е получено на 27.06…, като не е посочена годината на получаване. Годината
на получаване на пратката по процесното известие за доставяне не може да бъде
посочена и от Български пощи, доколкото информацията за датата на получаване на
пратките се съхранява в едногодишен срок. Липсата на отразяване на годината на
получаване в известието за доставяне на НП създава затруднения да се установи
датата на получаване на НП и в частност годината.
ВРС обаче не е съобразил, че на гърба на въпросното известие
за доставяне има поставен печат – пощенско клеймо от 01.07.2013 г., който факт
е достатъчен да се направи обоснован извод, че именно това е годината на
получаване. В потвърждение на този извод е и поставеният печат – изходящо
клеймо на лицевата страна на известието за доставяне от 28.VІ.13. Тоест фактът,
че на 27.06. 2013 г. е получено НП се установява от поставените на лицевата
страна и на гърба на известието за доставяне пощенски клейма, от които
безспорно се установява, че годината на получаване е 2013 г.
Индиция в подкрепа на този извод на касационната
инстанция е и обстоятелството, че процесното НП, издадено на дружеството е било
изпратено през 2014 г. на публичен изпълнител за събиране на санкцията. Пристъпването
към принудително събиране на наложената имуществена санкция предполага влизане
в сила на процесното НП, както и че въпросното известие за доставяне е
приложено към административнонаказателната преписка най-късно към 2014 г. Съдът
съобразява и че не е налице спор по отношение на факта, че лицето, посочено в
известието за доставяне като получател на НП, е представител на дружеството –
продавач-консултант, както и че съгласно чл. 180, ал. 5 НПК връчването на призовки, съобщения и книжа на
юридическо лице става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема
книжата.
Съгласно действащата към момента на издаване на НП и
към момента на подаване на жалбата срещу НП до районния съд редакция на чл. 59,
ал. 2 ЗАНН, срокът за обжалване на НП от нарушителя е седемдневен срок от
връчването му.
В настоящия случай, процесното НП, изпратено по пощата
до наказаното лице, е получено от наказаното дружество на 27.06.2013 г., т.е.
7-дневният срок за обжалване на НП е изтекъл на 04.07.2013 г. (предвид правилото
на чл. 183, ал. 2 НПК срокът започва да тече от следващия ден – 28.06.2013 г. и
изтича на 04.07.2013 г., четвъртък, присъствен ден). Подадената на 12.04.2021
г. жалба от наказаното лице срещу НП се явява подадена след изтичане на
преклузивния срок за обжалване на НП, респ. недопустима е и е следвало да бъде
оставена без разглеждане и да бъде прекратено съдебното производство пред ВРС
на основание чл. 63г ЗАНН.
Произнасянето на ВРС по процесната недопустима като
просрочена жалба обосновава извод за наличие на основание за обезсилване на
съдебния му акт, за оставяне без разглеждане на жалбата срещу НП и за
прекратяване на съдебното производство пред ВРС по обжалване на въпросното НП.
Предвид направения извод, обсъждането на останали
доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт на ВРС се явява
безпредметно. Следва да се посочи само следното: Изпълнителската давност по чл.
82, ал. 3 ЗАНН се прилага по отношение на влезли в сила НП. Направеният от ВРС
извод, че в случая е изтекла въпросната давност е в противоречие с извода му,
че жалбата срещу НП не е просрочена, т.к. последното сочи на невлизане в сила
на НП.
Предвид наличието на издадено на 09.05.2013 г. НП,
доводите на наказаното дружество за изтекла обикновена и абсолютна давност за
нарушение, извършено на 12.04.2013 г., се явяват несъстоятелни. Нормите на чл.
80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 НК регламентират давност за висящи
производства, а в случая административнонакателното производство е приключило с
влизане в сила на НП.
При този изход на спора, на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, ответникът по касацията следва да бъде осъден да
заплати на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции в общ
размер на 160 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за производствата
по двете инстанции в размер на по 80 лева, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с
чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 74 от
17.01.2022 г. по АНД № 20213110201677/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Лана ЕМ“
ЕООД, ЕИК ******* срещу Наказателно постановление № В-028473/09.05.2013 г. на
Директора на РД – Варна при КЗП.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД №
1677/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Лана ЕМ“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра при КЗП, разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни
инстанции в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.