Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 12.04.2023
г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесети
март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 596/ 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Амбулатория за
индивидуална практика за първична помощ по дентална
медицина - Ермадент“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, подадена чрез адвокат, упълномощен от управителя на търговското
дружество, срещу ЗНПАМ № ФК-406-0123031/ 07.12.2022 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради неспазване на установената форма, нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и несъответствие с неговата цел.
В жалбата се посочва, че съставените от
органа по приходите протокол за извършена проверка и протокол за предприети
действия за обезпечаване на доказателства не отразяват действителното
фактическо положение на проверявания обект. Оспорва се твърдението, че
дружеството не използва ФУ, което да е от одобрен тип и отговарящо на изискванията
на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Излага съображения за немотивираност на
оспорената заповед при определяне на продължителността на срока на наложената
ПАМ, както и че определения срок на ПАМ от 14 дни е несъразмерен и
несъответстващ на целта на закона.
Искането е да се отмени оспорената ЗНПАМ. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалба по изложените в същата съображения. Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът – началник отдел „ Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в писмено становище на пълномощник, както и чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна и излага
съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност на оспорената
заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при евентуално
уважаване на жалбата.
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.149, ал.3 от АПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
С оспорената в настоящото производство ЗНПАМ
на „Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина - Ермадент“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, е наложена ПАМ
„Запечатване на търговски обект – ***“, находящ се в
***, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Правното основание за издаване на ЗНПАМ е чл. 186, ал. 1, т.2 от ЗДДС. В
обстоятелствената част на ЗНПАМ е посочено, че при извършена проверка на 30.11.2022
г., в 13.15 часа, на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ***,
находящ се в ***, стопанисван от „Амбулатория за
индивидуална практика за първична помощ по дентална
медицина - Ермадент“ ЕООД, е констатирано, че дружеството
в качеството на задължено лице по смисъла чл. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември
от 2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магаин, не използва фискално устройсто
/ФУ/ от одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания на чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредбата, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата наредба.
В ЗНПАМ е записано, че за извършена контролна
покупка на стойност 10 лв., платени в
брой от проверяващ *** Г. Н., преди
легитимацията, от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ (фискално
устройство) „Compact M KL“, с ИН на ФУ *** и
ИН на ФП ***, с рег. № ***, е издаден фискален касов бон с № ***/30.11.2022
г., който не съдържа двумерен баркод /QR
код/, съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. и задължителен реквизит съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от
същата наредба.
На следващо място в ЗНПАМ е посочено, че при
проверка в ИС на НАП – модул „Фискални устройства с дистанционна връзка“,
е установено, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават
автоматично от ФУ по дистанционната връзка към НАП съгласно Приложение № 17 към
чл. 10, ал. 10 и чл. 25, ал. 9 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.
8, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на
НАП.
При издаване на заповедта е спазена
установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Следователно процесната заповед
следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование на органа, който
я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и
ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Оспореният административен акт обаче е
издаден в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
Налице са материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна
разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство
или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от
Българския институт по метрология.
В чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е
предвидено, че фискалните устройства трябва да отговарят на: 1. Функционалните
изисквания съгласно приложение № 1; 2. техническите изисквания съгласно
приложение № 2. Според чл. 8, ал. 2 от наредбата, ФУ от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционални изисквания съгласно
ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.
10, ал. 9. В раздел III „Изисквания за изобразяване и
отпечатване на информацията при работа с ФУ“ от Приложение № 1 към
чл. 8, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, в т. 4 е посочено, че
фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите
по чл. 26, ал. 1 и 2. Фискалната касова
бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително реквизита двумерен баркод
/QR код/, с изключение на фискална касова бележка, която се
издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава на хартиен
носител / чл. 26, ал. 1, т. 16 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ/.
В съставения протокол за извършена проверка е
удостоверено, че издадената фискална касова бележка от монтирано и работещо в
обекта фискално устройство не съдържа двумерен баркод.
Това обстоятелство се установява и от приложения по административната преписка
фискален бон, отпечатан от фискалното устройство, видно от който същия не
съдържа QR код. Ето защо, след като е отчитал продажбите в обекта на
фискално устройство, което не отговаря на изискванията, правилно е прието, че
от дружеството е осъществено нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице – констатирано е използване на фискално
устройство от неодобрен тип, неотговарящо на функционалните изисквания
съобразно приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка
и се подкрепя от приложените към протокола доказателства. Нарушението обаче е
преустановено в деня на неговото констатиране, а именно на 30.11.2022 г., като
видно от приложената по делото справка на НАП за регистрирани промени на
данните за фискално устройство, на посочената дата в 15:59 часа дружеството е
регистрирало ФУ с номер *** и ФП с номер ***, със
свидетелство № ***, за обект – ***, находящ се в ***.
Горното обстоятелство обаче не е отчетено от
административния орган при издаване на заповедта за налагане на ПАМ, датираща от 07.12.2022 г., т.е. след като нарушението
вече е преустановено и противоправното поведение е
коригирано.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяването
и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. В
случая наложената с оспорената заповед мярка не съответства на преустановителната цел на ПАМ, доколкото констатираното от
органите по приходите нарушение е отстранено непосредствено след приключване на
проверката. По делото липсват и доказателства за настъпили вредни последици от
установеното нарушение, поради което процесната ПАМ
няма как да има функция, целяща отстраняването на такива последици. При това
положение, вместо постигане на законово предвидените цели на
административна принуда, в конкретния случай процесната
ПАМ, изразяваща се в запечатване на търговския обект, ограничава в значителна
степен правата на жалбоподателя, възпрепятствайки го да упражнява търговска
дейност за определен срок.
Възражението за нарушаване на принципа на
съразмерност при определяне на срока на ПАМ е основателно.
Определеният срок на действие на
принудителната административна мярка – запечатване на обекта за срок от 14 дни,
е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от лицето. Доколкото обаче нарушението е
преустановено на 30.11.2022 г., т.е. преди издаването на заповедта за налагане
на ПАМ от 07.12.2022 г., очевидно тази цел е била постигната преди налагане на
мярката, поради което определения от органа срок, клонящ към средно установения,
се явява необоснован и несъразмерен. В тази връзка липсват данни за други
нарушения от същия вид или за извършени от търговеца други нарушения на
финансовата дисциплина, относими към определянето на
размера на ПАМ. Всичко това обосновава извод, че процесната
ПАМ за срок от 14 дни е прекомерна, налагането й за този срок предполага за
търговеца вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел, което е в
разрез с изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК.
По изложените съображения, оспорената заповед
е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и при
несъответствие с неговата цел и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на спора е основателно
своевременно заявеното искане на дружеството-жалбоподател за присъждане на
деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 1200 лв.,
представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № **/ *** г.,
както и 50 лв. – внесена ДТ. Поради направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар съдът приема, че същия следва да бъде намален в минимално
предвидения, в разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от 1000 лв.
Представената административна преписка позволява да се установят спорните
факти, поради което не са събирани други доказателства. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в общ размер на 1050
лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172,
ал.2, предл.5-то от АПК,
Съдът:
Р Е Ш И:
Отменя ЗНПАМ №
ФК-406-0123031/ 07.12.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП.
Осъжда Национална агенция по
приходите, гр. София да заплати на „Амбулатория за индивидуална практика за
първична помощ по дентална медицина - Ермадент“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, деловодни разноски в размер на 1050 лв. (хиляда и петдесет
лева).
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: