МОТИВИ към
ПРИСЪДА от 13.03.2019г. на КРС по НОХД № 842/ 2018г.
Повдигнато е
обвинение срещу А.М.Д. по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК за извършено престъпление на 25.01.2018г. в гр.Кърджали.
Повдигнато е и обвинение срещу А.А.Д. по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за извършено престъпление на
25.01.2018г. в гр.Кърджали.
Прокурорът в
хода на съдебните прения заявява, че на съдебно производство се установи
фактическа обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт. Намира
обвинението за напълно и несъмнено доказано. Деянието и на двамата подсъдими е
не просто обществено неприемливо, но и изключително цинично, тъй като е било
особено безсрамно със смъкването на панталона на подсъдимия Д. и думите
произнесени от него да му бъдат занесени салфетки, за да бъде забърсан половия
му член. Тези думи били повторени и от подсъдимия Д.. По този начин в много
груба форма са засегнатите интересите на обществото, което напълно съответства
на задължителната съдебна практика дадена в Постановление на Пленума на ВС № 2/
1974г. Моли съда да признае двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им
обвинение по ал.2 на чл.325 от НК като им се определи наказание над средния
размер предвиден в тази норма, тъй като всички разпитани пред съда свидетели
заявили, че никога в живота си не са сблъсквали с подобна форма на цинизъм. Настоява
по отношение на определеното наказание да се приложи чл.66 ал.1 от НК, тъй като
се ползват с добри характеристични данни по местоживеене и са с чисто съдебно
минало.
По делото е приет
за съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск предявен от М.А.У.
против двамата подсъдими А.Д. и А.Д. за сумата от 2500лв., която да заплатят
солидарно, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението извършено на 25.01.2018г. в гр.Кърджали, както и направените по
делото разноски. Пострадалият У. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител.
По делото е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск предявен
от А.К.С. против двамата подсъдими А.Д. и А.Д. за сумата от 3000лв., която да
заплатят солидарно, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението извършено на 25.01.2018г. в гр.Кърджали ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски. Пострадалият С. е конституиран като граждански ищец. Повереникът му в ход по същество настоява, че по безспорен
начин било доказано деянието извършено от двамата подсъдими А.Д. и А.Д., което
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм. В резултат на
престъплението доверителят му С. претърпял неимуществени вреди изразяващи се в
морално страдание, уронване на честта и достойнството. В резултат на описаното
деяние станал по- затворен, необщителен, нервен и напрегнат.
Всичко това наложило той да се премести да живее в гр.Пловдив. Моли съда да осъди
подсъдимите да му заплатят обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 3000лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Настоява и да бъдат присъдени и разноските
по делото за адвокатско възнаграждение в досъдебното и в настоящото
производство в общ размер от 1600лв.
Подсъдимият А.Д.
не се признава за виновен и отказва да дава обяснения. В своя защита заявява,
че ако е казал някакви думи, то го е направил, защото си мислел, че го убиват. В
последна дума подсъдимият Д. настоява, че бил удрян от М.У. и от още двама мъже.
Ако им е казал нещо, то е било от страх. Не бил обиждал никой докато бил на
масата в заведението, а ако е сторил това то е било по време на нанесения му побой
или вече навън. Назначеният му служебен защитник намира гражданският иск
предявен от сервитьора С. за недоказан, защото такива доказателства не били
събрани. Настоява, че по делото се установило, че скандалът тръгнал още от
масата в заведението и било явно кой всъщност го започнал. Свидетелите Т., К. и
У. извели двамата подсъдими навън, където продължили боя. Намира, че чл.325
ал.2 от НК по никакъв начин не би било редно да се прилага по отношение на подзащитния й, съответно и по отношение на Д.. Те не са имали
такова поведение и не са налице признаците на хулиганството по чл.325. От
субективна страна липсва и умисъла за извършване на такова престъпление. След
станалия побой се намесили Т.Т., У. и К., които
нанесли побой над Д. и го изхвърлили извън заведението. В този момент деецът Д.
се ядосал и действително изсипал различни думи, най- вероятно и нецензурни. Не
било редно да се наказва по никакъв начин А.Д., а би следвало да има реторсия, защото и тримата свидетели са му нанасяли удари
за едно неплащане на сметката. Нямало категорични доказателства, че именно
подсъдимият А.Д. е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Няма нито изключителна
дързост, нито изключителен цинизъм от страна на нейния подзащитен.
Той се държал по арогантен и грозен начин, но това е станало при самоотбрана.
Настоява за приложение на разпоредбата на чл.304 от НПК и А.Д. да бъде обявен
за невинен. Пледира, че гражданските искове били неоснователни и недоказани,
както и вземанията им не би трябвало да са солидарни.
Подсъдимият А.Д.
не се признава за виновен и отказва да дава обяснения за случилото се на
инкриминираната дата. В своя защита заявява, че няма да дава никакви обяснения.
При последна дума заявява, че след като се върнал от тоалетната видял М.У. да
държи А.Д. за врата, след което на последния му бил нанесен невероятен бой. Бил
му нанесен удар със сила по главата на Д. от един от тримата мъже- М.У., Т.Т. и Й.К., при което той заедно със стола паднал на земята
и с ритници бил изритан извън заведението. По този повод подсъдимият А.Д.
набрал номер 112 и поискал помощ от полиция, защото убиват човек в заведение в
гр.Кърджали. Тогава получил удар в лявата част на ухото и бил издърпан извън
заведението, където бил удрян в гърдите, кръста и в главата. Моли съда за
оправдателна присъда, тъй като обвинението било несправедливо спрямо него. Първият
му защитник пледира, че в хода на съдебното следствие недвусмислено се
установи, че изнесената от прокуратурата фактическа обстановка не се е случила.
Показанията на свидетелите са вътрешно и външно противоречиви, а обвинението е
изградено единствено на база свидетелски показания. Подсъдимият Д. се обадил на
телефон 112, за да предотврати побоя над подсъдимия Д., което не би сторил, ако
си е свалял панталона и е правел стриптийз. Моли съда да оправдае и двамата
подсъдими, тъй като и досъдебното и съдебното производство не са проведени
безпристрастно, а и защото присъдата не може да почива на предположения. Обвинението
не е доказано по несъмнен начин, тъй като е изградено изключително на
свидетелски показания, които са противоречиви. Вторият защитник на подсъдимия А.Д.
изразява становище, че показанията на свидетелите не били обективни, тъй като
са пристрастни и показват сляпата подчиненост и зависимост от работодателя Т.Т.. Не може да се направи обоснован и несъмнен извод, че
двамата подсъдими са осъществили признаците на престъплението хулиганство по
смисъла на чл.325 ал.2 от НК така както е предявено настоящото обвинение. Моли
съда на основание чл.304 от НПК да признае двамата подсъдими за невинни. Счита,
че предявените граждански искове не са доказани, моли да бъдат отхвърлени
изцяло. Настоява да им се присъдят и направените по делото разноски.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият А.М.Д., роден на ***г. в ***, живущ ***,
български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.А.Д., роден на ***г***, общ.***, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Свидетелят Т.Т. бил собственик на заведение „Май плейс“
намиращо се в гр.Кърджали в сградата на Община Кърджали. На датата 25.01.2018г.
вечерта в него на работа били свидетелката К.Х. като барман, а сервитьори били А.С.
и К.М.. Около 20ч. в заведението влезли двамата подсъдими А.Д. и А.Д.
придружавани от свидетеля А.М.. Тримата мъже седнали на втората маса вляво от
входа до киното. Подсъдимият А.Д. седнал с лице към бара на заведението, до
него от лявата му страна се настанил свидетелят А.М., а срещу тях се намирал
подсъдимият А.Д., който бил с гръб към бара. Заведението по това време имало
много посетители. Както те, така и персонала, установили, че тримата мъже,
които влезли в заведението- двамата подсъдими и техния приятел М., били в
нетрезво състояние, тъй като говорели помежду си на висок глас, псували и
залитали. Масата, на която седнали те била в района, който обслужвала
свидетелката К.М.. Но тя помолила колегата си А.С. да стори това вместо нея,
тъй като мъжете били пияни и се притеснила, че ще й създават проблеми. Той се съгласил,
поради което отишъл до масата при тримата мъже. Тогава подсъдимият А.Д.
виждайки, че тях ще ги обслужва свидетелят А.С., го попитал „Тук няма ли жени?
Искам жена да ни обслужва?“. Сервитьорът му отвърнал, че това бил неговия район
и ги попитал какво ще поръчат. Двамата подсъдими поискали по едно уиски за
всеки един от тримата мъже. Преди да изпият сервирания им алкохол подсъдимият А.Д.
извикал на висок глас към свидетеля С. думите „Ей, гейче,
келнер, майка ти да еба!“ Тогава сервитьорът А.С. отишъл до тяхната маса, при
което му бил поръчан още алкохол, който им сервирал. След това многократно и
двамата подсъдими викали свидетеля А.С. при тях с обидни думи и псувни, за да
му поръчват въпреки, че имали неизпито уиски. На висок глас те се обръщали към
него изричайки изразите „Ей, гейче, педерастче, ела тук! Ела
тук майка ти ще еба!“. Сервитьорът С. се отзовавал и изпълнявал поръчките им. По
време на престоя си в заведението подсъдимите Д. и Д. подвиквали на висок глас
на момичетата, които стояли на бара- свидетелките Д.В., В.С.
и други измежду които имало и такава с руса коса, с думите „Ей русо путко, ела да ми вземеш поръчката! Ей, путко,
ела на масата!“. Барът се намирал на около два метра от масата, на която били
подсъдимите, при което не само момичетата чували изречените думи, но и всички
посетители и служители. Те били възприети и от седящия на бара в близост до тях
свидетел М.У., който тази вечер бил на работа като управител на заведението
„Май плейс“. Той пристигнал там след тримата мъже и
още с влизането си ги забелязал, тъй като говорели на висок глас. Кратко време
след него дошъл и свидетеля Й.К., който седнал също на бара до братовчед си М.У..
През това време подсъдимите А.Д. и А. Джеван
продължили да подвикват с обидни думи на момичетата на висок глас казвайки им
„Ей, русо путко, ела ти да ни обслужиш!“. Тогава свидетелят
А.С. отишъл при двамата дейци Д. и Д. и учтиво ги помолил да престанат да викат
на клиентите в заведението. При тази забележка подсъдимите отново го напсували
и му отправили същите обидни думи на висок глас, които използвали до този
момент спрямо него. Сервитьорът С. въпреки това продължил да си изпълнява
задълженията в заведението, както и правел това по отношение на поръчките от
подсъдимите, които непрекъснато го обиждали и псували, което се чувало от
всички хора в заведението. По едно време и свидетелят М.У. отишъл при масата,
около която седели подсъдимите А.Д. и А.Д., който също ги помолил да се държат
прилично. За няколко минути те утихвали, но след това отново подвиквали обидни
думи към момичетата седящи на бара, както и обиждали и псували сервитьора А.С..
По едно време при една от поръчките от страна на подсъдимите, които изпълнявал
свидетелят С., подсъдимият А.Д. се обърнал към него и му казал на висок глас „Гейче, донеси салфетки и ела да ми избършеш кура!“. След това
деецът Д. станал прав, разкопчал колана на панталона си и го смъкнал до
коленете си, при което му се видяло долното бельо. Тогава и подсъдимият А.Д. също
започнал да вика на висок глас към сервитьора А.С. думите „Ела тук, донеси
салфетки! Не виждаш ли, че си е разкопчал ципа да му забършеш кура!“. Всички
присъстващи в заведението видели свалянето на панталона и чули изречените
цинични думи. Чувайки тези изрази свидетелят М.У. веднага станал от мястото си
и се отправил отново към двамата подсъдими като ги помолил да спрат с деянията,
защото всички клиенти ги гледат и не са длъжни да слушат техните обидни и
цинични думи. След това той казал на свидетеля А.С. да им занесе сметката, да
си я платят и да напускат заведението. Сервитьорът С. изпълнил нареждането и
занесъл междинната сметка, която оставил на масата на подсъдимите и продължил
да сервира в заведението. Тогава свидетелят М.У., който все още стоял до масата
на подсъдимите, им казал да платят и да напуснат обекта, при което деецът А.Д.
взел сметката, сгънал я и я хвърлил в лицето му с думите „Какъв си ти бе?
Боклук такъв! Мишко! Кой си ти да плащам? Знаеш ли
кой съм аз? Ние сме много важни хора! Няма да плащам!“. Тези обидни думи и
псувни повтарял и подсъдимият А.Д. казвайки ги към свидетеля У., а именно: „Ти
какъв си, мишко! Майка ти ще ебем! Ти не можеш да ни
гониш! Ти знаеш ли кои сме?“. В този
момент към тях се приближил и свидетеля Й.К., който също помолил двамата
подсъдими да напуснат заведението. Въпреки това А.Д. и А.Д. продължили да псуват
на висок глас, да обиждат и да се заканват на свидетелите М.У. и Й.К., че ще ги
затрият и ще ги смачкат. Чувайки и виждайки случващото се в заведението, много
от клиентите си тръгнали.
Междувременно
свидетелката К.М. виждайки какво се случва в обекта отишла и извикала
собственика Т.Т. за помощ, който седял на маса в
заведението на около 6 метра разстояние от А.Д. и А.Д. и имал видимост и към
тях и към бара, както и чувал през цялото време, че били по- шумни от другите
посетители. Той станал и отишъл при двамата подсъдими и също ги помолил да си
платят сметката и да напуснат заведението, но двамата дейци продължили да сипят
многократно обидни думи и псувни към свидетелите У., К. и Т.Т.,
както и се заканвали, че ще затворят заведението и ще затрият всички. Ядосан от
това, че го гонят от заведението подсъдимият А.Д. ритнал масата, около която
седели, при което разсипал намиращите се върху нея чаши.
Виждайки
струпване на много хора на едно място в заведението свидетелят С.С., който бил клиент на питейния обект, се обадил на ЕЕН
112 и подал сигнал за побой на 3- 4 души, които излезли извън заведение „Май плейс“. Почти три минути по- късно на същия спешен номер
мъж ползващ телефонен номер **********, най- вероятно подсъдимият А.Д., поискал
бърза помощ за пребито момче от хора в заведението до Общината. Веднага след
него и свидетелят Т. сигнализирал на ЕЕН 112 за случващия се инцидент в
собствения му обект. След по- малко от минута време и свидетелката К.Х. подала
сигнал до номер 112. През това време свидетелите М.У., Й.К. и Т.Т. извели насила навън извън заведението подсъдимите А.Д. и
А.Д. като ги хванали за ръцете. Последните, тъй като не били съгласни с това,
започнали да ритат и блъскат вратата като се опитвали да отворят и да влезнат
отново вътре, при което счупили дръжката й. При тази съпротива и поради
употребеното голямо количество алкохол двамата подсъдими Д. и Д. паднали на
земята извън заведението. И там продължили да обиждат, псуват и да се заканват
на персонала. Не след дълго, около 21.50ч., на место пристигнали служители на
РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, а именно свидетелите В.Е. и Н.К.. Те заварили
две групи хора- от едната страна А.Д. и А.Д., които били във видимо нетрезво
състояние, а от другата- свидетелите Т.Т., М.У. и Й.К..
Между тях нямало нанасяне на удари, а само размяна на реплики измежду които „Ти
ще видиш кой съм аз, ще ти затворя заведението!“, както и отговор „Стига си
лежал на стари лаври! Не излагай по този начин брат си!“. Двамата полицейски
служители Е. и К. поискали съдействие от друг автопатрул,
както и извикали линейка за оказване на медицинска помощ на подсъдимия Д.,
който имал кръв по лицето и тениската си. След това свидетелят Н.К. влязъл в
заведението „Май плейс“, за да снеме обяснение от
присъстващите там. Всички му споделили с възмущение, че едно от лицата си е
свалило панталона, както и че били обиждани от двамата мъже, които са навън.
Тази фактология настоящата съдебна инстанция възприе на база свидетелските
показания на М.У. дадени в съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното
производство и пред друг състав на съда, А.С. дадени в съдебно заседание и
тези приобщени от досъдебното производство и пред друг състав на съда, Й.К.
дадени
в съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното производство и пред друг
състав на съда, Т.Т. дадени в съдебно заседание и
тези приобщени от досъдебното производство и пред друг състав на съда, К.Х.
дадени
в съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното производство и пред друг
състав на съда, К.М. дадени в съдебно заседание и тези приобщени от
досъдебното производство и пред друг състав на съда, Д.В. дадени в
съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното производство, А.Х. дадени в
съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното производство и пред друг
състав на съда, В.С. дадени в съдебно заседание и тези приобщени от
досъдебното производство и пред друг състав на съда, С.С.
дадени в съдебно заседание, косвено от показанията дадени от В.Е. дадени в
съдебно заседание и на Н.К. дадени в съдебно заседание и тези приобщени от
досъдебното производство и пред друг състав на съда, частично от свидетелските
показания на А.М. дадени в съдебно заседание и тези приобщени от
досъдебното производство и пред друг състав на съда, както и от веществените
доказателства приобщени по делото представляващи записи от подадени сигнали за
случващото се на инкриминираната дата на ЕЕН 112. Показанията на всички
разпитани по делото свидетели изграждат една безспорна фактическа обстановка.
Единствените съществени разминавания в събраните по делото доказателства са с показанията
на свидетеля А.М., който и при трите разпита, които са приобщени по делото,
разказва три различни версии, фактите по които взаимно се изключват. В съдебно
заседание той свидетелства, че не видял как подсъдимите Д. и Д. били изведени
от заведението „Май плейс“, че разговарял с
барманката К.Х., за да разбере какво се случва на неговата маса, както и че
когато говорел не чувал шум, който да му подскаже, че зад гърба му се случва
нещо, че не чул Д. да обижда някого, а в
другите разпити твърди обратното. Освен вътрешно противоречиви тези показания
не бяха кредитирани и защото твърдените от него факти не бяха подкрепени с нито
едно друго доказателство по делото. Прочее частично
от неговите показания става ясно само, че и той е бил на инкриминираната вечер
в заведение „Май плейс“ заедно с подсъдимите Д. и Д.
на една маса, където употребили алкохол, след което възникнал конфликт, от
който той нищо нито видял, нито разбрал.
Вярно е, че повечето от разпитаните по делото свидетели
се познават или са служители в заведението, но въпреки това на техните
показания бе дадена вяра от съда, защото е невъзможно, ако това което разказват
не се е случило да го възпроизвеждат три пъти с такива подробности и всички
тези показания да показват логическа и житейска последователност във фактите,
които са възприели. Прочее налице са и противоречия между фактите описвани от
самите свидетели в съдебно заседание, както и приобщените такива от досъдебното
производство и пред друг състав на съда, но те са несъществени и не касаят главният
факт на доказването по настоящото обвинение, както и поради изминалия голям
времеви период от датата на деянието е възможно да са забравили и да не си
спомнят всички подробности. Всички те гласни показания изграждат една безспорна
фактология, която се отклонява в несъществените детайли
на извършеното, а именно какъв е бил панталона на подсъдимия Д., имал ли е той
колан, какви са били точните обидни, вулгарни и цинични думи отправяни на
инкриминираната дата, ходил ли е до тоалетна същата вечер А.Д.. Но всички тези
свидетели установяват с категоричност извършените действия от страна на двамата
подсъдими- свалянето на панталоните от А.Д., отправяне на висок глас на вулгарни,
цинични, обидни и заканителни думи към персонала и клиентите в заведение „Май плейс“.
Настоящата инстанция не приема довода на защитата на
подсъдимия Д., че именно той пръв е подал сигнал на ЕЕН 112 за случилото се на
инкриминираната дата, защото дори и да приемем, че той е позвънил на
25.01.2018г. в 21.42.11ч. от телефонен номер **********, то същият не е съобщил
абсолютно нищо на оператора.
Фактът на свалянето
на панталона от страна на подсъдимия А.Д. се установява безспорно от разпита на
свидетелите М.У. дадени в съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното
производство и пред друг състав на съда, А.С. дадени в съдебно заседание и тези
приобщени от досъдебното производство и пред друг състав на съда, Й.К. дадени в
съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното производство и пред друг
състав на съда, Т.Т. дадени в съдебно заседание и
тези приобщени от досъдебното производство и пред друг състав на съда, К.Х.
дадени в съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното производство и пред
друг състав на съда, К.М. дадени в съдебно заседание и тези приобщени от
досъдебното производство и пред друг състав на съда, Д.В. дадени в съдебно
заседание и тези приобщени от досъдебното производство, А.Х. дадени в съдебно
заседание и тези приобщени от досъдебното производство и пред друг състав на
съда, В.С. дадени в съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното
производство и пред друг състав на съда; косвено от показанията на Н.К.
дадени на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред към доказателствения материал. Единствено от присъстващите
свидетели на мястото на инцидента А.М. и С.С.
твърдят, че не са видели подсъдимият Д. да си сваля панталона. По отношение на
първия свидетел съдът по- горе обсъди защо не кредитира неговите показания, а
пък С.С. е нямал видимост към случващото се, намирал
се е от външната страна на заведението в близост до входната врата и е разбрал, че има скандал вътре едва при
извеждането на двамата подсъдими от свидетелите У., К. и Т..
Безспорно се
установи, от цитираните в предходния абзац доказателства, и факта, че
подсъдимите А.Д. и А.А. на инкриминираната дата са
викали на висок глас вулгарни, цинични и заканителни думи към персонала и
клиентите в заведение „Май плейс“, както и ги псували.
Това е така, тъй като те многократно се обръщали към свидетеля А.С., който
работел като сервитьор, с думите „гей, гейче, педерастче“, казвали му да донесе салфетки, за да забърше
половия член на подсъдимия Д., както и го псували. Освен това подсъдимите Д. и Д.
псували и се заканвали на свидетеля М.У., подсъдимият Д. хвърлил междинната
сметка в лицето му и го обидил с думите „Какъв си ти бе? Боклук такъв! Мишко! Кой си ти да плащам? Знаеш ли кой съм аз? Ние сме
много важни хора! Няма да плащам!“, който на инкриминираната дата бил на работа
като управител на заведение „Май плейс“ в
гр.Кърджали. Тези обидни думи и псувни повтарял и подсъдимият А.Д. казвайки ги
към свидетеля У.. Двамата подсъдими също псували и се заканвали и на
собственика на питейното заведение, а именно на свидетеля Т.Т..
Така също те на висок глас подвиквали на клиентки в заведението с вулгарната и
цинична дума „путко“. Не на последно място дейците Д.
и Д. при извеждането им навън обиждали, псували и се заканвали срещу
свидетелите У., Т. и К..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обектът на извършеното от подсъдимите
са обществените отношения свързани с поведението на хората в обществения живот.
От съдържанието на чл.325 ал.1 от НК се разбира, че за да се осъществи състава
на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че деецът- 1.е
извършил деянието си чрез действие, 2.че тези действия са умишлени; 3.че те
нарушават грубо обществения ред и 4.че изразяват явно неуважение към
обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава
обществения ред и то на обществено място, а от субективна- умисълът на дееца да
е насочен към явно неуважение на обществото. Като тези признаци трябва да бъдат
дадени едновременно. Освен това квалификацията по ал.2 на чл.325 от НК, в
случая обвинението е, че деянието се отличава изключителен цинизъм, то е
необходимо непристойните действия на дееца да са особено нагли и безсрамни,
грубо да нарушават морала. Субект на престъплението хулиганство може да бъде
всяко наказателно отговорно лице.
По
отношение на подсъдимия А.Д.: Съдът приема,
че той от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, за това че на 25.01.2018г.
в гр.Кърджали в съучастие като съизвършител
с А. ***, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото- на публично място и пред множество
граждани свалил панталона си, крещял с вулгарни, обидни и заканителни думи към
персонала и клиентите в заведение „Май плейс“, като
по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм. Това е така,
защото изпълнителното деяние в настоящия
казус е извършване на непристойни действия, изразяващи се в това, че на
публично място, а именно питейно заведение „Май Плейс“
си е свалил панталона пред множество хора, както и крещял вулгарни, обидни и
заканителни думи към персонала и клиентите. Чрез тези си действия извършени на
обществено достъпно място деецът демонстрирал незачитане на установения ред
като засегнал установени норми на нравствеността в обществото. Деянието е съставомерно и по втората алинея на основния текст, тъй
като то се отличава с изключителен цинизъм съгласно критериите заложени в
Постановление № 2 от 29.06.1974г. по н.д.№ 4/ 74г. на Пленума на ВС. За цинизма
съдебната практиката е възприела необходимостта от установяването на „развратни
действия, извършени публично, и нарушаващи грубо правилата на морала и
приличието“. В случая тези действия се изразяват в свалянето на панталоните,
при което му се видяло бельото, както и казал на сервитьора А.С. да му донесе
салфетки и да му избърше половия член. Деянието извършено
от подсъдимия Д. е особено
нагло и безсрамно, както и в много груба форма нарушава нравствените принципи и
чувства на гражданите. Констатираните действия от страна на подсъдимия, могат да
бъдат квалифицирани като изразяващи явно неуважение към обществото и висока
степен на неуважение към личността на свидетелите С., У., К., Т., към
клиентките седящи на бара, както и към всички присъстващи. Следва да се
отбележи, че непристойните действия са били продължителни, обидите, заканите, вулгаризмите
и псувните към свидетелите са били напълно безпричинни, без наличие на какъвто
и да било личен мотив за това. Тук следва да се отбележи, че хулиганският
характер на извършеното пряко следва от липсата на лични отношения с персонала
и клиентите в заведението, както и от липсата на каквато и да е провокация от
тяхна страна. С поведението си подсъдимият А.Д. е проявил не само незачитане на
достойнството на личността на обижданите свидетели, а и незачитане на нормите в
обществото. Цинизма в държанието му на още едно основание може да бъде изведен
и от ясното съзнание, че свидетелите А.С. и М.У. са били на работа и са
изпълнявали служебните си задължения съответно като сервитьор и управител в
заведението.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк
умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на
подсъдимия А.Д. при осъществяване на деянието се обективира
в поведението му, тъй като несъмнено, видно от нивото на психическото и
физическото му развитие- висше образование, собственик и управител на фирма,
семеен, то същият е съзнавал, че чрез действията си, описани по-горе, грубо
нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото,
демонстрирайки в много груба и изключително цинична форма пренебрежителното си
отношение към реда в обществото и към други обществени и лични интереси, отправяйки
многократно обиди, псувни, закани и вулгаризми на персонал в заведението и
негови посетители, както и си свалил панталона така, че да му се види бельото
като и отправял в този момент вулгарни изрази към сервитьора С.. Поради това
съдът приема, че същият е съзнавал освен, че извършва хулигански действия, още
и че деянието му се отличава с изключителен цинизъм, въпреки което го е
осъществил. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на
дееца към закона и нравствените ценности установени в обществото, ниско правосъзнание и употребата на голямо количество алкохол.
По отношение на подсъдимия А.Д.: Съдът
приема, че той от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, за това че на 25.01.2018г. в
гр.Кърджали в съучастие като съизвършител с А. ***,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото- на публично място и пред множество граждани
крещял с вулгарни, обидни и заканителни думи към персонала и клиентите в
заведение „Май плейс“, като по своето съдържание
деянието се отличава с изключителен цинизъм. Това е така, защото изпълнителното деяние в настоящия казус е
извършване на непристойни действия, изразяващи се в това, че на публично място,
а именно питейно заведение „Май Плейс“ крещял
вулгарни, обидни и заканителни думи към персонала и клиентите. Чрез тези си
действия извършени на обществено достъпно място деецът демонстрирал незачитане
на установения ред като засегнал установени норми на нравствеността в
обществото. Деянието е съставомерно и по втората
алинея на основния текст, тъй като то се отличава с изключителен цинизъм
съгласно критериите заложени в Постановление № 2 от 29.06.1974г. по н.д.№ 4/
74г. на Пленума на ВС. За цинизма съдебната практиката е възприела
необходимостта от установяването на „развратни действия, извършени публично, и
нарушаващи грубо правилата на морала и приличието“. В случая тези действия се
изразяват във викането на висок глас на сервитьора А.С. да му донесе салфетки и
да забърше половия член на подсъдимия Д.. Деянието извършено от дееца Д. е
особено нагло и безсрамно, както и в много груба форма нарушава нравствените
принципи и чувства на гражданите. Констатираните действия от негова страна
могат да бъдат квалифицирани като изразяващи явно неуважение към обществото и
висока степен на неуважение към личността на свидетелите С., У., К., Т., към
клиентките седящи на бара, както и към всички присъстващи. Следва да се
отбележи, че непристойните действия са били продължителни, обидите, заканите, вулгаризмите
и псувните към свидетелите са били напълно безпричинни, без наличие на какъвто
и да било личен мотив за това. Тук следва да се отбележи, че хулиганският
характер на извършеното пряко следва от липсата на лични отношения с персонала
и клиентите в заведението, както и от липсата на каквато и да е провокация от
тяхна страна. С поведението си подсъдимият А.Д. е проявил не само незачитане на
достойнството на личността на обижданите свидетели, а и незачитане на нормите в
обществото. Цинизма в държанието му на още едно основание може да бъде изведен
и от ясното съзнание, че свидетелите А.С. и М.У. са били на работа и са
изпълнявали служебните си задължения съответно като сервитьор и управител в
заведението. От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл.
Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия А.Д.
при осъществяване на деянието се обективира в
поведението му, тъй като несъмнено, видно от нивото на психическото и
физическото му развитие- средно образование и трудово ангажиран, то същият е
съзнавал, че чрез действията си, описани по-горе, грубо нарушава обществения
ред и изразява явно неуважение към обществото, демонстрирайки в много груба и
изключително цинична форма пренебрежителното си отношение към реда в обществото
и към други обществени и лични интереси, отправяйки многократно обиди, псувни,
закани и вулгаризми на персонал в заведението и негови посетители, както и при
свалянето на панталона от подсъдимия Д. викал на висок глас на сервитьора С. вулгарни
думи. Поради това съдът приема, че същият е съзнавал освен, че извършва
хулигански действия, още и че деянието му се отличава с изключителен цинизъм,
въпреки което го е осъществил. Причините за извършване на деянието се коренят в
неуважение на дееца към закона и нравствените ценности установени в обществото,
ниско правосъзнание и употребата на голямо количество
алкохол.
Двамата
подсъдими Д. и Д. са извършили престъплението в съучастие като извършители, тъй
като от обективна страна по делото се установява, че деянието е осъществено от тях
в съучастие като съизвършители като и двамата са
участвали в самото изпълнение на деянието хулиганство, поради което то следва
да бъде квалифицирано и във връзка с
чл.20 ал.2 от НК.
Настоящата
инстанция не споделя доводите на защитата на подсъдимия А.Д. за приложение на
института на реторсията. Това е така, защото първо
този институт предполага две противоправни деяния,
при които пострадалият да е отвърнал веднага със същото и тя да е предвидена в
закона. В случая пострадалите от престъплението, в което е обвинен А.Д., са М.У.
и А.С., за които не се доказа да са отвърнали също с хулиганство с изключителен
цинизъм срещу него, напротив не се установи да са имали каквото и да било противоправно действие, а и така също реторсията
не е предвидена за престъплението по чл.325 ал.2 вр.ал.1
от НК.
Съдът не
приема и доводите на защитата на подсъдимия А.Д., че обвинението било изградено
единствено на база свидетелските показания, които били противоречиви, по
съображения изложени по- горе, а и освен това тези гласни доказателствени
средства са предвидени в закона и са събрани по реда на НПК. Същото е отношение
на настоящата инстанция и спрямо искането за оправдателна присъда, защото
производството по делото не било проведено безпристрастно. Това е така, защото доказателствата
от досъдебното производство бяха събрани отново на съдебното производство, а и
не бяха представени други, които да ги оборват или да водят до някакви съмнения
в тяхната правилност.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: по отношение на подсъдимия А.Д.: Съдът като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието- типична, съпоставена с обичайните престъпления
от този вид; като отчете наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства-
семейно и трудово ангажиран, добра характеристика, необременено съдебно минало;
както и отегчаващите такива- престъплението е извършено спрямо много хора,
продължително време и след употребата на голямо количество алкохол, то счете че
следва да наложи наказание на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващите
обстоятелства към минималния размер на предвиденото. За постигане на целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия настоящата инстанция наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което
отложи за срок от 3 години, тъй като са налице условията за условно осъждане по
чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото наложеното наказание е лишаване от
свобода до 3 години, деецът Д. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за неговото поправяне не е наложително да изтърпи наказанието.
По отношение на подсъдимия А.Д.: Съдът
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична,
съпоставена с обичайните престъпления от този вид; като отчете наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства- семейно и трудово ангажиран, добра
характеристика, необременено съдебно минало; както и отегчаващите такива-
престъплението е извършено спрямо много хора, продължително време и след
употребата на голямо количество алкохол, то счете че следва да наложи наказание
на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства към
минималния размер на предвиденото. За постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия настоящата инстанция наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 5 месеца, изпълнението на което отложи за срок от 3 години,
тъй като са налице условията за условно осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Това е
така, защото наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години, деецът Д.
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е
наложително да изтърпи наказанието.
По гражданският
иск предявен от А.С.: Настоящата инстанция
предвид изхода на делото намира,
че са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че
двамата подсъдими Д. и Д. в условията
на солидарност, тъй като са извършили деянието в съучастие, са длъжни
да обезщетят
вредите, които са
причинили на пострадалия
А.С. в резултат на виновно и противоправно престъпно поведение извършено на 25.01.2018г. по
чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди трябва да
съответства на тежестта и характера на извършено. В
настоящият казус е налице засягане на достойнството и честта на гражданския
ищец С. чрез отправянето на многобройни обиди, псувни, закани и вулгаризми, с което
е предизвикал у него тревожност и възмущение, а и неудобство и притеснение по
отношение на изпълнение на служебните си задължения след деянието. Предвид на
изразеното и отчитане на неудобството от настъпилия дискомфорт
в неговия душевен мир, в резултат на което се преместил да живее и работи в
друг град видно от свидетелските показания на А.С., В.С. и Т.Т., при съобразяване на практиката на съдилищата и на
критерият за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че
предявеният граждански иск от пострадалия, който е конституиран
като граждански ищец, е доказан и основателен в размер от 2000лв., представляващ
причинени от престъплението извършено на 25.01.2018г. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от инкриминираната дата до
окончателното изплащане на сумата. Като недоказан и неоснователен бе отхвърлен
предявения граждански иск до пълния му размер от 3000лв. Бяха му присъдени и
направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 1600лв. предвид
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК.
По
гражданският иск предявен от М.У.: Настоящата инстанция предвид изхода на делото намира, че
са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че двамата
подсъдими Д. и Д. в условията на солидарност, тъй като са извършили деянието в
съучастие, са длъжни да обезщетят вредите, които са причинили на пострадалия М.У.
в резултат на виновно и противоправно престъпно
поведение извършено на 25.01.2018г. по чл.325 ал.2 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК. Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди трябва да съответства на тежестта и
характера на извършено. В настоящият казус е налице засягане на достойнството и
честта на гражданския ищец У. чрез отправянето на многобройни обиди, псувни,
закани и вулгаризми, с което е предизвикал у него тревожност, възмущение,
неудобство и злепоставяне на работното му място. Предвид на изразеното и
отчитане на неудобството от настъпилия дискомфорт в
неговия душевен мир, при съобразяване на практиката на съдилищата и на
критерият за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът
приема, че предявеният граждански иск от пострадалия, който е конституиран като
граждански ищец, е доказан и основателен в размер от 1500лв., представляващ
причинени от престъплението извършено на 25.01.2018г. неимуществени вреди, като
отхвърли предявения граждански иск до пълния му размер от 2500лв. като недоказан
и неоснователен. Бяха му присъдени и направените по делото разноски за
адвокатска защита в размер на 480лв. предвид изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК предвид изхода на делото, съдът осъди подсъдимите А.Д. и А.Д.
солидарно да заплатят разноските по делото по сметка на КРС в размер на 140лв.,
представляваща държавна такса върху уважените размери на двата предявени граждански
иска.
По отношение
на веществените доказателства настоящата инстанция постанови след влизане на
присъдата в сила веществените доказателства 2 броя компакт диска и 1 брой
цветна снимка, приложени по делото, като вещи без стойност да се унищожат.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: