Р Е Ш Е Н И
Е
№ 420
гр. Велико
Търново, 08.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.Ст., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
404 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Р.Р. *** срещу Протокол
№ 2 / 15.05.2019г. от заседание на Комисия по чл.210 от ЗУТ, в частта, в която
е определено обезщетение за възникване на сервитут върху имот № 35.57. В жалбата се твърди, че определеното обезщетение е твърде
ниско, тъй като пазарната цена на метър е 50лв. Моли
се за отмяна на оспорения административен акт в частта на определеното
обезщетение за 0,079 дка от имот № 35.57, присъждане на справедливо обезщетение
и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната страна, Община Павликени, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно
изложени съображения в писмени бележки. Моли са
потвърждаване на протокола в оспорената част и присъждане на разноски.
Заинтересованата
страна ЕАД „Булгартрансгаз”, чрез процесуален представител, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Протокол № 2 / 15.05.2019г. от заседание на Комисия
по чл.210 от ЗУТ, определена от Кмета на Община Павликени, в частта, в която е
определено обезщетение за възникване на сервитут върху имот с идентификатор
16290. 35.57 за 0,079 дка от 63лв.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 312 / 10.05.2018г. за
национален обект и обект с национално значение е определен обект „Разширение на
газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния
/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница”. За обекта е одобрен ПУП
– парцеларен план със Заповед № РД-02-15-58 / 12.03.2019г. на Министъра на
Регионалното развитие и благоустройство. С писмо от 04.04.2019г. „Булгартрансгаз”
ЕАД уведомява кмета на община Павликени за възникналото в полза на дружеството
сервитутно право и моли за определяне на комисия, която да определи
обезщетенията на собствениците на засегнатите имоти, съгласно приложени
регистри. Засегнатите имоти са в землищата на с.Долна Липница, с.Горна Липница,
с.Бутово, с.Недан и с.Пареш.
Със Заповед № РД-02-11-931 /
17.04.2019г. кметът на Община Павликени определя състава и председателя на
комисия по чл.210 от ЗУТ за изготвяне на оценки и определяне на обезщетения на
частите от засегнатите от проекта имоти.
Комисията провежда заседане на
19.04.2019г., документирано с Протокол № 1, на което се запознава със задачата
си и предлага на Община Павликени да възложи на С.С.– независим оценител с
оценителска правоспособност за оценка на земеделски земи – да изготви оценки за
учредяване на сервитут за засегнатите имоти от националния обект.
От С.С.е представен оценителски доклад
като за сервитут от 0,079 дка от имот с обща площ 12,94 дка, представляващ нива
втора категория, е определена пазарна стойност от 63лв. при осреднена пазарна
стойност от 87,22лв. и коефициент от 0,8 за вид и срок на сервитут.
На заседание на 15.05.2019г.,
документирано с Протокол № 2, комисията приема експертните оценки за определяне
на пазарнастойност на засегнатите имоти и определя размер на дължимото
обезщетение за всеки засегнат имот съобразно засегнатата част.
В хода на настоящото производство нови
доказателства не се представят от страните.
По делото е прието без възражение
заключение на съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
Между страните не се спори относно
възникналото в полза на заинтересованата страна сервитутно право в имот, собственост
на Д.Р.Р., засягащ 0,079 дка от имота.
Спорен е въпросът какво е дължимото
обезщетение за така възникналия сервитут.
По делото са налични две заключения на
специалисти, като при съпоставката им се установява, че пазарните цени са
определени при съчетаване 70% на 30% на метода на пазарните сравнения и метода
на директната капитализация. И двамата оценители за сравнение при метода на
пазарните аналози използват данни не за действително изповядани сделки за
продажби на земеделска земя, а оферти за продажби. Това е видно от таблица на
стр.22 от експертната оценка на С., в която колона 7 е наименована „Предлагана
цена лв/дка”, а ***. О.изрично заяви, че е работил с офертни цени. Също така по
една и съща формула и с едни и същи коефициенти е определена пазарната стойност
на сервитута. По отношение на начина на определяне на пазарната стойност на
сервитута неоснователно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя и съответно искането му пазарната цена на сервитута да бъде
определена като пазарната цена на декър да бъде разделена на 1000 и умножена по
79. Този метод би отговарял на стойността на земята, предмет на сервитута. В
случая обаче не се касае до отчуждаване на част от имота и лишаване на
собственика от правото му на собственост, а за учредяване на сервитут, при
който собствеността се запазва, а е налице ограничение на ползването на имота.
Предвид запазването на собствеността дължимото
обезщетение не може да е равностойно на това при продажба/отчуждаване, поради
което и пазарната цена на квадратен метър е определена с коригиращи
коефициенти.
Възражението на процесуалния
представител на ответника за неправилно взети цени на имоти от вещото лице е
неоснователно, тъй като и оспорената пазарна зена е определена въз основа на
офертни цени. Фактът, че вещото лице е открило още една съпоставима сделка
позволява по-обективно определяне на пазарната цена. Още повече, че разликата
между двете стойности е незначителна.
По отношение на рентното плащане,
административния акт не се базира на данни за рентно плащане в землицето на
с.Горна Липница, каквито безспорно са налице – най малкото от Директора на ОД
„Земеделие“ ежегодно се определя средно рентно плащане за целите на
производството по чл.37 от ЗСПЗЗ. Независимо от тези публични данни експертната
оценка в хода на административното производство е изготвена въз основа на данни
за рентно плащане в землището на общ.Левски – стр.19 от експертната оценка. В
задачата на вещото лице не е формулиран въпрос за съобразяване със средното
рентно плащане, определено от административен орган за целите на друго
административно производство, поради което и заключението е изготвено при
ползвани данни по преценка на специалиста за съседно землище.
По изложените съображения съдът намира,
че пазарната цена на сервитута върху 0,079 дка от имот с идентификатор 16290.
35.57, находящ се в землицето на с.Горна Липница е в размер на 70,32лв.
По изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен
в нарушение на закона, поради което същия следва да бъде изменен.
При
този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски. Претендираните от страната разноски в списък с
разноските са в размер на 1 110лв., от които 10лв. държавна такса, 100 лв.
внесен депозит за вещо лице и 1000лв. адвокатско възнаграждение. По делото са
представени два договора за правна защита и съдействие, сключени между Д.Р. и адв. Г.С.. Съгласно Договор № 872259
от 02.10.2019г. договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600лв., а
съгласно договор № 872261 от 09.10.2019г. договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400лв. Доколкото предмета на договорите е еднакъв,
съдът намира, че на страната следва да бъдат възстановени разходи за един
адвокат и по единия договор. Никъде във втория договор не е отбелязано, че това
е изменение на вече договорена цена, допълнение към първия и т.н. Още повече,
че от страна на процесуалния представител на заинтересованата страна е
направено възражение за прекомерност на претендираните разноски и разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се определят в минималния предвиден в
Наредба № 1 размер – 600лв. за дела по ЗУТ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Протокол № 2 / 15.05.2019г. от заседание
на Комисия по чл.210 от ЗУТ, определена от Кмета на Община Павликени, в частта,
в която е определено обезщетение за възникване на сервитут върху имот с
идентификатор 16290. 35.57 за 0,079 дка като УВЕЛИЧАВА обезщетението от 63лв.
на 70,32лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: