Решение по дело №193/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 156
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20203200500193
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

156                                            06.07.2020 год.                               гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                    гражданско отделение

На  трети юни                                                                                   2020 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА         

                                                             ЧЛЕНОВЕ:        ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                  

                                                                                 ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                                  

Секретар:Румяна Радева

като разгледа докладваното от  председателя въззивно гражданско дело  № 193 /2020 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№*872/18.02.2020 год.  ,подадена от  Е.А.Х., ЕГН **********,*** срещу решение № 123 /31.01.2020 год. по гр.д.№4498 /201 год. на  Районен съд Д. ,с което е признато за установено в отношенията му с  Н.Т.Х., ЕГН **********,*** , че тя е изключителен собственик на придобитите по време на гражданския брак на страните, прекратен с развод с решение №43/30.07.2015 год. по гр. д. №223/2015 год., по описа на ДРС, в сила от 30.07.2015 год., недвижими имоти, а именно: 1./апартамент №*, находящ се на ет.2 в жилищна сграда с административен адрес: гр. Д., ул. „Р.” №*, състоящ се от: дневна с кухненски кът, коридор, две спални, баня и тоалетна  и една тераса, със застроена площ от 54 кв.м, с идентификатор 72624.617.1015.8.3 по КК и КР на гр. Д., при граници, самостоятелни обекти с идентификатори: 72624.617.1015.8.4, 72624.617.1015.8.1 и 72624.617.1015.8.2, под обекта: 72624.617.1015.8.28 и над обекта - 72624.617.1015.8.8, ведно с прилежащото избено помещение №8 с площ от 4 кв.м и припадащите се 2.98% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 72624.617.1015.8 и от поземления имот с идентификатор 72624.617.1015, както и 2./гараж № Г5, находящ се на ет.-1 от жилищна сграда с административен адрес: гр. Д., ул. „Р.” №*, с площ от 20 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.617.1015.8.45 в сграда с идентификатор 72624.617.1015.8, изградена в поземлен имот с идентификатор 72624.617.1015, поради пълна трансформация на лично имущество.

Въззивникът е оспорил  извода на първоинстанционния съд,че Н.Х. е оборила презумпцията на чл.21 ал.3 от СК,тъй като не разполагал със средства и доходи,направен въз основа на справки от НАП и НОИ и показания  на нейни близки роднини и без съобразяване ,че съпрузите са живеели в чужбина.Неправилно били приложени и разпоредбите  на чл.22 ал.1 и чл.23 ал.1 от СК ,като съдът не зачел отразяванията в официален документ-нотариален акт , а тези в недатирано удостоверение на отдавна прекратена фирма относно лицето,заплатило продажната цена на недвижимите имоти,при това с намерение за надаряване само на единия от съпрузите.Отправено е  искане първоинстанционния съдебен акт да бъде изцяло  отменен,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за отхвърляне на  вещната претенция .

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 10.02.2020год., жалба рег.№3872/18.02.2020 год.    е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата Н.Т.Х. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.Фактическите констатации на съда били съответни на събраните писмени и гласни доказателства,а материалния закон приложен точно.

Предявеният от Н.Т.Х. срещу  Е.А.Х. иск е за установяване,че обект на личното й  притежание са  недвижими имоти  ,придобити по време на брака им  с изцяло  нейно лично имущество.

Изложени са твърдения, бракът на страните е бил прекратен с развод през 2015 год.Пред 2011 год.  страните придобили недвижимите имоти с договор по чл.183 и сл. от ЗЗД ,сключен във формата по чл.18 от ЗЗД.Преговорите с продавача  били водени от майката  на ищцата Н.К.Д.,която заплатила и пълния размер на продажната цена от 24 900 лв.За изготвянето на нотариалния акт,Н.Д.не могла да се завърне от чужбина,поради което по постигнато между нея и продавача съгласие,имотите били записани на името на ищцата.

Парите,вложени от майка й за закупуване на имотите били дадени лично за ищцата ,поради което и се настоява да бъде установено спрямо бившия  й съпруг настъпилото  на основание чл.23 ал.1 от СК преобразуване на лично имущество .

Ответникът Е.А.Х.,чрез назначения  по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител оспорва основателността на претенцията. Противоречиви били    твърденията на ищцата,че лично е заплатила покупната цена със средства,дадени лично на нея от родител,респ. че  родителят  заплатил цената на продавача, както и     налице било съществено разминаване в представените писмени доказателства :нотариален акт и  удостоверение на търговското дружество продавач относно  начина на плащане на продажната цена на жилището и лицето,заплатило същата.Настоява за отхвърляне на исковата претенция.

Исковете са    неоснователни  по съображения , основани на  фактически констатации и правни изводи ,както следва:

Страните по делото са бивши съпрузи,гражданския брак на които е сключен на дата 26.11.1995 год. и прекратен с развод поради сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие  с влязло в сила решение № 43/30.07.2015 год. по гр.д.№ 23/2015 год. на Районен съд Д..Ползването на семейното жилище -процесния апартамент № 3,ул.“Р.“ №*,гр.Д. е предоставено  до навършване на пълнолетие на детето им Е.,   род.*** год. на ищцата по делото.  

С договор от  дата 08.02.2011 год.,сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №116, том I, рег. № 1222 , д.№ 102/08.02.2011 год. на Ю.Д.– нотариус рег. №***на НК, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 1199/08.02.2011 год., акт №178, том II, дело №*53/2011 год. ,„Нюнам“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Хр.Б.“№ *** ,представлявано от Ю.Р.Х.е продало на Н.Т.Х. следните недвижими имоти със степен на завършеност 63% : апартамент №*, находящ се в гр. Д., ул. „Р.“ №*, ет. *, със застроена площ от 54 кв.м, състоящ се от: дневна с кухненски кът, коридор, две спални, баня и тоалетна, една тераса, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.617.1015.8.3, при съседи - СО с идентификатори: на същия етаж - 72624.617.1015.8.4, 72624.617.1015.8.1, 72624.617.1015.8.2; под обекта - 72624.617.1015.8.28, над обекта - 72624.617.1015.8.8, ведно с прилежащото избено помещение №8, с площ от 4 кв. м, както и с припадащите се 2,89% идеални части от общите части на сградата с идентификатор 72624.617.1015.8 и от дворното място; гараж № Г5, находящ се в сграда с идентификатор 72624.617.1015.8.3, адрес: гр. Д., ул. „Р.“ №*, етаж -1, с площ от 20 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.617.1015.8.45, при граници: СО с идентификатори: на същия етаж - 72624.617.1015.8.44, 72624.617.1015.8.46, под обекта – няма, над обекта – няма, ведно с припадащите се 1,07 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в която е построена  за сумата от 24 900 лева ,с вкл.ДДС , която сума е изплатена от купувача на продавача ,напълно и в брой в деня на  подписване на нотариалния акт. Владението на имотите също е било предадено в деня на изповядване на сделката по нотариален ред.

Управителят на търговското дружество купувач Ю.Р.Х.е издал удостоверение, че  сумата от 24 900 лв.,представляваща покупната цена на недвижимите имоти,подробно описани в посочения по-горе нотариален акт е заплатена изцяло от Н.К.Д.,от гр.Д.,ЖК“Б.“ БЛ.**вх.* ап.*.Удостоверението е без дата,не е посочено да е направено въз основа на счетоводни книги  и документи, респ.извлечения от фирмени  сметки, а  съдържанието му по същество е свидетелско показание.Същото не е събрано по надлежен ред,вън от горното е недопустимо по правилото на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК за опровергаване съдържанието на нотариалния акт в частта му на разписка за получаване на продажната цена. Видно от извършената служебна справка в Търговския регистър ,дружеството  не  е заличено и не е имало пречка за събиране на данни от  фирмената му и счетоводната му документация,като надлежно бъде установено ,кое е лицето заплащало и в какъв размер суми за строителството и покупката на жилището.

Свидетелите З.К.А.и Н.М.М.,съответно леля  и вуйна на ищцата ,са дали показания,че процесния апартамент е закупен със средства на майката на ищцата Н.. Н. живеела и работела от години в Полша Тя била помогнала на своя син да си закупи къща и искала докато е жива да помогне и на дъщеря си да се устрои с жилище.Опитала се да помогне на семейството на дъщеря си ,като ги поканила да живеят при нея в Полша и да им намери работа,но страните се разделили.При завръщането си в България,живели в жилището на ответника.Купили апартамента ,но с пари на майката,парите за което били дадени преди страните да отидат при нея в Полша.Апартамента бил закупен от фирма и изплащан на вноски.При завръщането си в страната,майката на ищцата  заплащала сумите на фирмата, за което се съставяли разписки.Освен продажната цена,майката на ищцата заплатила и ремонта на жилището,което било завършено след раздялата на страните и те в него не били живели.

 Показанията на свидетелите в близка родствена връзка с ищцата  са дадени с оглед узнатото в разговори с нейната майка и по време на семейни събирания.Свидетелите не са посочили никакви конкретни данни-размер на суми,дати или приблизително определяем период на предоставянето им.Свидетелите не използват формулировката :дарение, а помощ,подпомагане.Заявявали са ,че майката  на ищцата е желаела да  помогне на дъщеря си да закупи апартамента,но  по същото време се твърди да е искала да помогне и на семейството -поканила ги при себе си в Полша за да си намерят  работа и се устроят,т.е. не е несъмнено желанието й да надари единствено дъщеря си,а не семейството й.Твърдели  са,че страните не са живели в апартамента,но в документите за развода по взаимно съгласие на страните,той е посочван като тяхно семейно жилище.

През време на брака съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични и в съпружеска имуществена общност. Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот - чл. 21 ал. 3 СК.Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Ако дарената  парична сума, е дадена от родител на единия съпруг за нуждите на семейството на сина или дъщеря им и материалното подпомагане на семейството, не може да се приеме, че в тези хипотези съзнанието на дарителя е да прояви щедрост само към собственото си дете. Дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др.Дарственото намерение е намерение за облагодетелстване на надареното лице, затова от значение е преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано, в контекста на събраните по делото доказателствата-така решение № 355/09.01.2012 год. по гр.д.№ 430/2011 год. на ВКС,II г.о.

Дадените от свидетелите показания ,като лишени от конкретика и противоречащи на записванията в нотариалния акт,не установяват твърденията на ищцата относно  произхода на средствата ,вложени в закупуването на процесните имоти,както и  че същите са предоставени само на нея и  с дарствено намерение,а не и на семейството й.

С оглед на данните по делото не може да бъде направен извод,че спорното по делото имущество е придобито с лични средства на ищцата,което да го изключи от съпружеската имуществена общност.

Обжалваното решение е незаконосъобразно ,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено  спора решен по същество от въззивния съд с отхвърляне на иска по чл.23 ал.1 от ГПК.

С оглед на този изход по спора ,обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен и касателно отговорността за разноски:в частта,в която на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата са присъдени сторените по делото разноски в размер на 273.52 лева – държавна такса,както и в частта ,в която ответникът е осъден да заплати  в полза на Районен съд – Д. сумата от 800 лева – възнаграждение за особен представител,тъй като в случая не е налице хипотезата  на чл.78 ал.6 от ГПК , а тази на чл.83 ал.3 от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на жалба, подадена от особения представител,поради което и по правилото на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК не е събрана таксата по  чл.18 ал.1 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс  в размер от 273.52 лв.С оглед изхода по спора във въззивната инстанция ,същата следва да бъде заплатена от ищцата по сметка на Д.кия окръжен съд.

По изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 123 /31.01.2020 год. по гр.д.№4498 /201 год. на  Районен съд Д.,като вместо това п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЯ предявения от Н.Т.Х., ЕГН **********,*** срещу  Е.А.Х., ЕГН **********,*** иск по чл.23 ал.1 от СК  за установяване  ,че е собственик на придобити с изцяло  лични нейни средства и по време на брака им с договор от  дата 08.02.2011 год.,сключен с нотариален акт за покупко-продажба №116, том I, рег. № 1222 , д.№ 102/08.02.2011 год. на Ю.Д.– нотариус рег. №***на НК, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 1199/08.02.2011 год., акт №178, том II, дело №*53/2011 год. недвижими имоти: 1./апартамент №*, находящ се на ет.2 в жилищна сграда с административен адрес: гр. Д., ул. „Р.” №*, състоящ се от: дневна с кухненски кът, коридор, две спални, баня и тоалетна  и една тераса, със застроена площ от 54 кв.м, с идентификатор 72624.617.1015.8.3 по КК и КР на гр. Д., ведно с прилежащото избено помещение №8 с площ от 4 кв.м и припадащите се 2.98% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 72624.617.1015.8 и от поземления имот с идентификатор 72624.617.1015, както и 2./гараж № Г5, находящ се на ет.-1 от жилищна сграда с административен адрес: гр. Д., ул. „Р.” №*, с площ от 20 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.617.1015.8.45 в сграда с идентификатор 72624.617.1015.8, изградена в поземлен имот с идентификатор 72624.617.1015.

ОСЪЖДА Н.Т.Х., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд Д. на сумата от 273.52 лв.,съставляваща ДТ за въззивното обжалване.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                               2.