№ 19
гр. Монтана, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630201323 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.) .
С Наказателно постановление № 465/15.06.2023г. на Директор
Регионална дирекция по горите (РДГ) гр.Берковица е наложено на Г. И. Г., с
посочен адрес в гр.Монтана, административно наказание - глоба в размер на
300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ (Закон за горите), за
нарушение по чл.257, ал.1, т.1 вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.47, ал.1, т.1 и
т.6, чл.53, ал.2, т.2 и чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите вр.
с чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии.
Недоволен от наказателното постановление (НП) Г. лично и чрез
пълномощник – адв.М. К. от МАК моли да бъде отменено. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган Директор
РДГ гр.Берковица, редовно призован, чрез процесуалния представител
юрисконсулт М.Д. моли да се потвърди НП, с изричното уточнение, че не
претиндира юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок имайки
предвид данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
1
съображения:
За периода началото на м.01.2023г. до 15.03.2023г. на територията на
СЗДП ТП ДГС-Говежда, с.Говежда, общ.Георги Дамяново, област Монтана,
местността „Проданча“ в отдел 149, подотдел „и“ и „м“ - държавна горска
територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС-Говежда било
установено нарушение, отбелязано с червен спрей и съответно отразено в
Констативен протокол Серия СЗДП № 003834/05.04.2023г. в присъствието на
св.И. Й. И. – горски стражар в СЗДП ТП ДГС – Говежда и св.инж.П. Т. И. –
ст. лесничей в СЗДП ТП ДГС – Говежда, в присъствието на жалбоподателя Г.
И. Г.. Последният отказал за подпише съставения Констативен протокол. На
практика от ИАГ дошли на проверка и искали да проверят района на св.П. Т.
Г. и така установили нарушението.
Въз основа на Констативен протокол Серия СЗДП №
003834/05.04.2023г., и изготвени 7 бр. сортиментни ведомости, била
отправена препоръка да бъде съставен АУАН. На 05.04.2023г. св.И. Й. И. (не
присъствал на същинската проверка) в присъствието на колегата си св.П. Т.
И. (присъствал на проверката на обектите), съставил АУАН Серия СЗДП №
465/23г. бл. № 0002774, за това, че Г. И. Г. като лице упражняващо частна
лесовъдска практика, след като получил позволително за сеч в отдел 149 „и“
№ 0699053/03.01.2023г. и позволително за сеч за отдел 149 „м“ с №
0699181/03.01.2023г. до 15.03.2023г. на територията на СЗДП ТП ДГС-
Говежда, с.Говежда, община Георги Дамяново, област Монтана, местността
„Проданча“ в отдел 149, подотдел „и“ и „м“ – държавна горска територия,
предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Говежда, е допуснал сеч на
3
немаркирани дървета в отдел 149 „и“ от дървесен вид зимен дъб 5.29 ми от
33
дървесен вид цер 5.76 м и в отдел 149 „м“ от дървесен вид зимен дъб 7.30 м
3
и от дървесен вид цер 7.78 мпри неспазване на технологичния план относно
разположението на временните складове, които не са отразени в него. Налице
3
са и отсечени, немаркирани и без издадено позволително за сеч за 4.66 мот
3
дървесен вид габър и 1.41 мот дървесен вид бук – нарушение по чл.257, ал.1,
т.1 вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.47, ал.1, т.1 и т.6, чл.53, ал.2, т.2 и чл.61 от
Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите вр. с чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Нарушението е открито от св.И. и представители на ИАГ, за което е
съставен Констативен протокол Серия СЗДП № 003834/05.04.2023г.
Жалбоподателят Г. подписал предявения му АУАН, като отразил в него
следните възражения – „не съм съгласен с гоизложеното по акта”. На базата
на изготвения АУАН, Директор РДГ гр.Берковица оправомощен със Заповед
№ 49 199/16.05.2011г. на МЗХ намерил, че Г. е извършил административно
нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.47, ал.1,
т.1 и т.6, чл.53, ал.2, т.2 и чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в
горите вр. с чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, като и издал обжалваното НП.
2
Синтезирани възраженията, изложени в жалбата са следните:
Наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. В
административнонаказателното производство в протИ.речие със закона е
изготвен констативен протокол за извършена проверка, който не се
предвижда в нито една разпоредба на ЗАНН, на който недопустимо са
основани актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Същият е и с недостоверна дата. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в нарушение
изискванията на разпоредбите на чл.40 и чл.42 от ЗАНН.
В същия е посочено общо, че не съм изпълнил задълженията си,
възложени със Закона за горите, Наредба № 8/2011 година за сечите в горите
и НКОГТ, което е правно недопустимо. Вменени са ми различни дейности,
факти и обстоятелства, взаимнопротИ.речиви, до степен на неразбираемост,
което нарушава правото ми на защита и ме поставя в невъзможност да
разбера какво съм извършил, квалилицируемо като административно
нарушение. На следващо място, в АУАН съм квалифициран като „лице по
чл.108, ал.3 ЗГ, лесовъд на частна практика” , перифразирано в НП, което не е
легален термин по смисъла на закона и от своя страна представлява
нарушение на материалния и процесуален закон. На поредно място, по
отношение на посочените количества дървета, не е конкретизирана мерната
единица - пространствени или плътни куб. м. Описаните текстове от
нормативни актове нямат нищо общо с описаната като нарушение дейност,
поради което е налице и несъответствие между цифровото и словесното
описание на нарушението, което води и до ограничаване правото ми на
защита. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила и при
издаването на наказателното постановление. Административно-наказващият
орган, освен че е преповторил допуснатите от актосъставителя нарушения на
закона, сам е допуснал такива. Изрично наказателното постановление е
основано на констативен протокол, което е правно недопустимо, тъй като
констативният акт не е част от административнонаказателното производство,
което започва със съставяне на АУАН, в който смисъл е и постоянната
практика на съдилищата. Освен това, незаконосъобразно в НП е извършено
правно недопустимо допълване на фактите и обстоятелствата, описващи
твърдяното нарушение, корекции на същите - добавена е дата на
позволителните за сеч, допълнителна конкретизация на имота, добавено е
какво съм извършил, квалифициреумо като административно нарушение.
В НП съм наказан за това, че съм ,,...допуснал сеч на немаркирани
дървета”, но разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ обаче, въз основа на която
съм наказан, не предвижда наказание за допустителство и описаното деяние
не представлява административно нарушение, предвид и изричната
разпоредба на чл.10 ЗАНН, че ,,допустителите се наказват само в случаите,
предвидени в съответния закон или указ”. И по същество не съм извършил
приписаното ми нарушение. Спазил съм всички изисквания, вменени ми като
3
задължения със Закона за горите и другите приложими нормативни актове.
Заради възражения на жалбоподателя, чрез пълномощника му адв.М. К.
от МАК, съдът изиска писмени справки от РДГ – Берковица, съдържащи се в
писмо изх. № РС – 651/20.11.2023г., ведно с приложение и писмо изх. №
21/26.01.2024г., ведно с приложение.
Заради оспорване на справка от ел. база на РДГ – Берковица относно
други съставени АУАН и издадени НП спрямо Г., съдът изиска и прие по
делото влезли в сила Решения по АНД № 49/19г. по описа на РС – Берковица,
по АНД № 13/21г. по описа на РС – Берковица, по АНД № 21/21г. по описа на
РС – Берковица, по АНД № 40126/12г. по описа на МРС, по АНД №
40744/12г. по описа на МРС, по АНД № 40125/12г. по описа на МРС, от които
е видно, че обжалваните НП са били отменени.
Представен е от защитата трудов договор № 20/01.12.2010г. относно
жалбоподателя като специалист лесовъд с „Б.Ф.“ ООД гр.Монтана.
След анализ на доказателсвата по делото, съдът намира, че в подкрепа на
установеното нарушение е съставения Констативен протокол Серия СЗДП №
003834 от 05.04.2023г., неразделна част от АУАН, а също и показанията на
св.И. И., св.П. И. и св.В. И.. Изложените доводи в жалбата и в съдебно
заседание от жалбоподателя чрез адв.К. от МАК за отмяна на НП, не се
споделят от настоящия съд. В случая е установено, че жалбоподателя в
качеството си на лицензиран лесовъд на частна лесовъдска практика, на чието
име са издадени позволително за сеч (ПС) № 0699053/03.01.2023г. и ПС №
0699181/03.01.2023г. е допуснал в периода до 15.03.2023г. на територията на
СЗДП ТП ДГС-Говежда, с.Говежда, община Георги Дамяново, област
Монтана, местността „Проданча“ в отдел 149, подотдел „и“ и „м“ – държавна
горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Говежда,
сеч на немаркирани дървета в отдел 149 „и“ от дървесен вид зимен дъб 5.29
3м3
м и от дървесен вид цер 5.76 и в отдел 149 „м“ от дървесен вид зимен дъб
м3м3
7.30 и от дървесен вид цер 7.78 при неспазване на технологичния план
относно разположението на временните складове, което не са отразени в него.
Това описание на нарушението се потвърждава от доказателствата по делото
и намира правно отражение в нарушение на законните разпоредби на чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.47, ал.1, т.1 и т.6, чл.53, ал.2, т.2
и чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите вр. с чл.12б, ал.1, т.5 и
т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии.
Конкретиката на нарушението е дало основание на административно-
наказващия орган (АНО) да заключи, че една от законните разпоредби, които
са нарушени от Г., съвпада със законната разпоредба послужила за
административното санкциониране на жалбоподателя. Правно допустимо и
възможно е подобно съвпадение, без да е налице съществено нарушение от
вида на посоченото от пълномощника на Г.. Чрез разпоредбите на чл.108, ал.3
от ЗГ, чл.47, ал.1, т.1 и т.6, чл.53, ал.2, т.2 и чл.61 от Наредба №
4
8/05.08.2011г. за сечите в горите и чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба №
1/2012г. за КОГТ вр. с чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, е внесена яснота и
законосъобразност относно субекта на АНО – жалбоподателя Г. и
задълженията му във връзка с получените позволителни за сеч, сроковете и
правилата за сеч и добиването на дървесина в изпълнение на технологичния
план, който като лице, упражняващо лесовъдска практика (посочено и
„частна“), е длъжен „да изпълнява своевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях”.
Според настоящият съд жалбоподателя лично и чрез адв.М. К. от МАК,
в пълнота е реализирал правото си на защита, което не е било ограничено, в
т.ч. и чрез посочените съществени процесуални нарушения по чл.40, чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, които настоящия съд не споделя да са допуснати. В АУАН и в
НП ясно и точно е посочен периода на извършване на нарушението и датата
на отриването му, а съставения Констативен протокол Серия СЗДП №
003834/05.04.2023г. е послужил да се състави процесния АУАН и е писмено
доказателство, част от административно-наказателното производство (АНП).
Общо възприето е, АНП да започва именно чрез съставяне на протокол за
извършена проверка, който в случая може да се приеме, че е документ по
смисъла на чл.40, ал.4 от ЗАНН, поради и което не следва стриктно да се
съблюдава процедурата по чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Жалбоподателят Г. оспорва и нарушението, поради което следва да се
изложат доводи и по разбора на доказателствата. Приложените писмени
доказателства от АНО и свидетелките показания на актосъставителя,
свидетеля по акта за нарушение И. Й. И. и П. Т. И. и на МОЛ отговарящо за
обектите от името на ДГС – Говежда св.В. С. И., които настоящия съд
кредитира, са в подкрепа на извода, че нарушението е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Посоченото от Г., че не е съгласен с
изложеното в акта за нарушение, не променя извода за доказаност на
нарушението, тъй като жалбоподателя като лицензиран лесовъд е длъжен по
силата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ да изпълни своевременно задълженията си и
контролни правомощия, възложени му по ЗГ, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решенията и предписанията, основани на тях.
Нарушението е извършено в периода от издаване на двата броя позволителни
за сеч в началото на м.01.2023г. до 15.03.2023г., когато е открито, като Г., е
бил длъжен да упражнява контролните си правомощия като лице
упражняващо лесовъдска практика, и да са съобразява и задълженията си по
чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии - Лицата по чл.108, ал.2 ЗГ след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да: следят за спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението
на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички
дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч; следят за спазването на одобрения технологичен план
5
и протИ.пожарните норми и мерки при добива на дървесина;, а също и
задълженията си по чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите – До
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за
сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на
чл.47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на
дървесина. Жалбоподателят Г. има качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ и
е допуснал извършване на установеното нарушение към 15.03.2023г., въпреки
задълженията си и контролните си правомощия, които ако не съобразява, има
за последица прилагане разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. Като се има
предвид изложеното, не е налице и нарушение чрез посоченото, че Г. е
„допуснал” извършване на нарушението.
Заявлението на защитата че оспорва сортиментните ведомости и
технологичните планове, не води до отпадане на отговорността на
жалбоподателя. Представените 7 бр. сортиментни ведомости само не са
подписани от св.И., но същите съдържат цялата друга изискваща се
информация. Това, че технологичните планове не били подписани към
03.01.2023г. от жалподателя, също не може да бъде основание за отмяна на
НП, тъй като нарушението е установено към 15.03.2023г., към която дата
няма данни 2 бр. технологични планове да не са били известни на
жалбоподателя. Това че жалбодателя има сключен трудов договор с „Б.Ф.“
ООД гр.Монтана не променя каочеството му, което е доказано и чрез
приложеното на л.8 от делото УДОСТОВЕРЕНИЕ издадено от ИАГ и
удостоверяващо по несъмнен начин наличието на качество у жалбоподателя
като лице, упражняващо лесовъдска практика. В подобен смисъл са Решение
№ 778/20.12.2023г. по КАНД № 739/23г. по описа на АС – Монтана, Решение
№ 125/29.01.2024г. по КАНД № 780/23г. по описа на АС – Монтана и др.
Не са налице били данни и за приложение на чл.28 от ЗАНН имайки
предвид значимостта на засегнатите обществени отношения и качеството на
Г., който е лицензиран лесовъд упражняващ лесовъдска практика, като
настоящия съд съблюдава утвърдената съдебна практика в тази насока от
касационната инстанция – АС – Монтана ( напр. Решение № 778/20.12.2023г.
по КАНД № 739/23г. по описа на АС – Монтана). Нарушението е извършено
под формата на бездействие от лице упражняващо лесовъдска практика,
който е допуснал сеч на немаркирани дървета при неспазване на
технологичния план относно разположението на временните складове, които
не са отразени в него. Както АУАН, така и НП съдържат достатъчно данни за
обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го подкрепят, при
спазване изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, без настоящия съд да
констатира протИ.речие между посочените обстоятелства и законни
разпоредби, които са нарушени. В подкрепа на посочените доводи са
показанията на св.П. Т. И. и св.В. С. И., които настоящия съд кредитира и
писменото доказателство (официален документ) станал повод да се образува
АНП – Констативен протокол Серия СЗДП № 003834/05.04.2023г. и 7 бр.
сортиментни ведомости, надлежно съставени, само неподписани от
6
съставителя им св.И., което по мнение на настоящия съд не води до
недействителността им, защото същите се подкрепят от показанията на
сътавителя им св.П. И., а също и от всички други писмени доказателства по
делото. Съдът не споделя доводите относно ограничаване правото на защита
на Г., който по разбиране на настоящия съд в пълнота е реализирал това
право. На практика жалбоподателя не оспорва нарушението, но счита, че и
МОЛ на района от ДГС – Говежда, следва да носи наравно с него
отговорност. Съдът възприема за предвиди и правно значими показанията на
св.П. И. и св.В. С., които в контекста на съставения по надлежен ред
Констативен протокол и 7 бр. сортиментни ведомости, подкрепят правния
извод изведен въз основа на събраните обективно и всестранно доказателства,
че нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно представената справка от АНО чрез писмо изх. № РС -
651/2011.2023г., спрямо Г. са налице и др. НП-я, издадени на основание
чл.257, ал.1 от ЗГ. Установи се че тази справка не е прецизна, защото част от
посочените в справката НП са били отменени от съдилищата. Тази справка не
е определяща за настоящия съд, за да приеме, че не следва да се приложи
чл.28 от ЗАНН в процесния случай. Съдът не оспорва опитността и
квалификацията на жалбоподателя като дългогодишен лесовъд, но основно
съблюдава утвърдената съдебна практика от касационната инстанция – АС –
Монтана, по отношение приложението на чл.257 от ЗГ, която е категорична,
че санкционираните на това основание административни нарушения, не могат
да се определят като „маловажни”, имайки предвид значимостта на
защитените обществени отношения.
Съдът намира, че с наложеното като размер административно наказание
– глоба в размер на 300 (триста) лева, АНО е съобразил в пълнота
обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН. Съдът констатира, че с оглед тежестта
на извършеното нарушение и личността на нарушителя Г., наложената глоба
в размер на по 300 (триста) лева не е завишена по размер. Съдът споделя, че
тежестта на нарушението е завишена, като изследва конкретната тежест на
процесното нарушение и намира, че глоба в размер на 300 (триста) лева,
която е при определения минимум по чл.257, ал.1 от ЗГ, е съответна на
тежестта на процесното нарушение и спрямо личността на нарушителя –
жалбоподателя Г.. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер
глоба от 300 (триста) лева съответства на тежестта на извършеното
нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН,
съответно АНО е спазил закона и в тази насока.
При този изход на делото не са налице основания за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, макар и такива да беше заявено, че не се
претендират.
Не се присъждат такива и в полза на въззиваемата страна, тъй като не са
поискани такива.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм., бр.109
7
от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 465/15.06.2023г. на
Директор РДГ гр.Берковица, с което на Г. И. Г., с посочен адрес в гр.Монтана,
е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 (триста)
лева на основание чл.257, ал.1, т.1 вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.47, ал.1, т.1
и т.6, чл.53, ал.2, т.2 и чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите
вр. с чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8