№ 294
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея от Ц. Д.
Я., чрез пълномощника си адв. И. Г. от САК срещу решение № 145 от
09.11.2022 г. по гр.д. № 881/2022 г. по описа на РС-Елин Пелин,
допълнено с решение № 154/16.11.2022 г., с което са наложени на Ц.
Д. Я. следните мерки за защита срещу домашно насилие по молба на
В. Г. Я. с ЕГН ********** от гр. С., а именно: да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В. Г. Я.; забранява на Ц. Д.
Я. да приближава на разстояние не по-малко от 200 /двеста/ метра
молителката В. Я., жилището обитавано от нея, находящо се в гр. С.,
кв. „Б.“, бл. .., вх. ., ет. ., ап. . и местата за социални контакти и отдих,
които тя посещава за срок от 12 месеца; отстранява Ц. Д. Я. от
съвместно обитаваното с В. Г. Я. жилище, находящо се в гр. С., кв.
„Б.“, бл. .., вх. ., ет. ., ап. . за срок от 12 месеца; на осн. чл. 5, ал. 4 от
1
ЗДНН на Ц. Я. е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е осъден да
заплати по сметка на РС държавна такса за производството в размер
на 25, 00 лева и разноски на молителката в размер на 250, 00 лева.
Жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на
материалния закон. Излага, че разпитаните по делото свидетели
опровергават твърденията за извършен акт на насилие на 14.08.2022 г.,
както и за такова в периода след тази дата. Свидетелите установявали,
че агресията е била от нейна страна, тъй като е провокативна и търси
конфликти. Относно твърденията за упражнено насилие на 27-ми и 29-
ти август, за когато се твърди, че ответникът нанесъл побой над
молителката, като й разбил четири зъба, не били представени никакви
доказателства. РС-Елин Пелин взел под внимание единствено
писмените доказателства, но по делото не били разпитани свидетели
на молителката, които да потвърдят нейните твърдения. Излага, че се
опитва да избягва контакт с нея, защото тя го провокира и
предизвиква с поведението си, поради което е инициирал
производство за прекратяване на брака им по реда на чл. 49, ал. 1 от
СК. По същество моли да бъде отменено първоинстанционното
решение и отхвърлена молбата за налагане на мерки по ЗЗДН.
Ответникът по въззивна жалба В. Г. Я. е получила препис от
въззивната жалба и в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирала
насрещна въззивна жалба, чрез адв. М., с молба да бъдат определени
по-строги мерки, които включват и къщата в с. А.. Излага, че не било
взето предвид представено медицинско свидетелство за нанесен побой
от ответника на молителката на 01.11.2022 г.
В срока за отговор по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН ответника Ц. Д. Я.
изразява становище за неоснователност и необоснованост на
въззивната жалба.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят Ц. Д. Я. се представлява от адв. И. Г. и поддържа
2
въззивната жалба. Ответникът по въззивна жалба и въззивен
жалбоподател В. Г. Я. се явява лично, поддържа насрещната въззивна
жалба и оспорва жалбата на Ц. Я..
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадените въззивни жалби, съдържащите се в тях оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани с правен
интерес от обжалването страни, срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на В.
Г. Я. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде
издадена съдебна заповед за защита против Ц. Д. Я..
Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена заповед за
защита.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от
домашно насилие от съпруг или бивш съпруг. Не е спорно, че към
датата на депозиране на молбата – 22.08.2022 г. страните са съпрузи,
което се установява и от направената справка от НБД Население.
Молбата за защита е подадена в рамките на едномесечния срок
по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на
твърдяния акт на домашно насилие, поради което е процесуално
допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
3
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са
били извършени конкретни действия от страна на ответника, които
биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и
момента на тяхното извършване.
Към молбата за защита В. Г. Я. е депозирала декларация по 9 ал.
3 от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея е бил извършен акт на
домашно насилие от съпруга й Ц. Д. Я.. Изложено е, че на 14.08.2022
г. по пътя за гр. Б., в колата я ударил с юмрук в лицето и я заплашил,
че ще я изхвърли от моста. На същия ден към 20, 00 часа в къщата в с.
А. започнал да я бие с юмруци, съборил я на земята и започнал да я
рита като през цялото време я заплашвал, че ще я убие. Посочила е, че
на дати 09.07.2022 г., 14.07.2022 г., 27.07.2022 г. и 29.07.2022 г. отново
е била бита от съпруга си с юмруци в областта на главата, при което и
разбил четири долни зъба.
От удостоверение за настоящ адрес изх. № .../.......... г. на О. Г. М.
се установява, че настоящия адрес на В. Г. Я. е в с. А., общ. Г. М., ул.
„Ч. и п.“ № ... от дата 01.03.2011 г.
От служебна бележка, издадена от Кметството на село А. се
установява, че В. Я. има постоянен адрес в гр. С. и настоящ в село А.,
но не живее и не пребивава на територията на с. А..
С решение № 509/11.01.2023 г., постановено по гр.д. №
33373/2022 г. по описа на СРС, 37 състав е прекратен с развод брака
между страните по делото като дълбоко и непоправимо разстроен по
обща вина. Решението е влязло в законна сила на 13.02.2023 г.
От амбулаторен лист от 27.07.2022 г., издаден от д-р Я. Т. е
видно, че на В. Я. е констатирана контузия на раменния пояс и
4
мишницата.
От амбулаторен лист от 29.07.2022 г. се установява, че на
пациентката В. Я. е констатирана травма в областта на долната
челюст, след побой по нейни данни, в следствие на което долните й
зъби – 41,42,31 и 32 са разклатени.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ от 19.08.2022 г.,
молителката била прегледана и насочена към съдебна медицина, тъй
като телесните увреждания по данни на молителката са й причинени
на 14.08.2022 г. от съпруга й.
Другите представени медицински документи – фиш за спешна
медицинска помощ от 14.07.22 г., съдебномедицинско удостоверение
№ 347/2022 г. от 19.07.2022 г. и съдебномедицинско удостоверение №
409/2022 г., съдът не обсъжда, тъй като касаят случаи, извън срока по
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Свидетелката Валя Борева Райчева посочва, че на 14.08.2022 г.
пътувала заедно с молителката и ответника за гр. Б. за църковна
служба. По време на пътуването В. вдигала скандали и говорела
неприятни неща на Ц.. Заплашвала го, че ще му изпрати хора да го
пребият, че ще го унищожи и ще го съсипе. По време на пътуването
свидетелката посочва, че Ц. не е наранил В. по никакъв начин, а за
вечерта на 14.08.2022 г. не е чула да е имало физическа саморазправа
между тях.
Свидетелката Анета Ангелова Райчева на 14.08.2022 г. също
пътувала в колата за гр. Б., в която била и В.. Автомобилът се
управлявал от ответника Ц. Я.. По време на пътуването Ц. не е имал
агресивно поведение срещу В., а тя била тази, която го нагрубявала и
обиждала. На следващия ден свидетелката видяла В. на спирката и й
предложила да я закара до Б.. По време на пътуването свидетелката не
е забелязала В. да има травматични увреждания и следи от побой. И
преди тази дата и след това, никога В. не се била оплакала на
5
свидетелката от Ц. и не е виждала той да й посяга.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от
молителката е извършено под страх от наказателна отговорност и
поради това същата е допустимо доказателство, с оглед разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на
заповед за защита само на основание на приложената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа
конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на
други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с
писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената
сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като
може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата
посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника
по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени
в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе
успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата,
изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и
разколебае нейната доказателствена сила.
От свидетелските показания и на двете разпитани свидетелки се
установява, че на 14.08.2022 г. по време на пътуването Ц. Я. по
никакъв начин не е наранил молителката В.. И двете свидетелки
заявяват, че не могат да кажат какво се е случило след пътуването. Ето
защо, представените писмени доказателства /медицинска
документация/, отразяваща получени травматични увреждания следва
да се приема за достоверна.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за установеност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита.
Събраните за целта доказателства установяват по категоричен
начин конфликтни отношения между молителката и ответника. За
6
начина на извършване на насилието следва да се кредитира
посоченото от молителката в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. От събраните свидетелски показания не се установяват
релевантни факти за конкретния случай, но индиректно водят до
извод за проблемни отношения между страните.
Неоснователни са доводите и оплакванията и в двете жалби,
свеждащи се до неправилност на първоинстанционното решение.
Самостоятелният анализ на събрания доказателствен материал,
извършен от въззивния съд по отделно и в съвкупност, обосновават в
нужната степен извършването от жалбоподателя Я. на сочения от
молителката акт на домашно насилие.
С оглед изложеното съдът приема, че въз основа на декларацията
по чл. 9 ал 3 от ЗЗДН на молителката и приложената медицинска
документация, може да се направи обоснован извод, че по отношение
на нея е упражнено домашно насилие от страна на отв. Ц. Д. Я.,
изразяващо се във физическо такова - установено по време, място и
конкретен извършител. Ответникът не е оборил обстоятелствата и
фактите изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН. От
свидетелските показания действително не се установява на 14.08.2022
г. ответникът да е упражнил домашно насилие върху молителката, но
през времето през което свидетелките и страните са били заедно. В
депозираната декларация от молителката е посочено, че вечерта около
20, 00 часа на същата дата в къщата в с. А. ответникът започнал да я
бие с юмруци, съборил я на земята и започнал да я рита като през
цялото време я заплашвал, че ще я убие. Видно от приетата
медицинската документация, молителката е потърсила медицинска
помощ по повод получените травматични увреждания, които са
констатирани при прегледа.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице условията
по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде заповед за
7
защита и да наложи мерки за защита. Наложенити мерки от
първоинстанционния съд като вид са подходящи и адекватни за
постигане на възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника, като
съдът е съобразил тежестта на осъществената от въззивника проявна
форма на насилие.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди. Въззивният съд споделя
изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН жалбоподателката В. Г. Я.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски окръжен
съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145 от 09.11.2022 г., постановено
по гр.д. № 881/2022 г. по описа на РС-Елин Пелин, допълнено с
Решение № 154/16.11.2022 г.
ОСЪЖДА В. Г. Я. с ЕГН: ********** от гр. С. да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8