№ 5320
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110148628 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че на 25.03.2022 г. е сключил с „(ФИРМА)“ АД Договор
за паричен заем № 4439501, по силата на който му е предоставен заем в
размер на 800 лв. Излага се становище, че в договора е посочен ГПР в размер
на 41,69 % и ГЛП в размер на 35%. Релевират се доводи, че в чл. 4 от
договора страните са се уговорили заемът да бъде обезпечен с две физически
лица – поръчители банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество
– гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата ищецът
твърди, че е сключил и договор за поръчителство № 4439501, по силата на
който „(ФИРМА)“ ЕООД е поело задължение да обезпечи кредита пред
кредитодателя срещу задължение от кредитополучателя в размер на 321,97
лв., което е разсрочено, заедно с месечните вноски по договора за кредит.
Твърди се нищожност на процесните договори за заем и за поръчителство
поради противоречие с императивни норми и накърняване на добрите нрави.
Под евентуалност се претендира нищожност на чл. 4 от договора за заем
поради противоречие със закона и добрите нрави. Претендира разноските по
производството.
Ответниците оспорват исковете като недопустими и неоснователни.
Обосновават валидност на сключените договори. Претендират разноски.
Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже правния си интерес, както и че договорите, респективно клаузата
на чл. 4 от договора за паричен заем, са нищожни поради накърняване на
добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и
принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 25.03.2022 г.
ищецът е сключил с „(ФИРМА)“ АД Договор за паричен заем № 4439501, по
силата на който му е предоставен заем в размер на 800 лв., като в договора е
посочен ГПР в размер на 41,69 % и ГЛП в размер на 35%. В чл. 4 от договора
страните са се уговорили заемът да бъде обезпечен с две физически лица –
поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество –
гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата ищецът е
сключил и договор за поръчителство № 4439501, по силата на който
„(ФИРМА)“ ЕООД е поело задължение да обезпечи кредита пред
кредитодателя срещу задължение от кредитополучателя в размер на 321,97
лв., което е разсрочено, заедно с месечните вноски по договора за кредит.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
2
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
41,69%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "(ФИРМА)", което
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
3
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за
потребителски кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за
поръчителство, предоставено от „(ФИРМА)“ ООД и сключването на договора
за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ),
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От ССЕ се
установява, че взимайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо
подлежаща сума на изплащане по договор за заем и за поръчителство, то ГПР
възлиза на 519,65%.
4
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция
(поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство
поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира исковете за основателни и следва да ги
уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 150 лв. за заплатена държавна такса и
250 лв. за заплатен депозит за ССЕ и 400 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, поради основателност на възражението на ответника за
липса на фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен
от Б. И. Г., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)“ АД, ЕИК ********* и
„(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* за нищожни Договор за паричен заем
№ 4439501 от 25.03.2022 г. и Договор за поръчителство № 4439501 от
25.03.2022 г., поради противоречие със закона и с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК„(ФИРМА)“ АД, ЕИК
********* и „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на Б. И. Г., ЕГН
********** сумата в размер на 800 лв., представляваща съдебни разноски.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6