№ 487
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500589 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Г. М. с ЕГН ********** от гр.К.,
ул.“К-“ № 11, против решение № 111/10.05.2023г. по гр.д.№ 66/2023г. на
Ихтиманския районен съд в частта, с която въззивникът е осъден да заплати
на ищцата Г. Н. М. на осн.чл.149 вр.чл.143 СК сумата 264.52
лв.,представляваща издръжка на непълнолетно дете за минало време за
периода от 30.01.2022г. до 28.02.2022г.,ведно със законната лихва,считано от
30.01.2023г. до окончателното плащане;на основание чл.149 вр.чл.144 СК
сумата 1741.93 лв.,представляваща издръжка за минало време на ищцата като
пълнолетна учаща,ненавършила 20 години,за периода от 11.03.2022г. до
29.01.2023г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 30.01.23г. до
око нчателното плащане и на основание
чл.144 СК сумата 150 лв. месечно,считано от 30.01.2023г.до
11.03.2024г.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и
съдебни разноски в размер на 399.71 лв.Релевират се оплаквания за
необоснованост ,материална и процесуална незаконосъобразност.Съдът
приел,че са предявени три кумулативно обективно съединени иска и е уважал
иска с правно основание чл.149вр.чл.143 СК за издръжка за минало време в
пълен размер като е присъдил 264.52 лв. Месечно при положение,че за
периода от 30.01.2022г. до 28.02.22 г. се претендират по 200 лв.
месечно.Съдът игнорирал показанията на св.В.М./майка на ответника/и
Д.А./майка на ищцата/,че след раздялата на родителите бащата не е имал
никакъв контакт с детето,включително след като Г. станала
1
пълнолетна.Необосновано съдът приел,че бащата е в състояние да плаща
издръжка без особени затруднения,при положение ,че майката на
малолетните му деца е в трудоспособна възраст и може да допринесе за
бюджета на новото му семейство.Иска отмяна на решението в обжалваните
части .
Въззиваемата страна Г. Н. М. с ЕГН ********** оспорва
жалбата.Счита,че е налице очевидна фактическа грешка в решението,тъй като
в мотивите и диспозитива на същото относно сумата 265.52 лв. е посочил
периода 30.01.2022г.-28.02.2022г. вместо периода от 30.01.2022г. до
10.03.2022г.Това било очевидно при съпоставка на петитума на исковата
молба факта,че ищцата е навършила пълнолетие на 11.03.2022г.Оспорва
доводите на въззивника за недължимост на издръжката,обвързана с
фактическа липса на лични отношения,като незаконосъобразни и
неморални.Те доказвали незаинтересованост и безотговорност на родителя.
С определение № 559 /14.07.2023г. СОС е изпратил делото на районния
съд с указание да отстрани очевидна фактическа грешка и с решение №
174/21.07.2023г. ИРС е допуснал поправка на решение № 111/10.05.23г. като
вместо „за периода от 30.01.2022г. до 28.02.2022г.“ следва да се чете „за
периода 30.01.2022г.-10.03.2022г.“
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима и
частично основателна.
Производството е образувано по искова молба на Г. Н. М. вх.№
406/30.01.2023г.,т.е. след навършване на пълнолетие.Твърди,че на
11.03.2022г. навършила 18 г. и е ученичка в гр.К. в 12 клас.За издръжката се
грижи единствено майка и,която има и друго дете-Д. С.А.,родена на
02.01.2013г.Самата ищца имала здравословни проблеми.Претендира месечна
издръжка 200 лв. от датата на предявяване на иска до навършване на 20 г. на
11.03.2024г.,ведно със законната лихва; издръжка за минало време за една
година,считано от датата на предявяване иска 30.01.23г.-тоест от
30.01.2022г./2400 лв.общо/ведно със законната лихва за времето от
предявяване на иска до окончателното плащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е възразил,че е баща на още три
малолетни деца,родени през 2017г.,20120 г. и 2022г.Не оспорва ,че ищцата е
ученичка и че има здравословни проблеми,но самият той не можел да
плаща издръжка без особени затруднения.Средномесечното му
възнаграждение като шофьор било 1268 лв.Имал абсолютно неотменимо
задължение да издържа малолетните си деца, а съпругата му била ангажирана
с отглеждането им поради ниската им възраст и не можела да реализира
трудови доходи.Недопустимо било да се предявява претенция за издръжка за
минало време,дължима на непълнолетно дете, от пълнолетна ищца.Искът по
чл.149 вр.чл.143 СК бил основателен до размер на сумата 487.50 лв./три
месеца по 162.50 лв./ и за разликата следвало да бъде отхвърлен.Сумата
162.50 лв. е изчислена на база 25% от МРЗ,която за посочения период била
650 лв.не оспорва,че от 18 г. е разделен с майката и няма контакти с ищцата,
2
но оспорва твърдението,че не проявявал интерес .При раздялата на
родителите,когато Г. била на 2 месеца, майка заявила,че не желае издръжка
и няма да му дава детето по никакъв повод.направил няколко опита лично и
чрез трето лице да общува с детето,но майката категорично
отказала.Решил,че за да не травмира Г., е по-добре да се откаже от лични
отношения, особено по принудителен ред,както се очаквало поради твърдото
противопоставяне на майката.Св.М.-баба по бащина линия-установява,че се
опитала да види внучката си в детската градина,но майката се
противопоставила.Майката на ищцата Д. признава,че не е търсила издръжка
за детето,“защото не е проявявал никакъв интерес да се грижи за
детето.“Обаче следи публикациите в социалните мрежи на настоящата
съпруга на ответника, ,която „ качва непрекъснато видеа с много скъпи
продукти,които закупува“.Уточнява,че тези продукти“с алое вера,козметика
някаква за здравословен начин на живот се води „ които продавала и
реализирала допълнителни доходи.Съдът е отказал искане за справка от
Гранична полиция дали и с какво превозно средство е излизал в чужбина като
преклудирано. Същото е направено и пред въззивната инстанция,но не следва
да бъде уважено,тъй като в исковата молба не са наведени твърдения за
въпросните източници на доходи на ответника.
С атакуваното решение съдът е уважил претенцията за издръжка за
минало време в размер на 264.52 лв. за периода от предявяване на иска до
навършване на пълнолетие на осн.чл.149 вр.чл.143 СК,ведно със законната
лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане.Решението е правилно в тази част,тъй като на непълнолетно дете
издръжка се дължи безусловно, и то в присъдения минимален размер по
закон.Не е допуснато нарушение на закона.Уважен е искът за издръжка на
пълнолетно дете ,ненавършило 20 г.,считано от 11.03.2022г. до
29.01.2023г.,ведно със законната лихва,считано от 30.01.2023г. до
окончателното плащане на вземането като е отхвърлен иска за разликата до
предявения размер 2 135.48 лв.,на база 150 лв. месечно.В тази част решението
е обосновано и правилно като краен резултат.Независимо,че има три
малолетни деца и съпругата му е ангажирана с отглеждането им, бащата може
да отделя сумата 150 лв. месечно,докато дъщеря му Г. завърши
училище.Обстоятелството,че тя безспорно страда от хронично
заболяване,свързано с допълнителни разходи,обуславя особената нужда от
закрила поради нейната уязвимост,която е приоритетна.По изложените
съображения решението е законосъобразно и правилно в обжалваните части и
следва да бъде потвърдено.В останалата част решението е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/10.05.2023г. по гр.д.№ 66/2023г. на
РС-Ихтиман В ЧАСТТА, с която на осн.чл.149 вр.чл.143 от СК Н. Г. М. с ЕГН
********** е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 264.52 лв. за периода от
3
30.01.22г. до 10.03.2022г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
30.01.2023г. до окончателното изплащане;на основание чл.149 вр.чл.144 СК
сумата 1741.93 лв. за периода от 11.03.2022г. до 29.01.2023г.,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от 30.01.2023г. до окончателното
изплащане;на основание чл.144 от СК сумата 150 лв. месечно,считано от
30.01.2023г.до 11.03.2024г.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, и съдебно разноски в размер на 399.71 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4