РЕШЕНИЕ
№ 1314
гр. Пловдив, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300502550 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „*********“ ЕАД, ********, чрез
пълномощника юрисконсулт ********** срещу решение № 2108/13.05.2024г.
по гр.д. № 4118/2023г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от *********** срещу В. Б. М., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1500,00 лева –
главница, 430,74 лева – възнаградителна лихва за периода 10.05.2021 г. до
10.08.2022 г., дължими от длъжника по договор за потребителски кредит №
2367591/25.03.2021 г., сключен с „**********“ ЕАД и платени от „******* на
„******* по силата на договор за предоставяне на поръчителство към
договора за кредит, които вземания са прехвърлени на „*********“ ЕАД с
подписване на Приложение № 1 от 13.05.2022 г. към договор за прехвърляне
на вземания от 01.02.2022 г., 269,13 лева – обезщетение за забава за периода
11.05.2021 г. до 29.01.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г. до
1
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 687/02.02.2023 г. по ч. г. д. №
1370/2023 г., по описа на Районен съд Пловдив.
Решението се обжалва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът не е изпълнил задължението си да даде указания на страните за
фактите, които не са доказани. Сочи се, че не е съобразена съдебно-
счетоводната експертиза по делото и не е съобразен фактът, че договорът е
сключен по ЗПФУР. Сочи се, че в случая извод за постигнато съгласие може да
се изведе чрез тълкуване на Общите условия на договора, тъй като страните са
постигнали съгласие по чл.13, ал. 4 от ЗЕДЕП, че ще признават стойността на
електронния подпис като саморъчен в отношенията си и имаме подписан
електронен документ. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне
по спора по същество от настоящия съд. Претендират се разноските по делото.
Възразява се по разноските на насрещната страна, както по размер, така и по
основание.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от В. М., чрез пълномощника
адв.Т. Т. от АК Х., с който се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Претендират се разноските по делото.
Постъпила е и частната жалба на „********** срещу определение от
28.06.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с която се оспорва това
определение във връзка с разноските по делото с оглед практиката на СЕС и
ВКС и се иска отмяната му и уважаване на депозираната от жалбоподателя
молба по чл. 248 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Първата инстанция е установила, че е представен договор за
потребителски кредит №2367591/25.03.2021г., погасителен план, приложения
2
и общи условия към него (л.5-л.24), за който ищецът твърди да е сключен с
ответника от разстояние. Следователно приложим е редът за сключване
съгласно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Ответникът обаче, своевременно е оспорил възникването на
правоотношението, поради което въпросът за действителното сключване на
процесния договор за кредит се е разгледало. Договор за кредит е сключен от
разстояние и в него не фигурира положен подпис (саморъчен или
квалифициран електронен подпис), който по категоричен начин би могъл да
идентифицира лицето-заемател. Самият договор за кредит представлява
електронен документ съобразно чл.3, ал. 1 Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл.3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, "електронен
документ" представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма -
в конкретния случай текстови запис. Електронният документ съдържа
изявления на конкретни лица, като в случая подлежи на установяване, кое
лицето потребител. В тази връзка липсва подпис на потребителя, както и
каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже
процесния договор за потребителски кредит № 2367591/25.03.2021 г. с
ответницата. ПРС приема, че ПРС приема ,че в случай, че договорът бе
подписан с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен
подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би намерил категоричен
отговор. В случай на налично подписване с универсален електронен подпис
или квалифициран електронен подпис, би била налице ясно установена връзка
между документа и неговия автор - доколкото по дефиниция тези видове
електронни подписи оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето,
което е автор на изявлението ( в сочения смисъл Определение № 169 от
06.04.2017 г., пост. по ч. т. д. № 672/ 2017 г., по описа на ВКС, I- во т.о.).
Яснота по изследвания въпрос не е внесена въпреки ангажираната от ищеца
съдебно – техническа експертиза, заключението по която се кредитира, като
компетентно изготвено, обосновано и обективно. По нея вещото лице
установява отделни стъпки изпълнени в системата на кредитора
„**********във връзка с кандидатстване и сключване на конкретен договор за
кредит, но конкретна информация относно наличието на индивидуализиращи
3
белези, водещи до несъмнен извод, че именно ответникът в настоящото
производство е лицето сключило процесния договор за кредит не се
установяват.
РС Пловдив приема, че след като договорът не е подписан от ответника
чрез универсален или квалифициран електронен подпис, е необходимо ищецът
да установи връзката между съответния генериран електронен документ и
ответника. Както вече бе посочено, поръчителството е акцесорно и преди да
се коментира наличието на договор за поръчителство, съответно наличието на
прехвърленото вземане, то следва да се установи, че длъжникът е поел
главното задължение (което е по договора за кредит). Това не бе сторено,
поради което искът по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 99,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД следва на това
основание да бъде отхвърлен.
За пълнота РС Пловдив сочи, че в настоящото производство ищецът не
ангажира и каквито и да е било доказателства, претендираната главница в
размер на 1500 лева да е предадена, съответно усвоена от ответника по силата
на процесния договор за кредит, последното изрично разпределено в негова
доказателствена тежест с изготвения по делото доклад. С оглед формирания
по този начин извод за неустановяване възникване на твърдяната
облигационна връзка по силата на процесния договор за заем, не се налага
изследване относно наличието на останалите предпоставки за възникване на
правото на вземане в патримониума на ищеца, както и на останалите въведени
с отговора на исковата молба възражения относно неговата недействителност.
Неоснователно е възражението на „********“, че не е съобразена
съдебно-счетоводната експертиза по делото и не е съобразен фактът, че
договорът е сключен по ЗПФУР. Сочи се, че в случая извод за постигнато
съгласие може да се изведе чрез тълкуване на Общите условия на договора,
тъй като страните са постигнали съгласие по чл.13, ал. 4 от ЗЕДЕП, че ще
признават стойността на електронния подпис като саморъчен в отношенията
си и имаме подписан електронен документ.
Въззивният съд наистина не приема аргументите на РС Пловдив, че щом
договорът за потребителски кредит с „************ ЕАД не е подписан от
ответника чрез универсален или квалифициран електронен подпис, то същият
е нищожен и не поражда правно действие на това основание.
4
Съгласно чл.6 от ЗПФУР Договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Финансовите услуги по този
закон безспорно включват и банковата дейност и кредитирането по §1 т.1 от
ДР на ЗПФУР. В казуса се доказа договора за кредит да е сключен чрез
изпращане на информация на електронната поща на ответника по иска и на
мобилния му от сайта на ищеца www.credissimo.bg и обратно.
По силата на чл.18 ал.2 от ЗПФУР за доказване на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага за електронните изявления Законът за
електронния документ и електронните удустоверителни услуги. По силата на
чл.2 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията. По силата на чл.3 от ЗЕДЕУУ препращащ към
чл.3 т.35 от Регламент № 910 от 2014 година на ЕС „електронен документ"
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. По делото се твърдят
налични няколко електронни изявления съдържащи се в няколко електронни
документа съдържащи текстови файлове. Съгласно чл.184 ал.1 от ГПК
електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен
носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да
представи документа на електронен носител. В казуса това е сторено като са
представени договорите на електронен носител и същите са били предмет на
проверка от експерта извършил СТЕ. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗЕДЕУУ
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление.
Неправилно РС Пловдив изисква електронния документ да е подписан
само от универсален или квалифициран електронен подпис. Нормата на чл.3
от Регламент № 910 от 2014 година на ЕС ясно сочи, че са налице три вида
електронно удостоверяване на електронно изявление - „електронен подпис"
т.10, „усъвършенстван електронен подпис" т.11 и „квалифициран електронен
т.12. В казуса е доказано да е налице първия вид електронен подпис. Ето защо
договорите между страните по делото са надлежно подписани.
5
Въззивният съд също не приема аргументите на РС Пловдив, че ищецът
не ангажирал доказателства, претендираната главница в размер на 1500 лева
да е предадена, съответно усвоена от ответника по силата на процесния
договор за кредит. В отговора на исковата молба ответницата е направила
признание, че е получила сумата от 1 500 лева – / Ако знаех, че има срок, в
който да върна заетата сума, без да плащам по този обременителен договор
бих го направила веднага./л.72 от делото на ПРС. В доклада си по делото ПРС
не е взел отношение по този въпрос, но това признание на факти си е ясно
документирано по делото и не може да се игнорира произволно. Така че и
това не е основание за отхвърляне на иска.
Въззивният съд намира, че е основателно възражението на ответницата
посочено в отговора на исковата молба, че договора е нищожен на основание
неспазване на нормата на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК. ОС Пловдив приема, че
наличието на задължително по ДПК сключване на договор за поръчителство с
определен от кредитодателя търговец – „*******“ ЕООД води до възникване
на нови задължения за кредитополучателя по договора. Договорените по този
начин допълнителни вземания за възнаграждение на поръчителя „*******“
ЕООД представляват по същество скрито възнаграждение за кредитора, който
явно е свързан с поръчителя по делото, като са нарушени разпоредбите на
чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Съобразно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност
на договора за кредит. Според чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В казуса е
нарушен чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и чл.19 от ЗПК. И без специални познания е
видно в казуса, че действителният размер на ГПК надхвърля с много
6
предвидения в ЗПК максимум. Недействителността на договора за кредит е
специфична по специалната норма на чл. 22 ЗПК
При недействителност на основния договор за потребителски кредит,
съгласно чл.138 ал.2 от ЗЗД то валиден договор за поръчителство не е
възникнал и не може принципно да възникне. Ето защо правното основание
на което се претендира сумата, а именно наличие на договор за поръчителство
с последваща цесия на това вземане не се доказа по това дело. Ищецът може
да търси платеното от него само на правно основание неоснователно
обогатяване, каквото не е претендирано по настоящия иск. Ето защо
решението е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемата страна В. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК се присъждат
разноски в размер на 600 лева за адвокатски хонорар, реално платен /л.27/.
Това възнаграждение не е прекомерно като размер с оглед спецификата на
казуса и правната и фактическата му сложност и не следва да се намалява по
размер. Същото важи и за обжалваното определение от 28.06.2024 г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК, което е аналогично по отношение на
размера на адвокатския хонорар платен на представителя на ответницата.
Определението е законосъобразно и следва да се потвърди от настоящия съд.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2108/13.05.2024г. по гр.д. № 4118/2023г.
по описа на РС Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7933/28.06.2024г. по гр.д. №
4118/2023г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „*************** да заплати на В. Б. М., ЕГН **********,
с.********* сумата от 600 лева за разноски по настоящото дело за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8