Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Нова Загора, 13.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
гр.д. № 434 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Предявени са искове с правна квалификация по чл.422 вр. чл.415 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД,
вр. с чл.79 от
ЗЗД.
Съдът в настоящото
производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление
- гр.София, район Младост, ж.к.„Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез пълномощника
си адв. В.П.Г. от САК против
З.И.С. с ЕГН ********** с адрес *** за установяване
на вземането, произтичащо от
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1654/2019 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора в размер на 169.55 лв., представляваща общ сбор на дължимите и неплатени месечни абонаментни такси суми, за потребление на мобилни услуги, както и неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Ищцовата страна посочва, че във връзка с
връчването на
заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК предявява на основание
чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение до размера на 169.55
лв., която сума представлява цена па потребени и незаплатепи мобилни
услуги, както и начислена договорна неустойка.
Разяснява, че въз основа на посочения договор ответника ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Адв. Г. посочва, че съгласно
чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането па ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името па потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора бил уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура, както и срока за заплащането й., като
неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
За потребените услуги за периода 16.01.2018 г. до
04.05.2018 г. Теленор
издал на абоната:
-
фактура №
**********/05.02.2018 г. за отчетения период на потребление 16/01/2018 -
04/02/2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 100.25 лв. /с
ДДС/, от които 28.77 лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Тотал;
1.73 лв. /без ДДС/ за Допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор и потребление, разходвано извън
пакета в размер на 53.04 лв. /без ДДС/, от които 6.28 лв. /без ДДС/ за
Международни разговори; 46.76 лв. /без ДДС/ за Роуминг таксуване (общо).
Дължимата сума била
платима в срок 20.02.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/05.03.2018 г. за отчетения
период на потребление 05/02/2018-04/03/2018 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 24.08 лв. /с ДДС/, от които 17.49 лв. /без ДДС/ за месечен
абонамент Тотал; 1.25 лв. /без ДДС/ за Допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор и потребление, разходвано
извън пакета в размер на 1.33 лв. /без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване
(общо)
Дължимата сума била
платима в срок 20.03.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Посочва се, че
абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 124.33 лв.,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 01/2018 г. и за
месец 02/2018 г. , а към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие №
**********/05.04.2018 г. била извършена корекция по дълга, като била сторнирана
сумата в размер на -7.25 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси и бил отразен незаплатения баланс в
размер на 124.33 лв., за предходните два отчетни периода, при което
задължението за плащане възлизало на сума в размер на 117.08 лв.
Ищецът сочи, че
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 117.08 лв., е ангажирало договорната отговорност
на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75,
вр.с чл.196. в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалният договор
на ответника З.И.С. за ползвания абонамент и издадал по абонатен номер №
********* на дата 05.05.2018 г. крайна фактура № **********/05.05.2018 г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 169.55 лв., в която била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 52.47 лв.; фактурирана била и цената и била включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 117.08 лв.
Относно датата на
деактивация на процесния абонамент - 26.03.2018г., разяснява, че същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Поради това абонатът бил
в неизпълнение на договорите си, като не спазил крайния срок за ползване на
абонамента Тотал+ 20.99 лв. за мобилен номер ********** до 16.01.2020 г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 16.01.2018 г.
Твърди се също, че неизпълнението на ответника обуславя правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка
за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите, относно
начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 52.47
лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, а не по начина,
уговорен в т.11 от договорите за услуги, които клаузи от договорите са обявени
за нищожни такива.
С оглед изложеното ищецът претендира
неустойка в размер на три стандартни месечни абонаменти такси на ползваната програма.
Новата клауза гласяла още, че в случай, че към абонаментен план има
предоставено устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/,
съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова
цена. Посочва, че в случая абонатът ползвал абонаментен план, за който била
начислена неустойка, а именно Тотал+ 20.99лв. с номер ********** и съответно
начислена неустойка в размер на 52.47лв., където стойността на месечния
абонамент взета без ДДС, или 17.49 лв. Х3
= 52.47 лв.
Посочва, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНOP БЪЛГАРИЯ” ЕАД, З.И.С. се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а съгласно чл.49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
Потребителят бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане.
Сочи, че
съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите
условия било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23,
б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които бил сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът З.И.С. подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал мобилен номер ********** и не изпълнил задължението
си по договор да заплаща стойността па предоставените услуги, като с това си поведение
изпаднал в забава. Издадени били фактури, незаплатени в срок. Навежда
за договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си.
Разяснява, че представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, бил се задължил да заплаща цената на предостовените усторойства, съгласно уговорения погасителен план, респ. бил в неизпълнение на договора
си.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника З.И.С., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в размер
на 117.08 лв. за потребени и незаплатени мобилни услуги за абонатен номер № 006089841 за периода от 16.01.2018 г. до 04.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от
ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съдът да признае за установено, че
ответника му дължи сума в размер на 52.47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен №
*********, представляваща трикратния размер на стандартния месечен абонамент на ползвания абонаментен план.
Ищецът е претендирал и разноските в настоящото исково производство.
Ищцовата страна е приложила документи и моли
съдът да ги приеме като доказателства по делото.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на
ответника лично, от кмета на населеното място И.Д. на 25.09.2020
г.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е представил писмен отговор по предявеният срещу него иск.
На
26.10.2020 г. е постъпила молба-становище от ищцовото дружество с вх.№ 260570,
с която се поддържа иска, моли се съдът да разгледа делото в негово отсъствие,
както и да бъде постановено неприсъствено решение, ако са налице предпоставките
за такова.Тук се претендират и разноските от заповедното производство.
В
последното открито съдебно заседание по делото на 28.10.2020 г. страните,
редовно призовани – не се явяват представители.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът
прие представените по делото писмени доказателства: заверени
копия от пълномощно на л.5, 6 и 7 по делото, Договор за правна защита, Договор за мобилни услуги № ********* от
16.01.2018 г., Приложение с
ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 16.01.2018
г., Декларация-съгласие от 16.01.2018 г., Фактура № 7268395864,
Фактура № 7269519269, Кредитно
известие № **********,
Фактура № **********, Спогодба от 11.01.2018
г., Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги, ч.гр.д. 1654/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по
делото, между ищеца „Теленор
България“ ЕАД, с
ЕИК ********* и ответника З.И.С. с ЕГН ********** бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* от дата 16.01.2018 г. за мобилен номер 0897871644 по програма Тотал+ 20.99 лв. за уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената
абонаментна програма до 16.01.2020 г.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната 006089841.
За
потребените от абоната – ответник в производството услуги за периода 16.01.2018 г. до 04.02.2018 г. е издадена фактура № 7268395864/05.02.2018 г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 100.25 лева с вкл. ДДС; за периода 05.02.2018 г. до 04.03.2018 г. е издадена фактура № 7269519269/05.03.2018 г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.08 лева с вкл. ДДС; за периода 05.03.2018 г. до 04.04.2018 г. е издадено кредитно известие № **********/05.04.2018 г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на -7.25 лева с вкл. ДДС; Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 117.08
лева, фактурирани за три последователни отчетни периода.
Абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок
за ползване на абонамента Тотал+ 20.99лв. лева за мобилен номер 0897871644 до 16.01.2020 г., съгласно склщчения между страните договор
за мобилни услуги, поради което му е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер
на 52.47
лева.
Видно
от приложеното споразумение към настоящия момент е постигнато споразумение с
Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на
дружеството при предсрочно прекратяване на договорите да е в размер на три стандартни
за ползваната програма месечни абонаментни такси.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове, дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната.
Ответникът З.И.С. не е изпълнил задълженията си по договор, да плаща стойността на предоставените
услуги, а именно в 18 дневен срок след фактуриране
за всеки отчетен период и поради това е изпаднал в забава.
Поради
липсата на действия от
негова страна, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 22.10.2019 г. е депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа
на което е образувано частно гражданско дело № 1654/2019 г. по описа на съда и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1146/25.10.2019 г.
за претендираните от ищеца суми.
Заповедта
е връчена на ответника по
настоящото производство при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за
„Теленор България” ЕАД е възникнал правен интерес от завеждането на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу нея.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът намира
иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно установено по делото
е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения. „Теленор България” ЕАД, в
качеството си на мобилен оператор, продава продукти и услуги на
клиентите си при публично известни общи условия.
Не е
спорно, че ищеца е изпълнявал поетите
ангажименти по посочените договори, докато ответника не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил
погасяването на паричните си задълженията. Ответника е допуснал забава в плащанията на главница по издадените му фактури над 18 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до предсрочна
прекратяване на сключените договори и начисляване на неустойка.
Съдът прие
събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
Ответникът П.Г.Д. редовно
призован не се явява в съдебно заседание, не депозира отговор на исковата молба
и не взема становище по иска.
Съдът като взе
предвид представените по делото писмени доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на
ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание
по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като
същият е уведомен за последиците от неспазване на тези срокове за отговор и за
неявяване в съдебно заседание.
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131
и чл.140 от ГПК на страните са указани последствията от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото писмени доказателства, съдът може да направи обоснован
извод, че предявеният иск се явява
вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен в неговата
цялост, така както е предявен.
В тежест на ответника следва да се присъдят и
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 205.00 лева,
от които 25.00 лева. внесена държавна такса и 180.00
лева за адвокатско възнаграждение по настоящото производство, както и в заповедното
производство в размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева държавна
такса и 180.00 лева за адв. възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.238 от ГПК, съдът
Р
Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415
от ГПК, по отношение на З.И.С. с ЕГН ********** ***, ЧЕ
ДЪЛЖИ НА „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМА в размер на 117.08 лв. /сто и седемнадесет
лева и осем стотинки/, представляваща потребени и незаплатени услуги по Договор
за мобилни услуги № ********* от дата 16.01.2018 г. за абонатен № ********* за
периода от 16.01.2018 г. до 04.05.2018 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
районен съд - 22.10.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА за
установено, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК ********* СРЕЩУ З.И.С. с ЕГН ********** ***, ЗА СУМАТА 52.47 лв.
/петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от дата 16.01.2018 г. за абонатен №
*********, в размер на три стандартни месечни такси по ползвания абонаментен
план, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА З.И.С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, СУМАТА от 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляващи, направените
разноски по ч.гр.д. № 1654/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА З.И.С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от
205.00 лв. /двеста и пет лева/ – разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: