№ 104
гр. В , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и втори февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Лилия Ненова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500849 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
С Решение № 260205/09.10.2020 г. по гр.дело № 178/2020 г. като неоснователен и
недоказан Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения от А. Т. К. срещу О иск
за осъждане на общината да премахне за своя сметка собственото си дърво – липа,
намиращо се в УПИ I, в кв. 151 по плана на гр. В, до западната стена на Гаражна клетка № 1,
собственост на ищеца, част от Гаражна група от три броя гаражи, представляваща сграда с
идентификатор 10447.514.201.19, находяща се в гр. В, ул. „С“ № ***, като е осъдил ищеца
да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. Т. К.. Жалбоподателят оспорва
изводите на първоинстанционния съд и счита постановеното решение за неправилно.
Подчертава, че видно от показанията на свидетелите Б и Л и от заключението на вещото
лице дървото преминава и опира в прореза на екера на стоманобетоновата покривна плоча.
Изтъква, че според вещото лице с течение на времето при удебеляване на ствола на дървото,
същото може да навреди на този участък от покривната плоча на Гаражна клетка № 1 и на
западната фасадна стена, а при силна буря и изскубване на дървото от кореновата му
система биха били нанесени значителни щети върху покривната плоча и евентуално – на
западната фасадна стена. Счита, че процесното дърво реално застрашава сградата, негова
собственост. Позовава се на нормата на чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/10.03.1993 г. за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност и на разпоредбите на
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на О. Възразява, че за
дървото разбрал едва при подписване на инвестиционния проект. Заема становище, че
първостепенният съд в нарушение на чл. 17, ал. 2 от ГПК не е извършил косвен контрол на
1
Заповед № РД 22-1512 от 17.09.2011 г. на кмета на О, която според жалбоподателя е
издадена в противоречие с нормативно определеното отстояние от пет метра между сгради и
стебла на дървета. Реливира съображения за основателност на негаторния иск по чл. 109 от
ЗС при накърнено право на собственост чрез недопустимо отстояние и сочи съдебна
практика на ВКС. На следващо място поддържа, че сочените в исковата молба щети са в
пряка причинна връзка с местоположението на дървото и оспорва извода на вещото лице в
тази насока. Прави анализ на доказателствения материал по делото и извежда извод за
основателност на исковата претенция. Поддържа фактическите си и правни доводи,
изложени на първа инстанция. Моли за отмяна на обжалваното решение, уважаване на
предявения иск и присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна О, чрез Д Й. – упълномощен служител с юридическо образование. В
отговора се заема становище за неоснователност на жалбата, като се моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и се претендира
присъждане на разноски. Излагат се доводи, че не е установено по делото процесното дърво
да нарушава правото на собственост върху имота на ищеца, да застрашава и да създава
пречки ищецът да упражнява в пълен обем своето право на собственост. Страната
подчертава, че дървото е в добро състояние, поради което опасност от падане в имота на
ищеца към момента не съществува, както и че ищецът е бил наясно и се е съгласил в
близост до имота му да съществува процесното дърво, за което по време на строителството е
направен специален прорез на покрива с цел при растеж дървото да заеме отреденото му
място без да притиска конструкцията. Сочи още, че по време на строителството ищецът не е
поискал отстраняване на дървото на основание чл. 41, ал. 2, т. 3 от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на О (НИПОЗС на О) и извежда извод, че
липсват данни ищецът да е приел, че дървото ще създава пречки на собствеността му.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването ú. Представя списък по чл. 80 от ГПК и подновява
искането за присъждане на разноски. В подадената в предоставения от съда срок писмена
защита оспорва да е бил наясно и да се е съгласявал в близост на имота му да съществува
процесното дърво, като развива подробни съображения в тази насока. Счита, че
неправомерно О при допуснати от нея нарушения на закона изисква заплащане на
обезщетение от негова страна, за да премахне процесното дърво.
В съдебно заседание ответникът по жалба се представлява от пълномощника Д Й.,
която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение по изложените в подадения
отговор на въззивната жалба доводи и съображения. Подновява претенцията за разноски.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя
възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция
2
в настоящия си състав счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно
основание чл. 109 от ЗС на А. Т. К. срещу О. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден
да премахне за своя сметка собственото си дърво – липа, намиращо се в УПИ I, в кв. 151 по
плана на гр. В, до западната стена на Гаражна клетка № 1, собственост на ищеца, част от
Гаражна група от три броя гаражи, представляваща сграда с идентификатор
10447.514.201.19, находяща се в гр. В, ул. „С“ № ***.
Ищецът твърди, че през 2012 г. придобил от ответната община право на строеж върху
недвижим имот частна общинска собственост, след реализирането на което станал
собственик на самостоятелни обекти – два броя гаражи. Твърди, че едва в процеса на
строителството разбрал за наличието на дървета в близост на учреденото му право на
строеж. Сочи съществуването на решения на Експертния съвет по устройство на
територията при О и заповед на кмета на О за разполагане на гаражните клетки с оглед
запазване на съществуващите дървета, които актове счита за приети в нарушение на чл. 19,
ал. 1 от НИПОЗС на О. Заявява, че строителните книжа били издадени и правото на строеж
реализирано в съответствие с тези актове. Твърди, че с годините при растежа едно от
дърветата се допряло до покрива на сградата и причинило поражения на единият от
гаражите, собственост на ищеца. Посочва, че сезирал ответника с искане за премахване на
дървото, като първоначално получил отговор, че следва да заплати такса за изготвяне на
оценка на засегнатата растителност, съобразно тарифа към НИПОЗС на О, а впоследствие и
отговор, че дървото е в добро състояние и не представлява опасност за нанасяне на
имуществени щети на гаражите, като периодично ще бъдат извършвани огледи и ако се
установи, че дървото представлява опасност, общината ще възложи премахването му.
Ищецът счита, че дървото застрашава да причини и други поражения, освен вече нанесените
и че представлява заплаха за имуществото му.
В постъпилия по реда и в срока по чл. 131 от ГПК отговор, ответникът заема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава наличието на
заповед на кмета на общината за запазване на съществуваща в парцела растителност, както
и съществуването на дърво в непосредствена близост до гаражните клетки, собственост на
ищеца. Възразява, че ищецът е бил наясно и се е съгласил в близост до имота му да
съществува процесното дърво – липа. Изтъква, че дървото е в добро състояние и оспорва то
да нарушава, да застрашава или да създава пречки на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост.
От фактическа страна по делото е установено, че по отношение на застроен
недвижим имот с идентификатор 10447.514.201 (по ПУП - УПИ I в кв. 151), находящ се в гр.
В, ул. „С“ № ***, е издаден акт за частна общинска собственост.
Видно от представените по делото протоколи от 2011 г. на Експертен съвет по
устройство на територията при О във връзка с жалба на собствениците на имоти на ЖСК
„Б“, ул. „С“ № 21, съветът предлага, а със заповед от 17.09.2011 г. кметът на общината
одобрява частично изменение на ПУП – план за застрояване за УПИ I - за групово
кооперативно жилищно строителство от кв. 151 по плана на града на пет броя гаражни
клетки, като променя разположението на гаражните клетки, с оглед запазване на
съществуващи в парцела дървета.
През октомври 2012 г. е обявен публичен търг за учредяване право на строеж за
изграждане на гаражни клетки в посочения УПИ. От представените по делото договори от
15.11.2012 г. е видно, че след провеждане на търга общината учредява възмездно право на
строеж на ищеца за изграждане в имота на две гаражни клетки. От представеното по делото
3
разрешение за строеж от 25.07.2013 г. се установява, че въз основа на сключените договори
и одобрен от главния архитект на общината технически проект, на ищеца е разрешено
извършването на строителни и монтажни работи. В геодезическа снимка, вертикална
планировка и част „Архитектура“ към инвестиционния проект, приобщени към
доказателствения материал по делото, е отбелязано съществуването на растителност в
непосредствена близост до мястото, където следва да бъдат изградени сградите. На
09.06.2016 г. строежът е въведен в експлоатация, видно от представено по делото
удостоверение, в което е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти и даденото разрешение за строеж, както и че е заснет и нанесен в кадастралната
карта/кадастралния план/ на града, съгласно удостоверение от 29.10.2015 г. на АГКК гр. В.
Видно от представени заверени копия от писмена кореспонденция между страните, с
молба от 20.09.2019 г. ищецът е поискал да бъде премахнато собствено на О дърво-липа,
намиращо се в УПИ I кв. 151 по плана на гр. В до западната стена на гаражната клетка № 1,
като са изложени твърдения, че на 18.09.2019 г. ищецът констатирал поражения вътре в
гаража, причинени от дървото, което подателят на молбата счита за опасност за собствените
му гаражи и за цялата гаражна група. От страна на О е даден отговор на молбата, че
съгласно чл. 43, ал. 1 НИПОЗС на О разрешение за премахване или преместване на
общинска декоративна растителност се издава след изготвяне на оценка на засегнатата
растителност, за която се заплаща. Ищецът е подал отговор, в който е възразил, че молбата
му не касае искане за издаване на разрешение за премахване на дървесна растителност за
извършване на строителство или реконструкция, а представлява молба общината като
собственик на дървото да премахне същото, доколкото то представлява опасност за
имуществото му. С писмо от 04.12.2019 г. О е уведомила ищеца, че към момента на
извършен оглед дървото -липа е в добро състояние, без просъхвания и суховършия и не
представлява опасност за нанасяне на имуществени щети на гаражите, като е поел
ангажимент за извършване на периодични огледи на дървесната растителност и в случай на
установена опасност да бъде възложено премахването ú.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц Б и Н Л.
Свидетелите сочат пред съда съществуването на дърво-липа в непосредствена близост до
гаража на ищеца. Свидетелят Б заявява, че дървото било там преди построяването на гаража,
че в основаната си дървото е дебело, а нагоре по-тънко, че е наклонено към гаража и ствола
му опира в плочата. Свидетелят споделя за наличието на пукнатини по пода и по част от
стената вътре в гаража, както и отлепване на мазилка и плочки, които видял около две
седмици преди разпита.
Свидетелката Л, главен експерт в отдел „Околна среда“ при О, заявява пред съда, че
във връзка с постъпила молба от ищеца до общината за премахване на дървесна
растителност до гараж, негова собственост, извършила оглед на място и установила, че
намиращото до гаража дърво е от вида липа и е над десетгодишно, както и че е в добро
състояние, без просъхвания. Сочи, че имало клони от дървото, които са над покрива на
гаража, но не опират в плочата. Според свидетелката дървото е близо до гаражната стена, не
е наклонено и стволът му не опира в самата гаражна стена. Свидетелката заявява, че
уведомили ищеца, че премахването на дървото може да стане след заплащане на
обезщетение по НИПОЗС на О, тъй като същото е в добро състояние, както и че на дървото
ще бъдат извършвани периодични огледи и ако същото представлява опасност, ще бъде
премахнато от общината.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни, без
вътрешни противоречия и кореспондиращи на останалите доказателства по делото, с
изключение на показанията на свидетелката Л в частта им, че дървото не е наклонено, което
се опровергава от данните по назначената за изясняване на фактическата страна на спора
4
съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Видно от заключението на СТЕ процесното дърво е със среден диаметър на ствола
към основата около 0,50 м. и видима височина около 16 м., като същото се намира на
отстояние от западната фасадна стена на гаражна клетка № 1 на средно светло разстояние
0,30 м. и съответно на 0,55 м., измерено от центъра на дървото към долен ръб на западна
фасадна стена, като в обсега на височината на западната фасадна стена на гаражната клетка
дървото е без налична клонова система. Експертът сочи, че още при изпълнение на
стоманобетоновата покривна плоча, над западната фасадна стена на гаражна клетка № 1 е
оставен прорез в еркерната ú част с размери 0,15/0,40 м., с цел евентуално вграждане в него
на ствола на дървото, като при огледа вещото лице е установило, че дървото е вградено в
този прорез, като над него, съответно над покривната плоча на гаража, същото е с обилна
листна маса и силно развита клонова система, заемаща в план около 40% от покривната
площ на гаражната клетка. Вещото лице е установило отклонения във вертикала на дървото
в посока към западната фасадна стена на гаража, като минималното разстояние между
ствола на дървото и фасадната стена е измерило на около 0,20 м. Отклоненията вещото лице
счита, че са в резултат на преобладаващите ветрове в района. Вещото лице е констатирало,
че дървото видимо не опира в стоманобетоновия под на гаражната група, както и че
повдигания на терена около дървото не се наблюдават. Посочило е, че с течение на времето
при удебеляване на ствола на дървото, същото може да навреди на стоманобетоновата
покривна плоча и на западната фасадна стена, както и че при появата на ветрове и бури има
опасност дървото да се клати и това да порази прореза в участъка на стоманобетоновата
покривна плоча на гаражната клетка, а в най-лошия вариант (при наличие на силна буря,
изскубване на дървото от кореновата му система и падане на клоните върху покривната
плоча на гаража) - нанасяне на значителни щети на гаражната група. Към момента на огледа
вещото лице е установило наличие на обрушване на мазилката и шпакловката откъм
вътрешната страна на западната фасадна стена на Гараж № 1, както и поява в този участък
на пукнатини, които според експерта не са в причинна връзка с дървото липа. Вещото лице
сочи, че към момента на огледа не е констатирало увреждания по конструкцията на
гаражите, които да са в причинна връзка с намиращото се в близост дърво-липа. Според
вещото лице растежа на кореновата система на дървото не е породило появата на пукнатите
в подовата плоча на гаража, като опирането на клоните в плочата счита, че не могат да
доведат до напукване на стената на плочата. Експертът е констатирал наличието на
пукнатина по повърхността на бетона в посока от ствола на дървото към долния ръб на
западната фасадна стена на гаражна клетка № 1, за която не изключва като възможна
причина наличието на мощна коренова система на дървото.
Така депозираното заключение на вещото лице съдът намира за почиващо на
установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта. Съдът не дава вяра
на заключението на вещото лице, че констатирани откъм вътрешната стена на западната
фасада на гаражната клетка обрушване на мазилката и шпакловката, както и появата на
пукнати в този участък, не се намират в причинно-следствена връзка с процесното дърво.
Този извод на вещото лице не е придружен с обосновка и след като процесното дърво е
ситуирано непосредствено именно до западната фасадна стена на гаражната клетка и е
вградено в прорез в екерната част на покривната плоча над тази стена и като съобрази
изложеното от експерта, че при ветрове и бури дървото се клати, при което е логично да
оказва натиск на сградата, съдът намира, че не може да бъде изключена по категоричен
начин възможността тези поражения да са причинени именно от процесното дърво. По
отношение на установените при огледа от експерта пукнатини по пода вътре в гаражната
клетка съдът дава вяра на заключението на вещото лице предвид посочените от същото
доводи и съображения, които съдът намира за логични.
5
Останалите ангажирани по делото доказателства, които съдът не обсъжда, са
неотносими към предмета на спора.
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 109 от Закона за собствеността собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
В случая основателността на ищцовата претенция е предпоставена от доказване от
страна на ищеца, че същият е собственик на процесната гаражна клетка, както и
осъществяването от страна на ответника на неоснователно въздействие (действие или
бездействие), създаващо за ищеца пречки за пълноценно ползване на собствения му имот,
неудобства, по-големи от обикновените или застрашава по някакъв начин имота му.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установяна, че ищецът е собственик на две гаражни клетки - гараж 1 с идентификатор
10447.514.201.19.1 и гараж 2 с идентификатор 10447.514.201.19.2, с административен адрес:
гр. В, ул. „С“ № ***, разположени върху поземлен имот с идентификатор 10447.514.201,
представляващ частна общинска собственост, както и че собствеността върху гаражните
клетки е придобита след реализиране на учредено на ищеца от ответника право на строеж.
Не е спорно също, че в непосредствена близост до гаражна клетка № 1, собственост
на ищеца, е ситуирано дърво от вида липа, което е било на процесното място още преди
реализирането на учреденото на ищеца право на строеж, което се установява от
доказателствения материал по делото.
Доколкото парцелът, в които се намират гаражите на ищеца и процесното дърво
представлява частна общинска собственост, по силата на чл. 92 от ЗС собственик на липата
се явява ответникът, по който факт не се спори.
Спорът между страните се концентрира около това дължи ли ответникът премахване
на процесното дърво. По този въпрос въззивният съд намира следното:
Искът, основан на чл. 109 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно използване на вещта /имота/
според нейното предназначение. Понякога обаче естеството на извършеното от ответника е
такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
В настоящия случай безспорно доказано по делото е, че стволът на процесното дърво,
чието премахване се иска, се намира на минимално разстояние около 20 см. от западната
фасадна стена на сградата на ищеца, като допира покрива на сградата, тъй като се е
вградило в прорез в екерната част над западната фасадна стена. Вярно е, че съществуването
на липата на това място предхожда изграждането на гаражната клетка, но установеното по
делото отстояние между сграда и дърво е в нарушение на разписаните в Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на О минимални отстояния на
дълготрайната декоративна растителност от сгради, съоръжения и имотни граници – пет
метра по действащата към момента на учредяване на правото на строеж и одобряване от
страна общината на строителните книжа, сведени до три метра с последващо приета наредба
със същото наименование. Самият факт на нарушаването на минималните отстояния, поради
естеството на нарушението на правила и норми, установени с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на имотите по предназначение и за запазване живота,
6
здравето и собствеността на гражданите, сочи, че дървото създава пречки за нормалното
ползване на собствения на ищеца гараж, без да е необходимо доказването дали и с какво
процесното дърво пречи на спокойното упражняване правата на ищеца (в този смисъл т. 3
от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк.дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС).
Независимо от горното следва да бъде посочено, че събраните по делото
доказателства сочат на извода, че макар и в добро състояние, дървото застрашава сградата,
собственост на ищеца, което обосновава наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 от
Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност, където са предвидени изключения от забраната за отсичане и изкореняване на
дълготрайни декоративни дървета по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 165, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.)
вр. § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ. При растежа си дървото се е вградило в екера на покривната
конструкция на гаража и несъмнено оказва натиск върху нея при вятър или буря. Освен това
клоните на дървото са заели в план около 40% от покривната площ на гаражната клетка и
при това положение без съмнение по време на буря, както и есенно време, листа от дървото
падат върху покрива на сградата и при непочистване същите могат да доведат до запушване
на улуците. Не без значение е и обстоятелството, че установената в прилежащата част на
сградата пукнатина от ствола на дървото към западната фасадна стена, както и пукнатините
и обрушването на мазилката и шпакловката по западната фасадна стена вътре в сградата, не
е изключено да се намират в причинно-следствена връзка с местоположението на дървото.
Следва да бъде отбелязано още, че самото вещо лице по назначената по делото СТЕ сочи, че
при поява на силни ветрове и бури съществува опасност дървото да нанесе значителни щети
на гаражната група, което макар и бъдещо несигурно събитие не може да бъде игнорирано с
оглед мащабите на дървото (височина около 16 м. и дебелина на ствола около 50 см.) и
местоположението му, при които при „подходящи“ климатични условия са от естеството да
доведат дори до разрушаване на сградата и увреждане на намиращите се в нея предмети.
Ето защо, противно на становището на ответника по иска – въвззиваема страна пред
ВТОС, предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС се явява основателен.
Без значение в случая е знанието и/или съгласието на ищеца за съществуването и
местоположението на дървото непосредствено до сградата му, след като е налице нарушение
на правила и норми, уреждащи максималното отстояние между сгради и дълготрайна
дървесна растителност, поради което наведените доводи и възражения на страните в тази
насока се явяват ирелевантни.
С оглед даденото различно разрешение на спора от първостепенния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено, включително в частта за разноските.
При този изход на спора право на разноски за две инстанции има ищецът –
жалбоподател пред ВТОС, които следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна. За
първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 250 лв., от
които 50 лв. заплатена държавна такса и 200 лв. разходи за депозит за вещо лице. За
въззивното производство страната е сторила разноски в размер на 25 лв. – заплатена
държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение № 260205 от 09.10.2020 г., постановено по гр.дело № 178/2020 г.
по описа на Великотърновския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС О с ЕИК *** да
премахне за своя сметка собственото си дърво – липа, намиращо се в УПИ I, в кв. 151 по
плана на гр. В (недвижим имот с идентификатор 10447.514.201 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В), до западната стена на Гаражна клетка № 1, с
идентификатор 10447.514.201.19.1, собственост на А. Т. К. с ЕГН **********, част от
Гаражна група от три броя гаражи, представляваща сграда с идентификатор
10447.514.201.19, находяща се в гр. В, ул. „С“ № ***.
ОСЪЖДА О с ЕИК *** и адрес: гр. В, пл. „М“ № *** да плати на А. Т. К. с ЕГН
********** и адрес: гр. В, ул. „М“ № *** сумата 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева) –
разноски по делото, от които 250 лв. за първоинстанционното производство и 25 лв. за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8