№ 6384
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110175134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
И. М. Т. срещу *** ЧАСТ с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 3-97/01.12.2010 г.,
като ищецът заемал длъжността „Старши експерт“ в Представителен
ансамбъл на въоръжените сили /ПАВС/ в НГЧ, като на дата 01.09.2021 г. е бил
уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Изтъква, че с Решение №
1767/07.08.2022 г. по гр.д. № 61032/2021 г. на СРС, ГО, 160 състав, потвърдено
с Решение № 533/02.02.2023 г. по гр.д. № 8103/2022 г. на СГС, възз. III-Б
състав и оставено в сила с Определение № 355/29.01.2024 г. по гр.д. №
2214/2023 г. на ВКС, III ГО, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
отменено прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, извършено
със Заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на НГЧ, като:
-на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ същият е възстановен на
заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност
„Старши експерт“ в ПАВС в НГЧ.
-на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ НГЧ е осъдена да заплати на ищеца
обезщетение за оставяне без работа поради незаконното му уволнение за
периода от 01.09.2021 г. – 01.03.2022 г., ведно със законната лихва и са
присъдени разноските по делата;
-на основание чл. 345, ал. 1 от КТ е издадено Разпореждане № 139 от
01.10.2024 г. по гр.д. № 61032 на СРС, ГО, 160 състав, съобщението за което е
получено лично от ищеца на дата 14.10.2024 г.
Ищецът твърди, че в законовия срок, на дата 25.10.2024 г. се е явил в
НГЧ за заемане на длъжността „Старши експерт“ в ПАВС, като е депозирал
заявление с вх. № 2781/25.10.2024 г. за встъпване в длъжност, с приложено
Разпореждането на СРС и съобщението за получаването му. Изтъква, че след
1
входиране на документите по т. 4 на ищеца са били връчени от служител на
НГЧ копия на две заповеди, а именно:
-Заповед № 105 от 25.10.2024 г. на Командира на НГЧ, с която същият
отменя своя Заповед № ЛС-76/01.09.2021 г. относно прекратяването на
трудовия му договор с рег. № 3-97/12.01.2010 г. и го възстановява на длъжност
„Старши експерт“ в ПАВС в НГЧ, считано от дата 01.09.2021 г.;
-Заповед № 106/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ, с която се прекратява
трудовият договор с рег. № 3-97/12.01.2010 г. за заемане на длъжността
„Старши експерт“ в ПАВС в НГЧ на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
считано от 25.10.2024 г.
Поддържа, че длъжността, която е заемал до 01.09.2021 г., на която е
възстановен от съда и от която на 25.10.2024 г. отново е уволнен е „Старши
експерт“, с код за „експертна длъжност с аналитични и контролни функции в
администрацията“, с основни функции на „Музикален ръководител и Студиен
инженер“ на ПАВС в НГЧ съгласно длъжностни характеристики от 25.01.2010
г., 23.04.2019 г. и 22.01.2020 г.
Твърди, че притежава две висши образования със степен магистратура -
музикално със специалност „Тонрежисура“ в НБУ и инженерно в ТУ
София. Сочи, че мястото на длъжността му до прекратяване на трудовия
договор на 01.09.2021 г. е в структурно звено „Ръководство“ на ПАВС.
Изтъква, че в процедурата по първото уволнение длъжността с намалени
функции е преместена в звено „Програмен екип“, видно от Заповед №
**/23.07.2021 г. на Министъра на отбраната на Република България за
извършване на изменения в длъжностното разписание № ** на ПАВС.
Посочва, че образованието, което притежава - музикално със специалност
„Тонрежисура“, отговаря на изискванията на работодателя за заемане на
длъжността и счита, че това е едно от основанията, че процесното уволнение е
незаконосъобразно.
Поддържа, че в качеството му на Музикален ръководител със стаж
повече от 11 години, е извършвал подготовката, организацията и реализацията
на всички концерти на ПАВС за този период, като е композирал и аранжирал
множество песни и инструментални музикални произведения, превърнали се
във важна част от репертоара на Ансамбъла, като негови авторски песни,
представени от изпълнители на ПАВС, ежегодно са били избирани да бъдат
финалисти в най - престижните фестивали и на най - големите сцени в
България и извън пределите на страната, като много от тях са получили
призови награди. Твърди, че за музикалната му оценка говорят и множеството
национални и международни награди, включително и връчената му грамота от
Министъра на отбраната на РБ.
Намира Заповедта на Командира на НГЧ за незаконосъобразна, тъй като
е изцяло необоснована и не отговаря на действителната фактическа
обстановка. Счита, че твърдението в Заповедта за липсващо образование за
длъжността е направено с цел да се прекрати трудовия договор на ищеца.
Посочва, че Заповед № 106/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ е изцяло
немотивирана поради липса на фактическа обосновка, като нейното
2
съдържание е пречка за упражняване правото на защита на ищеца. Поддържа,
че в съдебната практика се приема, че посочването на едно от основанията по
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е достатъчно за мотивиране на заповедта за
уволнение, но само когато правното основание съвпада с фактическите
обстоятелства и служителят е наясно с причините за уволнението.
Счита, че работодателят трябва най-късно до датата на уволнението да е
положил необходимите усилия да изясни на служителя причините за
прекратяване на трудовото правоотношение с оглед адекватна защита на
правата му, а ако такова предварително информиране не е осъществено, то
тогава конкретните фактически доводи трябва да са изложени в самата
Заповед с оглед осигуряване на възможността на работника или служителя да
защити правата си при оспорване на прекратяването на трудовия договор и на
второ място с оглед различните правни последици на отделните основания за
прекратяване на трудовия договор. Сочи, че от значение е именно
основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и
обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, което налага заповедта да бъде мотивирана.
Твърди, че преди да прекрати трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ответникът е бил длъжен да укаже на ищеца да
представи доказателства дали отговаря на изискванията за заемане на
длъжността, тъй като за ищеца остава неясно коя е актуалната длъжностна
характеристика за заеманата от него длъжност. Поддържа, че ако изложените
мотиви са неточни, непълни или неясни, но се установи, че работодателят е
извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел
своевременно до знанието на работника или служителя точното основание за
уволнението и че преди да заведе делото служителят е бил наясно относно
причините на уволнението и основанието, довели до прекратяване на
трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е
незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното
основание за прекратяване на трудовия договор, при положение, че
уволненият служител, преди да заведе иска си по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, е
бил наясно с конкретните факти, осъществяващи фактическия състав на това
основание, като в този смисъл е решение № 4/27.01.2014 година, постановено
по гр. д. № 4608/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №
295/29.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV
г.о./
Твърди, че в противоречие с горепосочената съдебна практика в
конкретния случай уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е извършено, без
ищеца изобщо да бъде запознат има ли въведени и в какво се изразяват новите
изисквания за длъжността му и защо не отговаря на тях, не му е дадена и
възможност да представи документи за съответстващо образование, което
води до недобросъвестно упражняване на правата на работодателя, водещо до
незаконосъобразност на уволнението. Посочва, че в заповед № 106/25.10.2024
г. на Командира на НГЧ не е конкретизирано, нито какво е новото изискуемо
образование, нито в заповедта има препращане към документ или факт извън
заповедта, от който да стане ясно това, нито по друг начин такива факти са
3
сведени до знанието на служителя. Сочи, че изискванията за длъжността
Старши експерт в НГЧ не се определят с нормативен акт, а щатното
разписание на ПАВС се утвърждава от Министъра на отбраната само като
структура и наименования на длъжностите, поради което единственият начин
за промяна на изискванията за работата е чрез утвърдена длъжностна
характеристика за длъжността, като в тази връзка е установено от съда при
отмяната на първото уволнение от 2021 г., че длъжностна характеристика за
заеманата от ищеца длъжност с променени изисквания за образование не му е
била връчена, което говори за трайна недобросъвестност на работодателя, тъй
като не връчва утвърдена длъжностна характеристика на служителя и го
принуждава на риск да инициира съдебните производства по проверка на
уволненията.
Посочва, че поведение, с което се затруднява упражняването на правото
на защита на служителя, е недобросъвестно, излизащо извън пределите на чл.
8, ал. 1 от КТ, нарушава забраната за злоупотреба с права по чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на РБ и на практика съставлява средство за надмощие и натиск
върху служителя - след като последният не знае причините за уволнението си,
да не предприема рисковани за него ходове чрез съдебно обжалване.
Изтъква, че възстановяването на служителя на длъжността, която е
заемал, в случая не става със заповед на работодателя, а по силата на влязлото
в сила решение на съда и явяването на служителя в срока по чл. 345, ал. 1 от
КТ, като поради това тази заповед на Командира на НГЧ няма никакво правно
действие по отношение на въпросите, разрешени от съда. На следващо място,
счита, че посочената заповед, която съдържа изрично изявление на
работодателя за потвърждаване на неправомерността на извършеното от него
първо уволнение не е без никакво правно значение, тъй като съставлява
волеизявление на работодателя, касаещо изискванията спрямо служителя.
Сочи, че със Заповедта работодателят на практика декларира, че за периода от
01.09.2021 г. до 25.10.2024 г. служителят отговаря на всички изисквания за
заемане на длъжността Старши експерт в П А ВС. в това число на
изискванията за образование. Твърди, че изрично изявление на Командира на
НГЧ, че признава възстановяването на служителя на работа, считано от
01.09.2021 г. до явяването му да заеме длъжността, последващото уволнение,
основано на изисквания, въведени преди посочената декларация на
работодателя, се явява незаконосъобразно и противоречащо на принципа на
добросъвестност.
Сочи, че направеното в заповедта волеизявление на Командира на НГЧ и
подписването на заповедта от страна на служителя съставляват изявления,
рефлектиращи върху трудовото правоотношение, като потвърждават фикция
за съществуването му за целия период от 01.09.2021 г. – 25.10.2024 г. във
всичките му елементи и спрямо всички касаещи го условия. Тези изявления
имат сходство със сключването на първичния трудов договор, тъй като са
волеизявления, направени след период, в който трудовото правоотношение не
е съществувало и при тези условия спрямо него са валидни изводите, изведени
в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г. по т.д. № 4/2017г. на ОСГК на
ВКС. Изтъква, че в процесния случай работодателят е приел при деклариране
4
на възстановяване на служителя, че той може да упражнява функцията си с
различната си образователна квалификация от изискуемата от самия него
такава, като счита, че тази декларация при начална липса на изискванията на
работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на
трудовото правоотношение. Поддържа, че декларирайки, че служителят
отговаря на изискванията за заемане на длъжността, впоследствие
работодателят прекратява трудовия договор, позовавайки се на същите тези
изисквания, за които самият той е декларирал, че са налице, което съставлява
нарушение на изискванията за добросъвестност по КТ и на принципа за
недопускане злоупотреба с права по чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ.
Твърди, че в своето недобросъвестно отношение към ищеца,
работодателят е решил да се възползва от документ, който той е представил в
хода на съдебното производство по първото уволнение - длъжностна
характеристика за длъжността „Музикален ръководител“, утвърдена след
завеждане на иска, в хода на съдебното производство - на 23.12.2021 г. Счита,
че такова евентуално позоваване отново съставлява проява на
недобросъвестност и злоупотреба с работодателска власт. Сочи, че
изискванията за образование в тази утвърдена на дата 23.12.2021 г.
длъжностна характеристика са идентични на изменените изисквания,
послужили на работодателя за първото уволнение на доверителя ми (според
твърдение на последния в делото по първото уволнение) и съответствието им
с образованието на ищеца е проверено от съда. Сочи, че както в решението на
СРС (стр. 14 и 15), така и в решението на СГС (стр. 15 и 16) изрично е
установено, че „образованието по тонрежисура е високо специализирано в
областта на музиката...“ и „...съответства на специалността „Музика“ в
„извадката“ от длъжностната характеристика за длъжността Музикален
ръководител.“ Поддържа, че с процесното уволнение Командирът на НГЧ
цели преразглеждане на въпрос, по който съда се е произнесъл, което
безспорно може да се квалифицира като злоупотреба с права от работодател.
Твърди, че длъжността, на която ищецът е работил до 01.09.2021 г., на
която е съдебно възстановен и веднага уволнен от Командира на НГЧ на
25.10.2024 г. е „Старши експерт“ с функции на „Музикален ръководител“, като
са вменени и ангажименти на студиен инженер, докато в длъжностната
характеристика от 23.12.2021 г. функциите на студиен инженер отпадат.
Ищецът твърди, че е ръководил целия личен състав на Ансамбъла, в т.ч.
танцова група, поради което е имал функции да изготвя
художественотворческата и музикална част на концертните програми, докато
в ДХ от 23.12,2021 г. изготвянето на художественотворческата част отпада и
остава само музикалната част. Сочи, че е имал една високоспециализирана в
музикално отношение функция: да „прави вокални и инструментални
аранжименти на съставите и разписва нотния материал“, докато в ДХ от
23.12.2021 г. тази функция отпада. Посочва, че на длъжността му е бил
подчинен целия личен състав на ПАВС, докато в ДХ от 23.12.2021 г.
функцията е: „Ръководи изпълнителския състав във вокално отношение“, т.е.
ръководството е само на певците в ПАВС, без танцовия състав и без
техническото звено. Ищецът счита, че е имал функции, каквито в ДХ от
5
23.12.2021 г. липсват: изготвя и предлага концепции за
художественотворческото развитие и облика на ПАВС, изготвял е и е
предлагал за утвърждаване годишния репертуарен план.
Поддържа, че на практика длъжностната характеристика от 23.12.2021 г.
включва само малка част от функциите на доверителя ми и е приспособена за
изпълнение от редови певец от Ансамбъла, като отпадат всички функции
свързани е по-висока ефективност на музикалната работата - композиране,
аранжименти, работа със звукозаписна техника и компютърни програми,
каквото е правил ищеца в качеството на музикален ръководител, с изпълнение
и на функции на студиен инженер на ПАВС.
Счита, че факт, който насочва към целенасочени действия на
работодателя за отстраняване на ищеца от длъжността Музикален
ръководител е обстоятелството, че при първото уволнение му е била връчена
не нова длъжностна характеристика за Музикален ръководител, а за
Тонрежисьор, като са му дадени указания сам да иска да бъде преместен на
тази друга длъжност, като след отказ е бил уволнен. Сочи, че видно от
изявлението на ответника на стр. 4-5 от отговора му на исковата молба в
съдебното производство по първото уволнение работодателят декларира, че
„единствената длъжност“, за която ищеца има образование е тази на
тонрежисьор. Счита, че това предубеждение на работодателя съществува и
понастоящем предвид извършеното без каквато и да било обосновка
уволнение. Изтъква, че ищеца е уволнен поради притежаването на по-висока
степен на образование и квалификация от тези, които изисква работодателя,
което също обосновава злоупотреба с права от страна на Командира на НГЧ.
Също така счита, че показател за недобросъвестно упражняване на
правата на работодателя е и фактът, че новите изисквания за образование за
длъжността Музикален ръководител в длъжностната характеристика от
23.12.2021 г., свързани с педагогически науки, не са свързани с дейността и
същността на ПАВС и не са в интерес на работата. Изтъква, че двукратното
последователно уволнение е безпринципно и се прави единствено с цел
отстраняването на ищеца от длъжността Музикален ръководител на ПАВС, е
обстоятелството, че още в деня на първото му уволнение на 01.09.2021 г.. без
провеждане на конкурс, на негово място е назначено друго лице - певец, който
няма музикално педагогическо образование, както и няма образователен ценз
бакалавър. Сочи, че Командирът на НГЧ на база едни и същи изисквания за
образование уволнява човек, който отговаря на изискванията за Музикален
ръководител и назначава друг, който не отговаря. Същият този певец е
отпаднал от подбора за певците, проведен на 26.08.2021г. от комисия с участие
на външни музикални експерти - т.е. това лице не може да бъде в Ансамбъла,
тъй като не отговаря на необходимото певческо и музикално ниво, но излиза,
че може да ръководи другите певци. Твърди, че под „изисквания“ за заемане
на длъжността Командирът на НГЧ разбира само собственото си пристрастие
и предпочитание, което според ищеца е индикация, че единственият мотив в
действията на работодателя е желанието му ищеца да не заема длъжността
Музикален ръководител на ПАВС, който мотив е идентичен и при двете
уволнения.
6
С оглед на всичко гореизложено, счита, че целта на уволнението е не да
бъдат въведени по-високи изисквания за длъжността Музикален ръководител
на ПАВС в НГЧ с оглед по ефективното й изпълнение, а единствено с цел
отстраняване на ищеца от тази длъжност.
Претендира се да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което
е останала без работа за периода от 25.10.2024 г. до 25.04.2025 г., в размер от
9042,00 лв., ведно със законната лихва считано от 17.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното се предявяват процесните искови претенции,
с които се моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на
ищцата, както и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност, както и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е
останала без работа.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** Част“ заявява, че предявените
искове са недоказани и неоснователни. Счита, че позоваването на
притежавано образование и квалификация, както и многократното парадиране
за творчески принос и музикални успехи, които са неотносими към
изискванията на ДХ за съществуващата към момента длъжност, са само
подвеждаща информация и опит за манипулиране. Твърди, че към момента на
възникване на трудовото правоотношение на ищеца – 01.12.2010 г., последния
е притежавал единствено диплома по специалността „Двигатели с вътрешно
горене“ с квалификация „Машинен инженер“, която по никакъв начин не се
отнася и не отговаря към първоначалните изисквания за наличие на
квалификация в областта на изкуствата, съдържаща се в ДХ с рег. № от
25.01.2010 г., действаща към момента на възникване на трудовото
правоотношение. Твърди, че посочената от ищеца специалност
„тонрежисура“, придобита в НБУ в рамките на 3 семестъра, е под формата на
образователно – квалификационна степен „магистратура“, и става факт едва
през 2016 г., тъй като ищецът не е отговарял на изискванията за заеманата
длъжност от датата на назначаването му – 12.01.2010 г. до дата 23.12.2010 г. на
извършената промяна на ДХ, като по – скоро на нейната подмяна в частта за
образователно – квалификационните изисквания на заемащия тази длъжност.
Изтъква, че съществува порочна практика, длъжностната характеристика да се
нагажда според условията на които отговаря конкретният кандидат за работа,
а не кандидатът да отговаря на първоначално заложените в нея нормативни
изисквания. Оспорва твърдението на ищеца за трайна проява на
недобросъвестност от страна на работодателя.
Счита, че претенциите на ищеца за длъжност „Музикален
ръководител“, които обуславят отказа му пред работодателя, както и опитът му
за ревизия на изискванията от ДХ за тази длъжност са несъстоятелни и са опит
за изземване компетентност на работодателя, с което ищецът цели
реставриране на старата порочна практика за нагаждане на изискванията
според възможностите на кандидата. Заявява, че изтъкваните музикални
7
„заслуги и отличия“ са за лични изяви на ищеца и нямат никакво отношение
към дейността му по трудовото правоотношение.
Оспорва изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба. Оспорва изложеното в исковата молба, че не е предоставена и никаква
възможност служителят да представи доказателства за съответствие на
образование му с изискуемото, което също е показател за
недобросъвестността на работодателя. Намира за неоснователни претенциите
на ищеца относно обвиняването на работодателя в недобросъвестност в
случая, доколкото самият той не е проявил добросъвестност при подаване на
заявление и не е приложил никакви документи, касаещи образованието му,
тъй като това е задължение на ищеца.
Заявява, че не става ясно към кой момент – 01.09.2021 г. или 25.10.2024
г. и спрямо коя от ДХ – от 10.08.2021 г. или от 23.12.2021 г. ищецът счита, че
образованието му изцяло съответства на изискванията, предвид смесването на
време, място, факти и обстоятелства, свързани с отминал процесен период и с
настоящия.
Твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца и същият
се стреми да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като
изисква действия от страна на ответника. Изтъква, че видно от Приложение 13
към исковата молба-Разпореждане № 139 от 01.10.2024 г. по гр.д. №
61032/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, същото е получено от ищеца на
14.10.2024 г., а е изпълнено на 25.10.2024 г. - т.е. 11 дни по-късно, времеви
период, през който ищецът е имал възможност да се подготви за явяване при
работодателя.
Поддържа, че видно от представените в НГЧ документи, ищецът е
отделил достатъчно време да се снабди с необходимите такива, касаещи
финансовата страна на отношенията, като не е представил нито един
документ, доказващ основателността на искането му да заеме длъжността
„Старши експерт“, изпълняващ функциите на музикален ръководител в
ПАВС, което е показател за приоритетите му. Намира за недопустимо
позоваването на факти и обстоятелства, касаещи процесния период по гр. д.
№ 61032 на CPC, II ГО, 160 състав, по които съдът се е произнесъл с влязъл в
сила акт, включително и представения отговор на ответника по цитираното
дело.
Изтъква, че претенцията на ищеца е абсолютно безпочвена, поради
факта, че въображаемите предположения за случки и факти са в обхвата на
вече приключило дело, с влязъл в сила акт и не следва да бъдат кредитирани
Сочи, че клеветническите твърдения за бивш колега, също не допринасят за
„пълнота на исковата молба“, а са единствено атестат за моралния облик на
ищеца и непознаване Закона за висшето образование.
Твърди, че длъжността „старши експерт“ е с аналитични и контролни
функции в администрацията и ако изпълняващият длъжността няма
необходимото образование, даващо правилните знания и възможности за
8
придобиване на умения, то той не би изпълнявал успешно вменените му
аналитични и контролни функции, с което ще се съхрани статуквото и целта
на изготвената „Визия“ няма да бъде постигната. Счита, че правото на
работодателя да променя както длъжностното разписание, така и да извършва
изменения в длъжностните характеристики на служителите си е негово
суверенно право. Поддържа, че изискванията и в двете длъжностни
характеристики - от 10.08.2021 г. или от 23.12. 2021 г. са разписани в строго
съответствие с Класификатора на областите на висше образование и
професионалните направления и НКПД.
С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните
обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение,
учредено по силата на Трудов договор №3-97 /01.12.2010 г., като ищцата
заемала длъжността „Старши експерт“ в Представителен ансамбъл на
въоръжените сили /ПАВС/ в НГЧ, както и че на дата 01.09.2021 г. ищецът е
уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест
се разпределя, както следва:
Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344 ал.1 т.1 КТ, т. е.
задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът
по настоящото дело, който следва да установи, че уволнението, е
законосъобразно извършено, а именно – че уволнението е извършено от лице
– носител на работодателската власт и че е било налице посоченото в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Основателността на претенцията по чл. 344 ал.1 т.1 КТ, обуславя и тази
по чл. 344 ал.1 т.2 КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск се
явява идентична с тази по предходния предявен.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните
факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо
се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с
едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в
невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението, а именно за
периода: 25.10.2024 г. до 25.04.2025 и 3. причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и
третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно. Вторият факт – оставането на ищеца без работа
следва да бъде установено в процеса на доказване от него.
9
По доказателствените искания на страните съдът счита следното:
Приложените към исковата молба и отговора на искова молба от
ответника, писмени доказателства следва да бъдат допуснати за приемане.
Следва да се допусне изслушване на ССчЕ, със заключението по която
вещото лице да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца във връзка с
установяване на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението, което съгласно чл. 228, ал. 1 от
ГПК следва да бъде базата за определяне на дължимото се на ищеца
обезщетение в случай, че уволнението бъде признато за незаконосъобразно.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на
ищеца.
Оставя без уважение доказателственото искане на ищеца за прилагане
към настоящото производство гр.д. № 6032/2021г. по описа на СРС, доколкото
с оглед принципа на непосредственост съдът следва да изгради вътрешното си
убеждение въз основа на непосредствено събрани и приобщени по
настоящото производство доказателства.
Останалите доказателствени искания на страните следва да бъдат
оставени без уважение.
Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява
възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част
на настоящото разпореждане.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и отговора
на искова молба от ответника, писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, със заключението по която вещото
лице да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца във връзка с
установяване на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М. при възнаграждение в размер на 400
лева, платимо от бюджета на съда.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца.
10
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните
доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила
решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.03.2025 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и от
отговора на исковата молба, като съдът им указва в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени
обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11