Решение по дело №18211/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3519
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 8 декември 2022 г.)
Съдия: Камелия Василева
Дело: 20213110118211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3519
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20213110118211 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от “***” ООД срещу
*** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца заплащането на суми, за които е издадена
заповед за изпълнение №*/29.04.2021г. по ч.гр.д. №*/2021г. по описа на ВРС,
дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в
гр.Девня, кв.*, бл.19, вх.В, ап.20 с абонатен №*** по издадени фактури за
периода 16.05.2018г. до 12.03.2021г., както следва : сумата от 682.61 лева,
представляваща главница за периода 19.04.2018г. до 12.03.2021г.; сумата от
71.19 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за
периода 15.06.2018г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.03.2021г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че ответникът е потребител на ВиК услуги
за имот, находящ се в гр.Девня, кв.*, бл.19, вх.В, ап.20 с абонатен №***.
Сочи се също, че претендираната сума е от служебно начислени кубици на
основание чл.39,ал.5 от Наредба №4/2004г. на МРРБ по 5 куб.м. за всеки
обитател за периода 19.04.2018г. – 06.01.2020г., а за периода 06.01.2020г. до
12.03.2021г. е от реално отчетени ВиК услуги.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез
назначения особен представител, с който предявени иск се оспорва като
неоснователен.
Оспорва се качеството на потребител на ответника. Оспорва се в имота
да са доставени ВиК услуги.
Прави се възражение за начина на отчитане на водомера за обекта.
1
Твърди се, че същото не е извършено от служител на ВиК след предварително
обявяване на дата и час чрез писмено съобщение, в присъствието на абоната
или него представител. Сочи се, че дори и на водомери с дистанционен отчет
се извършва физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно, с което
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В случая
не се сочели доказателства за такъв отчет. Не се сочел карнетен лист, който
да съдържа подпис на потребителя или негов представител. Възразява се
служебното начисляване на вода с твърденията, че не ищецът не бил
възпрепятстван да извършва отчитане на водомера.
Оспорва се справката за недобора на абоната, в която било отразено, че
ответникът е титуляр на партидата. Оспорва се начисленото количество вода.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор и Решение на ДКЕВР за одобряването им,
както и Решение на ДКЕВР, с което е утвърдено изменението на цените на
„ВиК“ООД – гр.Варна.
Съгласно удостовереното от представената по делото разпечатка от СВ-
Варна за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида
№** за лицето С. В. С. последният е придобил собствеността върху имота в
гр.Девня, кв.*, бл.19, вх.В, ет.2,ап.20 на 24.06.2009г.
Представена е справка за недобора на частен абонат с клиентски №***
за периода месец май 2018г. – месец март 2021г.
Представен е Констативен протокол №**/ 05.02.2020г. за подмяна на
водомер, подписан от С. В. С..
Представени са карнетни листи за отчитане на абонат №*** за периода
14.10.2018г. до февруари 2021г.
Съгласно заключението по изготвената по делото ССчЕ за периода
19.04.2018г. - 06.01.2020г. начислените служебно количества вода в размер на
214 куб. м. Общият сбор на задълженията по издадени фактури е в размер на
682.61 лева за периода 19.04.2018г. до 12.03.2021г. Размерът на дължимата
лихва за забава съобразно падежа на всяка фактура е 70.21 лева. Няма
извършени плащания по фактурите към датата на справката на вещото лице.
При посещението в имота на 10.10.2022г. е нямало лице, което да предостави
достъп.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за установяване
2
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и
пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки :
наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника,
изпълнението на договорните задължения от негова страна – доставката на
претендираното за заплащане количество вода, както и размера на исковата
си претенция.
Ищецът претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че
същата представлява стойност на потребени от ответника и доставяни от
ищеца ВиК услуги.
От приложениет по делото доказателства се установява, че ответникът
в качеството си на собственик на водоснабдения имот има качество на
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.2,ал.1 от ОУ по партида с
абонатен №*** с адрес на потребление гр.Девня, кв.*, бл.19, вх.В, ет.2, ап.20.
Услугата по доставка на ВиК услуги се подчинява на общите правила
на договора за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на
доставена и потребена вода.
Твърденията на ищеца във връзка с доставката на ВиК услуги са, че за
периода 19.04.2018г. до 06.01.2020г. задълженията са начислявани служебно
в хипотезата на чл.39,ал.5, т.1 от Наредба №4 от 2004г. на МРРБ, а именно по
5 куб.м. месечно за един обитател в имота поради изтекла метрологична
годност на средството за търговско измерване.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, които да обусловят
правото му да начисли служебно процесните количества вода, не е навел и
твърдения дали се касае за липса на водомер или за невъзможност водомера
да бъде отчетен при неосигурен от потребителя достъп или друга хипотеза,
която да обуслови правото му да начисли служебно количества вода по чл.
39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
По делото не са представени протоколи за монтаж на СТИ, от които
да се установи от кога водомерът, отчитал показанията до 05.02.2020г. е бил
монтиран в обекта и какво е било неговото състояние. Не са представени и
доказателства за последващ метрологичен контрол на СТИ, който да
индикира изтичане на период за последваща проверка. По делото липсват
дори и отправени предписания до потребителя с предоставяне срок за
изпълнение. Установява се единствено факта на демонтиране на водомера на
05.02.2020г. и монтирането на нов.
От представените по делото карнетни листи се установява,че за
3
периода месец януари 2020г. до месец март 2021г. водомерът в имота е бил
отчитан съобразно изискванията и по реда на чл.20 и чл.24,ал.4 от ОУ
ежемесечно, като част от отчитанията са били извършени в присъствието на
представител на абоната като същият е положил подпис в съответната графа,
съобразно чл.22,ал.4 от ОУ. Последното отчитане, което е осъществено в
присъствието на абоната или негов представител е от месец август 2020г. ,
поради и което е налице доказаност на количеството реално доставени вода и
ВиК услуги до този период. За последващия период до 12.03.2021г.
представеният карнетен лист е негоден да установи факта на отразеното в
него потребление, поради което и при липса на други доказателствени
източници следва да се приеме, че исковата претенция за периода след месец
август 2020г. до месец март 2021г. е недоказана в своето основание, поради
което и иска в тази му част подлежи на отхвърляне.
Предвид всичко изложено и съобразно заключението на вещото лице
иска за главница следва да се уважи за сумата от 168.01 лева, представляваща
сбор от главници по издадени фактури в периода 12.02.2020г. до 17.09.2020г.
и обезщетение за забава върху същите 17.92 лева за периода 13.03.2020г. до
18.03.2021г. Искът в останалата част следва да се отхвърли по съображенията
изложени по-горе.
По разноските:
В полза на ищеца на основание чл.78,ал.1 ГПК се следват разноски
съобразно размера на уважената част от иска : 18.50 лева – разноски в
заповедното производство; 18.50 лева- държавна такса; 73.98 лева – депозит
за особен представител; 86.31 лева – депозит за експертиза и 15 лева за
юрисконсулстко възнаграждение.


РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***-Варна „ООД,
ЕИК : *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“*“ 33,
представлявано от В.В., че С. В. С.,ЕГН:********** с адрес гр.Девня, кв.*
бл.19, вх.В, ет.2,ап.20 дължи заплащането на присъдените със заповед за
4
изпълнение заповед за изпълнение №*/29.04.2021г. по ч.гр.д. №*/2021г. по
описа на ВРС, дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект,
находящ се в гр.Девня, кв.*, бл.19, вх.В, ап.20 с абонатен №*** по издадени
фактури за периода 12.02.2020г. до 17.09.2020г., както следва : сумата от
168.01/сто шестдесет и осем и една ст./ лева, представляваща главница ;
сумата от 17.92 /седемнадесет лева и деветдесет и две ст./ лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода
13.03.2020г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.03.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.422 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 682.61 лева за главница по издадени
фактури в периода 16.05.2018г. до 12.02.2020г. и в периода 15.10.2020г. до
12.03.2021г., както и иска за обезщетение за забава за разликата до 71.19 лева
и за периода 15.06.2018г. до 13.03.2020г.
ОСЪЖДА С. В. С.,ЕГН:********** с адрес гр.Девня, кв.* бл.19, вх.В,
ет.2,ап.20 да заплати на “***-Варна „ООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“*“ 33, представлявано от В.В., сумата от 212.29
/двеста и дванадесет лева и двадесет и девет ст. / лева, представляваща
направените разноски в заповедното и установителното производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.


Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5