Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 11.04.2012
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на тринадесети март през две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Ш.С., в
присъствието на прокурора Л*Д*, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 9715
по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ от Г.Т.Т. против Българската
държава чрез Прокуратурата на Република България и ОД МВР- Русе.
Ищецът
твърди, че срещу него било образувано и водено досъдебно производство за
престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Бил привлечен
като обвиняем, а впоследствие, след като прокуратурата внесла обвинителен акт в
съда- и като подсъдим. Наказателното производство приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, което породило правния интерес от предявяване на
настоящия иск. Ищецът твърди, че в периода от 20.07.2010 год. до 17.03.2011
год. по отношение на него се прилагала мярка за неотклонение „подписка”, а в
периода от 20.07.2010 год. до 04.08.2011 год. без основание било водено
наказателно производство. Твърди, че доброто му име в обществото било
злепоставено, тъй като не само упражнява професия лекар, но и извършва активна
обществена дейност в областта на здравеопазването. Фактът, че е обвиняем, а
впоследствие и подсъдим, го поставил в изолация от близките и познатите му,
обстановката в дома му се променила, всички станали изнервени. Оценява
причинените му неимуществени вреди на 10 000.00 лева. Моли двамата
ответници да бъдат осъдени да му ги заплатят солидарно, ведно със законната
лихва, считано от 20.07.2010 год. до окончателно изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответниците са дали писмени отговори и
са обосновали възраженията си. Считат предявения иск за неоснователен и молят
да бъде отхвърлен, а алтернативно- да бъде присъдено обезщетение в по- нисък
размер.Навеждат, че публикациите в печата и интернет не са инициирани от никого
от тях, не е излизала информация от разследващите органи, свързана с воденото
разследване. Ответниците молят искът да бъде отхвърлен, алтернативно- да бъде
присъдено обезщетение в намален размер.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се
спори между страните и се установява от приложените към делото НОХД № 3098/2011
год. по описа на РРС, VІІІ наказателен състав, че на 20.07.2010 год. с
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, С*
Й*- старши разследващ полицай при ОД на МВР-Русе по ДП № 2320/2010 година по описа
на ОД МВР-Русе (ДП №626/2010 год. по описа на РРП), е привлякла ищеца в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. З, във вр. с ал.
1 от НИ, като е взета мярка за неотклонение подписка. Постановлението е
докладвано по реда на чл. 219, ал.1 от НПК на наблюдаващия прокурор В* Д* от РРП.
След приключване на досъдебното производство, на основание чл. 235 от НПК,
разследващият орган е изпратил делото на прокурора с мнение за предаване на
съд. С обвинителен акт РРП е повдигнала обвинение по реда на чл. 246 от НПК
пред РРС за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. З, вр. ал.1 от НК. Въз основа
на внесения в съда обвинителен акт е образувано НОХД № 1841/2010 год. по описа
на РРС. С присъда от 01.10.2010 год. Г.Т. е признат за виновен и осъден за
това, че на 02.07.2010 год. извършил престъпление по чл. 325, ал.1 от НИ. На
основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Със същата присъда
ищецът е оправдан по първоначалното обвинение. С Решение № 264/15.12.2010 год.
по ВНОХД № 757/2010 по описа на РОС е отменена присъдата на РРС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД № 3098/2010 год.
по описа на РРС. С присъда № 34 от 27.01.2011 год., Г.Т. е признат за виновен
за това, че е извършил престъпление по чл. 325, ал.1 от НИ. На основание чл. 78а от НК е освободен
от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000.00 лева. Т. е оправдан по първоначалното обвинение. По подадена
от него въззивна жалба е образувано ВНОХД № 135/2011 год. по описа на РОС. С
постановена нова присъда от 10.03.2011 год. ищецът е признат за невинен и на
основание чл. 304 от НПК оправдан по обвинението за престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК. Окръжна прокуратура Русе депозира касационен протест срещу присъда № 17/10.03.2011 год. и
е образувано КНОХД № 1527/2011 год. по описа на ВКС. С влязло в сила решение № 302
от 04.08.2011 год. ВКС е потвърдил оправдателната присъда на РОС. Наказателното
производство срещу Г.Т. в двете му фази е продължило от 20.07.2010 год. до
04.08.2011 год. През този период от време по делото са извършени действия по
разследване в хода на досъдебното производство, както и делото се е разгледало
в съдебна фаза два пъти на първа инстанция, два пъти на втора инстанция и пред
ВКС, където производство е образувано въз основа на подаден от РОП касационен
протест. През същия период ищецът е бил с мярка за неотклонение подписка.
Предвид
това, предявеният иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ е
основателен.
Относно размера на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на Г.Т., същото се определя от съда по справедливост.
По делото са разпитани по искане на
ищцовия процесуален представител свидетелите Х.К.Б., Д.Н.Н., Д.И.П., Г.П.Т. и Т.Г.Т..
От техните показания се установява, че ищецът е бил притеснена след повдигане
на обвинението, бил обект на коментари от колеги и приятели.
Свидетелят Х.Б.-
п* в К* о* ц*- Ш*, заяви, че воденото наказателно производство е дало отражение
на отношението от страна на нейни колеги в страната към ищеца. Той бил квалифициран
в лекарските среди като побойник и скандалджия. Ищецът се ползвал с добро име
сред колегите си, но воденото срещу него наказателно производство довело до
уронване доброто име, честта и достойнството му. Според Б.Г.Т., след започване
на разследването преустановил контактите си както с нея, така и с други нейни
колеги, прекратил обществената си дейност, нямал желание през този период от
време да участва активно в обществения живот, бил притеснен и потиснат.
Видно от
показанията на Д.Н.- ж* във вестник К*, доброто име на ищеца в обществото е
било злепоставено, не само в качеството му на практикуващ лекар, но и като
гражданин, извършващ активна обществена дейност в областта на здравеопазването
като представител на Ц* за з* п* в з* и на Българския пациентски форум.
Свидетелят заяви, че до образуване на наказателното производство срещу ищеца,
последният е ползван като консултант за вестник К* по повод незаконни практики
на МЗ, работил е за сайта на Гражданска инициатива С*, З* н*, М*п*. След
образуване на наказателното производство доверието към ищеца било свалено, като
наред с това бил квалифициран от колеги като побойник и скандалджия, довело до
временно преустановяване на обществената и консултантска дейност, развивана от него
преди това.
Свидетелят
Д.П., работеща като *************** в дружеството на ищеца установи, че
настъпила промяна у Т. в професионален план. Преди образуване на наказателното
производство той бил ведър и забавен човек, отдаден пълноценно на работата си. След
започване на производството имал болнав вид, бил потиснат, мрачен, притеснен. Комуникациите
с него били много трудни. Наложило се в пряката работа да се използва помощта
на друг лекар - д-р Ф*.
Установи
се от показанията на свидетелите Г.Т.- съпруга на ищеца и Т.Г.Т.- негов баща,
че близките и познатите на му се отдръпнали от него. Не желаели техните имена
да се свързват с неговото име в обществения живот, докато е траел процесът. Обстановката
в дома на ищеца се променила, всички били изнервени, разговорите били
ориентирани преимуществено около делото и неговия изход, напълно били
преустановени социалните контакти, защото ищецът се е срамувал от това, което
се случва.Провокираното от воденото наказателно производство напрежение и стрес
у ищеца, довело до неколкодневно преустановяване на съвместното съжителство със
съпругата му, която напуснала семейното жилище. Според свидетеля Т. синът му се
чувствал унизен, притеснен и омерзен от водения срещу него процес. Това
състояние на ищеца наложило свидетелят Т. ***, за да разговаря със сина си, тъй
като поведението му било притеснително за всички близки.
По отношение на свидетелските показания на разпитаните свидетели,
посочени от ищеца, и като съобрази факта, че Т.Т. (баща на ищеца) и Г.Т.
(съпруга на ищеца) са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищеца, и че
техните показания за изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани,
доколкото са подкрепени от други доказателства- показанията на другите трима
свидетели и приложените писмени доказателства, съдът приема, че същите са
вътрешно непротиворечиви и не противоречат на останалите доказателства по
делото, поради което ги кредитира напълно.
По въпроса за отражението на публикациите в пресата върху състоянието на
ищеца, съдът счита следното: на първо място липсват доказателства ответниците
да са изнесли информация за случилото се в пресата и да са съпричастни към
разгласяването й по какъвто и да било начин. Такива твърдения липсват в
исковата молба. Повечето публикации се базират на давани от ищеца интервюта и
изявления на ГИ Справедливост, адвокат И*
Г*- п* на Гражданско сдружение С* и а* на Центъра за защита на правата в
здравеопазването, в дадени от тях пресконференции. Свидетелите Х.Б.Д.Н. и Д.П.
заявиха, че информацията за образуването и хода на наказателното производство
им е предоставяна лично от ищеца при техните разговори. На местоизвършването на
деянието са присъствали представители на пресата и те са изнесли първоначално
информацията в средствата за масово осведомяване, а след това са отразявали
хода на делото. Приложените към делото публикации отразяват хода на досъдебното
производство и съдебното такова. Те коментират повдигнатото обвинение и
следователно отговарят на истината, а не че е извършено престъпление от ищеца,
в който случай те не биха отговаряли на истината (Решение № 179 от 16.04.2009
г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК).
Досъдебното
производство не е водено в неразумно дълъг период. Дознание № 626/10 по описа на РРП (Дознание № 2320/10 по
описа на ОДМВР-Русе) е било образувано на основание чл. 356, ал. 3 от НПК на 02.07.2010 год. За започване на производството е уведомен дежурният
прокурор, който с постановление от същата дата разпоредил извършването на
действия по разследването. Всички процесуални действия по дознанието са
осъществени под надзора на РРП и в сроковете, предвидени в НПК. Спрямо ищеца е
била взета най- леката мярка за неотклонение-
подписка. На 20.07.2010 год. Т. е бил
привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 325,
ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК, а
разследващият полицай изготвил заключителното обвинително постановление. Разследването е приключило в рамките на 20
дни. На 21.07.2010 год. е съставен и протокол за предявяване на
полицейско производство и протокол за разпит на обвиняем. На 22.07.2010 год. е
съставен друг протокол за предявяване на полицейско производство и е постановен
отказ от РРП по отношение на исканията на обвиняемия за извършване на
процесуално- следствени действия. На 27.07.2010 год. РРП внесла обвинителния
акт в РРС и било образувано НОХД № 1841/10. След внасяне на обвинителния акт в
РРС, образуваното НОХД № 1841/10 по описа на РРС, ВНОХД 757/10 по описа на РОС,
НОХД № 3098/2010 год. по описа на РРС, както и ВНОХД № 135/11/2010 год. по
описа на на РОС, и КНОХД № 1527/2011 год. по описа на ВКС, са приключили също в законовоопределените срокове.
На 04.08.2011 год. е постановено решението на ВКС по КНОХД № 1527/2011
год., което представлява окончателният съдебен акт. Наказателното производство срещу ищеца е приключило в рамките на една година и два дни, и този период е в
съответствие с процесуалните правила,
уредени в НПК, поради което съдът приема, че срокът не е бил неразумно дълъг.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно Решение № 673 от 15.11.2010 год. на ВКС по гр. д. № 1916/2009
г., IV г. о., ГК, обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконно обвинение и претърпени вреди. Моралните вреди са индивидуално
определими и е в дисхармония със справедливостта определяне на обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретни обстоятелства вкл. характер на увреждането, причинител и др. Такива
обстоятелства са и тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез
медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания
на ищеца и др.
Съдът приема, че в резултат на досъдебното производство, повдигането,
поддържането на обвинението и протестиране на оправдателните присъди ищецът е
претърпял неблагоприятни последици: злепоставяне пред близки, познати, приятели
и колеги, негативни промени в сферата на приятелствата, професионалните
отношения и семейните отношения. С това е установена основателността на иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ срещу ответниците. При определяне
на размера на обезщетението съдът прилага критерия за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, като взема предвид следните обстоятелства: личността на увредения -
човек с авторитет в лекарските среди и в обществото; през почти едногодишното
наказателно производство ищецът е изпитвал притеснения дали ще бъде оправдан.
Воденото наказателно производство се е отразило негативно на психиката на ищеца
и на отношенията в семейството, той преживявал зле отразяването на процеса
срещу него в медиите и посредством тях- в обществото, пред близки, познати и
колеги. Променени били отношенията в семейството, които за кратко били на ръба
на разпадането, което наложило намесата на баща му. Липсват твърдения и
доказателства, след оправдаването ищецът да е продължавал да търпи вреди. Не се
твърди и не се доказва влошено здравословно състояние на ищеца, което да е
настъпило вследствие действия на ответниците.
Взетата мярка за неотклонение е възможно най-леката, процесуална принуда
е осъществена, макар и само в няколко случая, тъй като ищецът е бил принуден
под страх от вземането на по-тежка мярка, да се явява и дава обяснения, да
извършва процесуални действия при изясняване на обстоятелства по делото. От
показанията на свидетелите Г.Т. и Т.Т., които са негови близки, се установи, че
наложената мярка не се е отразила на психиката на ищеца, на семейния му живот
или на работата му. Тя дори не е била коментирана, напротив- ищецът и
семейството му няколко пъти са гостували на родителите му в гр. В* по
празниците по времето, през което е била наложена мярката за неотклонение. Като
се вземе предвид естеството на изтърпените принудителни мерки и продължителността
на прилагането им, справедливият размер на дължимото обезщетение следва да бъде
определен в размер, по- нисък от претендирания.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че в резултат на повдигнатото обвинение спрямо ищеца,
същият е претърпял неимуществени вреди. Налице е предпоставката на чл. 2, ал.1,
т.2 от ЗОДОВ, поради което и предявеният иск за причинени неимуществени вреди е
основателен. Размерът на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост, съблюдавайки принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, съобразявайки данните по делото, както и преживените отрицателни емоции от
ищеца в периодичното му общуване с колеги и познати, нагнетената обстановка в
семейството му, намира, че той действително е чувствал притеснение от уличаването
му в извършване на престъпление. Като се вземат предвид установените факти и
сравнително краткият период на приключване на производството- около една
година, съдът приема, че предявеният иск е прекомерно завишен и следва на ищеца да бъде присъдена сумата от 3000 лева.
С така определената сума биха могли да се репарират причинените му
неимуществени вреди. За разликата над тази сума до първоначално предявената от 10
000 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Ответниците дължат заплащане и на мораторна
лихва върху определеното обезщетение, считано от влизане в сила на
постановената по касационното дело оправдателна присъда– 04.08.2011 год. до изплащането
на задължението, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 год., ОСГК.
По отношение на
претенцията за солидарно осъждане на двамата ответници, съдът намира, че
отговорността за действията и актовете
им при основанието на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ е солидарна. Тази отговорност е за
обстоятелството по законовия текст, тя се обема от едно правно основание,
колкото и на брой да са ответниците и исковете срещу тях. С Решение № 179 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о.,
ГК, постановено по касационна жалба на един от ответниците по настоящото дело-
ОД на МВР- Русе, ВКС се е произнесъл по същия въпрос, повдигнат и в това
производство, а именно, че когато увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно за причинените вреди и че двамата ответници следва да
отговарят солидарно за вредите от неоснователното повдигане на обвинение срещу
ищеца и търпяната процесуална принуда .
При този изход на
делото и предвид разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответниците дължат
следните такси и разноски, съразмерно уважената част от иска. По делото ищецът е
внесъл държавна такса, която съгласно чл. 9 а, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2 а, т. 1
от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК е в размер 10 лева.
Ищецът е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер 700.00 лева. Вторият
ответник ОД на МВР- Русе претендира разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съобразно уважената част от иска ответниците следва да заплатят частично
направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 210.00
лева.
С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ поисканите от ОД на МВР- Русе
разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. Такива се заплащат от
ищеца само, ако искът бъде отхвърлен изцяло, ако същият бъде оттеглен или при
направен пълен отказ от иска. В този смисъл е Решение № 785 от 2.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 556/2010 г., III г. о., ГК
По присъдената държавна такса- съобразно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съразмерност е предвидена само по отношение на
адвокатското възнаграждение, във второто изречение на същата норма. Тъй като тя
е специална, не следва да се прилага ГПК, към който препраща § 1 от
заключителните разпоредби за неуредените въпроси. Въз основа на горното и чл. 9
а от ЗОДОВ ответниците следва да заплатят на ищеца платената от него държавна
такса в размер 10.00 лева.
При това положение ответниците дължат на ищеца разноски в размер 220.00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България и ОД МВР- Русе да заплатят солидарно
на Г.Т.Т.,
ЕГН ********** сумата 3000.00
лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК,
приключило с оправдателна присъда № 34/27.01.2011 год., постановена по НОХД №
3098/2010 год. по описа на РРС по отношение на обвинението по чл. 325, ал. 2,
пр. 3 от НК, оправдателна присъда № 17/10.03.2011 год., постановена по
ВНОХД № 135/2011 год. по описа на РОС
по отношение на обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК, потвърдена с решение № 302/04.08.2011
год., постановено по КНОХД № 1527/2011 год. по описа на ВКС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
решението на ВКС- 04.08.2011 год., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважената сума до първоначално предявената 10 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България и ОД МВР- Русе да заплатят на Г.Т.Т., ЕГН **********
сумата 220.00
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: