Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                            11.07. 2017 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и осми юни                            2017 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

гр.дело № 96,   по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иска за сумата от 50 000 лв., по чл. 45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от М.А.И. ***, действащ чрез пълномощник адв. Д.П. ***, против М.Х.А. ***, по чл. 45 от ЗЗД – иск за неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 27.06. 2016 г., в село П., община Търговище, ответникът нанесъл на ищеца две прободни рани с нож, в лявата ръка. При този инцидент му била причинена тежка телесна повреда, по смисъла на чл. 128, ал. 1 от НК, от ответника по делото М.Х.А.. Непосредствено след инцидента бил опериран на два пъти (в град Търговище и в град Варна), но въпреки това лекарите не успели да спасят лявата му ръка.

Срещу ответника било образувано досъдебно производство № 561/2016 г., по описа на РУ “Полиция” - град Търговище, за извършено от  него престъпление по чл. 128, ал. 1 от  НК. На етапа след приключване на досъдебното производство, между А. и неговия защитник и представителя на държавното обвинение при Търговищка районна прокуратура, е сключено и подписано споразумение, което в последствие, ТРС, по НОХД № 109/2017 г., е одобрил като окончателно. По силата на това споразумение,  което има силата на влязла в сила присъда, ответникът е признат за виновен за извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение и на същия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години, по см. на чл. 66 от НК.

С подписаното споразумение е било безспорно установено, че на 27.06. 2016 г., в село П., община Търговище, ответникът му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в две прободно-порезни рани в долната трета на лявата раменница, със срязвания на сухожилие, нервус медианус и нервус улнарис, довело до осакатяване на лявата ръка.

По това съдебно производство не е предявен граждански иск. Ищецът по никакъв начин не бил допринесъл за настъпването на това противоправно деяние, т.е. не е налице съпричиняване от негова страна за настъпване на вредоносния резултат.

Ищецът не намирал думи, за да обясни психичното и физическо състояние в което бил след посегателството срещу него. Отделно от причинените болки и страдания непосредствено след инцидента и претърпените хирургически интервенции, започвал вече да разбира, че останал инвалид за цял живот. Преди инцидента се препитавал като стрижел овце, имал почти постоянна работа, а в момента не можел дори сам да се обслужва пълноценно. Живеел заедно с двете си пълнолетни вече деца и се грижел за тях, докато сега трябвало да разчита на помощта им. Предвид на това моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника М.Х.А. да му заплати исковата сума в размер на 50 000.00 лв. (петдесет хиляди лева) за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 27.06. 2016 година, до окончателното й изплащане, както и всички направени по делото разноски. В съд.зас. поддържа иска изцяло.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, подаде писмен отговор, чрез адвокат В.П., в който се посочва, че искът  е допустим и частично основателен. Ищецът обаче също имал принос към причиняването на съответния резултат. В приложената по наказателното дело преписка било установено, че е имало сбиване между две групи, като при това на самия ответник били причинени увреждания – счупена била коронковата част на първи горен ляв резец – средна телесна повреда и други по-леки наранявания. Образувано било и производство срещу неизвестен извършител, № 65/ 2017 г., при РУ на ОД на МВР. В съд.зас. поддържа отговора, като чрез пълномощника си отново оспорва размера на вредите, защото счита, че исканата сума е много по-голяма от действително претърпените вреди.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: По силата на споразумение по чл. 381 от НПК, от 07.02. 2017 г., постигнато между РП Търговище и ответника М.Х. ***, одобрено  от съда по НОХД № 109/ 2017 г. на ТРС, М.е признат за виновен в това, че на 27.06. 2016 г., в с. П., община Търговище, причинил на М.А.И. ***, тежка телесна повреда, изразяваща се в две порезно-прободни рани, в долната трета на лявата раменница, със срязвания на сухожилие,  нервус медианус и нервус улнарис, довело до осакатяване на лявата ръка. Деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл и съставлява престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК. Наложено е наказание от 1 година „Лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 3 години.

Ищецът е постъпил в МБАЛ Търговище на 28.06. 2016 г., в 01.20 ч., с открита рана на лява мишница. Предприето е оперативно лечение с упойка. Изписан е на 30-и юни. На 06.07. 2016 г. е приет на лечение в МБАЛ „Света Анна-Варна“ гр. Варна. Извършва се ново оперативно лечение, като целта е била възстановяване на сухожилието и двата нерва. Въпреки положените усилия травмите са били от такова естество, че лекарите не са могли да възстановят функциите на нервите и сухожилието. Видно от съдебно-медицинската експертиза, по време на травмата и няколко месеца след това, ищецът е имал болки и страдания, които са намалявали постепенно. Към настоящия момент пръстите на лявата ръка са в трайна флексионна контрактура/полуюмрук/, напълно неподвижни, със загуба на сетивност. Лявата ръка е напълно афункционална, като състоянието е дефинитивно и не подлежи на възстановяване. Ръката стои свита в лакета, като има ограничение и в лакетната става, но основно дланта е увредената. В това състояние пострадалият би могъл да шофира.

От разпита на свидетелите се установи, че преди да пострада от описаното престъпление, ищецът работел, като в последните години имал много добра сезонна работа и се занимавал със стрижене на овце и отглеждане на животни. Бил глава на семейството и се грижел за всички. След инцидента  преживял много тежко травмата си, не можел да работи, не се усмихвал вече, плачел, не виждал смисъл да продължи живота си и не знаел как. Бил много отчаян. В момента двете му деца, които са пълнолетни, полагат грижи за него и му осигуряват средства за издръжка и това също го измъчвало. Нищо не можел да прави с пострадалата ръка, имал автомобил, но го карал негов близък. Ако си махнел превръзката на ръката, тя започвала да трепери, имал болки.

Страните не спорят, че инцидентът е станал при сбиване, с участието на много хора – познати и близки на страните. При това ответникът също е пострадал и за нанесените му увреждания има издадено медицинско удостоверение от съдебен лекар, на 28.07. 2016 г. Имал е отоци по лицето, рани по устните и счупване на коронковата част на първи горен ляв резец, почти до нивото на венеца.  Установени са кръвоизливи по лицето, кръвонасядане по ухото, по гърба, по ръцете.

Няма доказателства ищецът по някакъв начин да е предизвикал той самият ответника с обида, с думи, действия или физическо насилие, с каквото и да било противоправно деяние.

При така установените факти, съдът прави следните изводи: искът е установен в своето основание. Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, за реализиране на имуществената отговорност на ответника за непозволено увреждане. Той виновно е причинил на ответника неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания и осакатяване на ръката за цял живот. Споразумението, имащо сила на присъда е задължително за съда по отношение на  авторството на деянието, вината и противоправността. От съдебно-медицинската документация и назначената експертиза се установява, че именно нанесените удари и причинените срязвания с нож са причина за увреждането на нервите и сухожилието, което е довело и до трайната невъзможност да се движи ръката. Не се установи пострадалият да е допринесъл за състоянието си по какъвто и да било начин.

Относно размера на вредите, съдът следва да се съобрази при определяне на справедливия им размер, на първо място с претърпените болки и страдания, с вида на травмата и невъзможността да се използва лявата ръка, с намалената за цял живот работоспособност, което е довело и до трайна промяна в психиката на пострадалия. Той е бил в трудоспособна възраст, в момента е на 52 години и все още не е намерил начин да се справи с проблемите си и да работи нещо подходящо. Безпокойството за бъдещето и чувството на безсилие, което изпитва, също оказват негативно влияние върху ищеца и следва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. В понятието справедливост съдът отчита и конкретните икономически условия в страната и моралните норми, както и действащата съдебна практика. Всеки случай обаче на непозволено увреждане е конкретен и съдът изхожда от конкретните факти по настоящото дело. В случая е важно не само конкретното физическо страдание, а цялостната промяна в начина на живот и неудобствата, които търпи пострадалият, който е в една активна възраст. Липсата на подвижност в лявата ръка значително ограничава възможността за такъв вид работа, какъвто ищецът е можел да работи.

Именно затова, защото увреждането е голямо и остава за цял живот, съдът намира, че присъденият размер следва да бъде завишен, като го определя на сумата от 46 000 лв.

Същата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното изплащане.

В останалата част, до пълния размер от 50 000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските. Ищецът няма претенции за заплащане на такива, ответникът също. Липсват и доказателства за направени разноски за адвокатски хонорари.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на иска и направените разноски за експертизата.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  М.Х.А.,***, ЕГН **********, да заплати следните суми:

На М.А.И.,***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 110, сумата от 46 000 лв./четиридесет и шест хиляди лв./, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили вследствие на извършено престъпление и нанесена тежка телесна повреда на 27.06. 2016 г. в с. П., ведно със законната лихва, считано от 27.06. 2016 г., до окончателното изплащане, като в останалата част, до пълния размер на иска от 50 000 лв., отхвърля същия като неоснователен;

В полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Търговище, сумата от 1840 лв., държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата от 150 лв. – разноски по експертизата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: