Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 21.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря
Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 11477/2019 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, т.3 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 5 000 лв.
- представляваща главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 51РКО-В-0644/04.10.2007г.; законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
/26.03.2019 г./ до окончателното погасяване на задължението; 18 960.56 лева -
представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода 19.12.2009 г. -
10.03.2019 г. включително, дължима на основание т. 7 от Договора за кредит; 11
224.63 лева - непогасена наказателна лихва за периода от 09.12.2009 г. -
25.03.2019 г., включително, дължима на основание т. 8 от Договора за
кредит; 78.00 лева - годишни такси за
поддръжка, дължими на основание т.10 от Договора за кредит за 2010 г. и
2011г; 60.00 лева - непогасени разноски
за връчване на покана с вх. № 057520/ 18.12.2018г. по описа на ЧСИ С.Я..
ИЩЕЦЪТ- „П.И.Б.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
законните си представители, чрез пълномощника им Б.С. – юрисконсулт твърди, че
е депозирала в Софийски районен съд заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В.Н.Ц., ЕГН **********,***
и адрес за кореспонденция съгласно Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 51РКО-В-0644/04.10.2007 г.: гр. София, ж.к. ******, ап. 55. С
Разпореждане № 127281 от 29.05.2019 г., PC - София е отказал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, предвид което за нея
е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск на основание чл. 415,
ал.1, т.3 от ГПК.
Навежда, че съгласно Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В- 0644/04.10.2007г.
между „П.И.Б.” АД, ЕИК ******, като кредитор и Кредитополучателя В.Н.Ц. банката
е предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит в размер до 5 000 лева (пет
хиляди лева). Кредитът е усвоен до максималния размер на отпуснатия лимит и
частично погасяван по банкова сметка ***: ******, открита на името на
Кредитополучателя в Банката. Съгласно т. 7 от Договор за кредит титулярят
заплаща на Банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, годишен лихвен
процент в размери, както следва: а/ за извършване на безналични
плащания на ПОС терминал - 16% ; б/ за всички останали трансакции - 18%. На
основание т.8 от Договора при неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишаване на разрешения кредитен лимит Банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент е надбавка от 12%. Съгласно т. 10 от
Договора за ползване на кредитната/ите карта/и и
предоставения овърдрафт титулярят заплаща на Банката такси и комисионни
съгласно действащата Тарифа за такси и комисионни на Банката, която е
неразделна част от договора.
Излага, че многократните усвоявания до достигане на
пълния размер на отпуснатия кредитен лимит са извършени на следните дати и със
следните суми: 9.10.2007 г. - 4950 лева, 7.12.2007 г. - 0.15 лева, 9.12.2007 г.
- 306 лева, 16.12.2007 г. - 23.2 лева, 11.2.2008 г. - 506 лева, 22.3.2008 г. -
0.3 лева, 23.3.2008 г. - 203 лева, 17.4.2008 г. - 254.5 лева, 19.5.2008 г. -
0.5 лева, 5.6.2008 г. - 203 лева, 10.6.2008 г. - 2021 лева, 18.6.2008 г. - 506
лева, 20.6.2008 г. - 405 лева, 28.6.2008 г. - 102 лева, 10.7.2008 г. - 4611.6
лева, 19.7.2008 г. - 0.05 лева, 19.8.2008 г. - 152.5 лева, 9.9.2008 г. - 102 лева, 19.9.2008 г. - 0.14 лева, 8.10.2008
г. - 152.5 лева, 9.10.2008 г. - 19.5 лева, 19.10.2008 г. - 0.24 лева,
19.11.2008 г. 0.33 лева, 4.12.2008 г. - 102 лева, 16.1.2009 г. - 182.8 лева,
4.2.2009 г. - 152.5 лева, 19.2.2009 г. - 0.37 лева, 11.3.2009 г. - 51.5 лева,
19.3.2009 г. - 0.34 лева, 10.4.2009 г. - 205 лева, 22.4.2009 г. - 1112 лева,
28.4.2009 г. - 507 лева, 30.4.2009 г. - 304 лева, 2.5.2009 г. - 810 лева,
7.5.2009 г. - 1718 лева, 8.5.2009 г. - 557.5 лева, 19.5.2009 г. - 0.03 лева,
20.5.2009 г. - 2223 лева, 2.7.2009 г. - 405 лева, 4.7.2009 г. - 407 лева, 7.7.2009 г. - 507 лева, 10.7.2009 г. - 203 лева, 2.8.2009 г.
- 102 лева, 14.9.2009 г. - 306 лева, 17.9.2009 г. - 406 лева, 19.9.2009 г. -
506 лева, 22.9.2009 г. - 103 лева, 23.9.2009 г. - 2223 лева, 28.9.2009 г. -
51.5 лева, 29.9.2009 г. - 304 лева, 8.10.2009 г. - 203 лева, 9.10.2009 г. - 39
лева, 9.11.2009 г. - 102 лева, 9.12.2009 г. - 150 лева.
Посочва, че кредитът е погасяван частично по главница
и лихви на следните дати и със следните суми: 30.10.2007 г. - 250 лева,
5.12.2007 г. - 240 лева, 7.1.2008 г. - 240 лева, 4.2.2008 г. - 231 лева,
4.3.2008 г. - 250 лева, 7.4.2008 г. - 240 лева, 12.5.2008 г. - 320 лева,
15.5.2008 г. - 4750 лева, 2.6.2008 г. - 55.28 лева, 26.6.2008 г. - 2800 лева,
14.7.2008 г. - 50 лева, 4.8.2008 г. - 150 лева, 1.9.2008 г. - 150 лева, 2.10.2008
г. - 215 лева, 3.11.2008 г. - 225 лева, 1.12.2008 г. - 150 лева, 7.1.2009 г. -
150 лева, 2.2.2009 г. - 240 лева, 4.3.2009 г. - 240
лева, 6.4.2009 г. - 150 лева, 7.4.2009 г. - 4836 лева, 15.4.2009 г. - 200 лева,
22.4.2009 г. - 45 лева, 7.5.2009 г. - 10 лева, 18.5.2009 г. - 2473 лева,
3.6.2009 г. - 80 лева, 5.6.2009 г. - 4700 лева, 16.7.2009 г. - 1510 лева,
6.8.2009 г. - 100 лева, 5.10.2009 г. - 50 лева, 5.11.2009 г. - 150 лева,
7.12.2009 г. - 205 лева.
Твърди, че кредитът е в просрочие,
считано 09.12.2009 г. - общо 3 669 дни към 26.03.2019 г. включително, поради
което на основание Раздел XIII, чл. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите
условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Master Card и Visa (“Общите условия“)
към Договора за кредит, Банката е изпратила до адреса за кореспонденция,
посочен в договора за кредит, на Кредитополучателя В.Н.Ц. уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост, връчено на 05.02.2019 г. по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка навежда, че т.12 от Договора изрично е
уговорено между страните, че кореспонденцията с кредитополучателя ще се води на
адреса, посочен в договора. Освен това към този момент не е било установено
длъжникът да има регистрирани трудови договори, поради което връчване по
местоработата му не би могло да се извърши.
С оглед изложеното моли съда да уважи предявените
искове, като приеме, че предсрочната изискуемост на договора е била редовно
обявена на длъжника чрез посоченото горе уведомление. Евентуално прави
изявление за обявяване на предсрочната изискуемост с връчването на препис от настоящата искова
молба. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания и
претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- В.Н.Ц.,
ЕГН **********, представляван от особен представител адвокат Х.С., със съдебен
адрес:***, офис 43 оспорва иска по основание и размер. Заявява възражение за
наличие на нищожни клаузи в договора за кредит, както и възражение за
погасяване на претенциите по давност.
Съдът,
след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди
направените доводи, намира за установено следното:
По делото е представен договор с автоматично
подновяване за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-0644/04.10.2007 г., от който е
видно, че ищецът е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 5000 лв. Съобразно чл. 6 от договора титулярът ползва
гратисен период за срок 45 дни, като ако в този срок погаси изцяло дебитното
салдо, формирано до края на последния отчетен период, не се начислява лихва
върху него. Член 7 предвижда, че при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано
до края на последния отчетен период, титулярът заплаща на банката, след
отчитане на първите 3 отчетни периода, годишен лихвен процент в размери както
следва: за извършени безналични плащания на ПОС терминал- 16%, а за всички останали
трансакции-18%. Клаузата на чл. 8 предвижда, че при неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка
12 %. Съгласно чл. 10 от договора за ползването на кредитната карта и
предоставения овърдрафт титулярът заплаща такси и комисионни, според Тарифата
на банката. В чл. 12 от договора страните са посочили на кои адреси ще се
извършва кореспонденцията между тях, като за ответника е даден следния адрес:
гр. София, ж.к. ******. В чл. 25.2 от представените Общи условия е предвидено,
че при промяна на адреса, посочен по договора, ответникът следва да уведоми
банката в 7 дневен срок, като в противен случай всички съобщения, изпратени на
посочения в договора адрес се считат за връчени. В чл. 19 от ОУ са предвидени
условията за автоматично подновяване на срока на договора.
По делото е представена покана, отправена от
банката до ответника, с която същата му е дала 5 - дневен срок да изплати непогасени задължения по описания горе
договор, като е заявила изрично, че ако това не бъде сторено, ще счита договора
за предсрочно изискуем, считано от изтичането на срока. От представената разписка
за връчване на поканата е видно, че то се е реализирало само на адреса на
ответника, посочен в договора. Същият е посетен три пъти – 20.12.2017 г.,
05.01.2018 и 21.01.2018 г.( два работни и един почивен ден), но длъжникът не е
бил намерен. Отбелязано, че там живее брат му, като на 21.01.2018 г. е залепено
уведомление по реда на чл. 47 ГПК. От констативния протокол от 05.02.2019 г.,
изготвен от нотариусът е видно, че при връчване на поканата, въпреки че лицето,
до което се отнася не е открито на сочения от подателя адрес, не е направена
справка за официално регистриран постоянен адрес, нито е направена справка за
неговата месторабота, но въпреки това е записано, че поканата се счита за
връчена на основание чл. 47 ГПК след като в двуседмичен срок от залепване на
уведомлението, лицето не се е явило да получи книжата в кантората на ЧСИ.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява следното във връзка с поставените от ищеца задачи: На 09.10.2007 г.,
чрез две операции, от титуляра на сметката В.Н.Ц. са
усвоени общо 4 950,00 лева по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 51РКО-В-0644 от 04.10.2007 г. Последната направена от длъжника вноска
по кредита е направена на 07.12.2009 г.
Ако предсрочната изискуемост по кредита е на
11.03.2019 г. общо дължимата сума към датата на заключението е в размер на 36
741,25 лева, представляваща сбор от: - 5 000,00 лева главница; - 18 880,30 лева
— договорна лихва, сума от: - 15 517,27 лева договорна лихва до 19.07.2015 г.
(дата на деактивиране на кредитна карта) плюс
3 363,03 лева — договорна лихва след дата на деактивиране на кредитна
карта - 15.07.2015 г. до 11.03.2019 г. (Таблица 4, ред 44), - 11 163,48 лева -
наказателни лихви, начислени до 19.07.2015 г. (дата на деактивиране на кредитна
карта); 78.00 лева — такси за поддържане на кредитна карта за 2010 г. и 2011
г., съгласно действаща към съответния период Тарифа за таксите и комисионните
на „П.и.б.“ АД, 1 619,47 лева - законна лихва върху главница в размер на 5000
лева, за периода от 11.03.2019 г. до 19.05.2022 г. (дата на заключението).
Ако предсрочната изискуемост по кредита е с дата
26.03.2019 г. (дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение) общият дълг е в размер на 36 759,24 лева представляващ сума от:
- 5 000,00 лева главница;
- 18 919,13 лева - договорна лихва, сума от:
- 15 517,27 лева — договорна лихва до 19.07.2015
г. (дата на деактивиране на кредитна карта) плюс
- 3 401,86 лева — договорна лихва след дата на
деактивиране на кредитна карта - 15.07.2015 г. до 26.03.2019 г. (Таблица 4, ред
47)
- 11 163,48 лева - наказателни лихви, начислени
до 19.07.2015 г. (дата на деактивиране на кредитна карта);
-78.00 лева — такси за поддържане на кредитна
карта за 2010 г. и 2011 г., съгласно действаща към съответния период Тарифа за
таксите и комисионните на „П.и.б.“ АД.
-1 598,63 лева - законна лихва върху главница в
размер на 5000 лева, за периода от 26.03.2019 г. до 19.05.2022 г. (дата на
заключението).
Ако предсрочната изискуемост по кредита е на
30.07.2019 г., общо дължимата сума към датата на заключението е в размер на
36910,44 лева, представляваща сбор от:
- 5 000,00 лева главница;
- 19 245,33 лева — договорна лихва, сума от:
- 15 517,27 лева —договорна лихва до 19.07.2015
г. - дата на деактивиране на кредитна карта плюс 728,06 лева — договорна лихва след дата на деактивиране на кредитна карта
— от 15.07.2015 г. до 30.07.2019 г. (Таблица 4, ред 53)
-11 163,48 лева — наказателни лихви, начислени до
19.07.2015 г. (дата на деактивиране на кредитна карта)
-78.00 лева — такси за поддържане на кредитна
карта за 2010 г. и 2011 г., съгласно действаща към съответния период Тарифа за
таксите и комисионните на „П.и.б.“ АД.
-1 423,63 лева — законна лихва върху главница в
размер на 5000 лева, за периода от 30.07.2019 г. до 19.05.2022 г. (дата на
заключението).
Ако предсрочната изискуемост по кредита е на
30.08.2019 г. (дата на завеждане на исковата молба), общо дължимата сума към
датата на заключението е в размер на 36 947,63 лева, представляваща сбор от:
- 5 000,00 лева главница;
- 19 325,58 лева — договорна лихва, сума от:
-15 517,27 лева —договорна лихва до 19.07.2015 г.
(дата на деактивиране на кредитна карта) плюс 3 808,31 лева — договорна лихва
след дата на деактивиране на кредитна карта за периода от 15.07.2015 г. до
30.08.2019 г. (Таблица 4, ред 56);
-11 163,48 лева — наказателни лихви, начислени до
19.07.2015 г. (дата на деактивиране на кредитна карта);
- 78.00 лева — такси за поддържане на кредитната
карта за 2010 г. и 2011 г., съгласно действаща към съответния период Тарифа за
таксите и комисионните на „П.и.б.“ АД.
- 1 308,57 лева — законна лихва върху главница в
размер на 5000 лева, за периода от 30.08.2019 г. до 19.05.2022 г. (дата на
заключението).
По делото е допуснато изготвянето на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза по задачи, формулирани от съда, заключението на
която се кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото от
страна на банката е налице капитализиране на възнаградителна лихва към
главницата като след като се съобрази, че тази дейност е незаконосъобразно,
размерът на главницата, която не е заплатена от ответника е 4 784,72
лв. Предвид изложеното е налице промяна
и в първоначално изчислените размери на дължимата възнаградителна лихва, която
е в размер на 8 185,97 лв. за периода от 19.12.2009 г. до 10.03.2019 г.
Като се вземе предвид нищожността на клаузата на чл. 8 от договора,
експертизата е заключила, че дължимата наказателна лихва за периода от
09.12.2009 г. до 25.03.2019 г. е в размер на 229,52 лв.
От приложените материали по ч. гр.д. № 17439/2019
г. по описа на СРС се установява, че на 26.03.2019 г. ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за процесните суми.
Към него е приложено извлечение от счетоводните книги на банката, копие от
договора от 04.10.2007 г. и Общите условия, копие от поканата до длъжника,
разписката и констативния протокол на ЧСИ, описани горе. При преценка на
представените доказателства за претендираното вземане, заповедният съд е
направил искане за предоставяне на данни за официално регистриран настоящ и
постоянен адрес на длъжника. От приложената справка е видно, че от 22.03.2018 г. ответникът има регистриран
настоящ и постоянен адрес *** т.е. различен от този, на който е осъществено
връчването на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
След преценка на представените пред него
доказателства, заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение с
мотив, че по делото не са представени доказателства, че предсрочната
изискуемост на кредита е съобщена на длъжника, доколкото не е изпълнен
законоустановения ред при приложението на чл. 47 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предвид представените доказателства за иницииране на
заповедно производство от страна на ищеца, което е приключило с постановяване
на отказ да се издаде заповед за изпълнение, предявеният иск е допустим и
следва да се разгледа по същество.
Съобразно чл. 19.1.1 от ОУ към договора, уговорения в
него срок се удължава автоматично за срок от една година, освен ако някоя от
страните по него изрично не уведоми другата, че не желае подновяването по реда
на чл. 19.2.1, буква „а“ или чл. 19.2.2, буква “а“. От данните по делото се
установява, че такова уведомление не е било отправено от нито една от страните
по договора, предвид което на основание чл. 19.1.1 от ОУ договорът автоматично
се е подновявал като съобразно обсъдените долу обстоятелства последният краен
падеж на вземането за главница по нето е 04.10.2020 г.
Видно от установените по делото факти ответникът не е
изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит в цялост, предвид което
са налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост от своя страна обаче изисква
и наличието на още един елемент, а именно банката да прояви активно поведение и
да доведе до знанието на длъжника желанието си да я обяви, като настъпва от
момента на уведомяване на длъжника. Съобразно приетото с ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, за да може да се издаде заповед за изпълнение за вземанията по
договора за кредит на основание настъпила предсрочна изискуемост, последната
следва да е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по реда на чл.
417 ГПК.
От представените доказателства се установява, че
предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена на длъжника преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както правилно
е приел и заповедният съд. Правилото на чл. 47 ГПК предвижда, че в случай, че
на сочения от кредитора адрес не може да бъде намерен длъжника, то следва да се
направи проверка за това кой е неговия официално регистриран постоянен и
настоящ адрес, както и има ли и къде е местоработата му и съответно при
различие между първите и сочения от кредитора, уведомлението да се връчи по
установени официално регистрирани адреси, евентуално по месторабота. В
констативния протокол за извършеното връчване на уведомлението е вписано, че връчителят е посетил единствено сочения от кредитора адрес,
като по делото няма данни, а и в протокола не се посочва, че е направена
справка за постоянен и настоящ адрес/месторабота на лицето. Това нарушава
правилата за връчване, предвидени в чл. 47 ГПК, поради което връчването на
уведомлението е нередовно и следователно не може да се приеме, че уведомлението
е достигнало до длъжника. Установеният в чл. 47 ГПК ред е императивен и е
гаранция за защита правата на страните като в отношенията на банката с длъжника
той съставлява една от възможностите за кореспонденция, съществуваща паралелно
и законоустановено, независимо от другия избран в
договора вариант – чрез частни уведомления по поща, електронна поща и факс.
Доколкото ищецът е избрал уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост да бъде изпратено до длъжника именно по реда на ГПК, а не в частна
форма, то той не може да дерогира установеното по
този ред правила за връчване чрез клаузата на чл. 25.2 от Общите условия на
договора дори и да има данни по делото, че длъжникът е сменил адреса си след
сключване на договор. В тази връзка от справката за постоянен и настоящ адрес се
вижда, че адресите са сменени, считано от 22.03.2018 г., която дата е
последваща датата на връчването на поканата, но няма данни за предходно
регистрираните адреси. Ищецът не е и ангажирал доказателства, че към датата на
връчването по чл. 47 ГПК официално регистрираните постоянен и настоящ адрес са
съвпадали с адреса, посочен в договора и на който е извършено връчването.
С оглед изложеното горе съдът намира, че от
доказателствата по делото не може да се направи извод, че предсрочната
изискуемост на договорното задължение е била обявена на длъжника в период преди
подаването на исковата молба. Предвид това следва да се обсъди направеното
изявление за обявяването й с връчването на препис от исковата молба по реда на
чл. 422 ГПК. В тази връзка съдът намира, че когато изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба
или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от
съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК в рамките на претендираните суми. Както е посочено горе, обективните предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем са налице, а преписът от исковата
молба е връчен на длъжника чрез назначения му особен представител на 06.03.2020
г. Особеният представител има същите права и задължения, които има и
упълномощеният такъв, с изключение на правата, за упражняването на които се
изисква специално упълномощаване. Затова връчването на книжа и документи на
особения представител, назначен по реда на чл. 47 от ГПК има същото действие,
както и връчването на упълномощен представител т. е. връчването ще породи
предвиденото в закона процесуално действие, но ако от него произтичат и
материални последици те ще се считат валидно настъпили. ( арг.
и от решение № 198/18.01.2019 година, постановено по т. д. № 193/2018 година и
решение № 86/27.10.2020 година, постановено по т. д. № 2118/2019 година, двете
по описа на ВКС, ТК, І т. о.).
Като се има предвид приетото се установява, че е налице
валидно възникнало договорно задължение, което не е изпълнено в договорените
срокове (към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост не
са заплатени 124 вноски по кредита) и съответно кредиторът е обявил същото за
предсрочно изискуемо.
С оглед задължението на съда да следи служебно за
съответствието на договорните условия с императивните правни норми, съдът
установи, че чл.8.1.4 от ОУ към процесния договор, в който е предвидено, че
банката може по свое усмотрение да капитализира начислените лихви чрез
прибавянето им към главницата на овърдрафта противоречи на закона и съответно е
нищожна. В тази връзка съдът съобрази
приетото с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 66/29.07.2019 г. по
т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. №
739/2019 г. на ВКС, I т.о., че уговорката за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ,
какъвто не е настоящия случай.
С оглед приетото съдът кредитира заключението на
допълнителната съдебно –счетоводна експертиза, от което се установява, че
размерът на задължението на ответника за главница е 4 784,72 лв. като не
се зачита действието на нищожната поради анатоцизъм клауза и съответно
предприетите въз основа на нея начисления от банката. Съответно до този размер
се явява основателна претенцията на ищеца.
Горното като последица води и до промяна в размера на
дължимите възнаградителни лихви (доколкото размера на главницата се разглежда
чист и без направените незаконосъобразно капитализации) и съответно за
претендирания с исковата молба период от 19.12.2009 г. до 10.03.2019 г.
включително, ответникът следва да заплати възнаградителна лихва в размер на
8 185,97 лв.
По отношение на претенцията за присъждане на наказателна
лихва за забава съдът намира следното: В чл. 19, ал. 2 ЗПК (отм.),
аналогичен на действащия към момента чл. 33, ал. 2 ЗПК, е уредена нормативна забрана обезщетението за забава да
надвишава законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. От постигнатите в договора за кредит договорености се
установява, че договореното обезщетение за забава е в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка 12
%.( чл.8 от договора). Следователно, налице е частична недействителност
на уговорената неустоечна клауза (т. нар. "наказателна лихва"),
поради което и на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД трябва да се приеме, че действително уговореното обезщетение за
забавено изпълнение е в размер на законната мораторна лихва, съобразно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. От заключението на
експертизата се установява, че като се съобрази нищожната клауза, задължението
на ответника за заплащане на наказателна лихва за периода от 09.12.2009 г. до
25.03.2019 г. е в размер на 229,52 лв.
Таксите за използваната услуга е в размер на 78 лв. за
2010г. и 2011 г.
Освен това с оглед извода за основателност на
претенциите, основателна се явява и тази за дължимост на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане.
Претенцията за заплащане на разноски за връчване на
поканата, с която е обявена предсрочната изискуемост се явява неоснователна. В
тази връзка съдът намира, че тези разноски съставляват разходи във връзка с
настъпилото неизпълнение и банката няма право на тяхното репариране по аргумент
от чл. 33, ал.2 ЗПК.
С оглед извода на съда за частична основателност на
претенциите, следва да се разгледа и направеното от ответника възражение за
погасяване на вземанията на кредитора по давност.
Вноските за погасяване на задълженията
по кредитната карта не са
периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД, съобразно обвързващата
дефиниция на Тълкувателно решение № 3/2012 на
ВКС. Съгласно съдебната
практика договорът за кредит, аналогично
на договора за заем, има
за предмет възмездно предоставяне на определена сума,
за определен срок. Предвид това, връщането ѝ на части не променя
предмета на договора в такъв за множество еднородни
престации, с еднакъв произход, дължими през определен интервал от време, независимо от различието в продължителността на интервалите и в размера на отделните плащания.
Кредиторът - банка е приел съобразно договора плащане на части, като
всяка част следва да е в размер
поне на минималната
погасителна вноска, но тази договорка
между страните не прави задължението
такова за периодични плащания. Съответно приложимата погасителна давност е общата 5-годишна (в този смисъл-
Решение № 28 от 05.04.2012 г. по 523/2011 г., III Г.
О., ВКС, Решение № 65 от 06.07.2018 г. по т. д. №
1556/2017 г., I Т. О., ВКС).
Вземанията за договорна лихва, наказателна лихва и такси от друга страна представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД, които
се погасяват с кратката тригодишна давност.
Сключеният между страните
договор по своята правна същност
представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит,
тъй като с договора страните са се съгласили
в рамките на целия срок на
действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/, която може да
ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок
на действие на договора в пълен
размер или частично. При тази
разновидност на договора за кредит,
за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения
кредитен лимит се ползва многократно,
като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски,
на които да е разсрочено на части връщането
на еднократно дадената в заем сума както е при
стандартния договор за потребителски кредит.
При договора за
револвиращ кредит връщането на заетата
сума е обусловено по размер от волята
на държателя на картата и ползваната
от него сума в рамките на кредитния
лимит. За разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при който
падежът за плащане на изначално
определените по размер вноски, на които е разсрочено
плащането на части на еднократно
отпуснатата в заем сума, при договора
за кредитна карта /револвиращ кредит/ падежът за връщане на
цялата усвоена главница по кредита
настъпва към установения краен падеж, респ. при
предсрочно прекратяване на договора. Обстоятелството, че страните са
уговорили задължение на кредитополучателя да плаща минимална
месечна погасителна вноска, не води
до извод, че посочените периоди
за плащане на главницата представляват
уговорени месечни погасителни вноски по кредита. Сроковете
за плащане са обвързани с начисляването или неначисляването на
възнаградителна лихва и/или
неустойки и в този смисъл същите нямат
отношение към падежа на задължението
за връщане на главницата.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. "б.
" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск относно
вземането, като чл. 422, ал. 1 ГПК предвижда, че искът
за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК. В конкретния случай кредитът е
обявен за предсрочно изискуем с връчването на препис от исковата молба и
съответно давностния срок не е текъл.
По отношение на предявените претенции за периодични
плащания, съдът намира следното:
Вземането за такси за 2010г. и 2011 г. е погасено с
изтичането на тригодишната давност, считано от предявяването на исковата молба
( заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Вземането за
възнаградителна лихва е дължимо до 26.03.2016 г. и съобразно таблицата в
заключението на вещото лице, изготвено по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, е в размер на 2 722,43 лв. за периода от 26.03.2016 г. до
10.03.2019 г., като за останалата част и период е погасено по давност.
Вземанията за наказателна лихва също са погасени по
давност за периода преди 26.03.2016 г. като съответно след тази дата до
25.03.2019 г. се дължи сумата от 77,84
лв.
По разноските:
При този изход на правния спор „П.И.Б.” АД на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на
направените от нея разноски в рамките на заповедното производство в размер на
183,80 лв.( държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) и 904,64 лв.
деловодни разноски и 32,20 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
„П.И.Б.” АД
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 785,26 лв., а ответникът В.Н.Ц.
сумата от 214,73 лв., съставляващи заплатен от бюджета на съда депозит за СЧЕ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 422 вр.чл. 415, т.3 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, В.Н.Ц., ЕГН **********, представляван от особен представител адвокат Х.С.,
със съдебен адрес:***, офис 43 да заплати на „П.И.Б.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 4 784,72 лв. главница по
Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
51РКО-В-0644/04.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 2 722,43 лв. за периода
от 26.03.2016 г. до 10.03.2019 г., съставляваща възнаградителна лихва и сумата
от 77,84 лв. за периода от 26.03.2016 г. до 25.03.2019 г. наказателни лихви като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
4 784,72 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.- главница по
Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
51РКО-В-0644/04.10.2007 г., за сумата над 2 722,43 лв. до пълния предявен
размер от 18 960,56 лв. за възнаградителна лихва и за периода от
19.12.2009 г. до 26.03.2016 г., за сумата над 77,84 лв. до пълния предявен
размер от 11 224,63 лв. наказателни лихви и за периода от 09.12.2009 г. до
26.03.2016 г., както и за сумите от 78 лв. и 60 лв., претендирани съответно
като годишни такси за 2010 и 2011 г. и разноски за връчване на покана за
изпълнение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, В.Н.Ц., ЕГН ********** да заплати на „П.И.Б.” АД,
ЕИК ****** следните разноски: 183,80 лв.( държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство) и 904,64 лв. деловодни разноски и
32,20 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „П.И.Б.”
АД, ЕИК ****** да заплати по сметка на СГС сумата от 785,26 лв.
ОСЪЖДА В.Н.Ц., ЕГН
********** да заплати по сметка на СГС сумата от 214,73 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :