Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 112
23.02.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 985 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.З.В. ***, против
Решение №93 от 10.08.2021 г., постановено по АНД №730 по описа на Районен съд –
Хасково за 2021 г.
В касационната жалба се сочи, че решението на районния
съд било немотивирано и несъобразено с материалния закон. Моли се за
произнасяне по въпроса налице ли е съставомерност на нарушение на закона по
чл.38 ал.1 от Закона за счетоводството. Моли се да се коментира и въпроса какво
се случва, когато представи в ТР Годишния финансов отчет без решение на Общо
събрание, дали ще бъде вписан. Част от фактическия състав бил ГФО, преди да
бъде предаден за публикуване в Търговския регистър, да бъде приет от ОС на
акционерите. Нямало такъв ГФО и нямало как да представи в Търговския регистър
нещо, което не съществува. Цитираните нетни приходи в размер на 8 500 лв.
били от продажба на ДМА – лек автомобил, собственост на дружеството, като
въпросната сума /нетен приход според ХРС/ била преведена към сметките на НАП
незабавно. Навеждат се доводи, че ако законодателят беше приел, че формалното
невнасяне на ГФО в Търговския регистър е наказуемо „а приори“, то това „нарушение“
не би следвало да може да бъде обжалвано, а да бъде наказвано безусловно. Ако
се приеме, че деянието по чл.38 ал.1 от Закона за счетоводството е все пак
съставомерно, моли се да се обсъдят мотивите на първоинстанционния съд, че
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН било неприложима в конкретния случай. Всъщност
мотиви в съдебния акт нямало – съдът констатирал, че в конкретния случай няма
условия за приемане възраженията на жалбоподателя, които дори не били обсъдени.
Нямало и основания да се счита, че няма „смекчаващи вината обстоятелства“.
Когато безспорно било ясно, че документите, които И.З.В. следвало да представи
в ТР въобще не били съставени от компетентните дружествени органи, не знаел
каква вина въобще му се вменява. Не ставало ясно какви обществени отношения
засегнал, имало ли щета за фиска, в какво се обективирала тя. Дружеството
съществувало само „на хартия“, нямало дейност, нямало работници, нямало
управителни органи. Останал само И.З.В. с граждански договор за прокура, чието
прекратяване обявил пред акционерите още преди години, но в ТР нямало да бъде
вписано заличаването му без определяне от страна на Съвета на директорите на
нов представляващ – местно лице. Тъй като това нямало да се случи, това
означавало, че е „осъден доживотно“ да е прокурист на това дружество. Сочи, че
всяка година ще бъде санкциониран за същото нарушение, което не можел да
избегне, вече и при условията на повторност. Предвид изложеното в касационната
жалба, както и подробните аргументи, изложени пред районния съд, се моли да
бъде отменено първоинстанционното решение, с което се потвърждава атакуваното
наказателно постановление.
Ответникът, в представен чрез процесуален представител
писмен отговор по касационната жалба, оспорва същата. Моли да бъде оставено в
сила решението на районния съд. Претендира се присъждане в полза на НАП на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната
инстанция. В случай, че бъде уважена жалбата на ответната страна и при
претендиране на разноски и по-конкретно
адвокатско възнаграждение, се моли същото да бъде присъдено в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено в сила решението
на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №93 от 10.08.2021г., постановено
по АНД №730/2021г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление
№ 569893-F599345 от 06.04.2021г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП
Пловдив, с което на И.З.В., на основание чл.74 ал.1 от Закон за счетоводството,
се налага глоба в размер на 200 лева и е осъдил И.З. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на НАП ТД Пловдив ЕИК ************ сумата от 120 лв. направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като
е мотивирал изводите си. Изложил е и съображения, че не се касае за маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочил е също, че правилно е определен и
размера на административната санкция, а именно глоба в минималния размер,
предвиден в санкционната разпоредба.
Административен съд - Хасково намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не
следва да се преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката
на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния
си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
Касационната инстанция намира за изцяло правилен
извода на Районен съд - Хасково, че при установяване на нарушението и
провеждане на производството по издаване на процесното наказателно постановление
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно е установено нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 200 лева е определена в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл.74 ал.1 от Закон за счетоводството.
Наведените пред настоящата инстанция оплаквания са
идентични с тези, изложени пред районния съд, който е обсъдил същите и
обосновано е приел, че са неоснователни. Изложените от районния съд мотиви за
оставяне в сила на процесното наказателно постановление изцяло се споделят от
настоящия състав, предвид което на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се
препраща към тях.
Обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото е основателно заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, предвид което в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК размерът на
възнаграждението се определя от съда, като не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Предвид последната разпоредба, настоящият
съдебен състав намира, че с оглед обема на осъществената в производството
правна помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски в минимално
предвидения в чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ размер от 80
лева.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №93 от 10.08.2021г.,
постановено по АНД №730/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА И.З.В. ЕГН ********** ***, да заплати на Национална
агенция за приходите разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.