Р Е Ш Е Н И Е
№ 2010/21.11.2019 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 2007/2019 година.
Производството е по реда
на глава десета раздел първи от АПК.
Образувано е по жалба от П.И.И.
с ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 19-0769-000618/20.03.2019 година на началник на група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
Със заповедта, на
основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, на И. е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Принудителната административна мярка е наложена на жалбоподателя за нарушение
на чл. 174 ал. 3 предложение второ от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва
заповедта. Оспорва констатациите в съставения акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), послужил като фактическо основание за
налагане на ПАМ. Заявява, че към момента на извършване на проверката не е имал
качеството на водач на МПС, за да е субект на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а това обстоятелство обуславя и незаконосъобразност на наложената му
мярка.
Иска отмяна на заповедта.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, поддържа жалбата. Не представя доказателства.
Ответникът – началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР, представя
административната преписка.
След като се запозна с
твърденията, изложени в жалбата и доказателствата в административната преписка,
съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения
административен акт.
След като се запозна с
представената преписка, съдът установи следната фактическа обстановка.
На 19.03.2019 година,
около 15:30 часа в град Бургас в квартал „Долно Езерово“, жилищен комплекс
„НХК“ до автобусната спирка, на жалбоподателя И., в качеството на водач на МПС
„Нисан Терано“ с рег. № ****(собственост на И. Г. И. с ЕГН **********), е била
извършена полицейска проверка от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОД – Бургас на МВР. При проверката, водачът отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Дръгтест 5000“ с фабричен № 0005 за употреба на
упойващи вещества. На И. бил издаден талон за кръвно изследване № 0002616, но
водачът отказал да бъде изследван и по този начин (лист 13).
За установените факти бил
съставен АУАН, в който жалбоподателят изрично отразил, че е запознат със
съдържанието на акта. Като възражения е вписал, че към момента на проверката не
е шофирал автомобила и е бил извън него (лист 10).
Въз основа на съставения
АУАН, ответникът е издал оспорената заповед за прилагане на ПАМ.
За установяване на
компетентността на ответника е представена заповед № 251з – 209/18.01.2017
година на директора на ОД – Бургас на МВР.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от
правна страна следното.
Заповедта е издадена от
компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
реквизити, по чл. 59 ал.2 от АПК. В административното производство не са
допуснати процесуални нарушения.
Заповедта е съобразена с
приложимото материално право.
Съгласно чл.171 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ.
В хипотезата на чл.171 т.1
б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
От жалбоподателя се
оспорва, че към момента на проверката И. е имал качеството „водач на МПС“.
Съгласно докладна записка, изготвена от младши инспектор Чолаков (посочен като
очевидец в съставения АУАН) до началника на Второ РУ – Бургас, обаче, на
19.03.2019 година около 15:20 часа, Ч. съвместно с полицейски инспектор Х. и
младши полицейски инспектор Каръкова, при обход на квартал „Долно Езерово“, са
забелязали как лек автомобил „Нисан Терано“ с рег. № ****излиза на заден ход
между блок 1 и блок 2 на квартал 26, и паркира на улица „Г. Дълбошки“ пред блок
2. Посочва се, че е била извършена проверка на водача на автомобила – П.И.И. с ЕГН **********, като при проверката
И. не е представил СУМПС и лична карта. Обяснено е, че е било поискано
съдействие от сектор „Пътна полиция“ – Бургас за „вземане на отношение“ спрямо
водача на автомобила, като на И. е бил съставен АУАН по ЗБЛД. Сочи се, че
водача е отказал да му бъде извършена проба за наркотици и упойващи вещества и
техните аналози (лист 14).
Предвид изложеното в
докладната записка, приета без оспорване по делото от жалбоподателя, настоящият
съдебен състав приема, че в съдебното производство ответникът е доказал, че И.
е имал качеството „водач на МПС“ по време на извършената проверка.
Доказателства за твърденията на жалбоподателя, че в процесния период от време е
стоял на автобусна спирка и е разговарял с приятели (т.е. не е управлявал
автомобила, описан в обжалваната заповед) не са представени. Не е поискано и
извършването на процесуални действия по събирането на такива доказателства.
Жалбата е неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Затова, на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.И.
с ЕГН ********** ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0769-000618/20.03.2019 година на началник на група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: