О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.09.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLI-ви състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8701/2020г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Х.Е.“ ООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Христо Василев
Манев, чрез пълномощника му адв.Паскал Гонов – АК Варна срещу „Л.М.“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ***.
Ищецът
твърди, че в периода от 01.02.2020г. до 29.02.2020г. е извършил продажба на
стоки на ответното дружество на обща стойност 19701.42 лева, като общото
задължение на ответното дружество към
ищеца било в размер на 25755.08 лева.
На
17.03.2020г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което било образувано ч.гр.д.№ 14455/2020г. по описа на Софийски
районен съд и на 04.06.2020г. била издадена заповед за изпълнение за процесното
вземане в размер на 19701.42 лева и за направените в заповедното производство
разноски в размер на 1386.06 лева.
След
подаване на заявлението по чл.410 ГПК ответното дружество върнало част от
доставената стока и с плащане от 13.04.2020г. изцяло погасило задължението си
към ищеца с изключение на направените разноски в заповедното производство пред
СРС.
Ответното
дружество възразило срещу дължимостта на вземанията по издадената по ч.гр.д.№
14455/2020г. по описа на СРС заповед за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
Това според ищеца породило у него правен интерес от предявяване на
осъдителен/установителен иск само за направените в заповедното производство
разноски.
С
исковата молба се иска осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 1382.09 лева, представляваща разноски под формата на заплатени държавна
такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 14455/2020г. по описа на Софийски
районен съд. С уточняваща молба от 24.09.2020г. ищецът прави искане до съда за
установяване дължимостта на тези разноски.
Съдът при
проверка на исковата молба намира предявения иск за недопустим, поради което и
на основание чл.130 ГПК следва да прекрати производството по него и да върне
исковата молба.
С иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването
на вземанията, които са предмет на издадената в негова полза заповед за
изпълнение. Присъждането на разноски в заповедта за изпълнение представлява
законна последица от уважаването на заявлението на ищеца и са изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение. Исковият съд дължи произнасяне и по разноските в заповедното
производство, но при произнасяне по иск по чл.422, ал.1 ГПК поне за част от
вземанията срещу длъжника в заповедното производство. При погасяване на тези
вземания за заявителя отпада правния интерес от предявяване на установителитен
иск по чл.422, ал.1 ГПК и не може да предяви самостоятелен иск само за
разноските в заповедното производство, а следва да поиска присъждане на същите
от заповедния съд.
Погасяването
на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е извършено
преди образуване на настоящето дело и компетентен да се произнесе по разноските
в заповедното производство е заповедния съд. Връщането на стоки и плащането от
13.04.2020г. са извършени в периода между подаване за заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (17.03.2020г.) и издаването на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК (04.06.2020г.), като преценката за дължимостта на разноските в
заповедното производство следва да бъде извършена от съда, пред който се
развива производството в изпълнение на разпоредбите на чл.81и чл.414а ГПК,
както и разрешението дадено в т.10в от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС. В същото изрично е посочено, че „ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след
подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от
предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза
кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане“.
По
изложените съображения предявения иск за присъждане/установяване дължимост на
разноски направени в друго съдебно производство се явява недопустим и исковата
молба подлежи на връщане на основание чл.130 ГПК.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.
№ 8701/2020 г. по описа на Районен съд гр. Варна, на основание чл.130 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от получаване на същото.
Препис от
определението да се връчи на ищеца, чрез пълномощника му адв.Паскал Гонов – АК
Варна, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: