М   О   Т   И   В   И

 

към присъда по НОХД № 894/2013 година по описа на СГС

 

  Подсъдимият Р.Р.С., ЕГН:**********. роден ***г***, българин, български граждА.н, без образовА.е, неженен, безработен, осъждан, жив. в гр. С., ул. «Б.Д.» № * е предаден на съд за това, че на 12.10.2012г. около 12.30 часа. в гр. С., ж.к. ..З.П." до блок № ***. отнел чужда движима вещ - един брой златен синджир с тегло 28.00 грама. 14 карата, с единична стойност за един грам 75.00 лева. на обща стойност 2 100.00(две хиляди и сто) лева, от владението на М.Ж. К.-К. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, издърпал със сила синджира от врата на пострадалата К.-К., скъсал го и избягал с него, като деянието представлява опасен рецидив, Р.Р.С. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК - Със споразумение по НОХД № 604/2011 г. на СГС. ПО, 23 състав, влязло в сила на 19.04.2011г. за престъпление по чл. 199, ал. 1. т. 4. вр. чл. 198. ал. 1. пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК, като му е наложено наказА.е „Лишаване от свобода'* за срок от две години, при първоначален „строг" режим на изтърпяване. НаказА.ето е изтърпяно на 16.09.2012г. и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказА.ето не е отложено по реда на чл.66 от НК, както следва:

1. Със споразумение по НОХД № 604/2011 г. на СГС, НО, 23 състав, влязло в сила на 19.04.2011г. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4. вр. чл. 198. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК, като му е наложено наказА.е „Лишаване от свобода'" за срок от две години, при първоначален „строг"" режим на изтърпяване. НаказА.ето е изтърпяно на 16.09.2012г.

2.       Със споразумение по НОХД № 4/2009г. на СГС, НО, 3 състав, влязло в сила на 11.02.2009г. за престъпление чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20. ал. 2. вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказА.е „Лишаване от свобода" за срок от една година, при първоначален „общ"" режим на изтърпяване. НаказА.ето е изтърпяно на 11.12.2009г.

- престъпление по чл. 199. ал. 1, т. 4. вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1.6. „а" и б.„б”от НК.

    В с.з. представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подс. С., моли съда да го признае за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи наказА.е при условията на чл.54 от НК – около средния размер предвиден в закона.

      В с.з. подс. С. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

           В с.з. служебния защитник на подс. С. – адв. С., моли същият да бъде оправдан, тъй като по делото не са събрА. безспорни доказателства за авторството на деянието от страна на подс. С..

          От събрА.те по делото доказателства – показА.ята на разпитА.те свидетели  М.К., А.А., М.И., Б. А., Е. А.а, от заключенията на вещото лице М.Г. по назначената СОЕ, както и от събрА.те по делото писмени доказателства - справки за съдимост на подсъдимия, протокол за разпознаване на лица и предмети с фотоалбум от 23.10.2012г. / л. 17 и л.59 от ДП /, писмо № 139/13.05.2013г. от консорциум „Т.”. съдът приема за установено следното:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

  На 12.10.2012г. около 12.30 часа в гр. С. св.М.Ж. К.-К. се връщала от пазар е внука си, като пътували с личния автомобил на св. К.-К.. Същата паркирала автомобила си в ж.к. „З.П." зад блок № ***. Внука на пострадалата взел част от багажа и избързал пред нея и се прибрал в блока. Св. К.-К. взела останалата част от багажа в двете си ръце, и тръгнала встрА. на блок № ***. Преди да завие към вх. Г на посочения блок св. К. забелязала подс. С., като известно време двамата вървели успоредно на един на друг. Внезапно подс. С. минал отзад на св. К.-К., блъснал я с ръце в гърба, при което тя загубила равновесие, дръпнал със сила намиращия се на врата й златен синджир с тегло 28.00 грама, 14 карата, на стойност 2 100.00 (две хиляди и сто) лева скъсал го и побягнал със синджира в посока ж.к. „К.П.”, покрай блок 105. Пострадалата веднага хвърлила багажа, който носела и тръгнала след обвиняемия, но не успяла да го настигне. Свидетелката проследила обвиняемия С., докато го изгубила с поглед. При описаната по-горе ситуация свидетелката К.-К. успяла да възприеме с подробности всички индивидуализиращи признаци от външния вид на обвиняемия С. първоначално още докато вървели известно време успоредно един на друг и впоследствие след като последният я блъснал в гръб и й скъсал златния синджир.

Според заключението на изготвената по делото съдебно оценителна експертиза общата пазарна стойност на инкриминираната вещ - един брой златен синджир с тегло 28.00 грама, 14 карата, с единична стойност за един грам 75.00 лева, на обща стойност 2 100.00 / две хиляди и сто / лева.

          Видно е от приложената по делото справка за съдимост подс. С. е осъждан както следва: Със споразумение по НОХД № 604/2011 г. на СГС, НО, 23 състав, влязло в сила на 19.04.2011г. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4. вр. чл. 198. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А" от НК, като му е наложено наказА.е „Лишаване от свобода'" за срок от две години, при първоначален „строг"" режим на изтърпяване. НаказА.ето е изтърпяно на 16.09.2012г.      Със споразумение по НОХД № 4/2009г. на СГС, НО, 3 състав, влязло в сила на 11.02.2009г. за престъпление чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20. ал. 2. вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказА.е „Лишаване от свобода" за срок от една година, при първоначален „общ"" режим на изтърпяване. НаказА.ето е изтърпяно на 11.12.2009г.

        ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

         Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събрА.те по делото доказателства – показА.ята на разпитА.те свидетели  М.К., А.А., М.И., от заключенията на вещото лице М.Г. по назначената СОЕ, както и от събрА.те по делото писмени доказателства - справки за съдимост на подсъдимия, протокол за разпознаване на лица и предмети с фотоалбум от 23.10.2012г., писмо № 139/13.05.2013г. от консорциум „Т.”.

          Съдът кредитира показА.ята на разпитА.те по делото свидетели М.К., А.А., М.И. като конкретни, логични и непротиворечиви. ПоказА.ята на св. К. съдът кредитира, като взе предвид обстоятелството, че  в  качеството  си  на пострадал същата се явява заинтересована  страна.  Нейните показА.я  са конкретни, логични и непротиворечиви и се  потвърждават  и  от  други събрА. по делото доказателства – протокол за разпознаване на лица и предмети от 23.10.2012г. Разпознаването е извършено в 11 дни след извършеното деяние и св. К. без колебА.е е разпознал като извършител на деянието именно подс. С., който е имала възможност да възприеме визуално на в светлата част на деня при извършване на деянието и от близко разстояние. Посоченият протокол е изготвен при спазване на разпоредбите на НПК, като преди разпознаването е извършен разпит на св. К., която е описала дееца, поради което следва да се кредитират като  годни доказателствени средства. ПоказА.ята на св. К. се подкрепят и от показА.ята на поемните лица  - св. А. и И., които заявяват, че св. К. и К. е разпознала по категоричен начин именно подс. С.. Не на последно място следва да се спомене, че разпознаването е извършено в присъствието на защитник на подс. С. – адв. Т..

          Съдът не кредитира обясненията на под. С. и показА.ята на св. Б. А. и Е. А.а. В обясненията на подс. С. и в показА.ята си, дадени пред съда, св. А. и А.а заявяват, че на инкриминираната дата - 12.10.2012г. , същите са били в дома на св. С. и са му помагали при извършване на строително-монтажни работи – направа на циментова замазка и лепене на тапети, правени за времето от около 10ч. до около 14,00ч. Двамата свидетели твърдят, че са сигурни за времето, тъй като на 10.10.2012г. В.А., А. И. и Т.К. / близки на подс. С. / са получили трудовите си възнаграждения от „Т.”, дали са част от тях на св. С., който на другия ден /11.10.2012г./ е закупил необходимите строителни материали и на 12.10.2012г. са му помогнали при извършването на ремонтни работи.  Тези техни показА.я се опровергават от приложеното по делото писмо № 139/13.05.2013г. от консорциум „Т.”. В същото ясно е посочено, че близките на подс. С., посочени по-горе са получили трудовите си възнаграждения на 12.10.2012г., т.е. не се подкрепя по никакъв начин алибито на подс. С., поддържано и от св. А. и А.а. Впрочем подс. С. е депозирал пред съда молба от 30.04.2012г. в която заявява, че св. А. и А. са се „объркали” и че всъщност са му помагали при ремонтни дейности на 13-14.10.2012г. Предвид гореизложеното съдът не кредитира обясненията на подс. С., които имат двуяка същност – като средство за защита и като доказателствено средство. Дори да се приеме неговата теза, че посочените свидетели са се „объркали”, то той самият едва ли също се е „объркал” при обясненията си, целящи да му осигурят алиби за времето на извършване на престъплението.

          Съдът кредитира заключението на вещото лице Г. по изслушаната СОЕ като конкретна, обоснована, точна и изготвена от лице, което притежава съответните специални знА.я.

Така събрА.те доказателства подробно, логично и последователно обясняват мехА.зма на извършване на деянието от подсъдимия С..

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

           От така възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка съгласно събрА.те по делото доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че подс. С. е  осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.

 От обективна страна подс. С. е осъществил състава на престъплението, като за времето. От обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на деянието и начина на осъществяването му Употребеното насилие, изразяващо се в блъскането в гръб на св. К. и скъсването със сила на златния синджир от врата й, са извършени за да бъдат отнета вещта от владението на св. К.. След отнемането на вещта подс. С. е осъществил своя фактическа власт върху същата и противозаконно я е присвоил, т.е. налице е непосредствена връзка между употребената по отношение на св. К. сила и отнемането и запазването на владение върху вещта, предмет на престъплението. Намерението на подс. С. да присвои отнетата от св. К. вещ се установява от последващото му поведение - установявайки своя власт над вещта, той веднага напуска тичайки местопроизшествието.

От субективна страна подс. С. е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,  предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.  Умисълът  на подс. С. се обективира в поведението му - отнемането на чуждата движима вещ от владението на св. К. и установяването на своя трайна фактическа власт върху тях, с намерението да ги присвои, като е употребил за това сила – блъснал в гръб пострадалата и със сила скъсал златния синджир от врата й.

   Причините са извършване на деянието са незачитане от страна на подс. С. на имотната и лична неприкосновеност на граждА.те, а оттам и незачитане на установения правов ред в Република България, както и трайно установените престъпни навици.

  Подс.С. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК - със споразумение по НОХД № 604/2011г. на СГС, НО, 23 състав, влязло в сила на 19.04.2011г. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" от НК, като му е наложено наказА.е „Лишаване от свобода" за срок от две години, при първоначален „строг" режим на изтърпяване. НаказА.ето е изтърпяно на 16.09.2012г. и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението па наказА.ето не е отложено по реда на чл.66 от НК, както следва:

1. Със споразумение по НОХД № 604/2011г. на СГС, НО, 23 състав, влязло в сила на 19.04.2011г. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК, като му е наложено наказА.е „Лишаване от свобода" за срок от две години, при първоначален „строг" режим на изтърпяване. НаказА.ето е изтърпяно на 16.09.2012г.

2.  Със споразумение по НОХД № 4/2009г. на СГС, НО, 3 състав, влязло в сила на 11.02.2009г. за престъпление чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказА.е „Лишаване от свобода" за срок от една година, при първоначален „общ" режим на изтърпяване. НаказА.ето е изтърпяно на 11.12.2009г.

   ОТНОСНО НАКАЗА.ЕТО:

          При определяне на наказА.ето на подс. С. за извършеното престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства младостта му, а като отегчаващи вината обстоятелства – упоритостта при преследване на вредоносния резултат и високата степен на обществена опасност на дееца предвид обремененото му съдебно минало, далеч надхвърлящо законовата дефиниция „опасен рецидив”, както и липсата на поправимост на същия, като се има предвид, че е бил освободен от изтърпяване на наказА.е „ЛОС” на 16.09.2012г. и по-малко от месец след това извършва настоящото деяние. Ето защо при условията на чл.54 ал.1 от НК съдът приема, че на подс. С. следва да бъде наложено наказА.е при наличие на посочените смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При законов диапазон до 5 до 15 години. ЛОС, съдът му наложи наказА.е „лишаване от свобода” за срок от 8 години , като постанови на основА.е чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг” режим на изпълнението на наказА.ето. На основА.е чл. 59 ал.1 от НК съдът приспада предварителното задържане на подс. С. по ЗМВР, както и времето, през което е изпълнявана по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 23.10.2012г.

          Съдът намира, че целите на генералната и специална превенция, визирА. в разпоредбата на чл. 36 ал.1 по отношение на подс. С. ще се осъществят с изпълнението на така наложеното му наказА.е.

          ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

           Съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати в полза СГС на сумата от по 30 лв. / тридесет лв. / и по сметка на МВР сумата от 35 лв. /тридесет и пет / за направени разноски по делото на основА.е чл. 189 ал.3 от НПК, както и по 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист на основА.е чл.190 ал.2 от НПК..

           Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                                                       /ТОНИ ГЕТОВ/