Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич,
28.06.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 1782 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба на С.М.Н. ЕГН ********** ***, с
която против М.Й.Н. ЕГН ********** ***, е предявен иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 1250 лева /частичен иск от цялото вземане за 18
000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
периода от раждането й на ***г. до 29.07.2020г., изразяващи се в претърпени
душевни страдания и терзания, чувство на наранено достойнство и липса на
уважение от останалите хора в нейната среда; лишаването й от възможност да
общува с баща си, да има емоционална връзка с него, да чувства неговата грижа и
внимание, морална опора и подкрепа; лишаването й от уюта и сигурността, които
дава бащата, от възможността да израсне и да се развива в нормално и здраво
семейство, които никога не биха могли да бъдат заменени от усилията на баба й,
причинени от виновните и противоправни действия/бездействия на ответника –
изоставяне на новороденото дете без родителска грижа от ответника като баща и
изразяване на безразличие към нейното съществуване; непризнаване на бащинството
по отношение на ищцата. Претендира се и законната лихва върху главницата за
периода от 01.02.2001г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
разноските по делото.
Искът
се основава на следните обстоятелства: със съдебно решение № 85 /13.04. 2020 г.
по гражданско дело № 396/2019г. по описа на Окръжен съд - Добрич по иск на
ищцата е установен произходът й от бащата – ответника. С непризнаването на
бащинството си след раждането й ответникът отказал да изпълнява задълженията и
отговорността си на родител и съзнателно я лишил осемнадесет години от правото
да бъде записана в удостоверението за раждане с неговите имена, лишил я от
родителска обич, грижа и бащина подкрепа, от възможност да се познава с другите
му две деца, родени от брака му. Ищцата и ответникът живеели в едно село, но
той съзнателно нито веднъж не й казал една дума, не я попитал как е, не й казал
дори "здравей"; само я гледал
с празен поглед, който не изразявал заинтересованост или съжаление. За него тя
не съществувала. Срещали се случайно на обществени места или се разминавали по
улиците - мълчанието му и мрачните погледи за нея били живи въглени, които я
изгаряли. Страдала, плачела и се питала с какво е по - различна от другите му
деца, защо я е изхвърлил от живота си още като малко и беззащитно бебе. За
биологичните си родители била непосилно бреме и товар, от които са се отказали
от самото й раждане. Ищцата била отгледана от своята баба М. И. Г. –
единственият й близък човек, запознат с душевните й страдания и тревоги. С
годините ищцата станала обект на клюки, подигравки, страдала от накърнено
детско достойнство, била унижавана и обиждана през последните двадесет години.
С молба от 01.12.2020г. са конкретизирани действията/бездействията на ответника
така: изоставяне на новороденото дете без родителска грижа от страна на
ответника като баща и изразяване на безразличие към нейното съществуване;
непризнаване на бащинството по отношение на ищцата, а претърпените вреди така:
лишаване от възможността да общува с баща си, да има емоционална връзка с него,
да чувства неговата грижа и внимание, морална опора и подкрепа; лишаване от
уюта и сигурността, които дава бащата, от възможността да израсне и да се
развива в нормално и здраво семейство, които никога не биха могли да бъдат
заменени от усилията на баба й; претърпени душевни страдания и терзания;
чувство на наранено достойнство и липса на уважение от останалите хора в
нейната среда. Сумата от 18 000 лева /частично заявена за 1250 лева/ се
претендира като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата в
периода от раждането й на ***г. до 29.07.2020г.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор. В писмено
становище и в съдебното заседание оспорва иска поради липса на негови виновни
противоправни действия/бездействия, следствие на които за ищцата да са
настъпили сочените от нея неимуществени вреди. В оспорване виновността си
твърди, че не е знаел за бременността на майката при тяхната раздяла, т.е., че
детето е било заченато по време на тяхното кратко съвместно съжителство, както
и че майката не е упражнила правото си на иск за установяване на бащинството, а
с такава правна възможност, при несигурността си в произхода на детето, той не
разполага. Изтъква, че неговото поведение в хода на образуваното
производство за установяване на произход е било такова, че той не е оспорил
експертиза, не е обжалвал решението, т.е. приел е резултата от
ДНК-изследването, също е имал желанието да се установи произходът. Твърди, че
тъй като не е знаел за бременността на майката на ищцата, не е могъл да
предполага, че произходът на детето е от него, по причина, че скоро след
раздялата им, като съвместното им съжителство е било кратко, майката е
установила съжителство с друго лице. Твърди недобро финансово състояние.
Изтъква, че след като произходът е установен, не е оспорвал предявения против
него иск за издръжка и по делото е постигната спогодба. Оспорва твърденията, че
като не е припознал ищцата след нейното раждане съзнателно я е лишил от
отглеждане, възпитание и бащини грижи и е избрал начин на живот за нея като
непризнато и изоставено дете, следствие на което тя е станала обект на обиди,
подигравки, накърнено детско достойнство, унижаване и обиждане през последните
20 години.
Добричкият районен съд прецени доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата
е родена на ***г. Майка й М. С. К. не е била в брак, поради което произходът от
бащата на роденото дете не е установен по презумпцията на чл. 61 от СК. В акта
за раждане то е записано с имената С. М. С.. Не е извършено припознаване от
биологичния баща по реда на чл. 64 от СК. Произходът от ответника е установен
със съдебно решение № 85/13.04. 2020г. по гр.д. № 396/2019г. по описа на
Окръжен съд - Добрич по предявен от навършилата пълнолетие С. иск по чл. 69 от СК. Отношения като между биологичен родител и дете между страните не са
съществували, няма и сега. С определение от 28.10.2020г. по гр.д.№ 1623/2020г.
е одобрена постигната между страните спогодба за плащане от ответника на ищцата
на издръжка в размер на 2000 лева за периода 14.06.2018г. – 30.06.2020г.
Търпените
от ищцата във времето на нейното детство и след навършване на пълнолетие негативни
емоционални изживявания се установят от свидетелските показания на М. И. Г.
/баба по майчина линия на ищцата/ и Ж. Д. Г. /приятелка на ищцата/.
Първата
свидетелка изяснява, че дъщеря й и ответникът живели заедно от месец май 2000г.
до 30 септември 2000г. и когато се разделили, бременността на дъщеря й вече
била видна, тя няколко пъти била ходила на лекарски консултации с техни
приятели, ответникът знаел за бременността, майка му й била купила по-широки
дрехи. След раздялата ответникът не се интересувал за хода на бременността.
Техен съсед му казал за раждането, за да признае детето, но той не проявил
интерес и на третия ден детето било записано на името на майката. Тя имала пет
деца от различни бащи; изоставила С., когато била на три месеца, на грижите на
майка си, отишла да работи в града и повече не се върнала; водела начин на
живот, който свидетелката не одобрява. През две-три години се сещала за детето
си, основно заради свои нужди, но с времето С. се отчуждила и когато била в
пети – шести клас отказвала вече да контактува с нея. Отношението на ответника
към детето било „никакво“ – минавал и заминавал, не се интересувал от него по
никакъв начин. Живеел през две улици в същото село, но нито веднъж не се заинтересувал
как живее С., какво яде, с какво е облечена, ходи ли на училище, не й казал
„здравей“, не я попитал как е. Свидетелката не била разговаряла с него по повод
произхода на детето. Още в детската градина на С. започнало да й прави
впечатление, че баба й я води и взима, а не майка и татко, както другите деца.
С времето децата научили, че тя е „непризнато“ дете и майка й я е изоставила и
не се интересува от нея; от родителите си децата знаел кой е бащата на С.
/селото било малко/. Тя споделяла с баба си, че децата й се подиграват в
училище, не искали да дружат с нея, защото не си знаела бащата. Всичко това се
отразявало много зле на С. - имало периоди, в които не искала да ходи на
училище, отказвала да се храни, плачела. Тези прояви започнали, когато била на
седем години, в първи клас. Тогава свидетелката й разказала истината за баща й.
С. и дъщерята на ответника пеели заедно в читалището и секретарят помолил да не
казват нищо за баща й, за да не я разстройват и да не се създават конфликти на
обществени места. Свидетелката твърди, че майката на С. е заживяла в нейния дом
със С. К., когато детето било бебе – през есента на 2002г.; преди това двамата
не са имали връзка. Втората свидетелка е съученичка на ищцата от първи клас.
Знае, че тя е страдала от факта, че произходът от баща й не е установен.
Споделя за два случая, в които е била разстроена следствие поведението на трети
лица по повод записването в акта й за раждане, че бащата е неизвестен – единият
е в училище, пред други съученици, във връзка с молба за стипендия; вторият е
от миналата година при подаване на документи в Бюрото по труда.
Свидетелят Р. С. К. /вуйчо на ищцата/ твърди, че сестра му
е била бременна при раздялата си с ответника и той е знаел, че детето е негово.
След раждането на детето роднините му разпространявали в селото слух, че
свидетелят е баща на детето. По този повод възникнал и конфликт между двамата.
Ответникът отричал пред свидетеля да е баща на С.. Когато детето било на около
година и половина, майката живяла с мъж на име С..
Разпитани са и водените от ответника свидетели – Г. Н. Т.
/съжителстващ със сестрата на ответника/, А. Г. А. /съжителстваща с ответника/
и М. Й. Н. /сестра на ответника/. Според показанията на първия от тях,
ответникът и майката на ищцата живели заедно пет-шест месеца; изчезнали пари на
майката на М., скарали се, разделиха се и след месец-два М. заживяла с мъж на
име С.. След това в селото се чуло, че С. е записана на този човек. Свидетелят
не знаел, че М. е бременна, просто се разделили и тя си тръгнала. М. и С.
живеели в къща на края на селото, не знае да са живели в къщата на майката на М.
Със С. живели около година преди да се роди С., година след раждането на детето
се разделили. Ответникът никога не бил
казвал, че има дете. Бабата на ищцата също не била казвала, че С. е дъщеря на М..
Втората свидетелка съжителства с ответника от 2003г., имат две деца – на 17 и
на 11 години. Преди около пет години с нея се свързала бабата на С. и я
уведомила, че има вероятност да съди ответника за бащинство. Свидетелката я
поканила да разговарят, за да уредят отношенията си по извънсъдебен ред;
разговаряла с М. и той споделил, че е живял с майката на С. три месеца, но не е
казвал, че детето е негово. Третата свидетелка твърди, че съжителстването между
брат й и майката на С. продължило кратко – 3-4 месеца. През това време те се
видели 3-4 пъти и свидетелката не забелязала признаци на бременност – излизали
на заведение, майката пиела и пушела. След като се разделили с брат й, майката
на ищцата заживяла с мъж на име С. в същото село и тогава се родило детето.
Брат й не споделял той да е баща на детето.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Претендираното
право има идвъндоговорен характер – непозволено увреждане. Искът черпи правно
основание от разпоредбите на чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД. За да е основателен,
ищецът следва да установи с пълно и пряко доказване обективните елементи от
общия деликтен фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД: деянието на ответника
/действия и бездействия/ и неговата противоправност; претърпените неимуществени
вреди по вид и интензитет; пряката причинна връзка между поведението на
ответника и увреждането. Обезщетение за непозволено увреждане се дължи при
виновно и противоправно причиняване на вреди някому. При гражданската
отговорност за вреди от непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното, като презумпцията подлежи на оборване от ответника.
Безспорно
установени по делото са претърпените от ищцата неимуществени вреди – страдания
от липсата на бащина грижа и подкрепа, от липсата на емоционална връзка с
родителя, от отсъствието на неговото внимание и присъщата сигурност, които само
бащата може да даде на едно дете; нараненото детско достойнство от
неустановения произход, търпените душевни терзания; проявите на неуважение от
околните поради неизвестния произход от бащата. Първостепенно значение и
задължение на родителите на едно дете е уреждането на неговия правен статус,
осигуряването на семейна среда и семейно общуване, отглеждане и възпитание.
Съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България отглеждането и
възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните
родители и се подпомага от държавата. Важна предпоставка за нормалното
развитието на децата е свързана с установяването на техния произход, който до
голяма степен определя средата на тяхното отглеждане и възпитание. В преамбюла
на Конвенцията за правата на детето е прокламирано, че "семейството като
основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и
благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде
оказвана необходимата защита и съдействие така, че то да може пълноценно да
поеме своята отговорност в обществото". Признато е също така, че "за
пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте в
семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство", а безспорно
е, че най-благоприятната среда за постигането на тази цел е именно семейството
на биологичните родители на детето. Ето защо в чл. 7, т. 1 от Конвенцията е
въведено правото на детето да бъде отглеждано от своите родители -
"доколкото е възможно, право да познава и да бъде отглеждано от своите
родители".
Сърцевината
на родителските права и задължения съставляват грижите, възпитанието и надзора
на децата /чл. 125 от СК/. Осигуряването на грижите за отглеждането, и
сигурността на детето е най-важната функция на института на родителстването. Като
корелат на родителските права и задължения в чл. 124, ал. 1 и 2 от СК са
уредени правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да
осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие; да има лични отношения с родителите си. Правото на детето на грижа е
субективно частно право само доколкото задълженият субект – родителят, е във
възможност и предоставя грижите за отглеждането на детето. Принудителното
изпълнение на удовлетворяването на правото на детето на грижи от родителя не
може да се търси и при неизпълнение то се превръща в субективно публично право
с адресат държавата – реализира се чрез механизмите, уредени в Закона за закрила
на детето, а за родителя, който не удовлетворява правото на грижа на детето, е
предвидена семейноправна /чл. 93 и чл. 131 – 132 от СК/ или наказателна /чл.
182, ал. 1 от НК/ отговорност.
Родителските
права и задължения принадлежат на всеки родител, който ги придобива
автоматично, по силата на закона, но с установяването на произхода, чрез
уредените в закона способи – майка е жената, родила детето, според акта за
раждане, съдебно решение или припознаване; баща е съпругът на майката,
припозналият детето или посоченият за баща в съдебното решение.
Бездействието
на ответника да извърши припознаване на детето, както и неподдържането на
каквито и да било присъщи на биологичната връзка баща – дете отношения и
неполагането на каквито и да било грижи за него, са безспорно установени по
делото. Формираното у него знание за началото на бременността на майката на
ищцата по време на съвместното им съжителстване също е вън от съмнение, предвид
показанията на М. Г. и Р. С., а също и изнесените от А.А. данни за реакцията на
ответника, когато бабата на детето ги е уведомила за намерението си да
предприеме действия за установяване на произхода на детето. Външно изявяване на
признаване на биологичния произход на детето от страна на ответника не се
установява по делото - пред свидетеля Р. К. ответникът отричал бащинството си.
Произходът
от бащата, когато не е приложима презумпцията на чл. 61, ал. 1 от СК /когато
родителите не са в брак/, може да бъде установен чрез припознаване по реда на
64 от СК или чрез иск по чл. 69 от СК – от майката в тригодишен срок от
раждането, или от детето до три години от навършване на пълнолетие. Припознаването
е личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от
родителя, че определено дете е негово. То е правна възможност на биологичния
родител с едностранно извънсъдебно волеизявление да установи произхода на
детето си. При бездействието на бащата съществува правото на майката да предяви
иск за установяване на бащинството, а когато и тя бездейства, законодателят е
предвидил правото на иск за самото дете. Неприпознаването на детето от
биологичния баща не е пречка произходът да бъде установен, като в тази връзка е
уредено правото на иск и на майката, и на детето. В конкретния случай бащата не
е упражнил правото си на припознаване, нито майката е упражнила правото си на
иск; произходът от бащата е установен по иск на навършилото вече пълнолетие
дете. Съществуват достатъчно уредени в закона способи за установяване на
произхода от бащата, включително и по инициатива на самото дето, с оглед
пораждането на родителската отговорност. Верно е, че за предявяване на иска от малолетното
дете е необходимо активното действие на майката, каквото в конкретния случай не
е било предприето, но защитата интереса на детето е гарантирана от особеното
процесуално представителство по чл. 29, ал. 4 от ГПК. Освен това по делото са
налице данни за основание за прилагане на института на чл. 132 от СК с
назначаване на настойник/попечител по чл. 153, ал. 1 и 2 от СК, който да
предприеме действия по установяване на бащинството, защото този иск принадлежи
на детето от неговото раждане. Детето разполага и със специалната процесуална
дееспособност по чл. 331, ал. 2 вр. чл. 319 от ГПК да предяви иска
самостоятелно с навършване на 14-годишна възраст.
Щом не
е уредено като юридическо задължение, неизвършването на едно действие /припознаването/
не може да бъде окачествено като противоправно, респективно като източник в
причинно-следствена връзка на неоспоримите неимуществени вреди за ищцата. Единият
от иманентните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане е
противоправността на деянието, било то действие или бездействие.
Противоправността на деянието е противоречието му с императивна правна норма –
забранителна или задължаваща. Нормата дефинира дължимото поведение и ако в
действителността поведението на едно лице се отклонява, не съвпада с модела,
описан в императивното правило, е налице противоправно деяние. Затова деянието
е противоправно,
когато нарушава заповеди или забрани, установени изрично в правни норми. Неупражняването на право не е противоправно. По тези съображения
искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.Н. ЕГН ********** ***, против М.Й.Н. ЕГН ********** ***, иск
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1250 лева /частичен иск
от цялото вземане за 18 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в периода от раждането й на ***г. до 29.07.2020г.,
изразяващи се в претърпени душевни страдания и терзания, чувство на наранено
достойнство и липса на уважение от останалите хора в нейната среда; лишаването
й от възможност да общува с баща си, да има емоционална връзка с него, да
чувства неговата грижа и внимание, морална опора и подкрепа; лишаването й от
уюта и сигурността, които дава бащата, от възможността да израсне и да се
развива в нормално и здраво семейство, които никога не биха могли да бъдат
заменени от усилията на баба й, причинени от виновните и противоправни
действия/бездействия на ответника – изоставяне на новороденото дете без
родителска грижа от ответника като баща и изразяване на безразличие към неговото
съществуване; непризнаване на бащинството по отношение на ищцата.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: