Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№   13/ 13.03.2019год. град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пернишкият  окръжен съд, в публично заседание на 13.02.2019год. /тринадесети февруари през  две хиляди и деветнадесета година/  в следния състав :

                                       

                                                                                                Председател: Рени Ковачка                

 

Секретар Емилия Павлова      

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търг.дело  № 86 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе в предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М. Й., с която моли съда да осъди ответника Д.Р. Ц. да му заплати сумата от 32 000 лева ,представляваща задължение по Запис на заповед  от 15.04.2009год., сумата от 7 000 лева ,представляваща част от дължимата се за периода от 21.12.2012год. до 03.11.2017год. мораторна лихва върху главницата от 32 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-03.11.2017год. до окончателното изплащане на сумата , както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е станал поръчител по сключен между ответника, в качеството му на Управител на „Корнер Шоп Д.Ц.“ ЕООД гр.Перник и „Банка ДСК“ ЕАД гр.София договор за кредит № ***. Твърди, че въпреки уговорките да обслужва редовно кредита, ответникът е просрочил вноските по него и банката се е снабдила с изпълнителен лист за дължимите суми и е предприела действия спрямо него, като поръчител, за принудителното им събиране. Сочи, че поради наложен запор върху трудовото му възнаграждение е изплатил вместо ответника целия дълг към банката-кредитор.

Ищецът твърди, че е станал поръчител и по сключен между ответника и  „Профи кредит“ кредит в размер на 10 008 лева, който също не бил обслужван от последния. Предвид на това, с Решение № 135/29.03.2012год. по описа на Арбитражен съд-София бил осъден, солидарно с ответника, да заплати на Профит Кредит сумата от 10 163.47лева, ведно със законната лихва, считано от постановяване на решението до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 85лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 653.27лева. Твърди, че част от това задължение в размер на 6650 лева е заплатил той лично, а останалото –ответника.

Ищецът сочи, че след като е представил на ответника платежните документи, установяващи плащането на дължимите суми по цитираните по-горе договори, ответникът,  в израз на съгласие за тяхната дължимост е подписал на 15.04.2009год.  Запис на заповед, с която безусловно се задължил да му заплати сумата от 32 000 лева с падеж на плащането 21.12.2012год. Твърди, че до този момент сумата по записа на заповед не му е заплатена  и предвид опасността от погасяване на вземането по давност, предявява осъдителен иск спрямо ответника за заплащане на сумата по записа на заповед, ведно с мораторна и законна лихва за забава.

За доказване на своите твърдения ищецът е представил с исковата молба копие от Запис на заповед  от 21.06.2012год., копие от запис на заповед от 15.04.2009год. платежен документ от 03.04.2012год., запорно съобщение по изп.дело № 20118130401388, покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20118130401388, заповед за изпълнение № 3988/27.07.2011год.и договор за поръчителство от 05.03.2010год.

Ответникът Д.Ц., чрез назначения му от съда особен представител - адв. Р.К. е подал писмен отговор,в който е посочил че липсва яснота относно претендираната сума, поради което исковата претенция е неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

В допълнителна искова молба, депозирана на 29.11.2018год. ищецът е разяснил, че претендираната сума е в размер на 32 000лева и че е по Запис на заповед от 15.04.2009год., както и че обхваща две задължения на ответника-това по Договор за кредит № ***. и договор за кредит от Профи Кредит. Към допълнителната искова молба ищецът е представил копие от договор за кредит № ***., копие от договор за поръчителство от 05.03.2010год., платежен документ от 03.04.2012год., копие от Решение № 135/29.03.2012год., постановено по арбитражно дело № 135/2012год. на Арбитражен съд-София и копие от договор за револвиращ заем № ***

В допълнителен писмен отговор,  ответникът е възразил, че записа на заповед за сумата от 32 000 лева е издаден много преди възникване на въпросните задължения, че представените с допълнителната искова молба документи нямат връзка с процесния запис на заповед, че е подписан на 15.04.2009год., а е за задължения с по-късна дата.

В изпълнение указанията на съда, съдържащи се в доклада по делото, с молба от 04.02.2019год. ищецът е уточнил, че през 2009год. е изтеглил лично  два кредита, сумите от които и от кредитна карта с лимит 1000лева  е предоставил на ответника, с уговорката той да поеме тяхното погасяване. 

 Съдът на основание чл. 235 и следв. от ГПК, като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 15.04.2009год. Д.Ц. е издал запис на заповед, с който безусловно се е задължил  да заплати на М.А.Й. сума в размер на 32 000лева с падеж на плащане 21.12.2012год.

Записът на заповед е предявен за плащане на 21.12.2012год.

На 05.03.2010год. е сключен договор за кредит между „Банка ДСК„ ЕАД гр.София и „Корнел Шоп Д.Ц.“ ЕООД с управител  Д.Р.Ц., по силата на който банката е предоставила на едноличното дружество кредит за оборотни средства в размер на 10 000лева за закупуване на стоки за зареждане на търговски обект.  Уговорено е, че крайният срок за погасяване на кредита е 05.03.2012год. и че кредитът се издължава по погасителен план, неразделна част от договора. Договорът за кредит е обезпечен с поръчителството на ищеца, ответника и В.Е., за което е сключен договор за поръчителство от 05.04.2010год.

Със заповед за изпълнение № 3988/27.07.2011год., постановено по ч.гр.дело № 5087/2011год. е разпоредено длъжникът „Корнер Шоп Д.Ц.“ ЕООД гр. Перник, представлявано от Д.Р.Ц. , Д.Р.Ц., М.А.Й. и В.Е. солидарно да заплатят на  „Банка ДСК“ ЕАД гр. София сумата от 7 731.04 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит за оборотни средства от 05.03.2010год., сумата от 842.84лева, представляваща лихва за периода от 25.08.2010год. до 25.07.2011год., ведно със законната лихва върху главницата 7 731.04лева, считано от 26.07.2011год. до окончателното изпащане на вземането, както и сумата от 178.02 лева държавна такса и сумата от 399.53 лева юрисконсултско възнаграждение.

От представената по делото покана за доброволно изпълнение  от 26.09.2011год. е видно, че въз основа на заповед за изпълнение № 3988/27.07.2011год. е издаден изпълнителен лист  и е  образувано изп.дело № 20118130401388 по описа на ЧСИ А.В., както и че за принудително събиране вземането по цитирания изпълнителен иск е наложен запор върху  трудовото възнаграждение на ищеца-поръчител по договора  за кредит.

 По делото е приложено решение № 135/29.03.2012год., постановено по арбитражно дело № 135/2012год. на Арбитражен съд- София, с което ищецът и ответникът в настоящото производство са осъдени солидарно да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София сумата от 10 163.47лева, ведно със законната лихва, считано от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 85 лева разноски по делото и 653.27 лева юрисконсултско възнаграждение.

От приложената по делото вноска бележка се установява, че на 03.04.2012год. ищецът по делото е внесъл  в сметка на „Профи Кредит България“ ЕООД  сума в размер на 6 650 лева. Като основание за пращане във вносната бележка е посочено: „ ДРЗ:***-Д.Ц..“

От показанията на разпитания по делото свидетел Е.Б.П., чиито показания съдът счита за допустими и относими за спора, се установява, че страните по делото се познават от деца и са имали приятелски отношения. Установява се също така, че ответникът се е занимавал с търговия и че ищецът е подпомагал бизнеса му финансово като му е ставал поръчител при теглене на кредити или като лично е сключвал договори за кредит и получените суми е предоставял на ответника, с уговорка да му бъдат върнати. Според свидетелката, ответникът първоначално възстановявал на ищеца дадените му в заем суми ,като в последствие престанал да прави това. По този повод и по настояване на свидетелката през 2012год.  ответникът подписал запис на заповед, на който е посочен че е издаден през 2009год. Ищецът обяснил на свидетелката ,че по искане на ответника като дата на издаване на записа на заповед е посочено 15.04.2009год., тъй като искал да бъдат обхванати всички негови задължения , датиращи още от 2009год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.538 от ТЗ във вр. с чл. 535 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 Ищецът  претендира  заплащане на сумата от 32 000 лева на основание запис на заповед, издадена от ответника на  15.04.2009год. като изрично в исковата молба е въвел твърдения, че същата е издадена с цел обезпечаване на  вземанията му по съществуващи с ответника каузални правоотношения. Касае се за каузални правоотношения по договор за поръчителство за обезпечаване на задължения на представлявано от ответника дружество, възникнали въз основа на договор за кредит № ***. с Банка ДСК АД и по договор за револвиращ заем с Профи Кредит България ЕООД за обезпечаване на задължения на ответника, солидарното му осъждане с ответника за задължения на самия него и представляваното от него дружество със заповед за изпълнение по гр.дело № 5087/2011год. на ПРС и арбитражно решение № 135/29.03.2012год., извършено от него плащания през 2011-2012год., от които по заповедта за изпълнение и по арбитражното решение и встъпване в правата на удовлетворените от него кредитори.

В тази хипотеза и предвид възприетото в Тълкувателно решение № 4/2013год. от 18.06.2014год. на ОСГТК на ВКС , уважаването на така предявения иск  предпоставя ищецът да докаже от една страна качеството си на поемател по ценната книга и че същата удостоверява  изискуемо в негова полза вземане, съществуването на твърдените от него каузални правоотношения с ответника, както и обвързаността на тези каузални правоотношения с издадения от ответника запис на заповед. Указания на ищеца в този смисъл са дадени с  доклада на делото.

В случая, извършвайки  проверка относно наличието на формалните реквизити на записа на заповед  съдът констатира, че процесният запис на заповед  е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити. Касае се за запис на заповед с падеж на определен ден- чл.537 във вр. с чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ., като липсват доказателства сумата по записа на заповед да е платена на падежа.

С оглед твърдението на ищеца  за наличие на каузално правоотношение между него и издателя, обезпечено със записа на заповед, съдът следва да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с вземането по твърдените от ищеца каузални сделки, респ. с изпълнението или неизпълнението на задълженията по тях.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е сключил с „Профи кредит България“ ЕООД  договор за револвиращ заем № *** по който договор ищецът има качеството солидарен длъжник. В това си качество, солидарно с ответника и поради неплащане в срок на заетата сума, ищецът е осъден да заплати на заемодателя сумата от 10 163.47лева, ведно със законната лихва от постановяване на решението  до окончателното погасяване на задължението, както и 85лева разноски по арбитражното дело и 653.27лева юрисконсултско възнаграждение.

В случая сме изправени в хипотезата на поето солидарно задължение, изпълнението на което от един от солидарните длъжници го прави кредитор на останалите за платеното от него над стойността на припадащата му се част. / чл.127, ал.2 от ЗЗД/. При установен по делото дълг към „Профи Кредит България“ ЕООД в размер на общо 10 901.74лева, заплатената от ищеца с платежно нареждане сума в размер на 6 650 лева надвишава с 1 200.13лева дълга на ищеца като съдлъжник, поради което и само за тази сума същият има вземане спрямо ответника. Представените по делото доказателства не обосновават извод, че ищецът има качеството поръчител по сключения от ответника  с  „Профи Кредит България“ ЕООД договор за заем, поради което същият няма регресно вземане  към длъжника по договора-ответник в настоящото производство за всичко, което е изпълнил на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД.

Безспорно се установява по делото, че ищецът има качеството поръчител  по договор за кредит от 05.03.2010год., сключен между представлявано от ответника дружество и „Банка ДСК“ ЕАД гр.София. Безспорно е и обстоятелството, че за събиране вземането на банката  е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Липсват доказателства по делото за събраните въз основа на наложения запор суми или за заплатените от ищеца доброволно такива по изп.дело № 20118130401388, за да има основание ищецът да търси обратно изцяло от длъжника това, което е платил вместо него към кредитора. Доказателства за такова плащане не са ангажирани от ищеца, въпреки дадените указания за това в доклада по делото.

Предвид на гореизложеното , съдът намира за доказано по делото наличието на каузално правоотношение между ищеца и ответника като издател на процесния запис на заповед, както и че ответникът има задължение по него в размер на 1 200.13лева, което не е изпълнил.  От показанията на разпитаната по делото свидетелка  се установи, че  процесния запис на заповед е издаден във връзка с това правоотношение между страните по делото, тоест доказано е наличието на обвързаност между тях. Съдът намира за допустими свидетелските показани  за установяване  на връзката  между издадения запис на заповед и каузалното правоотношение, тъй като ограничението по чл.164, ал.1,т-3 от ГПК се отнася само за установяване на  обстоятелства, за които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност по –голяма от 5 000лева.

Гореизложеното мотивира извод за частична основателност на предявенияа иск, а именно за сумата от  1 200.13лева, поради което следва да бъде уважен в този размер. Предвид обусловеността, в която се намират следва да бъде уважен и иска по чл.86 от ЗЗД. Съгласно уговорения в записа на заповед падеж, издателят  е изпаднал в забава считано от 21.12.2012год., от който момент и дължи лихва върху главницата от 1 200.13 лева, която до датата на предявяване на иска- 03.11.2017год., определена от съда на основание чл. 162 от ГПК, възлиза на сумата от  593.96 лева. Върху главницата от 1 200.13лева се дължи и законна лихва ,считано от датата на предявяване на иска- 03.11.2017год. до окончателното й изплащане.

За разликата до пълния предявен размер, главният и акцесорни искове  се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на делото и направеното в тази връзка искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, който съобразно уважената част от исковете  възлизат на сумата от 55.39лева.

Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

Р          Е         Ш          И:

 

ОСЪЖДА Д.Р. Ц. с ЕГН ********** ***  да заплати на М.А.Й. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес:*** чрез адв. Н.М. от АК-*** сумата от 1 200.13лева, представляваща  дължаща се сума по Запис на заповед, издаден на 15.04.2009год., сумата от 593.96 лева, представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от 21.12.2012год. до 03.11.2017год., ведно със законната лихва върху главницата от 1 200.13лева, считано от 03.11.2017год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер по записа на  заповед от 32 000 лева и до пълния размер  от 7 000 лева на частичната претенция за присъждане на мораторна лихва за периода от 21.12.2012год. до 03.11.2017год., ведно със законната лихва до датата на изпащането й като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Д.Р. Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на М.А.Й. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес:*** чрез адв. Н.М. ***  сумата от 55.39лева разноски по делото.

Решението подрежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен от връчването му на страните.

 

 

                                                               Съдия: