Р Е Ш Е Н И Е

               Гр. София, 13.07.2020 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на  тринадесети  юли

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 1118 по описа за 2020 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба на „К.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П.И.чрез пълномощника адв. В.Д.В. СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20200421153458/11.06.2020г. по Заявление с вх. № 20200421153458/21.04.2020г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на „К.Б.” АД. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на отказа поради нарушаване на закона с искане за неговата отмяна. Твърди се, че със заявлението е поискано обявяване на декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. В декларацията е посочено, че повече от контролните пакети от акции от капитала на „К.Б.“ АД се притежават непряко от две публични акционерни дружества – „Х.“ АД и „З.Х.Б.“ АД. Според заявителят, длъжностното лице неправилно е изложило мотиви, че дружеството е длъжно да декларира физическо лице - действителен собственик. „К.Б.“ АД попада в изключението по §2, ал.1, т.1 от ЗМИП, тъй като действителен собственик на „К.Б.“ АД са две публични акционерни дружества, чиито акции се търгуват на фондовата борса и които са под особения надзор на Комисията за финансов надзор. Обстоятелството, че „Х.“ АД и „З.Х.Б.“ АД са публични дружества е вписано в Търговския регистър и не подлежи на доказване. Длъжностното лице неправилно е изложило мотиви, че в случая в подаденото заявление № Б7 не са заявени за вписване данни в раздел „Действителни собственици”, група Действителни собственици поле № 550, както е предвидено в закона, като не са посочени физически лица действителни собственици. В процесния случай не е налице хипотезата, в която дружеството е длъжно да декларира физическо лице- действителен собственик, тъй като от обявената в Търговския регистър информация е очевидно, че такова физическо лице няма. След като „Х.“ АД и „З.Х.Б.“ АД като публични компании не са длъжни да обявят действителен собственик физическо лице, то на същото основание и „К.Б.“ АД не е длъжно да го прави. Иска се отмяна на обжалвания отказ и вписване на заявените с декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП обстоятелства.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец Б7, с вх. № 20200421153458/21.04.2020г. от на „К.Б.” АД. Сред заявените за вписване са следните обстоятелства, а именно: Действителен собственик, лицата  и техните законни представители, чрез които се упражнява пряк и непряк контрол. Към заявлението са приложени: Нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4, т.3 от ЗМИП, в която в раздел Действителни собственици поле №550 е декларирано и заявено за обявяване/вписване, че 1. „Х.“ АД е публично дружество, притежаващо 59,34% от капитала на Счетоводна къща "ХГХ К." ООД, което от своя страна притежава 30% от капитала на "О.Ф." ООД. „О.Ф.“ ООД притежава 99% от капитала/акциите на „К.Б.“ АД; 2. "З.Х.Б." АД - публично акционерно дружество, чиито акции се търгуват на БФБ, ЕИК *******, е публично дружество, което притежава 66% от капитала на "О.Ф." ООД. „О.Ф.“ ООД притежава 99% от капитала/акциите на „К.Б.“ АД. Приложена е Декларация относно инстинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяне актове; Документ за внесена държавна такса; Адвокатско пълномощно;

 

На 11.06.2020 г. е постановен процесния отказ. В резулат на извършената проверка, длъжностното лице по регистрация е приело, че не се заявяват за вписване лица - действителни собственици, определени по критериите на § 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Идентифицирането на действителните собственици на търговски дружества е от мерките за превенция, регламентирани в Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ и постигане целите на същия. Подаване на заявление по образеца на приложение № Б7 е част от това идентифициране, като съгласни чл. 59, ал. 1 и § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП действителните собственици са физически лица.

Срещу  отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № № 20200421153458/11.06.2020г., е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ 20200612172031.

 

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

В настоящия случай, регистърното производството е инициирано в хипотезата на чл. 63 от ЗМИП. 

Изхождайки от предмета, целите и обхват установени със ЗМИП,  изложените от жалбподателят съображения обаче не могат да бъдат споделени.  По смисъла на чл. 3 от цитирания нормативен акт -  Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са: комплексна проверка на клиентите;  събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон; съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация; оценка на риска от изпиране на пари; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; разкриване на друга информация за целите на този закон;  контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази глава; обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.

Във връзка с горното и съгласно чл. 63 ал. 5 ЗМИП - Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.“

Легална дефиниция на понятието  "Действителен собственик"  е дадена в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП. Това е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност.

            По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което отговаря на следните условия, а именно: пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. 

Отново, по смисъла на закона, индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Под „Контрол“ се разбира - контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му. Индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.

При обобщение на изложеното, следва извод, че разпоредбата на чл. 63, ал.5 има за цел установяване „действителен собственик“. Както бе посочено и извън нормативно установените с § 2, ал.1, т.1 ДР  на ЗМИП изключения- последният винаги е физическо лице, което в крайна сметка (по веригата за собственост, която много често е усложнена и дълга), притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание или от чието име или за чиято сметка се извършва  определена стопанска операция, дейност или сделка.

В действителност, нормативно установените изключения от правилото са въведени с § 2, ал.1, т.1 ДР  на ЗМИП. В конкретиня случай, обаче липсват доказателства по отношение на това, че макар и публични  дружествата „Х.“ АД и „З.Х.Б.“ АД се  подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. При това положение наличието на заявените изключенията не се установява, а предпоставките във връзка с тяхното позоваване - не могат да намерят приложение.

В продължение и съобразно гореизложеното, следва да бъде отбелязано, че посочване собствеността на определени юридически лица следва винаги да води до посочване на точно определено физическо лице или лица, което/които пряко или косвено (чрез друго юридическо лице), чрез притежаване на акции и дялове, упражнява/упражняват  контрол и се явява/явяват действителен собственик. Заявяването на юридическо лице като  краен собственик е опит за заобикаляне императивната норма на закона, поради което е недопустимо. Същото е и в явно противоречие с разпоредбата на § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП  според която когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. В този смисъл е и Решение  № 2331/11.10.2019 г. на САС, ТО, 11 с-в по т.д. № 4597/2019 г.

 

По така посочените съображения, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, съответно – постановеният отказ следва да бъде потвърден.

 

            Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т

 

 

                                                             Р  Е  Ш  И :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  Жалба с вх.№ 20200612172031, подадена от „К.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П.И.чрез пълномощника адв. В.Д.В. СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20200421153458/11.06.2020г. по заявление с вх. № 20200421153458/21.04.2020г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на „К.Б.” АД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7 -дневен срок от връчването му на жалпоподателя.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: