МОТИВИ към ПРИСЪДА № 32 от 13.12.2016г по НОХД№ 569/2016г на СлОС
ОП-Сливен е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия Б.Д.Д. за извършено
престъпление по чл.199 ал.1 т.4
вр.чл.198 ал.1 от НК. В с.з. прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
Разпитан в с.з. подсъдимият Б.Д.Д. се признава за виновен и изразява
съжаление за стореното. Направено е искане производството да се развива по реда
на съкратеното съдебно следствие –чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава
всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Установено бе, че самопризнанието на подс.Д. се
подкрепя от събраните по делото във фазата на досъдебното производство
доказателства. Съдът с изрично определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обвинителния акт. В този смисъл, без да извършва разпит на
свидетелите и вещите лица, съдът прие за установена фактическата обстановка, твърдяна от
представителя на държавното обвинение в обвинителния акт :
Подс.Д. е криминално проявен и регистриран като извършител на противообществени
прояви. Осъждан е два пъти за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93
т.7 от НК. С присъда № 293/09.04.2009 г. по НОХД № 241/09 г. на Районен съд -
Сливен, влязла в сила на 27.04.2009 г. е осъден за деяние по чл.195 ал.1 т.З и
5 от НК, като му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за
изпитателен срок от три години. С протоколно определение 19.01.2011 г. по НОХД
№ 2103/10 г. на Районен съд - Сливен, влязло в сила на 19.01.2011 г. е осъден
за деяние по чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 от НК, като му е наложено ефективно
наказание 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.68 ал.1 от НК, по
отношение на подс.Д. е било приведено в изпълнение наложеното му наказание 6
месеца лишаване от свобода по НОХД № 241/09 г. на Районен съд - Сливен.
С оглед на предишните осъждания на подс.Д., деянието му, предмет на повдигнатото обвинение се квалифицира като такова извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал. 1 б."б" от НК.
На 09.08.2016 г., около 14.00 часа подсъдимият обикалял с велосипеда си
централната част на гр.Сливен, за да събира пластмасови бутилки, които да
предаде срещу заплащане на пункт за изкупуване на вторични суровини. Минал с
велосипеда си покрай кооперативния пазар и отишъл в района на православен
параклис, намиращ се в близост до старата лимонадена фабрика в гр.Сливен. Там забелязал
постр.Ц.Г.П. ***, която стояла на пейка, а в себе си държала дамската си чанта,
презрамката на която била преметната през главата й. В дамската си чанта свид.П.
имала лични документи, вещи и пари, сред които 5 бр. портфейли, мобилен телефон
марка „Сони Ериксон 11 Oi", мобилен телефон марка „Сони Ериксон Т230", мобилен телефон марка
„Нокиа N70", мобилен телефон марка „Нокиа RM 944", 5 бр. ключове за секретна брава, калъфче за
документи и парична сума в размер на 360,00 лв. Забелязвайки я, подсъдимият решил
да я ограби и се приближил към нея, като замислил план по какъв начин да
направи това. Предложил й срещу заплащане от 20 лв. да отидат в храстите по
пътеката към местността „Хамам баир", където да правят секс и П. се
съгласила. Двамата тръгнали и отишли в храстите, като подсъдимият имал
единствено намерение да я ограби, като отнеме чрез сила дамската й чанта, с
намиращите се в нея вещи и пари. В изпълнение на този свой замисъл, още с
отиването в храстите, подс.Д. хванал с едната си ръка свид.П. за гърлото и
стискайки я в тази област, започнал да я души, а с другата си ръка започнал да
дърпа чантата й. Непосредствено след това я хванал за косата и я съборил на
земята, като продължавал да прави опити да отнеме чантата й, дърпайки я към
себе си, с намерение да скъса презрамката й, която била преметната през главата
на свид.П.. След като не успял при два от опитите си да отнеме чантата, при
третият си опит подсъдимият я дръпнал още по-силно, в резултат на което
презрамката й се скъсала и останала на врата на свид.П., а чантата останала в
ръцете му. В резултат на употребената от подсъдимия сила по отношение на свид.П.,
на същата са били причинени повърхностни охлузвания в областта на предностраничната
повърхност на шията, вляво и вдясно и болки в областта на предната повърхност
на гръдния кош. Според заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, тези увреждания са й причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, квалифицирано като
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. По отношение
на механизма на причиняване на тези увреждания е формиран извод, че същите са
получени вследствие упражнен натиск с твърди тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са били получени вследствие упражнен натиск с пръстите на ръката
на подсъдимия.
След като отнел чрез сила и заплашване чантата на свид.П., подс.Д. избягал
и се прибрал в жилището си в кв."Надежда" в гр.Сливен, а свид.П.
уведомила органите на полицията за отнетите й вещи и пари. В резултат на
предприетите издирвателни действия от органите на полицията и направеното от свид.П.
описание на извършителя на грабежа, е бил установен подс.Д., който пред
полицейските служители направил признания за извършеното деяние и върнал с
протокол за доброволно предаване отнетите от свид.П. вещи, като от отнетата от
нея парична сума в размер на 360 лв., върнал единствено сума в размер на 20лв.,
а по отношение на невърнатата част от паричната сума заявил, че е изразходвал
за лични цели.
Съгласно заключението на назначената в хода на разследването
съдебно-оценителна експертиза, вещите, предмет на грабежа извършен от подс.Д.
са оценени както следва: 1 бр. чанта от плат - 4 лв., 1 бр. портфейл изкуствена
кожа - 1,50 лв., 3 бр. портмонета с цип - общо 1,35 лв., 1 бр. портмоне със
закопчалка - 1,15 лв., 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Ериксон 1101" - 9
лв., 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Ериксон Т230" - 11 лв., 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа N70" - 24 лв., 1 бр. мобилен телефон марка
„Нокиа RM 944" - 12 лв., 5 бр. ключове
за секретна брава -общо 13 лв., 1 бр. калъфче за документи - 1,20 лв. и парична
сума в размер на 360,00 лв., като общата стойност на отнетите вещи и пари е в
размер на 438,20 лв. Същите вещи и пари са били отнети от подсъдимия от
владението на свид.П. след употреба на сила, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите П., Т., обясненията на подс.Д., протоколи за доброволно предаване,
заключение на съдебно-оценителната експертиза, заключение на съдебно-медицинска
експертиза, фотоалбум, справка за съдимост, характеристична справка, декларация
за СМПИС.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.199
ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК като на че на 09.08.2016 г. в гр.Сливен, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. чанта от плат на
стойност 4 лв., 1 бр. портфейл изкуствена кожа на стойност 1,50 лв., 3 бр.
портмонета с цип на обща стойност 1,35 лв., 1 бр. портмоне със закопчалка на
стойност 1,15 лв., 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Ериксон 110i" на стойност 9 лв., 1
бр. мобилен телефон марка „Сони Ериксон Т230" на стойност 11 лв., 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа N70" на стойност 24 лв., 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокиа RM 944" на стойност 12 лв., 5 бр. ключове за секретна брава на обща
стойност 13 лв., 1 бр. калъфче за документи на стойност 1,20 лв. и парична сума
в размер на 360,00 лв., или всичко на обща стойност 438,20 лв. от владението на
Ц.Г.П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е отнел от владението на
пострадалата П. вещи на стойност 360лв без нейното съгласие. Категорично е установено,
че е използвал сила като е сломил
съпротивата на пострадалата чрез дърпане на дамската чанта от ръцете на П.,
чрез хващане на гърлото й с едната ръка и стискане в областта на гърлото, а
непосредствено след това чрез хващане на свидетелката за косата и събарянето й на земята, продължавайки да прави опити за
отнемане на чантата й чрез дърпане на вещта към себе си. Деянието е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 от НК в хипотезата на б.“б“, тъй като видно от справката
за съдимост подс.Д. е осъждан два
пъти за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК. С присъда №
293/09.04.2009 г. по НОХД № 241/09 г. на Районен съд - Сливен, влязла в сила на
27.04.2009 г. е осъден за деяние по чл.195 ал.1 т.З и 5 от НК, като му е
наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било
отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години. С
протоколно определение 19.01.2011 г. по НОХД № 2103/10 г. на Районен съд -
Сливен, влязло в сила на 19.01.2011 г. е осъден за деяние по чл.195 ал.1 т.4, 5
и 7 от НК, като му е наложено ефективно наказание 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.68 ал.1 от НК, по отношение на подс.Д. е било приведено в
изпълнение наложеното му наказание 6 месеца лишаване от свобода по НОХД №
241/09 г. на Районен съд - Сливен.
Деянието по чл.199 от НК, предмет на настоящото производство е извършено
преди да са е изтекъл петгодишния срок по смисъла на чл.30 от НК от изтърпяване
на наложените наказания по цитираните по-горе дела.
Подс.Д. е извършил деянието, предмет на повдигнатото му обвинение с пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено опасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено опасните му последици.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази, че в особената
част на НК за престъпление по чл.199 ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от пет до
петнадесет години като съдът може да наложи и конфискация до една втора от
имуществото на виновното лице.
При определяне на наказанието по вид
и размер съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като
производството бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, т.е. след като подсъдимият призна всички факти
и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. При това положение на подс.Д. следва
да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК.
При определяне
размера на наказанието лишаване от свобода съдът не отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подс.Д., тъй като
описаните във фактическата обстановка осъждания на същия обуславят
квалификацията на деянието като грабеж, извършен при условията на опасен
рецидив.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства бяха взети предвид
обстоятелството, че деянието е насочено спрямо жена, упражнената сила
спрямо която се изразява в различни и много на брой действия: пострадалата е
била хваната от подсъдимия с едната ръка за гърлото и стискана в тази област,
подсъдимият е започнал да я души с цел да сломи съпротивата й, но не с цел да я
умъртви, а с другата си ръка е дърпал
чантата й, след това я хванал за косата, съборил я на земята, при двукратните
неуспешни опити да отнеме чантата от владението й, увеличил степента на използваната от него сила дърпайки
още по-силно чантата, скъсвайки презрамката й, която е била преметната през
врата на свид.П.. Съдът съобрази и обстоятелството, че при прилагането на сила
от страна на подсъдимия спрямо пострадалата на последната са причинени
повърхностни охлузвания в областта на
предностраничната повърхност на шията, вляво и вдясно и болки в областта предната повърхност на
гръдния кош като тези увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие съдействието на подсъдимия за разкриване
на обективната истина по делото, възстановяването на част от сумата, отнета от
свид.П., връщането на движимите вещи на
пострадалото лице, както и неговото
тежко материално състояние и семейното му положение- живее на семейни начала с
майката на неговото малолетно дете
С оглед гореизложеното размерът на наказанието, определено на
подсъдимия бе определен в размер, който гравитира около минималния, предвиден в
закона- шест години лишаване от свобода. След редукцията на определеното
наказание същото добива окончателен размер четири години лишаване от свобода,
което подсъдимият следва да търпи при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип с оглед
нормата на чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
С наложеното на
подсъдимия наказание се постигат в пълен
обем целите, визирани в чл.36 от НК като освен превъзпитателно на подсъдимия същите се очаква да повлияят превъзпитателно и
предупредително и върху останалите членове на обществото.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 11.08.2016г до привеждане на наложеното
наказание в изпълнение.
Относно вещественото доказателство –черна на цвят платнена презрамка с две
метални токички в единия край съдът постанови след влизане на присъдата в сила
да бъде унищожено като вещ без стойност.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимия да заплати направените по досъдебното производство
разноски в размер на 198.30лв по сметка
на ОД на МВР-Сливен.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Мотивите са изготвени и предадени на 22.12.2016г