РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Русе, 04.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 180
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.Х.А. ***, подадена чрез
пълномощника му адв. С.М. против Решение № 260182 от 30.03.2021 г., постановено
по АНД № 2243/2020 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ ЗОП-25 от 06.11.2020 г. на Председателя на Сметната палата, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 от Закона
за обществените поръчки (ЗОП) на основание чл. 247, ал. 1 от същия закон е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 6 420,43 лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, за които
в жалбата се съдържат подробни доводи.
Претенцията е да се отмени решението
на РС – Русе и да се реши спора по същество, като се отмени издаденото
наказателно постановление.
Касационният ответник в депозирани
пред съда писмено възражение и отговор по касационната жалба, писмено
становище, както и в хода на делото по същество, развива подробни съображения
за неоснователност на касационната жалба. Иска решението на въззивния съд да
бъде оставено в сила, както и на касационният ответник да бъдат присъдени
разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Прави се и
възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение, в случай, че размерът му надвишава нормативно определения
минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид дела.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното в касационното производство
решение, РС – Русе е потвърдил оспореното пред него НП, като е приел, че в хода
на производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения,
правилно е приложен материалният закон като нарушението, вменено на
жалбоподателя, е правилно установено и безспорно доказано.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК,
мотивите на Районен съд – Русе, както досежно наличието на извършеното нарушение,
така и относно законосъобразността на оспореното НП, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Развитите в касационната жалба
съображения по съществото си се свеждат до твърдение, че ограниченията,
въведени с изискванията към техническия ръководител на строеж, които изисквания
касаторът, в качеството си на възложител, е поставил с одобрената документация
за процесната обществена поръчка, са напълно обосновани с оглед на вида,
характера и обема на поръчката и по никакъв начин не ограничават конкуренцията
между потенциалните кандидати за изпълнители. Съдът намира, че тази теза на
касационния жалбоподател не може да бъде споделена по следните съображения:
Както и въззивният съд е посочил в
решението си, законът (ЗУТ) изрично е определил лицата, които се считат за
правоспособни да изпълняват функциите на технически ръководител на строителен
обект. Поставянето на изискване от възложителя към участниците да разполагат с
технически ръководител, притежаващ само точно определена квалификация
(строителен инженер – магистър или строителен техник) безспорно съставлява
ограничително условие, тъй като изключва възможността в процедурата да участват
кандидати разполагащи с лица, правоспособни да осъществяват функциите на
технически ръководител на строителния обект по смисъла на ЗУТ, но непритежаващи
конкретната професионална квалификация, посочена от възложителя (напр. архитект
или строителен инженер – бакалавър). Принципно, ЗОП допуска възможност
възложителите да поставят определени изисквания за наличие на определен вид
персонал от участниците, но тази възможност е ограничена от изискването на чл.
2, ал. 2 от ЗОП, т.е. не следва да нарушават принципа за осигуряване на
свободна конкуренция между евентуалните участници. Ограничение би могло да бъде
въведено, единствено, ако това е изцяло обосновано от вида, характера и обема
на конкретната обществена поръчка. В случая обаче липсват такива предпоставки,
противно на твърденията на касатора. Извършването на ремонт и рехабилитация на
общинската пътна мрежа по никакъв начин не предопределя избора на възложителя
техническият ръководител на строителния обект да е единствено строителен
инженер с образователна степен „магистър“ или строителен техник. Дори и да се
приемат съображенията на касационния жалбоподател, че се изискват специфични
знания по пътно строителство, с които евентуално архитектът вероятно не
разполага, то липсва каквато и да е логика за изключването на строителните
инженери с образователна степен – бакалавър от категорията на лицата технически
ръководители на строежа (още повече ако тези строителни инженери са и със
специалност „Пътно строителство“).
Доводите на касатора, че всеки
потенциален участник, доколкото е бил предварително запознат с изискванията на
възложителя, е разполагал с възможност да наеме изискуемия персонал, са
ирелевантни за спора, предвид факта, че коментираното изискване само по себе си
е въведено в нарушение на посочените като нарушение разпоредби на чл. 2, ал. 2
във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП.
Без правно значение е и факта, че
подготовката на документацията и книжата въобще по провеждане на една
обществена поръчка, се осъществява не лично от възложителя, а от негов или нает
екип от специалисти. Както правилно е посочил и районният съд приложената
санкционна норма от ЗОП – чл. 247, ал. 1, предвижда административнонаказателна
отговорност да носи именно възложителя, който всъщност е именно лицето одобрило
(валидирало) документацията за обществената поръчка. Въпросът за отговорността
на останалите лица, ангажирани с подготовката и провеждането на обществената
поръчка е ирелевантен за настоящия спор.
Настоящата инстанция споделя напълно
и изводите на въззивния съд относно липсата на предпоставки за квалифициране на
процесното нарушение като маловажно. Точно обратното, касационният съд намира,
че в случая се касае за административно нарушение по чл. 247, ал. 1 във връзка
с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което притежава изцяло всички признаци на обичайно
нарушение от този вид.
В обобщение на всичко изложено до тук
и при извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна
проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на делото на основание
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН на касационния ответник се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. по арг. от чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260182 от 30.03.2021 г., постановено по АНД № 2243/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-25 от 06.11.2020 г. на
Председателя на Сметната палата.
ОСЪЖДА В.Х.А., ЕГН **********,*** да
заплати на Сметната палата на Република България разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.