Р Е
Ш Е Н И Е
номер 82 31.05.2019
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
21.05. 2019
година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 7 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД срещу О.Д.О.. Ищецът твърди, че в качеството си
на краен снабдител и доставчик от последна инстанция съгласно ЗЕ и нормативните
актове, издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Твърди, че съгласно общите условия, влезли в
сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява ответника с електрическа
енергия и да му предоставя мрежови услуги за обект на потребление с ИТН
2334696, находящ се в с. Сърнево, община Раднево, при открит на ответника
клиентски номер **********. Твърди, че ответникът е собственик на обекта.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си е предоставил на ответника услуги в
посочения обект за периода от 25.08.2017 г. до 24.11.2017 г. на обща стойност
177,31 лв. Твърди, че върху претендираната сума от 177,31 лв. ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на 16,74 лв. за периода на забава от 11.10.2017
г. до 23.10.2018 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 729/2018 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил
открит на известните адреси при процедурата по връчване на книжата по
заповедното производство, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
следвало да предяви установителен иск за вземането си и поради което иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по
заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва от 24.10.2018 г. Заявява
претенция за разноски за исковото и заповедното производства. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника О.Д.О., чрез особения представител адв. К., в който взема становище
за допустимост и евентуална основателност на исковите претенции с оглед
представените писмени доказателства.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От
приложеното ч.гр.д. № 729/2018 г. по описа на РС-Раднево е видно, че
същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, депозирано от ищеца на 24.10.2018
г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 467 от 24.10.2018
г. за сумата от 177,31 лв., представляваща главница за неизплатена ел.енергия и мрежови услуги, доставена в периода от 25.08.2017 г. до
24.11.2017 г. за обект на
потребление с ИТН 2334696, находящ се в с. Сърнево, община Раднево, клиентски
номер **********, сумата от 16,74 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 11.10.2017 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.10.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението. С предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се претендират
същите суми от длъжника по заповедното производство. Същевременно е видно, че
ищецът е предявил иска в 1-месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради
това установителният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По
делото е прието като писмено доказателство препис-извлечение от сметка /л.4/ и
3 броя фактури /л.5-7/, от което е видно, че ищцовото дружество е фактурирало
на три пъти доставена ел.енергия по партидата на ответника както следва:
фактура № ********** за отчетен период 25.08.2017 г. – 24.09.2017 г. на
стойност 31,24 лв. с ДДС; фактура № ********** за отчетен период 25.09.2017 г.
– 24.10.2017 г. на стойност 73,82 лв. с ДДС; фактура № ********** за отчетен
период 25.10.2017 г. – 24.11.2017 г. на стойност 72,25 лв. с ДДС. Начислени са
обезщетения за забава поради неплащане на стойността на фактурите в падежните
дати както следва: по отношение на първата фактура на стойност 31,24 лв. –
обезщетение в размер на 3,28 лв. за периода на забава 11.10.2017 г. до
23.10.2018 г.; по отношение на втората фактура на стойност 73,82 лв. –
обезщетение в размер на 7,12 лв. за периода на забава от 11.11.2017 г. до
23.10.2018 г.; по отношение на третата фактура на стойност 72,25 лв. –
обезщетение в размер на 6,34 лв. за периода на забава от 12.12.2017 г. до
23.10.2018 г.
По
делото са приети като писмени доказателства общите условия за доставка на
ел.енергия на ищцовото дружество /л.9 и следващите/ и решение на ДКЕВР за
тяхното одобрение /л.8/.
Писмените
доказателства не са оспорени, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Съгласно
чл. 18 от общите условия потребителят заплаща доставената фактурирана стойност
на ел.енергията в срок от 10 дни от издаване на фактурите. Падежите за плащане
на стойността на всяка от трите фактури е посочена във всяка от тях при
спазване на 10-дневния срок. Няма доказателства ответникът да е заплатил
стойността на услугите за претендирания период, поради което същият ги дължи.
От писмените доказателства се установява, че от
ищцовото дружество е доставило на ответника претендираните услуги за
претендирания период и размер, както са описани по-горе в трите фактури. Поради
това се установява наличието на вземането на ищеца за главница по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва при
неплащане на стойността на фактурата в срока по чл. 18 от общите условия. Поради
това се установява наличието на главен дълг, както и забава на длъжника поради
неплащането им.
Поради изложеното следва да се уважи и акцесорният
иск за обезщетение за забава в пълния предявен размер 16.74 лв. за забавата в
периода от 11.10.2017 г. до 23.10.2018 г. /изчислен от съда с програма за
изчисление на законна лихва на основание чл. 162 ГПК/.
По разноските:
Поради
уважаването на исковете на ищеца, същият има право на разноски съобразно чл.
78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25 лв.
държана такса за заповедното производство и 75 лв. държавна такса за исковото
производство, които следва да му се присъдят. Следва на ищцовото дружество да
се присъди и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
размер на 150 лв. за исковото производство съгласно чл. 25, ал. 1 от същата
наредба. Следва на ищеца да се присъди като разноски и платеното възнаграждение
за особен представител в размер на 150 лв.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.Д.О., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 177,31 лв. (сто седемдесет и седем лева и 31
ст.) – главница, представляваща незаплатена стойност на доставена ел.
енергия и мрежови услуги за периода от 25.08.2017 г. до 24.11.2017 г. в обект
на потребление с ИТН 2334696, находящ се в с. Сърнево, община Раднево,
клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2018
г. до окончателното й погасяване, и сумата от 16,74 лв. (шестнадесет лева и 74 ст.), представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 11.10.2017 г. до 23.10.2018 г., за които вземания
е издадена заповед № 467 от 24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 729/2018 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА О.Д.О., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР
при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни
разноски в заповедното и исковото производство за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: