Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
01.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На седемнадесети
април година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4740 по описа за 2016
год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба обстоятелства
ищецът Д. Д.И. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 8, чрез адв.Г. М. е предявил против ЗАД „А.“ АД
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, гр.София, иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 130 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на
наследодателя на ищеца - Д.Й.И., резултат на ПТП, настъпило на 09.11.2014 год.
причинено от водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№ ********,
с рег.№ ********, чиято ГО е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
ПТП-09.11.2014 год. до окончателно изплащане на сумата.
С последваща молба
по реда на чл.214 ГПК ищецът Д.И. е заявил, че с оглед на обстоятелството, че
признава елемента на съпричиняване на вредоносния
резултат в размер от 30 %, както и че ответното застрахователно дружество е
изплатило на основание извънсъдебно споразумение сумата от 40 000 лв., то следва да се измени предявения иск, като се намали размера на претендираното обезщетение до сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на ПТП-09.11.2014 год. до окончателно изплащане на сумата.Претендира
присъждане на разноски, в това число възнаграждение за адвокат. Заявява
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител
на ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 09.11.2014г. на главен път II-66, на около 1 км от с.*****, общ.*****, по
посока към гр.Нова Загора, при управление на МПС - товарен автомобил марка
„ДАФ“ с рег.№ ********, с прикачено полуремарке
(гондола) с рег.№ ********, П.Н.П.застигнал движещата се попътно в дясната
лента за движение каруца и въпреки, че се опитал да я заобиколи,
ударил същата с предната дясна част на влекача, в резултата на което причинил
тежка ЧМТ с импресионно счупване на черепа на Д.Й.И. на 44г., който въпреки проведената реанимация и
лечение, починал на 06.01.2015г. Твърди се, че с Присъда №17/11 юни 2015г.,
постановена по НОХД № 196/2015г., по описа на ОС - *****, изменена в частта относно наказанието с Решение
№166/27.11.2015г., постановено по ВНОХД № 215/2015г., по описа на БАС,
потвърдено с Решение №54/24 март
2016г., постановено по н.д.№114/2016г., по описа на ВКС, водачът П.Н.П.е признат за виновен, за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 НК.
Сочи се, че след смъртта си Д.Й.И. оставил,
като свои наследници четирима сина, сред които и ищеца Д. Д.. Сочи се, че ищецът И. е бил силно привързан
към своя баща - Д.Й.И.. Между тях съществувала силна емоционална връзка, която
претърпяната катастрофа е прекъснала завинаги. Пострадалият Д.И. бил в действена, трудоспособна възраст,
физически здрав и в разцвета на силите си. Твърди се, че Д. Д.И., в резултат на
загубата преживял мъка, душевни терзания, емоционален срив и стрес, които са се
отразили изключително негативно на поведението му.
Твърди се, че към датата на настъпилото ПТП гражданската отговорност
на товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег.№
******** е била застрахована при ответника ЗАД „А. “ АД
с полица № 11114000874060 с валидност от 19.03.2014г. до 18.03.2015г.
Ответникът ЗАД „А. “ АД, чрез пълномощника адв.Д. С.депозира писмен
отговор на ИМ в рамките на преклузивния срок по чл.
367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва изцяло предявения иск като е неоснователен. В отговора се оспорват исковете по
основание и размер, като ответникът поддържа, че с ищеца е било сключено
извънсъдебно споразумение на 11.04.2016 год., което имало за предмет
неимуществените вреди, които са предмет и на настоящото производство. В тази
връзка ответното дружество твърди, че
сумата от 40 000 лв. е била преведена по банкова
сметка *** Д. Д.И. на 04.05.2016 год. В
отговора е наведено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от наследодателя на ищеца, което определя на не по-малко
от 50%. Поддържа се, че пострадалия Д.И. има вина за настъпилата смърт, тъй
като е управлявал каруца в тъмната част на денонощието по главен път и след
употреба на значително количество алкохол – 2,56 промила. Сочи се също, че
каруцата не е била оборудвана със светлоотразители
отпред и отзад, както и че е управлявана от починалия Д.И. не в най-дясната
част на пътното платно, въпреки, че имало изграден банкет с нужната ширина.
Поддържа се, че размера на исковите претенции е необосновано завишен с оглед
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, икономическата и социална действителност и съдебната
практика. Оспорена и акцесорната претенция за лихва
от датата на ПТП, като излага, че неоснователността на главния иск влече
неоснователност и на акцесорния иск за лихва за
забава. Ответникът не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, по застрахователна
полица № 11114000874060, сключена за товарен автомобил „Даф“,
рег.№ ********. Претендира присъждане на разноски.
В срока по
чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът с допълнителната искова молба ищецът И. признава, че ответното дружество му е изплатило на
основание извънсъдебно споразумение сумата от 40 000 лева. След приспадане на платената сума ищцовата страна заявява намаление размера на иска до сумата от
50 000/петдесет хиляди/лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
настъпването на ПТП - 09.11.2014г. до
изплащането. Твърди се, че споразумението, на което се позовава
ответника е подписано само от адв.Я.К., като
пълномощник, но не от самия ищец. Твърди
се, че с пълномощно,
заверено от кметски наместник на 14.11.2014г. ищецът И. е упълномощил двама адвокати:
адвокат
Я.Г.К.и адвокат В.Я.Ж., двамата от АК - Бургас, които е следвало да действат заедно, а не поотделно,
както това е сторил адвокат К.. Сочи се, че на 30.03.2016г. ищецът И. е оттеглил пълномощията си дадени на
адвокат В.Я.Ж., като му е изпратил по официален ред „Уведомление за оттегляне
на представителна власт“, заверено от Нотариус Н.К., рег.514 на Нотариална
камара, е район на действие СлРС. Твърди се, че щецът И. е направил неколкократни опити да
оттегли пълномощията си и от адвокат Я.Г.К.- съответно на 11.04.2016г., на
14.04.2016г. и на 18.04.2016г. Сочи се, че ищецът е изпратил, чрез куриерска фирма „Уведомление
за извършване на оттегляне на представителна власт“ и „Декларация за оттегляне
на права по пълномощно“, ведно е копие от Договор за правна защита и съдействие
с друг адвокат, от 30.03.2016г. Наведен е довод, че действията на адвокат К., като пълномощник
на Д. Д.И., при сключване на „Споразумение за изплащане на споразумение за
неимуществени вреди“ от 11.04.2016г., са недействителни, като действия
извършени от лице без представителна власт. Твърди се, че споразумението
е относително
недействително спрямо ищеца И. е не го обвързва.
В
допълнителния отговор ЗАД „А. “ АД, сочи, че пълномощника на ищеца е представил
общо пълномощно за представителство пред застрахователни компании, в което
е фигурирало и право да се водят
преговори и сключват спогодби, като пълномощното е било заверено с
рег.№27/14.11.2014г. на кметския наместник на с.Старо село. Твърди се, че
споразумението е валидно, породило действие между страните, а сумата от
40 000лв. е получена от ищеца и усвоена.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощника си адв. Г.М.,*** поддържа
предявените искове. Представя списък на
разноски и писмена защита.
По
делото на основание чл.214, ал. 1 ГПК, е допуснато изменение размера на иска от
130 000лв. на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП- 09.11.2014
год. до окончателно изплащане на сумата.
В съдебно заседание ответника чрез юрк.
Стоянова оспорва предявените искове. Представя списък на разноски.
ДОПУСКА на ищцовата
страна двама свидетели при режим на довеждане за насроченото съдебно заседание.
Съдът обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, след което
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното н.о.х.д. № 196/2015 год. по описа на Окръжен съд- гр.*****, се установява,
че с присъда №17 / 11.06.2015г. постановена по н.о.х.д. № 196/2015
год. на СлОС, П.Н.П.е
признат за виновен в това, че на 09.11.2014г. на главен път II-66, на около 1
км от с.*****, общ.*****, по посока към гр.Нова Загора, при управление на МПС -
товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег.№ ********, с прикачено полуремарке
(гондола) с рег.№ ********, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП
- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта си в случай на необходимост да спрат когато
възникне опасност за движението” и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Й.И.
*** – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342,
ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на 24.03.2016г., като с Решение
№166/27.11.2015г., постановено по ВНОХД № 215/2015г., по описа на БАС,
потвърдено с Решение №54/24 март 2016г., постановено по н.д.№114/2016г., по
описа на ВКС, е изменена в наказателната част.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.К.Г., се установява, че най –вероятния механизъм на
ПТП е следния: На
09.11.2015 г. около 18°° - 1830 ч, по главен път II - 66 /Е 772/, в
района на километър 11 + 500 м /на 1,0 км западно от с. *****, общ. *****/, в
посока към гр. Нова Загора, се е движила каруца с животинска тяга - коне,
управлявана от Д.Й.И. със спокоен ход и скорост от порядъка на 4,8 км/час, по
средата на дясната пътна лента, при тъмно дреме и слаба мъгла - условия за
намалена видимост от метеорологичните условия, без светлоотразители
в задната й част. Вещото лице сочи, че
попътно зад каруцата се е движила товарна композиция от седлови влекач „ДАФ“ с регистрационен № ********; и прикачно полеремарки /гондола/ с peг. № ********,
управляван от П.Н.П.в дясната пътна лента със скорост от порядъка на 84 км/час.
Композицията е достигнала каруцата и без да е
предприето намаляване на скоростта на движение или екстрено спиране от водача,
блъска каруцата по задната й лява част. От заключението се установява, че ударът
между двете превозни средства е челен : преден за товарния автомобил с предната
дясна част в зоната на предна дясна част на бронята и заден за каруцата по
задна лява странична част, при което са настъпили описаните увреждания по двете
ПС.
След удара, каруцата е изтласната
напред и надясно частично върху десния банкет, от която изпада тялото на водача
вдясно от каруцата. Композицията е спряна от водача със служебно спиране в
дясната пътна лента в
близост до десния край на пътя.
Съдът възприема заключението на АТЕ
като обективно и компетентно дадено.
Видно от Епикриза
по ИЗ №22338/ 2014г. на МБАЛ гр. *****, пациентът Д.Й.И. постъпил
след ПТП в отделението по реанимация, след ПТП в състояние на кома, с тежка
съчетана травма, контузия на гръден кош и контузия на главен мозък. /л.28-л.29 от делото/
От приетия – препис извлечение от Акт за
смърт №1/ 07.01.2015г. издаден от Община
*****, се установява, че Д.Й.И. починал на 06.01.2015г. /л.23 от делото/
От приетата СМЕ на труп №11/2015г. се установява, че причината за
настъпването на смъртта е тежката черепно -мозъчна травма, получена при
възникналото ПТП. /л.33 от делото/
От приетото удостоверение за наследници
№2/ 13.01.2015г. издаден от Община *****,
се установява, че Д.Й.И. починал на 06.01.2015г. след смъртта си е оставил
четирима законни наследника – синовете Й., Д., И.и А.Д.и. /л.24 от делото/
По делото
не е спорно, а е видно и от приетата
полица, че за тов. автомобил с peг. № ******** към дата на произшествието има сключен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с полицата с № 11114000874060 с валидност от 19.03.2014г. до
18.03.2015г./л.27 от делото/
По делото е безспорно
обстоятелството, че ответното застрахователно дружество ЗАД „А.” АД доброволно е
изплатило на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., като това се установява и от приетото платежно нареждане от 04.05.2016г. /л.60 от делото/
Видно
от приетото споразумение от 11.04.2016г. ЗАД „А.” АД представлявано
от изпълнителния директор и Д. Д.И. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Я.К.,
се съгласили, ЗАД „А.” АД,
в качеството на застраховател по ЗЗ„ГО”
на П.Н.П.да
заплати на Д. Д.И. сумата от 40 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на баща му Д.Й.И., а правоимащото
лице се съгласява с този размер, като окончателен и с получаване на сумата няма
други претенции към застрахователя. В
т.4 от споразумението, страните приели, че с изплащането на сума по чл.1,
страните считат финансовите си отношения произтичащи от договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" с полицата с № 111140008740601 и ПТП настъпило на 09.11.2014г. за окончателно уредени. /л.58-
л.59 от делото/
От
приетото пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег.№ 27/ 14.11.2014 г.
от Кметския наместник на с.Старо село, Общ. *****, се установява, че Д. Д.И. ЕГН
**********, упълномощил адвокат Я.Г.К.и адв.В.Я.Ж. от АК- Бургас,
в да го представляват на територията на
Р България пред всички ФЛ и ЮЛ, пред полицейските и пред съдебните органи, пред застрахователните
дружества, пред НББАЗ и пред ГФ, с
правото да подават и да получават и подписват всякакви документи, да подават
граждански искове в наказателния процес, да завеждат и водят от името на упълномощителя граждански съдебни производства срещу
съответния застраховател, да осъществяват всички съдопроизводствени
действия, като изрично имат право да правят искания, възражения, да изменят
исканията, да сключват спогодба, да го представляват при водене на преговори и
да сключват спогодби от негово име със съответната застрахователна
компания НББАЗ, ГФ за изплащане на
обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, лихви и разноски, като имат
право да подават, подписват и получават всички необходими документи. /л.56 от делото/
По
делото е представено уведомление до адвокат Я.Г.К.за оттегляне на
представителната власт, което е изпратено чрез куриерска фирма на служебния
адрес на адвоката, но липсват данни да е получено. /л.71-л.73 от
делото/
Свидетелят
Х.Т.Х.сочи, в показанията си, дадени в о.с.з. на 16.05.2017 г., сочи, че след
катастрофата с баща му Д. рухнал психически и загубил надежда и опора, променил
се и станал умислен. Сочи още, че Д. и баща му постоянно били заедно, ходели да
работят, където ги повикат и издържали семейството с труда си.
От
свидетелските показания на свидетеля И.Д.И.
/брат на ищеца/, дадени в о.с.з. на 31.10.2017г., се установява, че Д. и баща
им били много близки. След смъртта на баща им, челюстта на Д. се схванала от нервна криза. Променил,
затворил се и не искал да общува с братята си.
Показанията на свидетеля И.Д.И., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, предвид роднинската му връзка с ищеца и
заинтересоваността му от изхода на спора.
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявения
иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е
процесуално допустим. В задължителната
съдебна практика е прието, че е допустим иск за присъждане на обезщетение за
вреди от непозволено увреждане, както от прекия причинител, така и от
застрахователя, когато е налице настъпване на застрахователно събитие.
Сключеното извънсъдебно споразумение на пострадалия със застрахователя, при
когото е застрахована гражданската отговорност на деликвента
е въпрос по същество на спора./В този см. Решение №425/13.01.2012г. на ВКС по гр.д.–39/2011г., ГК, трето г.о. докладчик
съдията Ж.Декова/
По
същество:
С иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
разполага увреденият срещу
застрахователя на причинителя на вредите. Т.е. той има възможност да
избере от кого да потърси обезщетение за причинените му вреди от деликвента или от застрахователя му по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“.
Правото на пострадалия и към
двамата произтича от общ фактически
състав- непозволеното увреждане.
Отговорността на застрахователя се ангажира въз основа на застрахователния
договор, а тази на прекия причинител на
основание причинената увреда - чл.45 от ЗЗД. В случая е безспорно наличието на
застрахователно правоотношение между деликвента и
ответно дружество.
Ответникът с отговора си депозиран в
срока по чл.131 ГПК, е направил възражение за неоснователност на предявения
пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
тъй като между него и ищеца е сключено
извънсъдебно споразумение, имащо характер на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД. Константна е практиката, че при
наличието на валидно извънсъдебно споразумение, чрез което пострадалият е
реализирал правото си на обезщетение се препятства възможността му да го упражни по исков път, както спрямо
застрахователя, така и спрямо деликвента.
Прякото право на увредения срещу
застрахователя възниква в момента на настъпване на застрахователното събитие.
По съществото си, то е за обезщетение от непозволено увреждане, причинено от
застрахования деликвент. Следователно, ако
застрахователят изцяло пострадалия, последния няма основание да търси повторно обезщетение. Вземането на
пострадалия може да се реализира и извънсъдебно. При положение, че споразумението му със
застрахователя е валидно и покрива
изцяло всички вреди или някои от тях, той няма основание да търси репарация за същите вреди отново по
съдебен път нито от застрахователя, нито от деликвента.
/ в този смисъл Р № 478/22.07.2010г. по гр.д. № 943/2009г., ГК, ІV г.о. на ВКС,
по чл.290 от ГПК, Р № 425/13.01.2012г.
по гр.д. № 39/11г. , ГК, ІІІ г.о. на ВКС
по чл.290 от ГПК, опр.97/26.01.2012г. по гр.д. № 1119/11г.,
Г.К., ІІІ г.о. на ВКС.
Основният спор
между страните се съсредоточава около въпроса има ли сключено валидно
споразумение на 11.04.2016 г. между ответника и ищеца чрез упълномощен от него
представител и съответно има ли извършено валидно плащане въз основа на това
споразумение.
Отговорът на
този въпрос е решаващ за изхода на делото, доколкото и съобразно приетото в
Тълкувателно решение № 1/2016 от 30.01.2017 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВКС,
ОСГТК, при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на
обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че
платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси
репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното
споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото
правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното
увреждане.
Настоящият
съдебен състав намира, че сключената на 11.04.2016 г. споразумение с характер
на спогодба е валидно и не е нищожно на посочените от ищеца основания.
Ищецът на първо
място заявява възражения за нищожност, поради действия без упълномощаване,
предвид твърдяна нищожност на самото пълномощно, както и поради действия, с
които адвокат
Я.К. е превишил
представителната си власт.
Съдът намира, че
е налице валидна представителна власт по силата на нотариално заверено
пълномощно с рег.
с рег.№ 27/ 14.11.2014 г. от Кметския наместник на с.Старо село, Общ. ***** .
По делото не са
представени доказателства това пълномощно да е оттеглено по съответния ред,
както и оттеглянето да е стигнало до знанието на адвокат К. и на ответното дружество-застраховател. Ето защо съдът приема, че не е
налице липса на валидно учредена представителна власт. На следващо място с
приемането на сумата от 40 000лв. без възражения, ищецът е потвърдил с конклудентни
действия сключеното споразумение.
На второ място
съдът намира, че не е налице нищожност на пълномощното, а оттук и
недействителност на сключеното от пълномощника на ищеца споразумение, поради
липса на посочен размер на дължимото обезщетение в пълномощното, поради това,
че ищецът не е давал съгласието си за подписване на споразумение с такива
параметри, както и поради това, че на пълномощника не е предоставена
неограничена представителна власт и че в пълномощното не е налице изрично
волеизявление за сключване на конкретно споразумение, с посочване на конкретен
размер на застрахователно обезщетение.
Видно от
съдържанието на пълномощното ищецът Д.е упълномощил адвокат К., включително и с
правото да подписва спогодба , спогодби от негово име със съответната
застрахователна компания НББАЗ, ГФ за
изплащане на обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, лихви и
разноски, като имат право да подават, подписват и получават всички необходими
документи.
При това съдържание на пълномощното не може да се приеме липса на съгласие
от страна на упълномощения, нито превишаване пределите на представителната
власт от пълномощника, като основание за нищожност на сключеното извънсъдебно
споразумение.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК постановява, че за сключване на спогодба
и други изброени правни действия, както изобщо за действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото е нужно изрично пълномощно. Представеното по
делото пълномощно е изрично - сочи представителна власт на конкретен
пълномощник за конкретно действие - сключване на спогодба във връзка със защита
на законните интереси на упълномощителя, в качеството
му на пострадало лице, както и във връзка със законното му право да претендира обезвреда, изразяваща се в изплащане на обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди, както и пропуснати ползи, във връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Представителната власт да се сключи
спогодба по посочения предмет, включва правомощието да се извършат всички
необходими правни действия, за да се постигнат целените правни последици на
спогодбата - да се сложи край на спора между страните. В обема на
представителната власт да се сключи спогодба се включва и правомощието да се
определи съдържанието на спогодбата.
Това разбиране за съдържанието на пълномощното е в съответствие и със
съдебната практика, с която се приема, че волеизявлението на упълномощителя е от значение единствено за самото
упълномощаване, т.е. – за учредяването на представителната власт и очертаването
на нейния обем, а пълномощникът, макар да действа от името на представлявания в
рамките на представителната власт, изразява своя собствена воля при
извършването на съответната правна сделка или действие, като именно
волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените
правни последици, които настъпват направо в правната сфера на упълномощителя. Изхождайки от това разбиране за същността и
функциите на представителството, действащото законодателство не установява
никакви общи изисквания за необходимо съдържание на пълномощното, с оглед
валидността както на самата упълномощителна сделка,
така и на последващите я разпоредителни сделки или
действия.
Неоснователно се явява възражението, че кметския наместник на с.Старо
село не е имал правомощие да извърши заверка. Съгласно нормата на чл.83 от ЗННД: „Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на
населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът,
заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник
удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не
подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона
за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от
документи и книжа.”
В случая страните са уредили извънсъдебно отношенията си досежно обезщетението
за неимуществени вреди. Ищецът, който съгласно чл.154 ГПК носи доказателствена тежест, не
установи наличие на пороци на волята засягащи споразумение от 11.04.2016
г.
Налице е неудовлетворена вреда, само при търсене на обезщетение за
вреди, които не са били предмет на споразумението – други по вид или новонастъпили /напр.
при екцес, при последващи
разходи за лечение/. Такива обаче, в случая не са предмет на претенцията на
ищеца.
Ето защо настоящата инстанция намира, че е
налице правоизключващ факт по отношение на възможността на ищеца да
заяви пред съда присъждането на по-
голям размер на обезщетението за неимуществени вреди. По изложените съображения предявеният с правения предявения иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на ищеца, в резултат на телесното му увреждане при ПТП
на 09.11.2014 г., следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Като законна
последица, неоснователно е и искането за присъждане на законната лихва,
считано от датата на увреждането –09.11.2014 г. до окончателното й
изплащане
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер
на 405 лв., от които 300 лв. депозити за
САТЕ, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 5 лв. за
СУ.
На основание
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д. Д.И. ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***, офис 8, чрез адв.Г. М. , против „А.“ АД
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, гр.София, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на
наследодателя на ищеца - Д.Й.И., резултат на ПТП, настъпило на 09.11.2014 год.
причинено от водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№ ********,
с рег.№ ********, чиято ГО е застрахована в ответното дружество, ведно със законната
лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането – 09.11.2014г. до окончателното им изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Д. Д.И. ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 8, да заплати на ЗАД „А.“ АД ЕИК
********, сумата 405.
00лв. - съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: