РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Пловдив , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 260006/26.01.2021 г. по НОХД № 176/2020г., Окръжен
съд-Пловдив е признал подс. В.И.П. от гр. П., за НЕВИНОВЕН в това, че през
периода 01.07.2010 г. - 14.02.2011 г. в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, на пет пъти, в качеството си на управител и представляващ
„В.“ ЕООД гр. П., ЕИК ***, да е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения за същото дружество, в особено големи размери - данък
върху добавената стойност /ДДС/ общо в размер на 52 397.66 лв., като при
водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите - ТД на НАП-П., е съставил и използвал документи с невярно
съдържание: отчетни регистри - дневници за покупките на „В.“ ЕООД гр. П.,
съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в
които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен
1
данъчен кредит съгласно чл.68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и е потвърдил неистина в подадени справки-
декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС пред ТД на
НАП-П. и на основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, да е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в общ размер на 52 397.66 лв., поради което и
на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му
обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т. 6 и т.7, вр. чл.26, aл. 1 от НК.
На основание чл. 190 ал.1 от НПК, съдът е постановил направените по
делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Недоволен от присъдата е останал И.С. – прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив, който е подал протест, в който са отправени
оплаквания за нейната неправилност, тъй като е постановена в нарушение на
материалния закон.
Намира, че съвкупният анализ на събраните по делото доказателства,
води до различен извод от направения от съда, а именно, че повдигнатото
обвинение срещу подс. П. е доказано по несъмнен начин и са налице
основания за осъждането му за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6
и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В тази връзка иска от въззивния съд да отмени присъдата на окръжния
съд и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от
свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, за срок
около минимума, чието изтърпяване да се отложи на основание чл.66 от НК,
както и наказание конфискация.
В представеното допълнително изложение към протеста се излагат
съображенията на прокурора от ОП – Пловдив, според които в мотивите към
постановената присъда от една страна при описанието на фактическата
обстановка по случая се установява съпричастността на подсъдимия В.П. към
вменената му престъпна дейност, а от друга страна същият е оправдан
единствено, защото в заключителната /диспозитивна/ част на обвинителния
акт не е било посочено, че престъплението е извършено от него при
условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителите. За същите
2
обстоятелства делото е било върнато от съдебния състав в разпоредително
съдебно заседание на 10.03.2020 г., което обаче е било отменено от
въззивната инстанция, защото не е констатирала подобен порок във внесения
в съда обвинителен акт и респ. повдигнатото обвинение, като е постановено
продължаване на съдопроизводствените действия. В този смисъл прокурорът
намира тези взаимноизключващи се фактологични и правни изводи на
първоинстанционния съд в мотивите на произнесената присъда, че не
отговарят на практиката на ВКС, която допуска при ясно описана
инкриминирана дейност в така повдигнато обвинение, деецът да бъде признат
за виновен и осъден.
На подс. П. и на защитника му – адв. Т., от АК – П. е изпратено
съобщение за постъпилия протест, но не са взели отношение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив заявява, че
поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият П. се явява лично и с адв. Т., като намират, че протестът е
неоснователен и предлагат присъдата да бъде потвърдена, като
законосъобразна, обоснована и правилна.
Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените
съображения в протеста, както и с материалите по делото, намира за
установено следното:
Протестът е допустим, защото е подаден в законоустановения 15-дневен
срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледан по
съществото си е основателен, макар и не изцяло по изложените в него
съображения.
На проведеното разпоредително съдебно заседание са направени
възражения от защитата на подсъдимия за допуснато съществено
процесуално нарушение във връзка с внесения в съда обвинителен акт по
повод на формулираното обвинение, които са възприети от Окръжния съд,
като основателни и с протоколно определение № 311/10.03.2020 г. по НОХД
№ 176/2020 г. е счетено, че в хода на досъдебното производство са били
допуснати съществени процесуални нарушения като е върнато делото на
3
Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняването им.
С Определение № 266/12.06.2020 г. по ЧНД № 227/2020 г. на ПАС е
отменено така постановеното определение в частта, с която е прекратено
съдебното производство по делото, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и делото е върнато на Окръжен съд – Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В настоящия случай въззивната инстанция намира, че от
първостепенния съд е допуснато съществено процесуално нарушение във
връзка с анализа, в мотивите на постановената присъда на релевантните по чл.
102 от НПК обстоятелства, което е довело до оценка на доказателствените
материали при изясняване на фактическата обстановка по случая, в
противоречие с направените заключителни правни изводи.
Окръжният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства,
кредитирайки частично обясненията на подсъдимия, изцяло показанията на
разпитаните свидетели – Ц.А., Б. А., В. М., Т. Л., Д.И.и Р.Д., от заключенията
на графическата и счетоводната експертизи, от писмените доказателства и
доказателствени средства, приложени в хода на досъдебното и съдебното
производство, възприемайки като цяло за установена фактическата
обстановка, описана и във внесения в съда обвинителен акт.
В направените правни изводи съдът първоначално е счел за установена,
от доказателствата по делото, съпричастността на подсъдимия в
извършването на престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Съобразил е, че деятелността му е осъществена при
условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителите от
съответната обслужваща фирмата му счетоводна кантора – св. Ц.А. от „Д.“
ЕООД и неустановеното лице от „Л.“ ООД, които са изготвили справките -
декларации по ЗДДС, като са ги подали пред ТД на НАП-П. по електронен
път.
Впоследствие обаче е отчетено нещо коренно различно, а именно, че
обвинението касае извършване на престъплението от страна на подс. П.
лично, което противоречи на изложеното в обвинителния акт, тъй като не са
установени действия от страна на подсъдимия по водене на счетоводството,
4
респ. по съставяне и използване на документи с невярно съдържание. И тъй
като липсва задължителен елемент от състава на престъплението, това води
до оправдаването му по повдигнатото, очевидно неправилно формулирано
обвинение от прокуратурата.
Последното, обаче не е съобразено с отразените подробно и прецизно
обстоятелства за фактологията на инкриминираните събития в
обстоятелствената част на обвинителен акт, както и с актуалната съдебна
практика за данъчните престъпления[1], осъществени по този начин, в
каквато насока настоящият състав се е произнесъл с Определение №
266/12.06.2020 г. по ВЧНД № 227/2020 г.
Поради тези причини, няма промяна във виждането, че във внесения в
съда прокурорския акт е очертана добре рамката на повдигнатото обвинение,
според което във връзка с осъществяваната дейност от името на дружеството
си подс. В.П. е възлагал през различните данъчни периоди счетоводното
обслужване на счетоводни кантори „Д.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД. Същият е
предавал първичните счетоводни документи на съответния счетоводител,
който е имал само задължението технически да ги опише в дневниците за
покупки и продажби, защото тяхното съдържание е било предопределяно
единствено от подсъдимия. Счетоводителят е обработвал и въвеждал
първичните счетоводни документи в изискуемите вторични счетоводни
документи, съставял е проекти на счетоводни и данъчни документи, вкл. и
справки – декларации по ЗДДС и месечни дневници за покупките и
продажбите по ЗДДС. Справките - декларации и дневниците за продажби
били подавани по електронен път с електронния подпис на „В.“ ЕООД,
предоставен на счетоводителите отново от подсъдимия.
Прокуратурата изрично е посочила във всеки един пункт на
обвинителния акт, горепосочения механизъм на предоставяне на процесните
фактури, техническото оформяне на счетоводните документи, респ. справките
- декларации от съответните счетоводители и предаването им към данъчните
органи, подписани чрез електронния подпис на „В.“ ЕООД, като преди това
същите били одобрявани от подс. В.П..
В този смисъл е очертана съвсем ясно отредената от държавното
5
обвинение ключова роля в извършеното престъпление от страна на
подсъдимия при условията на теоретичната фигура на посредствено
извършителство, което очевидно е останало неразбрано от състава на съда от
началото до края на проведеното първоинстанционно производство и е
довело на финала до постановяване на съдебен акт с противоречиви и
взаимно изключващи се по своето съдържание мотиви.
В настоящия случай, при така допуснато съществено процесуално
нарушение е неприложима възможността по чл.335, ал.2 от НПК, това да бъде
сторено от въззивната инстанция посредством отмяна на присъдата и
постановяването на нова такава, с която да замести мотивите на проверявания
съдебен акт[2].
Тезата на ВКС в подобни случаи е винаги да се подхожда прецизно от
въззивния съд, като се съобрази предназначението на мотивите като
неразделна част от съдебния акт, което изисква в тях да се аргументира
убедително вътрешното убеждение на съда и еднопосочно да разкриват
действителната му воля. Тази им роля не може да бъде изпълнена, ако
мотивите са неясни или включват противоречиви, взаимно изключващи се
констатации и изводи.
В настоящия случай очевидно е налице неяснота относно вътрешното
убеждение на решаващия съд, като остават съмнения в категоричността на
изводите му относно наличието или отсъствието на релевантните факти по
отношение изискването за изричното очертаване или не на фигурата на
посредствено извършителство, като елемент от състава на визираното в
обвинението данъчно престъпление. Съдебната практика счита, че такива
пороци на мотивите се приравняват на пълната им липса, което нарушение е
особено съществено по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК и
съставлява безусловно основание за отмяна на съдебния акт, дори и от
въззивния съд да се направи опит да бъде изправено по горепосочения ред.
Единствената възможност, която остава пред въззивната инстанция е да
отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първата
инстанция, защото са налице отстраними съществени процесуални
нарушения, които не може да изправи. В противен случай страните
6
практически ще бъдат лишени от една съдебна инстанция при разглеждане на
делото, доколкото само един годен съдебен акт, при който не са допуснати
абсолютни процесуални нарушения, би бил въззивният.
В този ред на мисли, очевидно допуснатото съществено по характера си
процесуално нарушение не дава никаква възможност на Апелативния съд като
втора, първа инстанция да обезпечи успешно коригиране на постановената
присъда при формулираната в мотивите неясна воля на основния съдебен
състав.
Водим от горното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.2 от НПК,
Апелативният съд
[1] Вкл. и цитираните в протеста - Р № 467/14.12.2015г. по н.д. № 1378/2015г. на I н.о. и Р № 332/09.02.2015г. по
н.д. № 942/2014г. на III н.о. на ВКС.
[2] Р № 20/02.06.2015г. по н.д. № 1686/2014г.; Р № 241/11.06.2015г. по н.д. № 619/2015г. и Р № 242/11.06.2015г. по
н.д. № 625/2015г., всички на II н.о. на ВКС.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260006/26.01.2021 г., постановена по НОХД №
176/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, като ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав в стадия на разпоредителното съдебно
заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7