Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 376 03.02.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19146 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред последно ЗЗО във вр. с чл.
52 ЗЗО.
Ищецът
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от и. д. проф. д-р К. Д.,
чрез пълномощника адв. Р.В. е
предявил против Н.И.А., ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи сумата от 724 лева,
представляваща цена на предоставена медицинска помощ за периода 19.11.2016 г. –
21.11.2016 г. на пациент с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със
законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2018 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 13340/2018 г. по описа на ПРС.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 19.11.2016 г. ответникът постъпил за
лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Тъй като спешното
състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично
лечение и ответникът бил хоспитализиран във Втора клиника по хирургия. Твърди
се, че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не възстановил, както през време на болничния
си престой, така и към момента на дехоспитализацията му – 21.11.2016 г. Твърди,
че ответникът бил лекуван по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 74 „Диагностика
и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“ чиито
изисквания са посочени в Приложение № 11 към Решение № РД-НС-04-24-1 от
29,03,2016 г. на НС на НЗОК. на НРД 2015
г.
При
постъпването на пациента в Клиниката била съставена История на заболяването
/ИЗ/ № ***/2016г., като ответникът е бил лекуван до 21,11,2016 г., когато е
подписал декларация за Информирано
решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болнично
заведение по образец, съгласно Приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от НАРЕДБА № 49
от 18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговаря
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи. Клиничната пътека е била завършена,
тъй като са били изпълнени всички диагностично и терапевтични процедури. Била
издадена епикриза, в която били описани
медицинските дейности. Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното
заведение, в периода на болничното му лечение, както и към датата на
изписването му, ответникът е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното
осигуряване, като не бил възстановил правата си на здравноосигурено лице до
изписването си/напускането от болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО
следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по клинична
пътека № 74. На пациента били извършени медицински услуги на стойност 724 лв.,
съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската
помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги“ на ищеца.
Въпреки
изпратените покани за плащане, такова липсвало. Поради това, ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК. Била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
13340/2018 г. по описа на ПРС, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За ищеца се породил правен интерес да инициира настоящото производство с
предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Моли се за
уважаването му и установяване дължимостта на сумата от 724 лева, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от особения представител на ответника а. Л.Г.. Оспорва се иска като
неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със заповед № 7370/15.08.2018 г., издадена
по ч.гр. дело № 13340/2018 г. по описа
на Пловдивския районен съд, XVII
гр. състав е разпоредено ответникът Н.И.А.
да заплати на ищеца сумата от 724
лева, представляваща неплатено възнаграждение за предоставена медицинска помощ
в периода от 19.11.2016г. до 21.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 14.08.2018г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски - 25 лева
заплатена държавна такса.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявен
e иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред
последно ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО.
За да
бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че в периода 19.11.2016
г. – 21.11.2016 г.
ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, че му е оказана
болнична помощ по КП № 74 „Диагностика и лечение на заболявания на
хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“, че пациентът е бил с
прекъснати здравноосигурителни права по време на престоя си в болницата, че
стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на 724 лева; че е
извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при
хоспитализирането му, че е уведомил ответника, че е с прекъснати
здравноосигурителни права и, че следва да заплати лечението си.
От
представените по делото писмени доказателства – медицинска документация от
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.4-12 и л. 63-71/ се установява, че ответницата Н.А. е
постъпила в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД във втора хирургична клиника на 19.11.2016
г. с диагноза cholecystitis calculosae, по клинична пътека № 74 „Диагностика и лечение на заболявания
на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“. Ответницата е изписана на 21.11.2016 г.
От
постъпила справка от ТД на НАП П. /л.75/ се установява, че в периода на
болничното лечение 19.11.2016 г. до 21.11.2016 г. ответницата е била с
прекъснати здравноосигурителни права.
Съгласно
разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които
са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай
че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за
период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната
медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат
оказаната им медицинска помощ.
От
справката на ТД на НАП – Пловдив се установи, че в периода от 19,11,2016 г. до
21,11,2016 г. т.е. в периода на
болничното лечение ответницата е била със статут – прекъснати
здравноосигурителни права, поради което съгласно чл.109, ал.1 ЗЗО дължи
заплащане на оказаната й медицинска помощ.
Съгласно
чл.109, ал.2 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се
възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими
здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца.
От
ответника не се доказа, а и не са изложени твърдения, че задължението за
заплащане на здравноосигурителните вноски, в периода, в който такива не са
заплащани е било на работодател или на друго лице, за да бъде приложена
разпоредбата на чл.109, ал.4 ЗЗО, в който случай ответницата нямаше да бъде
лишена от здравноосигурителни права.
Съгласно
чл.52 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска
помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето.
Видно
от ценоразпис на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД предоставената лекарска услуга на
ответника е на стойност 1150 лева /л.77/. С оглед на диспозитивното начало на
ищеца следва да му се присъди претендираната от него сума – 724 лева.
Предвид
изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради което
следва да бъде уважен.
Основателна е и
претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 14.08.2018 г. до окончателното плащане.
По
отговорността за разноските:
При
този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 25 лева
– платена държавна такса и в исковото производство – 25 лева – платена държавна
такса, 300 лева – платен депозит за особен представител на ответника, 5 лева
– СУ и 180 лева – платено адвокатско
възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.А.,
ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от и. д. проф. д-р К. Д.,
сумата от 724 лева,
представляваща цена на предоставена медицинска помощ за периода 19.11.2016 г. –
21.11.2016 г. на пациент с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със
законната лихва, считано
от 14.08.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 13340/2018
г. по описа на ПдРС.
ОСЪЖДА Н.И.А., ЕГН ********** *** да заплати
на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от и. д. проф. д-р К. Д. сумата в размер на 25 лева – разноски по ч. гр. д. № 13340/2018 г. по описа на ПдРС и сумата в общ размер на 510 лева – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ