Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на двадесет и осми септември
две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 594 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от В.А.К.,***, против Решение №2153-03-27/28.02.2022г. на директора на
ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл.117 ал.3 от КСО, във вр. с чл.97
ал.1 от АПК е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-03-76/31.01.2022 г. срещу
Разпореждане № 03220213477/01.01.2022г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на
НОИ, с което получаваните от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и
добавка по чл. 84 от КСО от пенсиите на починал съпруг, са преизчислени на
основание § 7е, ал. 1, и ал. 2 от ПРЗ на КСО.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати
при постановяването му процесуални нарушения и такива на материалния закон,
като се сочат конкретни доводи в тази насока, а именно: нарушение на чл. 70 и §
7е от ПЗР на КСО, като се сочат конкретни разлики, с които пенсията е следвало
да бъде преизчислена. По изложените в жалбата съображения се отправя искане
оспореният акт да бъде отменен, преписката да бъде върната на административния
орган с указания за приложението на правилото на § 7е от ПЗР на КСО във вр. чл.
70, ал. 1, т.1 на КСО и за преизчисляване на определения размер за лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез адв. И. поддържа жалбата. По съществото на спора
не се явява, не се представлява.
Ответната
страна, чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата. По съществото на спора моли
жалбата на В.К. срещу оспореното решение на ръководител ПО при ТП на НОИ –
Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на пенсионния орган в
същата администрация да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като
бъдат потвърдени изцяло обжалваните административни актове като правилно и
законосъобразно постановени по мотиви, изложени в същите. Оспорва размера на
адвокатския хонорар, ако такъв е претендиран.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С Разпореждане № 16/07.04.2000 г. на В.А.К.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.12.1999 г. за 47
г., 4 м. и 26 дни осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, в размер
на 160,00 лева. С разпореждането е определен индивидуален коефициент 2,085.
С Разпореждане № **********/03.07.2000
г. пенсията на К. е преизчислена, в размер на 162.07 лева.
С Разпореждане № **********/02.07.2001
г. пенсията на В.К. е преизчислена, в размер на 195,45 лева и е определен нов
коефициент към 30.06.2001 г. – 2,206.
С Разпореждане №37/01.08.2002 г. е
определен нов размер на пенсията на жалбоподателя – 222,27 лева, както и нов
индивидуален коефициент 2,237.
На 03.06.2003 г. пенсията е
осъвременена, в размер на 236,05 лева.
С Разпореждане № 90/19.09.2003 г. е
изменен размера на личната пенсия на жалбоподателя – 238,54 лева.
На основание чл. 100 КСО на
01.06.2004 г. личната пенсия на К. е осъвременена, в размер на 252,85 лева. На
същото основание през 2005 г. му е определен нов размер на личната пенсия –
270,55 лева.
На основание § 6 от ПРЗ на ЗБДОО за
2006 г. на жалбоподателя е определена лична пенсия, в размер 281,37 лева.
На основание § 2 от ЗР на ЗИЗБДОО за
2007 г. на В.К. е определена лична пенсия в размер на 309,51 лева. С
Разпореждане от 01.10.2007 г. е преизчислена личната му пенсия и е определен
нов размер – 340,46 лева.
На основание чл. 100 КСО и чл. 9
ЗБДОО на 01.07.2008 г. размерът на личната пенсия на жалбоподателя е изчислен
на 375,70 лева. На 01.10.2008 г., на основание § 7а от ПЗР на КСО, е изчислен
нов размер на личната пенсия на К. – 426,03 лева.
След няколкократни изменения през 2009
г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. на така отпуснатата пенсия на В.К., с
разпореждане от 01.07.2016 г. му е определен размер 602,30 лева.
На основание § 53, ал. 2 от ПЗР на
ЗИДКСО, с разпореждане от 30.06.2017 г., на жалбоподателя е отпусната добавка
по чл. 84 от КСО от пенсиите на починал съпруг и е определен нов размер на
пенсията му – 742,03 лева.
С разпореждане №
03213651960/01.07.2021 г., на основание чл. 100 от КСО пенсията на В.А.К. е
осъвременена и е определена, в размер на 910,61 лева.
Не се спори и няма данни по делото
тези разпореждания да са обжалвани.
С разпореждане №
03220213477/1.01.2022 г. на Ръководител "ПО" пенсията на К. е
преизчислена на основание пар. 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО, като е определен
месечен размер на пенсията от 812,27 лева. При определянето на този размер е
отчетен общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд от 47 г. 10 м. 27
дни при индивидуален коефициент 1,764. Крайният размер от 812,27 лева е
определен след извършено на основание чл. 100
от КСО, осъвременяване на пенсията за този период 773,59х1,050=812,27
лева.
По делото няма
данни кога точно е получено разпореждането от 01.01.2022 г., но на 05.01.2022
г. жалбоподателят изпраща e-mail с вх. №9001-03-14, с който оспорва
не отразените увеличения от 3,8% за 2018 г. и 5,7 % за 2019 г., които не са
взети предвид при направеното преизчисляване на пенсията му и добавката от
пенсиите на починал съпруг. С писмо №1030-03-90/27.01.2022 г. Директора на ТП
на НОИ – Варна е пояснил механизма на преизчисляване на пенсиите, считано от
25.12.2021 година.
На 31.01.2022 г.
В.К. е подал жалба с вх. № 1012-03-76, срещу разпореждане №03220213477/01.01.2022
г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с която е оспорил преизчисления
размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е възразил
срещу изключеното увеличение на пенсията си от 01.07.2017 г., 01.07.2018 г. и
01.07.2019 г.
С Решение № 2153-03-27/28.02.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ -Варна е отхвърлена жалбата му и е потвърдено
Разпореждане № 03220213477/01.01.2022 г. на Ръководител „ПО“. Административният
орган е посочил, че преизчисляването на пенсиите по реда на § 7е ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, считано от
25.12.2021 г., се извършва без да се променя доходът, от който е изчислен
размерът на пенсията към 24.12.2021 г., който се умножава с нормативно
определените проценти за всяка година и месец осигурителен стаж, съобразно
разписаното в нормите. Посочил е още, че така определения размер на всяка
пенсия се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно приложимата
нормативна уредба, действаща от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021
г., включително. Разяснил е, че през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не е извършвано
осъвременяване на трудовите пенсии по т. нар. "швейцарско правило" по
чл. 100 от КСО, изрично регламентирано в § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б
ал. 1 от ПЗР на КСО, като през този период законодателно е установен друг ред
за нарастване на трудовите пенсии – чрез преизчисляването им с по-голяма тежест
в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж. Описал е в подробност
начина за преизчисляване на пенсията за тези години с определеният в ЗБДОО за
всяка от годините процент по чл. 70, ал. 1 от КСО. Посочил е, че извършеното
преизчисляване на трудовите пенсии от 25.12.2021 г. е на основание § 7е от ПЗР на КСО, като пенсиите се
преизчисляват с процент 1. 35 на сто за всяка година осигурителен стаж без
превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж без превръщане. Посочил е още, че преизчисляването се
извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, като това
преизчисляване се извършва, ако е по-благоприятно за лицето. Уточнил е, че
процентът нараства съответно от 1, 1 на 1, 126 през 2017 г.; на 1, 169 през
2018 г. и на 1, 2 през 2019 г., като след преизчисляването на пенсията със
съответния по-висок процент за осигурителен стаж, размерът на пенсията подлежи
на осъвременяване, преизчисляване и индексиране съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането на пенсията до преизчисляването й. Разяснил
е, че доколкото приложената при преизчисляването на пенсиите, считано от 25.12.2021
г., тежест 1, 35 на сто за всяка календарна година осигурителен стаж без
превръщане надхвърля използваните през предходните години проценти, то след
определянето на размера на съответната пенсия с новата, по-висока тежест на
стажа, не може да се извърши преизчисляване за периода от 2017 г. до 2019 г.,
вкл. с по-нисък процент за годините и месеците осигурителен стаж. В тази връзка
е посочил, че размерът на пенсията, определен с новата тежест на осигурителния
стаж, която е в сила от 25.12.2021 г., не може да бъде увеличен с процент 3, 8
за 2018 г., съответно с процент 5, 7 за 2019 г., тъй като тези проценти са
приложими само за 2018 г. и за 2019 г., когато тежестта на стажа е по-ниска.
При тези мотиви, решаващият орган е счел обжалваното разпореждане за правилно и
законосъобразно.
По искане на жалбоподателя по делото
е назначена съдебно – икономическа експертиза, която дава заключение, че в
случай, че се приложат посочените от жалбоподателя проценти за 2017 г., 2018 г.
и 2019 г., то размерът на ОСВ (ведно с добавките от пенсията на починалата му
съпруга) размерът на пенсията би бил 1114,58 лева. По т. 2 от заключението
вещото лице е посочило, че ако се приложи посоченият от жалбоподателя процент за 2019 г., то размерът
на пенсията на същия за ОСВ (ведно с добавките от пенсията на починалата му
съпруга) би бил 1012,32 лева. Вещото лице не е открило данни за отложено
пенсиониране на К.. По т. 4 от заключението експертът сочи, че не му е
предоставен издаден вътрешен акт на НОИ за начина, по който следва да се
извърши преизчисляването на пенсиите, считано от 25.12.2021 г.
С допълнителна молба по делото
жалбоподателят е изложил съображения за неяснота в заключението на вещото лице,
по отношение на приложението на „смесения начин“ на увеличение на пенсиите през
2018 г. и 2019 г., както и неяснота с колко е увеличен размерът на пенсията му
през 2018 г. и 2019 г., с оглед на което е поискано назначаване на допълнителна
задача към изслушаната съдебно – икономическа експертиза.
Назначената допълнителна съдебно –
икономическа експертиза дава заключение, че считано от 01.07.2018 г. пенсията
на жалбоподателя е увеличена с 1,026%, като е приложен § 53, ал. 2, като по –
благоприятен за същия. Експертизата сочи, че считано от 01.07.2019 г. пенсията
на К. е увеличена с 1,057%, като е приложен § 7б, ал. 2 от ПРЗ на КСО, като по
– благоприятен. Експертизата е изчислила разликата между процента, с който е
увеличена пенсията от 01.07.2019 г. /5,7%/ и съотношението в тежестта на
осигурителния стаж /1,2 към 1,169/, като е дала заключение, че това е 3,05.
Вещото лице дава заключението, че увеличението на пенсията на жалбоподателя
/лична и наследствена – общо/, считано от 25.12.2021 г., спрямо 01.07.2021 г. в
абсолютна сума е в размер на 67,73 лева, което в проценти е 7,43%. Експертът
сочи, че увеличението от 25.12.2021 г. е в съответствие с изчисления, направени
на база персонални данни на жалбоподателя, относно зачетен осигурителен стаж и
прилагането на утвърдения коефициент в размер на 1,35.
Заключенията по основната и
допълнителната съдебно – икономически експертизи като неоспорени от страните
съдът приема за дадени компетентно, пълно, безпристрастно и без противоречие с
останалия доказателствен материал в частта на фактическите установявания.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
След като прецени, че като родово и местно компетентен съд е
сезиран с предявена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО
жалба от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт, съдът намира жалбата за процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
В настоящето производство и съгласно чл. 168, ал. 1
вр. чл. 146 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като
прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваното Решение
№2153-03-27/28.02.2022г. е издадено от компетентен орган - директора на ТП на НОИ – Варна, с
оглед на което решението е издадено от териториално и материално компетентен
орган.
Издадено е в писмена
форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните
основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна
част, поради което са спазени изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО
и на чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от АПК.
При постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да послужат като
самостоятелно основание за отмяна. Такива не се и твърдят от жалбоподателя да
са допуснати от административния орган.
При преценката за съответствие на решението с
материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Спорът е относно приложението на материалния
закон и се свежда до това дали при преизчисляването на пенсията съгласно § 7е,
ал. 2 от ПЗР на КСО следва да се включат и увеличенията на пенсията през 2017г.,
2018г. и 2019 г.
Към 01.01.2017 г. разпоредбата на чл. 70,
ал. 1 предвижда, че размерът на пенсията се определя, като доходът, от който се
изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1, 1 на сто
за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента
за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка
година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна
година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл.
100, ал. 1, до достигане на 1, 5. Процентът се определя ежегодно със закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на база на
използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на
осигурителния доход и за индекса на потребителските цени.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от КСО пенсиите,
отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1
юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с
процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и
50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна
година.
Съгласно § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО / обн.
ДВ, бр. 61 от 2015 г. /, от 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70,
ал. 1 достигне 1, 5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. Според ал. 2,
пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която
процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо достигне 1, 5, се преизчисляват
ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането
на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение четвърто.
От 01.01.2018 г. е в сила нова ал. 3 в § 53
от ПЗР на ЗИДКСО, според която, когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер
на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента
по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия размер.
Към 01.01.2018 г., когато е влязла в сила ал. 3 на § 52 от ПЗР на ЗИДКСО,
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КСО гласи: "Размерът на пенсията за осигурителен
стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се
умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална
част от този процент за месеците осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г.
процентът е със стойност 1, 1. След тази дата той нараства от първо число на
всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента,
определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност 1, 5.
Процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за съответната година на базата на
използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на
осигурителния доход и за индекса на потребителските цени.
Анализът на разпоредбата на § 53 показва, че
при предвиденото преизчисляване на пенсията по реда на ал. 2 полученият размер
следва да се сравни с размера на пенсията, който би се получил съгласно ал. 3,
ако преди преизчислението размерът на пенсията се увеличи с процента на
нарастването на процента по чл. 70, ал. 1, изр. първо КСО /който е 3. 8 на
сто/. Следователно, прилага се един от двата метода за повишаване на пенсията –
по ал. 2 или по ал. 3.
Разпоредбата на § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО
е отменена от 01.01.2019 г. /ДВ, бр. 102 от 2018 г. /когато са приети § 7б и §
7в от ПЗР на КСО/.
Според § 7б, ал. 1 ПЗР на КСО, през 2019 г.
пенсиите също не се осъвременяват по чл. 100 КСО. Размерът към 30 юни 2019 г.
на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1
юли 2019 г. с процент 5, 7. /ал. 2/.
Съгласно § 7в, ал. 1 ПЗР на КСО, пенсиите,
отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019
г. с процент 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Пенсиите за
трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 31
декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. със съответния коефициент
по чл. 79, ал. 1. Според ал. 2, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да
се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща
от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително. Ал. 3 на § 7в
предвижда, когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на
пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията да се определя в по-високия
размер.
Видно от посочените разпоредби, в § 7в, ал. 1
е предвидено преизчисление на отпуснатите пенсии въз основа на увеличаване
тежестта на осигурителния стаж чрез посочения по-висок процент, с който се
умножават годините и съответните месеци от осигурителния стаж, без обаче да се
променя доходът, от който е изчислена пенсията. В същото време, § 7б, ал. 2 ПЗР
на КСО предвижда за всички отпуснати до края на 2018 г. пенсии увеличаване на
размера им към 30 юни 2019 г. с 5, 7 %. Ал. 3 на § 7в обаче изисква да се
извърши сравнение между размера на пенсията при преизчислението по реда на §
7в, ал. 1 и размера, който би се получил в резултат на увеличението по § 7б,
ал. 2, като се определи на правоимащото лице размер на пенсията според
по-високата от двете суми. Следователно, както и по § 53 от ПЗР на ЗИДКСО, така
и по чл. § 7б и § 7в от ПЗР на КСО, преизчисляването на пенсията чрез
повишаване на коефициента на осигурителен стаж не се кумулира с увеличението с
3, 8%, респ. 5. 7 %, а се прилага или единият или другият способ в зависимост
от това кое по-благоприятно за лицето. Същият принцип е заложен и в спорната
разпоредба на § 7е, ат. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО
отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се
преизчисляват от 25 декември 2021 г. е процент 1. 35 на сто за всяка година
осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Пенсиите за трудова
злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021
г. /вкл. /, се преизчисляват от 25 декември 2021 г. със съответния коефициент
по чл. 79, ал. 1. Аналогично на разпоредбата на § 7в, ал. 2, § 7е, ал. 2 ПЗР на
КСО също предвижда, че преизчисляването се извършва, без да се променя доходът,
от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и
индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й
до 24 декември 2021 г. В ал. 3 отново е предвидено преизчислението да се
извършва, ако това е по - благоприятно за лицето.
Претенцията на жалбоподателя, че органите по
приходите неправилно са приложили § 7е, ал. 2 ПЗР на КСО е неоснователна. Видно
е, че с приемането на разпоредбата на § 7е ПЗР на КСО законодателят отново,
подобно на § 53, ал. 2 и § 7в, ал. 1 е заложил нарастване на пенсиите чрез
увеличаване само на единия от двата показателя /осигурителен доход и
осигурителен стаж/, въз основа на които се формира размера на пенсията, а
именно – чрез нарастване тежестта на осигурителния стаж, като обаче
преизчислението по този ред отново е под условие - ако се явява по-благоприятно
за лицето. В случая новото преизчисление е, за да замести предходните
преизчисления, извършени въз основа на § 53, ал. 2 ПЗР на ЗИДКСО и § 7в, ал. 1
ПЗР на КСО.
Възраженията на жалбоподателя са свързани с
приложението на ал. 2 на § 7е, като по-конкретно се претендира, че към
преизчисления размер на пенсията по реда на § 7е, ал. 1 ПЗР на КСО следва да се
добави увеличението с 3. 8% за 2018 г. и 5, 7% за 2019 година. В действителност
ал. 2 на § 7е не ограничава осъвременяването, преизчисляването и индексирането
на пенсията до това по чл. 100 КСО. Правилно обаче органите по пенсионното
осигуряване са приели, че визираното в § 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 ПЗР КСО
увеличение със съответните проценти е неприложимо към преизчисления размер на
пенсиите по реда на § 7е ПЗР на КСО. В § 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 ПЗР КСО не е
предвидено увеличение на всички пенсии със съответен процент върху общия размер
на пенсиите, т. е. това не е всеобща индексация или осъвременяване на пенсиите,
а механизъм, който се прилага като алтернатива на заложената формула на
преизчисление, така че да се гарантира в крайна сметка реално и ефективно
нарастване на пенсията. Този извод се подкрепя и от допълнителното заключение
на вещото лице по допуснатата съдебно – икономическа експертиза. В отговорите
на въпрос 1 и 2 експертът е посочил, че прилагането на §53, ал. 2 ЗИДКСО и §
7б, ал. 2 ПЗР на КСО са по – благоприятни и са довели до определяне на по –
висок размер на отпуснатата пенсия на жалбоподателя. Визираните в § 53, ал. 2
от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 ПЗР на КСО процентни увеличения обаче не могат
да се приложат върху преизчисления по реда на § 7е, ал. 1 размер на пенсията,
тъй като, видно от текста на разпоредбите на § 53, ал. 2 и § 7б, ал. 2, тези
увеличения се прилагат само при конкретен размер на пенсиите - този преди
преизчислението, т.е. не могат да се "насложат" върху преизчислението
по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като по същество те се заместват от него, а
от друга страна, увеличенията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 от
ПЗР на КСО са неприложими, доколкото след преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР
на КСО няма как да е изпълнена хипотезата на § 53, ал. 2 и § 7б, ал. 2 КСО,
които предпоставят увеличение само при конкретен размер на пенсията. По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при липсата на искане от ответната
страна съдът не дължи произнасяне по разноските.
Водим от горното и на основание чл. 118 КСО
във връзка с чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.А.К., ЕГН **********
***, против Решение №2153-03-27/28.02.2022г. на директора на ТП на НОИ – Варна,
с което на основание чл.117 ал.3 от КСО, във вр. с чл.97 ал.1 от АПК е
отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-03-76/31.01.2022 г. срещу Разпореждане №
03220213477/01.01.2022г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което
получаваните от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по
чл. 84 от КСО от пенсиите на починал съпруг, са преизчислени на основание § 7е,
ал. 1, и ал. 2 от ПРЗ на КСО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: