Определение по дело №192/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1215
Дата: 28 март 2013 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20131200500192
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 179

Номер

179

Година

2.6.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.02

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янко Янев

дело

номер

20114100500397

по описа за

2011

година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № ..../23.12.2010 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – П. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Ц. Р. Д., ЕГН * на майката Д. Й. Б., ЕГН *, като е определено местоживеене на детето при майката в гр. П.. Със същото решение е определен режим на лични отношения на бащата Р. Й. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „С.” № .., ... Б с детето Цв. Р. Д., ЕГН *, както следва: да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа. Със същото решение е осъден Р. Й. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „С.” № .... да заплаща на Д. Й. Б., ЕГН *като майка и законен представител на малолетното дете Цв. Р. Д., ЕГН * месечна издръжка в размер на .... лв. (..... лв.), считано от м. ноември 2010 г. до настъпване на причини за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до .... лв. месечен размер на издръжката и за периода м. август - м. октомври 2010 г. като неоснователен и нед¯казан.

С Решение № .../02.03.2011 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – П. е допусната поправка на явна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение по гр.д. № ..../2010 г. по описа на ПРС, като в израза „за разликата до” числото „12” да се чете „150” и е оставено без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Д.Д. от ВТАК, като пълномощник на Р. Й. Д. от гр. Г. О. против Решение № .../23.12.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – П..

В същата се прави оплакване, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и процесуалните норми, в частта, в която е постановен режим на лични отношения. Излага се, че съдът е достигнал до неправилен и необоснован извод, относно времетраенето на срещите между бащата и детето, а именно да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа. Детето през м. април щяло да навърши 2 години, било в добро здравословно състояние, развивало се напълно нормално и не било пречка да нощува в дома на баща си. Твърди се, че бащата и силно привързан към детето, осъществяват постоянни контакти, така че период на опознаване не бил необходим. Същият бил осигурил подходящи битови условия в дома си за детето, живеел в едно домакинство със своята майка, която щяла да подпомага в грижите за детето, когато се намира при него. Излага се, че с така определения режим на лични отношения – общо 12 часа месечно, бащата ще бъде лишен от възможността да изпълнява задълженията си и да упражнява правата си на родител, като била налице възможността детето да се отчужди от бащата. Излага се, че съдът не се бил произнесъл по искането детето да бъде при бащата на коледните празници, новогодишните празници при майката; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождения ден на детето 17.04.; на рождения ден на бащата 29.08. и следващия ден; на 31.05. рождения ден на първите му братовчеди.

Направено е искане да се измени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, като се определи режим на лични отношения между бащата и детето, както следва да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, както да го вижда и взема при себе си на коледните празници, новогодишните празници при майката; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождения ден на детето 17.04.; на рождения ден на бащата 29.08. и следващия ден; на 31.05. рождения ден на първите му братовчеди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, в който се излага, че жалбата е неоснователна. Подадена е насрещна въззивна жалба от Д. Б. от гр. П. против Решение № .../23.12.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – П..

В същата се прави оплакване, че решението било необосновано в частта за присъдената месечна издръжка, тъй като първоинстанционният съд не взел предвид обстоятелството, че бащата получава доста високи доходи, позволяващи да дава исканата издръжка, както и нуждите на детето, които с оглед високата издръжка на живот и лечението на алергия, проявена с уртикария и др. усложнения било свързано с разходи. Съдът не бил съобразил константната практика на съдилищата при тази ниска възраст на детето личните отношения да се осъществяват в присъствието на майката.

Направено е искане да се измени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, като се определи режима на лични отношения между бащата и детето да се осъществява в присъствието на майката и се уважи предявения иск за издръжка до размер на сумата от 150 лв.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по насрещната жалба е оспорил същата.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № .../2010 година по описа на Районен съд – П. е образувано въз основа на предявен от Д. Й. Б. от гр. П. против Р. Й. Д. от гр. Г. О. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс. В исковата молба се излага следното:

Р. Й. Д. и Д. Й. Б. са живели на семейни начала и от това съжителство имат родено едно дете – Цв. Р. Д., ЕГН *. Първоначално двамата живеели в дома на родителите на ответника, заедно с неговите родители. Скоро след това ищцата научила от ответника, че майка му не я одобрява за снаха, тъй като имала предходен брак, прекратен по взаимно съгласие. Отношенията снаха – свекърва били хладни, като майката на ответника се държала резервирано и крайно критично, ежедневието на ищцата било напрегнато и стресиращо. Ищцата сравнявала тези отношения с отношенията на майката на ответника към съпругата на брата на ответника, като дори новината, че двамата очакват дете не променило отношението й, като продължавала да фаворизира семейството на другия син. Ответникът от своя страна не противоречал на майка си. Последвало тежко раждане и продължителен престой в болнични заведения. По-късно ответникът се съгласил, че за тях е по-добре да живеят при родителите на ищцата в гр. П., където се преместили и там заживели по-спокойно. В края на 2009 г. след смъртта на свекъра й отношение на ответника към нея се влошило чувствително – поддавала са на внушенията на майка му, позволявал на брат си и съпругата му да се месят в личните им отношения, отказвал да празнува с ищцата всякакви празници. Така в началото на м. май 2010 г. след предложението да направи своя избор – жена си и детето или майка си, той се върнал при майка си в гр. Г. О.. Последвалите опити за помирение не дали резултат, като фактическата раздяла продължавала и до настоящия момент. Детето било малко и изключителни грижи за него полагала майката, подпомагана от своите родители. Ответникът работел в системата на БДЖ и получавал около .... лв. трудово възнаграждение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да постанови малолетното дете Цв. Р. Д., ЕГН * да живее при майката Д. Й. Б., ЕГН * в гр. П., да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Ц. Р. Д., ЕГН * на майката Д. Й. Б., ЕГН *, да определи за бащата режим на лични контакти с детето, както и бащата Р. Й. Д., ЕГН * да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на .... лв., считано от датата на предявяване на иска, както и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил размера на претендираната издръжка, както и срещу претендирания режим на лични контакти. Моли да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, както следва да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, както да го вижда и взема при себе си на коледните празници, новогодишните празници при майката; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождения ден на детето 17.04.; на рождения ден на бащата 29.08. и следващия ден; на 31.05. рождения ден на първите му братовчеди.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното по делото заверено копие от Удостоверение за раждане от 22.04.2009 г. на Община П., е че детето Цв. Р. Д. е родено на 17.04.2009 г. от майка Д. Й. Б. и баща Р. Й. Д..

Безспорно е, че родителите на малолетното дете са живели на съпружеска начала, но към настоящия момент са разделени. Малолетното дете Ц. Р. Д.живее заедно с майка си, в гр. П., в дома на родителите на майката.

От представеното по делото Медицинско удостоверение Изх. № 19/26.07.2010 г. на „АИППМП – д-р А. Г.” се установява, че майката на Цв. Р. Д. се грижи добре за нея, води я редовно на профилактична детска консултация и имунизации и няма пропуски в отглеждането й.

От Удостоверение Изх. № ..../27.07.2010 г. на ОУ „Св. Св. К. и М.”, гр. Д. О. се установява, че Д. Й. Б. от м. юни 2009 г. до м. юни 2010 г. няма трудово възнаграждение, поради майчинство.

От Удостоверение № ..../10.11.2010 г. на НОИ, РУСО – В.Т. се установява, че Д. Й. Б. от м. юли 2009 г. до м. юли 2010 г. е получило парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете в размер на ..... лв.

От Удостоверение Изх. № ..../29.07.2010 г. на ДП „НКЖИ” Секция „С и Т” Г. О. се установява, че Р. Й. Д. има брутно трудово възнаграждение за перриода юли 2009 г. до юни 2010 г. в размер на ....лв.

Пред първоинстанционния съд е представен социален доклад, изготвен от соц. работник А. П.а при Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане”, гр. П., в който е изразено становище, че в интерес на детето е упражняването на родителските права спрямо Цв. да бъдат предоставени на Д. Й. Б., като на бащата Р. Й. Д. следва да се определи подходящ режим на лични отношения.

Св. Н. К., съседка на ищцата заявява, че детето постоянно е с майката, излизат на разходки и детето не може без нея, като майката основно полага грижи за детето. Св. К. заявява пред съд, че е виждала ответника да изчаква за среща с детето.

Св. Й. Б. е баща на ищцата. Същият заявява, че детето е изключително привързано към майката, а когато майката й се наложи да излиза един от тях (с майка й) се грижи за детето. Св. Б. заявява още, че винаги са пускали ответникът в дома си, но той правел скандали. Заявява, че когато тризначетата били болни от вирусна инфекция го помолили да не взема детето, но той го взел и тръгнал към колата, св. Б. успял да вземе детето. Заявява пред съда, че докато живеел при тях ответникът купувал памперси, мляко. След като страните се разделили плащал по ... лв. издръжка.

Св. Ст. Б., майка на ищцата заявява, че през деня и нощта детето е основно при майката. Сутрин се събужда в 9-9.30 ч., после се разхождат, обядват, отново се разхождат и към 19.30 ч. вечерят и го приспиват. Св. Б. заявява, че когато се наложи го оставя на нея. Излага пред съда, че е немислимо детето да заспи без майка си. Заявява, че когато дъщеря й била в болницата, през цялото време там бил и бащата на детето. Иначе, когато живеели при тях бащата участвал в къпането, купувал дрехи, като бил грижовен баща, но след инцидента на 21.07. не носел нищо. Разпитана пред въззивната инстанция споделя, че бащата искал да взема детето при себе си при температура: - 15 градуса и след срещите с него детето плачело на сън.

От показанията на св. Св. Ст. се установява, че бащата е отговорен човек. Споделил му, че има проблем с виждането на детето, като когато се обаждал му затваряли телефона.

Свидетелят Д. Д. – брат на ответника заявява, че бащата обича детето и иска да го вижда. На 21.07. му се обадил, че бил задържан в полицията, като същият ден бащата пуснал молба до полицията, че не се вижда с детето.

Св. Ц. Х. – майка на ответника заявява, че когато майката и детето били в болницата, бащата стоял там. Помагал при къпането, пазарувал – памперси, храна. Заявява, че бил придружавала сина си, за да видят детето, но не им отваряли. Разпитана пред въззивната инстанция заявява, че сега вземали детето, то спокойно се разделяло с майка си, у тях се хранило, приспивали го, водели го на разходка, като нямало никакви проблеми, като единствено часът на връщане 16 ч. бил неудобен, тъй като тъкмо детето заспивало и трябвало да го будят в 15 ч., за да го върнат в П..

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № ..../23.12.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – П. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс.

Видно от представеното по делото заверено копие от Удостоверение за раждане от 22.04.2009 г. на Община П., е че детето Цв. Р. Д. е родено на 17.04.2009 г. от майка Д. Й. Б. и баща Р. Й. Д.. Към настоящия момент детето е на две години и два месеца. Към настоящия момент детето е на две години.

Безспорно е, че родителите на малолетното дете Цв.Р. Д. не са в брак и са разделени. Следователно те нямат възможност да вземат решения относно конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. При предявен иск по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс с оглед преодоляване на това неудобство, което засяга пряко интересите на детето, възниква спор при кой от родителите си ще живее то. След като определи при кой от двата родители ще живее детето, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.

По отношение упражняването на родителските права няма спор между страните, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

След като е определил при кого от двамата родители да живее детето и е предоставил на него упражняването на родителските права съставът на Районен съд – П. се е произнесъл относно режима на лични контакти на бащата с детето и дължимата от него издръжка, които сÓ част от мерките, свързани с упражняването на родителските права.

За да постанови решението си за определяне на режим на лични отношения между бащата Р. Й. Д. и малолетното му дете Цв. Р. Д., настоящата инстанция приема, че времето за поддържане на лични контакти с детето е право както на родителя, така и на детето и е в интерес на детето, тъй като това време ще помогне за запазване на родствената връзка родител-дете, ще даде възможност на родителя да изпълнява своя родителски дълг, да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а детето няма да чувства осезателна липса на своя баща в ежедневието си. В този смисъл неоснователно е твърдението на ищцата за максимална защита на интересите на детето при определяне на режима на лични отношения с баща му, като срещите да се осъществяват в нейно присъствие.

При решаването на въпроса за изменение на относно личните отношения между детето и родителя следва да се изхожда преди всичко от интересите на детето. Определеният от първоинстанционният съд режим на лични отношения между бащата и детето е съобразен с възрастта на детето, като настоящата инстанция споделя изводите на пъроинстанционния съд, че възрастта на детето към настоящия момент е твърде ниска, за де пренощува при баща си, като не е пречка с израстване на детето този режим на лични контакти да се промени. Настоящата инстанция, обаче намира, че следва да се разшири времевия диапазон на контактите, а именно: бащата да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа, както да го вижда и взема при себе си на рождения ден на детето 17.04.; на рождения ден на бащата 29.08; на 31.05. рождения ден на първите му братовчеди в същия времеви диапазон от 10 ч. до 18 ч., което се налага с оглед дневния режим на детето и отдалечеността на мястото на живеене на родителите. С оглед ниската възраст на детето – две години, настоящата инстанция намира, че на този етап контактите на бащата с детето през коледните празници и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск не са в интерес на детето, като намира, че бащата може да го взема при себе си само на 25.12. от 10 ч. до 18 ч.

По отношение на присъдената издръжка в размер на 80 лв., настоящата инстанция намира, че същата е правилно определена и е съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителя.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че Решение № .../23.12.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – П. е неправилно, в частта, в която е определен режим на лични отношения между бащата и детето и следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което се определи режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: бащата да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа, както да го вижда и взема при себе си на рождения ден на детето 17.04.; на рождения ден на бащата 29.08.; на 31.05. рождения ден на първите му братовчеди, на 25.12. в същия времеви диапазон от 10 ч. до 18 ч. В останалата си част по отношение на присъдената издръжка Решение № .../23.12.2010 г., постановено по гр. дело № 560/2010 г. по описа на Районен съд – П. е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение №..../23.12.2010 г., постановено по гр. дело №..../2010 г. по описа на Районен съд – П., в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата Р. Й. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „С.” № 17, В. Б с детето Цв.Р. Д., ЕГН *, както следва: да го вижда и взÕма при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р. Й. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „С.” № 17, В. Б с детето Цв. Р. Д., ЕГН *, както следва: бащата да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа, както да го вижда и взема при себе си на рождения ден на детето 17.04.; на рождения ден на бащата 29.08.; на 31.05. рождения ден на първите му братовчеди и на 25.12. от 10 часа до 18 часа.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № ...../23.12.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – П. в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

1.

2.

Решение

2

6C822EE534BC8B11C22578A3005030C2