№ 20630
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110110818 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Т. А. и Т. Г.
Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците му дължат при
условията на разделна отговорност следните суми, за които е издадена Заповед № 27865 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48485/2023 г. по описа на
СРС, 113 състав:
1. от М. Т. А. - 4/12 части от общо начислените вземания, а именно: 402,45 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..................., аб. № ......,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.08.2023 г., до
окончателното плащане, 60,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., а за дялово разпределение – 10,54 лева, представляваща
главница за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 29.08.2023г., до окончателното плащане, и 2,08 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г., и
2. от Т. Г. Д. - 1/12 част от общо начислените вземания, а именно: 100,61 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..................., аб. № ......,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.08.2023 г., до
окончателното плащане, 15,23 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., а за дялово разпределение – 2,64 лева, представляваща
главница за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 29.08.2023г., до окончателното плащане, и 0,53 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с
1
ответниците за топлоснабден имот, находящ се в ..................., въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, за което не
получил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в
ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава
върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Г. Д. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете с твърдението, че се е отказала от наследство. Твърди, че имотът се
ползва единствено от съсобственика ................. поради което всички разходи за топлинна
енергия за процесния имот следва да останат в негова тежест.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника М. Т.
И., с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че за кратко била собственик
на имота по силата на договор за прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и
гледане. След като се разпоредила с правото на собственост, договорът бил развален, което
не засягало правата на приобретателя. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва
доставката на топлинна енергия и коректността на изчисленията за цената . Твърди, че
имотът се ползва единствено от съсобственика ................. поради което всички разходи за
топлинна енергия за процесния имот следва да останат в негова тежест.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД,
конституирано по делото с Определение № 31041/30.07.2024 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. 48485/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Т. А. и Т. Г.
Д.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, които в законоустановения срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирали възражения срещу нея. В указания от съда едномесечен
срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова
претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по
заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за всеки от ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест
на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания. В тежест на ответника Т. Г. Д. е да
установи обстоятелствата, от които извежда наведеното възражение за отсъствие на пасивна
материалноправна легитимация.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за
купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство спорно в отношенията между ищеца и всеки от
ответниците е възникването и съществуването през исковия период на облигационно
правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на
процесния имот, находящ се в ....................
От представения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № 83, том XXXXX, дело № 10664/1992 г. по описа на ...., I нотариус при
Софийската нотариална служба към II Районен съд – София, се установява, че ....... и ..........
са прехвърлили на дъщеря си М. Т. А. своя недвижим ., находящ се в .........., срещу
задължението на М. Т. А. да поеме издръжката и гледането на родителите си докато са живи,
като същите са запазили правото си на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. По
делото е приет и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том LLXXXVI, дело
№ 27549/1993 г. по описа на .., I нотариус при Софийската нотариална служба към
Софийския районен съд, съгласно който М. Т. А. и нейният съпруг . са дарили на сина на
първата ..... своя недвижим ., находящ се в .........., като учреденото с горепосочения
нотариален акт право на ползване върху имота на лицата ....... и .......... се е запазило. Видно
от приложеното по делото Удостоверение за наследници № 1038/18.08.1995 г. .......... умира
на 16.01.1994 г. и оставя за свои законни наследници съпругата си ......., дъщерите си Е. Т. Д.
и М. Т. А. и сина на починалата преди него негова дъщеря В. Т. З. – С.. Приета по делото е и
молба-декларация от 10.11.1999 г. от Е. Т. Д. за откриване на партида в „Топлофикация
София“ ЕАД за имот, находящ се в ........ Междувременно, сключеният между ....... и ..........,
от една страна, и М. Е. А. договор за прехвърляне на посочения имот срещу задължение за
издръжка и гледане е развален с влязло в сила Решение от 10.04.2000 г. по гр. д. №
11921/1995 г. по описа на СРС, ГК, 25 състав, до размер от 2/3 идеални части от имота.
Налична по делото е и депозираната от ....... срещу М. Т. А. искова молба, в която е
обективиран предявеният по чл. 87 ЗЗД иск и която е вписана в книгите по вписване на
07.12.1995 г. Съгласно представеното на лист 101 по делото съдебно удостоверение по гр. д.
№ 70857/2016 г. по описа на СРС, 84 състав, ответникът Т. Г. Д. е подала молба на 05.12.2016
г., с която се е отказала от наследството на покойния наследодател Е. Т. Д., починала на
22.04.2009 г. в гр. София, като отказът от наследство е вписан в специалната книга на съда
под № 1435/08.12.2016 г.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства съдът намира, че
предявените срещу Т. Г. Д. искове са неоснователни. Видно от вписания отказ от
наследството на Е. Т. Д. – наследодател на ответника Т. Г. Д., съдът приема за установено, че
не е настъпило наследствено правоприемство и Т. Г. Д. не е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря за задълженията във връзка с наследството на Е. Т. Д.. С оглед
изложеното, съдът намира, че за исковия период облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия за процесния имот между ищеца и Т. Г. Д. не е възникнало,
поради което предявените срещу този ответник искове за главници за топлинна енергия и
дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на ответника М. Т. А. съдът намира следното:
Установи се, че в периода от 07.07.1992 г. до 28.10.1993 г. М. Т. А. е била едноличен
„гол“ собственик на процесния имот, като считано от 29.10.1993 г. собствеността върху
същия е прехвър. чрез дарение на нейния син ..... при запазване правото на ползване на .......
3
и .......... върху него. Впоследствие, по уважен конститутивен иск по чл. 87 ЗЗД, обективиран
в искова молба, вписана в книгите по вписванията на 07.12.1995 г., с влязло в сила съдебно
решение договорът за прехвърляне на посочения имот срещу задължение за издръжка и
гледане е развален до размер от 2/3 идеални части от него. Принципното положение е, че
развалянето на договорите има обратно действие /арг. чл. 88, ал. 1 ЗЗД/, поради което
посочените 2/3 идеални части от правото на собственост върху имота би следвало да върнат
в патримониума на ........ Съобразно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД обаче развалянето на
договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди
вписване на исковата молба. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за
гледане и издръжка е ненаименован и по отношение на него се прилагат правилата за
договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, които на основание чл. 112, б. „а“ ЗС
подлежат на вписване. Както се установи по-горе, на 29.10.1993 г. - дата, предхождаща
датата на вписването на исковата молба, процесният имот е дарен, респ. собствеността върху
него е прехвър. на ....., от което следва, че развалянето на договора за прехвърляне на имота
срещу задължение за гледане и издръжка не е засегнало правото на собственост върху него,
придобито в по-ранен момент от ...... Съдът намира, че дори да са налице предпоставки за
извод в обратния смисъл – че въпросните 2/3 идеални части от правото на собственост върху
имота действително са се върнали в патримониума на ....... /например поради невписване на
гореописания договор за дарение, което би довело до приложимост на разпоредбата на чл.
113 ЗС/, то по делото не се установява в условията на пълно и главно доказване кога ....... е
починала, респ. кои лица е оставила за свои законни наследници, за да може за целите на
настоящото производство да се установи дали М. Т. А. е станала собственик на 4/12 идеални
части от процесния имот на основание наследствено правоприемство. Ето защо, съдът
намира, че за исковия период облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за процесния имот между ищеца и М. Т. А. не е възникнало, от което
следва, че за процесния период последната не е клиент на топлинна енергия и не притежава
качеството на задължено лице по отношение претендираните от ищеца вземания за
стойността на потребената в процесния имот топлинна енергия.
Предвид всичко изложено дотук, предявените искове за главници за топлинна енергия
и дялово разпределение срещу М. Т. А. също подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Претенциите на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане са акцесорни спрямо главния дълг за главниците за цената
на доставена топлинна енергия, респ. за цената на услугата дялово разпределение. Предвид
горните изводи по главните искове съдът намира, че като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и насочените към ответниците претенции за заплащане на обезщетение за
забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат
единствено ответниците в производството. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Ответникът Т. Г. Д. е претендирала адвокатско възнаграждение в исковото
производство за безплатно оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.09.2024 г.
/лист 102/. Съдът определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, които се дължат от ищеца на осъществилия процесуално представителство адв.
Валентин Тодоров.
Ответникът М. Т. А. не претендира разноски за заповедното и за исковото
производство, поради което такива не следва да се присъждат.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, срещу М. Т. А., ЕГН **********, с адрес ..........., и Т. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес .........., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответниците му дължат при условията на разделна отговорност следните суми, за които е
издадена Заповед № 27865 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 48485/2023 г. по описа на СРС, 113 състав: от М. Т. А. - 4/12 части от общо начислените
вземания, а именно: 402,45 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в ..................., аб. № ......, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 29.08.2023 г., до окончателното плащане, 60,91 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., а за дялово разпределение –
10,54 лева, представляваща главница за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.08.2023г., до окончателното
плащане, и 2,08 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до
31.08.2022 г., и от Т. Г. Д. - 1/12 част от общо начислените вземания, а именно: 100,61 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..................., аб. № ......,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.08.2023 г., до
окончателното плащане, 15,23 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., а за дялово разпределение – 2,64 лева, представляваща
главница за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 29.08.2023г., до окончателното плащане, и 0,53 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, ул. Ястребец“ № 23Б, да заплати на а....в, от САК с личен № **********, със
служебен адрес ..., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 400 лева - разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5