Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-322 02.11.2020
година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
шести октомври две хиляди и двадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1866 по описа за
2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от
,ПОЛЮСИ“АД, ЕИК102056714, със седалище и адрес на
управление:гр.Несебър,к.к.Слънчев бряг, хотел Север, п.к.140, представлявано от
Валери Петров Кръстев- Изпълнителен директор, чрез адв.Лина
Георгиева-АК-Бургас, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Княз Борис І“№2, ет.2,
ет.1, офис 6, против Решение № 1101 от 14.05.2020 г., постановено по гр. дело №
9077/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас,
с което съдът е отхвърлил
иска, предявен от ищеца срещу
„Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София 1407, район „Лозенец”, бул.”Н.Вапцаров” № 55, представлявана от Ани Ангелова и Михаил
Петков, да му заплати, на основание чл. 631а, ал.2 вр.с ал.1 от ТЗ вр. с чл.49,
чл.51 и чл.52 от ЗЗД, сумата от 5000 лв. - частична претенция, чийто пълен
размер е 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
накърняване на доброто име на дружеството пред съконтрагенти, причинени от
неоснователно искане за откриване производство по несъстоятелност по т.д. №
178/2011 год. на БОС, сумата от 1000 лв. - частична претенция, чийто пълен
размер е 25374.16 лв. - мораторна лихва, начислена върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 24.10.2014 год. до 23.10.2019 год., сумата от
10000 лв. - частична претенция, чийто пълен размер е 926661.34 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуби за заплатени лихви,
причинени от неоснователното искане за откриване на производството по
несъстоятелност, както и законната лихва върху частично претендираните
обезщетения, за периода от предявяване на исковете - 23.10.2019 год. до
окончателното им изплащане.
Със същото решение, съдът е осъдил „Полюси“ АД,
да заплати на „Райфайзенбанк (България) ЕАД, съдебно- деловодни разноски в размер на 700 лв.
Недоволство от така постановеното съдебно
решение, изразява въззивникът, който излага становище за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Навеждат се доводи във
връзка с приложение разпоредбата на чл.631а,ал.2 от ТЗ и предпоставките за ангажиране отговорността на кредитора при
претърпени от длъжника вреди. Развиват се подробни съображения.
Иска се отмяна на обжалваното решение.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски
за двете инстанции.
В срока, предвиден в ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна- „Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
Даниел Йорданов, с който същата се оспорва изцяло. Направено е обобщение на
събраните в първоинстанционното производство доказателства по делото. Излагат се аргументи за
неоснователност на предявените искови претенции за претърпени имуществени/неимуществени
вреди.
Иска се потвърждаване на решението
на районния съд като правилно и обосновано. Претендират се разноски за
настоящата инстанция- присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
450 лева.
Пред Районен съд – Бургас са предявени искови
претенции с правно основание чл. 631а, ал.2 вр.с ал.1 от ТЗ вр. с чл.49, чл.51
и чл.52 от ЗЗД.
По делото са
депозирани писмени бележки (,,Писмена защита“)от въззиваемата страна- „Райфайзенбанк
(България) ЕАД, чрез пълномощника- юрисконсулт Даниел Йорданов, като е изложено
становище за неоснователност на исковите претенции.
Бургаският Окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното
решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор
на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд
намира за необходимо да изложи следното:
Съгласно чл. 631а, ал. 1 ТЗ, когато с влязло в сила
решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност
бъде отхвърлена, длъжникът-физическо или юридическо лице, има право на
обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Алинея втора на чл. 631а ТЗ предвижда, че обезщетение
се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Следователно, разглежданите искове биха били основателни, ако ищецът докаже,
при условията на пълно и главно доказване, действия от страна на ответниците,
изразяващи се в подаване на молба по чл. 625 от ТЗ, отхвърляне на молбата с
влязло в сила решение на съда, противоправност на деянието, изразяваща се в
недобросъвестно упражняване на процесуални права при форма на вината - умисъл
или груба небрежност, вреди, причинно-
последствена връзка между последните и деянието.
Неоснователни
са доводите на въззивника, наведени във въззвината жалба за наличие на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.631а от ТЗ.
Безспорно е установено по делото, че между
страните са съществували обигационни отношения по договор за банков кредит. Сключени
са три договора за кредит, както следва:
По силата на първия договор от 13.07.2007г., „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, в качеството си на кредитор е предоставила на кредитополучателя „Полюси“
АД, сума в размер на 1 900 000 евро. На същата дата- 13.07.2007г., е
сключен договор за кредит- овърдрафт, като банката е отпуснала на ищеца(въззивник)
овърдрафт в размер на 200 000 лв.; договор за кредит от 02.11.2007 год., съгласно който на „Полюси“
АД е предоставен кредит в размер на 350 000 евро.
Поради неизпъление на договорните задължения,
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД инициирала производство по чл.417 от ГПК за
издаване на заповед за незабано изпълнение и изпълнителен лист. По подадените
заявления от кредитора са образувани
ч.гр.д. № 882/2010г.; ч.гр.д. № 880/2010г. по описа на Районен съд- Несебър и
ч.гр.д. № 2789/2010г. по описа на РС - гр.Бургас. Заявителят се снабдил със
заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове за съответните
изискуеми вземания(Заповед№3415 от 21.07.2010г. по ч.гр.д.№5789/2010г. по описа
на БРС; Заповед№682/08.07.2010г. по ч.г№882/2010г. по описа на НРС; Заповед№673
от 06.07.2010г.).
Поради липса на доброволно изпълнение, въз
основа на издадените изпълнителни основания, банката предприела принудително такова (и.д №530; №531; №532 по
описа на ЧСИ Делян Николов за 2010г.).
Съществуването на горепосочените вземания е
установено по реда на чл.422 от ГПК, с влезли в сила съдебни решения по т.д.№45/2011г.;
т.д.№36/2011г.; т.д.№691/2011г. по описа на Бургаски окръжен съд.
На 25.10.2012г., е сключено
извънсъдебно споразумение между „Райфайзенбанк(България)” ЕАД и „Полюси” АД, с
което са определени нови срокове и
параметри за погасяване
задълженията на кредитополучателя по сключените между страните договори за
банков кредит(Договор за банков кредит от 13.07.2007г. и анекси към него,
Договор за овърдрафт от 12.07.2007г. и анекси към него и Договор за банков
кредит от 02.11.2007г. и анекси към него).
По молба с правно основание чл.625 от ТЗ, депозирана от „Хърсев Ко” КДА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 109, е образувано т.д.№178/2011г. по описа на Бургаския окръжен съд, за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност, с последиците по закон, на „Полюси” АД, ЕИК *********, к.к. „Слънчев бряг”, хотел Север-юг, п.к. 140.
В срока по чл.629,ал.4 от ТЗ, в първото по делото
заседание, съдът, по депозирано искане на „Райфайзенбанк(България)” ЕАД, е конституирал банката като присъединен кредитор
в производството по несъстоятелност на длъжника. В производството по
несъстоятелност, банката се е легитимирала като кредитор на „Полюси” АД с
изискуеми вземания по договори за
банков кредит от 13. 07. 2007 г. и 02.
11. 2007 г. и анекси, към тях и с договор
за овърдрафт от 13. 07. 2007 г. (с посочени вземания от кредитора към 15. 05.
2011 г, както следва: 1915565, 98 евро и 250950, 32 лв. – по първия договор за
кредит- от 13. 07. 2007 г. ; 340600, 61 евро и 43361, 60 лв. по втория кредитен договор от 02. 11. 2007 г. и 265529, 34 лв. по договора за овърдрафт
от 13. 07. 2007 г.).
С договор за цесия от 15.05.2013г., сключен между „Райфайзенбанк
(България) ЕАД и „Юротрейд“ЕООД, банката прехвърлила на „Юротрейд“ЕООД своите
вземания от длъжника „Полюси“ АД(произтичащи от сключени договори за банков
кредит), на цесионера.
С извънсъдебно споразумение от 06.06.2013г.,
сключено между „Полюси“ АД и „Юротрейд“ЕООД, страните договорили разсрочване изплащането на
задълженията, произтичащи от цедираните вземания по договори за банков кредит,
скллючени между „Райфайзенбанк (България) ЕАД и кредитополучателя(„Полюси“ АД).
По силата на цитираното споразумение, на длъжника се предоставял гратисен
период до 31.12.2013г., като до тази дата не дължал плащане на главници и
лихви. Страните по споразумението договорили разсрочване на дълга до
31.12.2018г.
На 20.06.2013 год., след потвърждението за цесията,
от страна на ответника „Райфайзенбанк ( България ) “ ЕАД е депозирано по т.д. №
178/2011 год. на БОС, изрично съгласие банката да бъде заместена, по реда на
чл.226 от ГПК, от новия кредитор - цесионер. В съдебно заседание, проведено на
20.06.2013 год., съгласие е дадено и от процесуалните представители на длъжника
„Полюси“ АД, като на искането се е противопоставил процесуалният представител
на първоначалния кредитор, инициирал производство по несъстоятелност - „Хърсев
и ко“ КДА.
Молбата за заместване на страна е оставена без
разглеждане, както от БОС, така и от въззивния съд, като недопустима, след като
е прието, че е такава по чл.225 от ГПК.
С Определение
от 22.07.2013г., постановено по т.д.№179/2011г. по описа на БОС, съдът е
оставил без разглеждане подадената от ,,Райфайзенбанк (България)”ЕАД-
присъединен кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника „Полюси”
АД, за конституиране на „Юротрейд” ЕООД – София, като трето лице помагач на
страната на молителя, по реда на чл. 226 ал. 2 от ГПК, като при уважаване на молбата, е изразено съгласие
по чл. 222 от ГПК, конституираното трето лице „Юротрейд” ЕООД, да замести „Райфайзенбанк България”АД и го освободи от
участие в производството.
С Решение№310 от 22.08.2013г., постановено по
т.д.№178/2011 по описа на БОС, съдът е отхвърлил молбата на „Хърсев Ко” КДА и на присъединения кредитор
„Райфайзенбанк(България)” ЕАД, за
обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност,
с последиците по закон, на „Полюси” АД, като неоснователна.
Горецитираното решение на БОС е потвърдено с
Решение№157 от 16.01.2014г., постановено по т.д.№363/2013г. по описа на
БАС(недопуснато до касационно обжалване).
В
първоинстанционното производство по делото е извършена съдебно- счетоводна
експертиза, вещото лице по която е отразило в заключението, че приходите на „Полюси“
АД след 2010г. бележат спад, като за периода
от 2010 спрямо 2015г., имат намаление от 259 000 лева.
Констатирано е, че след натрупани загуби от 2010 и
2011г., дружеството е реализирало печалби от 2000 лева от обичайната си
дейност, след редукция на разходите. Отразени са приходите от продажба на
услуги, като е отчетена разлика мужду 2010г. и 2015г.-намаление със
190 000лева; обелязан е спад на приходите
от стоки- намаление в размер на 77000 лева (разлика от 2010г. и 2015г).
В заключението по извършената
експертиза е посочен точният размер на вземането на Банката от „Полюси“ АД по
сключените договори за кредит и анексите към тях, а именно: по Договор от
13.07.2007г.- 1 915565.98 евро и 250950.32 лева; по Договор от 13.07.2007г. овърдрафт –
265 529.34 лева; по Договор от
02.11.2007г.-340600.61 евро и 43.361.60 лева.
Вещото лице е констатирало, че в
счетоводните книги на Банката за
27.04.2011/24.10.2014г., по банковите сметки, обслужващи трите договора за
кредит, няма осчетоводени постъпления от „Полюси“ АД за изплащане на лихви-
редовни или наказателни в размер на 473794.42 евро(926661.34 лева). Установено
е, че след натрупани загуби за 2010 и 2011г., дружеството реализирало печалби
от 2000 лева до 19000лева от обичайната
си дейност, след редукция на разходите. П
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Както бе
изложено, с оглед уважаване исковите претенции за присъждане на обезщетение по реда на чл.631а
от ТЗ, следва да бъдат налице кумулативно следните предпоставки: подаване на молба по чл. 625 от ТЗ
от ответната страна, отхвърляне на молбата с влязло в сила решение на съда, противоправност
на деянието, изразяваща се в недобросъвестно упражняване на процесуални права
при форма на вината - умисъл или груба небрежност, настъпване на вреди, причинно- последствена
връзка между
последните и деянието.
Действетелно,
в конкретния слечай, са налице първите две предпоставки, а именно:
По депозирано искане на „Райфайзенбанк(България)”
ЕАД, съдът е конституирал банката като присъединен кредитор в производството по
несъстоятелност на длъжника. Банката е легитимирана като кредитор на „Полюси”
АД с изискуеми вземания по договори за
банков кредит от 13. 07. 2007 г. и 02.
11. 2007 г. и анекси, към тях и с
договор за овърдрафт от 13. 07. 2007 г.
С влязло в сила решение, молбата за обявяване на
неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на „Хърсев
Ко” КДА и на присъединения кредитор „Райфайзенбанк(България)” ЕАД е
отхвърлена.
Следва да се
подчертае обаче, че подаването на молба по чл. 625 ТЗ – за откриване на
производство по несъстоятелност срещу неизправен длъжник, само по себе си е
правно действие, което не може да се третира като противоправно действие.
След като е уредена от закона възможност, то само
по себе си не е противоправно. Няма
злоупотреба с право, ако страната, която инициира съдебното производство, има
съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е, дали предприетата защита е адекватна, съществува
или не в действителност заявеното субективно право, евентуално нейната грешка
при преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна.
Не се установява наличието на следващата предпоставка, а именно- кредиторът да
е е действал умишлено
или с груба небрежност.
Отговорността по чл. 631а ТЗ е отговорност за
непозволено увреждане от кредитор, при посочени форми на вината: умисъл, или
груба небрежност. За разлика от деликтната отговорност, регламентирана с общата
норма на чл. 45 ЗЗД, при която вината се
предполага до доказване на противното, в хипотезата на специфичната деликтна
отговорност в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на чл. 631а ТЗ. .т е. да установи и конкретната форма на вина в действията
на ответника(въззвиаем), към които самото упражняване правото на иск, респ.
подаване на молба по чл. 625 ТЗ е неотносимо, освен ако
кредиторите са действали с ясното съзнание, че предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност отсъстват и тези им действия, квалифицирани
като злоупотреба с процесуални права са противоправни.
Преди всичко, обаче, за ангажиране на отговорността
по чл. 631а ТЗ следва да се установи
соченото в исковата молба противоправно поведение на ответника(въззвиаем), тъй като само при
наличието на такова, стои въпроса за обезщетяване на вредите, респ. и за
причинната връзка. По принцип за да е налице противоправно поведение, то следва
да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който
запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите разпоредби.
Злоупотреба с право е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на
други, предвид нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ. Такава
ще бъде налице и в случаите, когато субективното право се упражнява в
противоречие с интересите на обществото, в нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 257/14.07.2011
г., по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО, превратното упражняване на
субективните права е укоримо, с оглед обществения интерес и правните последици
от защитата им, като увреденият може да иска обезщетение за това.
Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с
убеждението, че то съществува.
Несъстоятелни
са твърденията на въззивника за целенасочено и
умишлено предприети съдебни действия от страна на „Райфайзенбанк(България)”
ЕАД срещу него по
реда на търговската несъстоятелност, с ясното съзнание за неоснователност на
претенцията му, както и за
наличието на имуществени и неимуществени вреди- пряка и непосредствена
последица от увреждащите действия.
Видно от
събраните по делото доказателства, длъжникът не е обслужвал предоставените от
банката кредити, като след иницииране на производството по чл.625 от ТЗ от
страна на „Хърсев Ко” КДА, е приъсъединен кредитор, с оглед
охраняване интересите си при обявена несъстоятелност. Освен това, от страна на „Райфайзенбанк ( България ) “ ЕАД е депозирано
по т.д. № 178/2011 год. на БОС, изрично съгласие банката да бъде заместена, по
реда на чл.226 от ГПК, от новия кредитор – цесионер(,,Юротрейд“ЕООД).
Други
доказателства, в тази връзка, по делото не са ангажирани, поради което и не може да се приеме, че при
подаването на молбата си по чл. 625 ТЗ, въззиваемият е действал умишлено или с груба
небрежност.
Не се доказва
и настъпването на имуществени вреди. Налагането
на предварителни обезпечителни мерки- запор на сметки на длъжника и възбрана
върху недвижими имоти, в случая се явяват санкция за недобросъвестното
поведение на въззивника. Същите са предприети с оглед охрана интересите на
кредитора и не следва да бъдат разглеждани като вредна последица от образувано
производство по несъстоателност.
Безспорно е,
че в качеството си на кредитополучател, дружеството не е изпълнявало
договорните си задължения, като в заключението по извършената експертиза е
посочен точният размер на вземането на банката по всеки от договорите за банков
кредит. Установено
е от заключенето на вещото лице, че в счетоводните книги на Банката за 27.04.2011/24.10.2014г., по
банковите сметки, обслужващи трите договора за кредит, няма осчетоводени
постъпления от „Полюси“ АД за изплащане на лихви- редовни или наказателни .
Подаването на молба по чл. 625 ТЗ може да има негативен
ефект върху търговеца, но във всички случаи този негативен ефект следва да има
имуществен израз като пряка загуба и/или пропусната полза. Това,
че е установен спад във финансовите резултати на търговското дружество, не е в
резултат от нарушение на неговото нормално функциониране, поради образуваното
производство по несъстоятелност, както се твърди във въззивната жалба.
Уронването на престижа и доброто търговско име на
юридическо лице- търговец не би преставлявало вреда за него, ако не доведе до
засягане на неговата имуществена сфера и по-точно до намаляване на неговите
активи, тяхното неувеличаване или увеличаване на неговите пасиви. Търговското предприятие е съвкупност от права и
задължения с паричен еквивалент – чл. 15, ал.1 от ТЗ. Вредите, които
търговското предприятие търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права
и задължения с имуществен еквивалент. То няма неимуществени активи и пасиви.
Така или иначе,
не се установява нито твърдяното накърняване на авторитета и доброто име на ,ПОЛЮСИ“АД пред неговите
търговски партньори, нито причинна връзка между подаването на молбата по чл. 625 ТЗ от Райфайзенбанк(България)“ ЕАД и твърдяното
накърняване на авторитета и доброто име на дружеството.
Визираните предпоставки са правопораждащи правото
на ищеца юридически факти, а правопораждащите факти следва да са установени по изключващ
каквото и да е съмнение начин – при условията на пълно и главно доказване,
каквото по делото не е проведено.
Първоинстанционният съд е
извършил правилна и обоснована преценка на
мнението на вещото лице по извършената експертиза, с оглед всички
доказателства и обстоятелства по делото,
така, както следва от разпоредбите на чл.202 ГПК и по аргумент от разпоредбата
на чл.203 ГПК.
Бургаският районен съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, изяснил е същото от фактическа страна, като съобразно събраните
доказателства е направил законосъобразни правни изводи, които напълно се
споделят от въззивната инстанция.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от БРС
решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено с
препращане към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
Съдът
следва да се произнесе по въпроса за разноските, извършени пред въззивната
инстанция, като предвид изхода на спора, в полза на въззиваемата страна - „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД на основани чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се
присъдят направените съдебно- деловодни
разноски в настоящото производство, в размер на 450 лева(четиристотин и
петдесет лева), съгласно представения по делото списък по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1101 от 14.05.2020 г., постановено по гр. дело № 9077/2019 г. по описа на
Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА ,ПОЛЮСИ“АД,
ЕИК102056714, със седалище и адрес на управление:гр.Несебър,к.к.Слънчев бряг,
хотел Север, п.к.140, представлявано от Валери Петров Кръстев- Изпълнителен
директор, да заплати на „Райфайзенбанк/България/” ЕАД, сумата от 450 лева(четиристотин и петдесет лева), представляваща
сторените пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.