Присъда по НОХД №22/2022 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ
по присъда № 5/07.02.2025 година, постановена по НОХД
№ 22/2022 година по описа на Софийския окръжен съд

Софийска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение пред съда на
подс. И. Х. М. в това, че на 22.02.2020 г. около 22.50 часа в двора на вилно
селище „Горски кът“ в село Говедарци, общ. Самоков, обл. Софийска е
направил опит умишлено да умъртви другиго - С. Г. Г., с ЕГН ********** от
гр. Самоков, с огнестрелно оръжие – пистолет марка „Зиг Зауер“ (Zig Sauer),
модел „SPC 2009“, кал. 9х19 мм, с № SP0079971, като е произвел три
изстрела, с които е причинил три огнестрелни наранявания, съответно – в
лявата му странична коремна половина, в предната повърхност на лявото му
бедро и във вътрешностраничната повърхност на лявото му ходило, като
деянието е останало недовършено поради независещи от него причини –
престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

В процесуалното качество на частен обвинител по делото е
конституиран пострадалият от престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от
НК С. Г. Г..
В съдебни прения представителят на държавното обвинение - прокурор
Лулчева от СОП, поддържа изложените в обвинителния акт факти и правната
квалификация на деянието. Счита се, че установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка не се различава от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се изяснява от показанията на
разпитаните свидетели Д., Р., П., И., Б., Б., Д., К., Б., Г., Д., частично от
показанията на свидетелите Д. и Д., както и от показанията на пострадалия, от
гласните доказателства, които са подкрепени от писмени такива, и от
заключенията на приетите експертизи. Установено се счита, че на
инкриминираната дата в заведение „Горски кът“ в с. Говедарци, общ. Самоков
се събрала ловната дружинка на селото, за да приеме отчет на приключилия
ловен сезон. На събранието били гласувани и приети нови членове на ловната
дружинка, сред които и подс. И. Х. М., който до момента бил познат
единствено на свидетелите Д. и Д.. След приключване на официалната част
започнало празненство, пристигнал и оркестър, членовете на ловната
дружинка разговаряли, употребявали алкохол, някои танцували. В началото
подсъдимият и пострадалият седяли един до друг на масата и разговаряли по
общи теми, като постепенно разговорът помежду им ескалирал, продиктуван
от това кой къде работи и кого познава, повлиян също така и от консумирания
и от двамата алкохол в това време. След това подсъдимият М., видимо пиян,
отишъл да танцува и станал активен на дансинга, като бил единственият от
всички присъстващи около 30 души, който танцувал гол до кръста. Той
1

започнал да се бута агресивно в другите танцуващи, които започнали да се
дразнят от поведението на новоприетия член и те, както и председателят на
ловната дружинка Д. го подканили да се държи по-въздържано.
Тъй като под въздействие на приетото голямо количество алкохол
подсъдимият бил видимо пиян, превъзбуден и агресивен за останалите, след
22,30 ч. обезпокоените от поведението му ловджии и съдържателят на
заведението Б. поискали от свидетеля Д. да го изведе от заведението. Обявен
бил край на банкета, свидетелят Б. спрял музиката и подканил всички
присъстващи да си тръгват. Свидетелят Д. подканил подсъдимия да си тръгнат
и го съпроводил при излизането му навън, а пострадалият Г. тръгнал със
свидетеля Д.. Четиримата вървели по пътечка към паркинга, където били
автомобилите, като първи вървял свидетелят П. Д., следван от подсъдимия И.
М., а най-последен бил пострадалият Г.. Подсъдимият не бил доволен от това,
че преждевременно са го принудили да напусне веселбата, изпреварил
свидетеля Д. и стигнал първи до автомобила му с намерението да вземе оттам
личното си огнестрелно оръжие - пистолет марка SIG SAUER, модел „SPC
2009“, кал. 9x19 мм. с № SP0079971, което още тогава имал намерение да
използва. Подсъдимият влязъл първи в автомобила, седнал на предната дясна
седалка, намерил оставената от него от по-рано чанта с огнестрелното
оръжие, издърпал затворения блок на пистолета назад и заредил патрон в
цевта на пистолета, и изпсувал пострадалия. Според прокурора, в този момент
подсъдимият действал в резултат на взетото решение да използва
огнестрелното оръжие за умъртвяване на пострадалия.
Отправената обида с псувнята била възприета от пострадалия и той
тръгнал в посока автомобила на свидетеля Д., където видял как подсъдимият
седи на предната дясна седалка, обърнат с гръб към вътрешността на купето
на автомобила и с насочено към него оръжие, с вдигната хоризонтално дясна
ръка. Пострадалият се приближил до автомобила, а подсъдимият
междувременно станал от седалката, насочил оръжието в посока главата на
пострадалия и произвел изстрел. Куршумът не го уцелил, като пострадалият
успял да избута с ръце подсъдимия и той паднал на пасажерската седалка.
Според прокурора, тези действия на пострадалия били възприели от
свидетеля Д. и той веднага тръгнал към двамата. Междувременно
подсъдимият отново насочил огнестрелното оръжие към пострадалия, отново
го заредил с патрон в цевта и продължил да стреля. Свидетелят Д. достигнал
до автомобила, хванал пострадалия в горната част на тялото, като усукал
дрехата му, и го дръпнал назад - тогава подсъдимият възпроизвел и следващия
изстрел, в момент, в който за подсъдимия не е имало никаква опасност за
здравето му. Твърди се, че подсъдимият отново вдигнал ръката си
хоризонтално, с посока тялото на пострадалия и тъй като бил твърдо решен да
умъртви пострадалия произвел втори изстрел. Вторият проектил попаднал в
областта на лявата странична половина на корема на пострадалия, а
проектилът преминал само на няколко сантиметра разС.ие от дебелото и
тънкото черво на пострадалия, в непосредствена близост до жизненоважни
2

органи. Според прокурора по това време тялото на пострадалия било
обездвижено от действията на свидетеля Д., за което свидетелстват двете
нарушения в задната част на блузата, с която е бил облечен пострадалият,
което безспорно и категорично сочи, че в този момент дреха му е била
усукана. След като произвел и този изстрел, и докато все още пострадалият се
намирал на разС.ие повече от един метър и държан от Д., подсъдимият в
резултат на своето намерение да умъртви пострадалия произвел и следващия
изстрел, който попаднал в бедрото му, причинявайки входна-изходна рана
изцяло по хоризонталата. Подсъдимият произвел и четвърти изстрел, който
причинил трето огнестрелно нараняване, засягащо меки тъкани на лявото
ходило на пострадалия. Левият крачол на дънките, с които пострадалият бил
обут, бил усукан, завъртян по надлъжната си ос около крака и нагънат в
долната си част, защото тялото му все още не е било освободено от схватката
на Д., когато е произведен и този изстрел.
Всички изстрели подсъдимият произвел при право анатомично
положение на пострадалия, когато той се намирал на разС.ие повече от метър
от цевта на оръжието. След като произвел и последния изстрел в тялото на
пострадалия, той паднал на земята, а подсъдимият избягал в посока на гората
заедно с оръжието си. Свидетелят Д. успял да го убеди да се върне и предаде.
Своевременната реакция на свидетеля Д., който пристегнал с колан раната
пострадалия, била бърза и навременна, както и откарването на Г. във ВМА.
След като свидетелят Д. успял да убеди подсъдимия да се предаде и да
се качи в автомобила му, свидетелят го отдалечил от местопроизшествието в
посока към с. Говедарци и паркирал автомобила встрани от пътя, където бил
забелязан от междувременно пристигналия по сигнала автопатрул, като били
извършени действия по изпробване на водача и подсъдимия с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта им и било иззето оръжието на
подсъдимия.
По-нататък прокурорът се спира на заключенията на изготвените
съдебно-токсикологична, комплексни съдебнопсихиатрични и психологични,
съдебно-балистична и комплексните експертизи, и въз основа на тях и
гласните доказателства претендира да е доказано по несъмнен начин
извършването от подсъдимия на престъплението, за което е предаден на съд.
Подчертава се, че използвайки огнестрелното оръжие от близко разС.ие
подсъдимият М. като притежаващ оръжие от над 20 години, син и внук на
военен е знаел за поразителната мощ на оръжието и че с него се причинява
смърт.
От субективна страна според прокурора подсъдимият М. е извършил
деянието при условията на пряк умисъл. Твърди се, че поведението на
подсъдимия не е имало за цел евентуално отблъскване на нападение, като в
тази връзка показанията на свидетелите Д. и Д. се считат за недостоверни, тъй
като са приятели на подсъдимия, а и показанията не кореспондират със
заключението на експертизите, които отхвърлят стрелба от близко разС.ие.
3

Твърди се, че евентуалното нападение от пострадалия е било преустановено в
момента на хващането на пострадалия от свидетеля Д. и че ако действително
намерението на М. е било да отблъсне нападение, то той е могъл след
произвеждането на първия изстрел да преустанови деянието си.
Подчертава се, че дори и да не е вярна заявената от пострадалия
последователност на изстрелите, и дори самият той да бърка в тяхната
поредност, и дори да се приеме, че първият изстрел е бил в долната част на
крака, защото подсъдимият евентуално е искал да отблъсне пострадалия от
мнимото му нападение, то тогава следва извод, че останалите изстрели са били
произведени докато пострадалия е бил повален на земята, а подсъдимият е
бил над него, с насочено към него оръжие, произвеждайки изстрелите в
корема и бедрото, и това също установява прекия умисъл за убийство.
Счита се за доказано, че влизайки в колата подсъдимият се е подготвил
да използва оръжието срещу пострадалия, че именно затова е бързал да влезе
преди Д. и че дори когато последният се е опитал да го спре, хващайки го за
тялото и придърпвайки го назад, не се е отказал и е продължил да стреля. С
предварителната подготовка за стрелба от страна на подсъдимия и
предварителното зареждане на оръжието се обосновава липсата на неизбежна
отбрана, респективно на превишаване на нейните предели.
Счита се, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК и се иска
налагане на наказание лишаване от свобода в средния предвиден от закона
размер.
Иска се с присъдата процесното оръжие да се отнеме в полза на
държавата.
В реплика към защитниците се сочи, че изложената от тях версия на
установената фактическа обстановка е недостоверна, тъй като показанията на
свидетелите Д. и Д. не се подкрепят от експертните заключения, вкл. по
отношение нанесения побой на подсъдимия. Твърди се, че редът на
приобщаване и изследване на веществените доказателства дрехи на
пострадалия не е компрометиран.

Повереникът на частния обвинител С. Г. - а. С. се присъединява към
становището на представителя на държавното обвинение по отношение на
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, като я
счита и за такава в съответствие с изложената в обвинителния акт.
Счита се, че на подсъдимия е следвало да бъде повдигнато обвинение по
чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 155 от НК, тъй като деянието е извършено по начин,
опасен за повече хора и със средства, опасни за повече хора, и подсъдимият е
произвел повече от четири изстрела, три от които по чудо не са засегнали
свидетеля Д., който по това време се е намирал зад пострадалия. В тази връзка
се иска при определяне на наказанието да се има предвид начина, по който е
извършено деянието от подсъдимия М..
4

Към описаната от прокурора фактическа обстановка се добавя
агресивното поведение на подсъдимия в заведението спрямо пострадалия,
което е принудило част от свидетелите, вкл. Д. да го подканят да си тръгне.
Обясненията на подсъдимия за нанесен от частния обвинител побой се считат
за недостоверни, тъй като при освидетелстването на М. не са установени
телесни увреждания. Доколкото изстрелите са произведени от разС.ие над
един метър до пострадалия се сочи абсурдност на твърдението на защитата за
отбрана от страна на подсъдимия, а и на това подсъдимият съзнателно да е
произвел с такава точност изстрелите, че да не предизвика смъртта на
пострадалия. Твърди се, че подсъдимият е изстрелял всички патрони, които в
този момент са били в пълнителя на пистолета му и че ако действително
пистолетът не е бил зареден с патрон в цевта в случая е имало само едно
зареждане - първото, след което пистолетът автоматично връща затвора и
зарежда следващия патрон, без да е необходимо да бъде зареждан отново.
Твърди се, че напускането на подсъдимия на местопроизшествието,
както и спирането на автомобила на свидетеля Д. на пътя със загасени
светлини са били действия с цел укрИ.ето на подсъдимия, а не за предпазване
от линч на останалите членове на ловната дружинка. Показанията на
свидетелите Д. и Д. за случилото се на паркинга на заведението се считат за
недостоверни, поради близките им отношения с подсъдимия М..
Иска се от повереника признаване на подсъдимия М. за виновен по
обвинението и налагане на наказание около и над средния предвиден в закона
размер.

Частният обвинител С. Г. се придържа към становището на повереника
си.

Защитникът на подсъдимия И. М. - а. Н. прави искане за постановяване
на оправдателна присъда. Твърди се, че в хода на съдебното следствие не се
доказва както описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, така и
изложената в съдебни прения от представителите на обвинението.
Напълно изненадващ се счита направения от държавното обвинение
анализ на доказателствената съвкупност и доказателствените източници, при
който изцяло се игнорират показанията на единствените свидетели очевидци
Д. и Д. и се дава вяра само на показанията на пострадалия Г., без да се
съобрази колко протИ.речиви, абсурдни и алогични са те в развитието на
производството във времето, в стремежа им да бъде обслужена изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. От
съществено значение се счита обстоятелството, че пострадалият Г. е
дългогодишен близък приятел със свидетелите Д. и Д. и твърдението, че
двамата свидетели са в близки приятелски отношения единствено и само с
подсъдимия не кореспондира със събраните доказателства.
5

Прави се от защитника собствен анализ на данните от доказателствените
източници. Сочи се, че в действителност пострадалият и подсъдимият
употребили значително количество алкохол и в хода на разговора между тях
възникнало напрежение. Свидетелите Д. и Д. възприели как пострадалият
вади и показва на подсъдимия служебната си карта на служител на НСО, а
когато подсъдимият се оплакал на Д. от проявената от пострадалия вербална
агресия, свидетелят разделил двамата, сядайки между тях на масата.
Установено се счита обстоятелството, че подсъдимият М. танцувал
съблечен до кръста, което не се харесало на останалите от компанията и че по
време на танците се блъснал в свидетеля Д. и той се оплакал на Д., а
последният от своя страна казал на М. да внимава на дансинга.
Сочи се, че при излизането на пострадалия, подсъдимия и свидетелите
Д. и Д. от заведението подсъдимият се забавил на вратата на заведението и
това провокирало пострадалия да го избута навън. При достигане на
собствения на свидетеля Д. лек автомобил Д. се засуетил с дистанционното и
ключа при отключването на автомобила, като междувременно пострадалият,
вместо да влезе в намиращия се на около 15 метра автомобил на Д. се
отправил към автомобила на Д. и когато стигнал до него, започнал да нанася
удари с ръце и крака на подсъдимия М., който паднал на предната дясна
седалка и вдигнал ръце за защита. В същия момент свидетелят Д. забелязал
липсата на пострадалия Г. и когато го видял да рита и удря подсъдимия се
насочил натам, за да го отдръпне от вратата на автомобила и да преустанови
ударите спрямо подсъдимия. В момента, в който Д. хванал Г. през кръста и го
дръпнал назад, а Д. на свой ред дърпал подсъдимия към вътрешността на
автомобила в опит да го предпази от ударите на пострадалия подсъдимият
произвел няколко последователни изстрела с личното си оръжие. От
дърпането на Д. той и пострадалият паднали назад, като Г. бил върху Д., който
го държал. След падането им повече изстрели не се чули. Подсъдимият М. се
освободил от захвата на Д., излязъл от автомобила държейки пистолета си,
минал покрай Г. и Д. - когато за първи път видял, че нападателят му е Г. и се
скрил в близката гора. Пострадалият Г. бил прострелян на няколко места и тъй
като кървял, свидетелят Д., който заедно с други ловци излязъл от заведението
му направил турникет. След това пострадалият бил качен в автомобила на Д. и
откаран в болница.
По отношение установеното по експертен път разС.ие от над 100 см до
пострадалия в момента на възпроизвеждане на изстрелите се оспорва
годността на протокола за доброволно предаване на дрехите на пострадалия Г.,
и се твърди, че поради това са компрометирани и всички заключения на
изготвените по делото експертизи на предадените дрехи. Твърди се, че от
съдържанието на протокола може да се направи извод, че оперативния
работник при ОДМВР София В.М. е получил от А.В. (дежурен ВМА), а той от
своя страна е получил от колегата си Б., дрехи и вещи на лице с прострелни
наранявания в протИ.шокова зала. Оспорва се компетентността на В. и Б. (за
които не е ясно дали са разследващи органи) да изземват веществени
6

доказателства. Твърди се неяснота в съставения протокол от 23.02.2020 г.
протокол за доброволно предаване, тъй като не става ясно в колко часа на
посочената дата са предадени вещите, кога Б. ги е дал на В. и кога В. ги е дал
на М., не става ясно в какво съС.ие са предадени тези вещи, как са били
опаковани и запечатани, къде и как са били съхранявани от свалянето им от
лицето до предаването им на М.. Счита се, че тъй като посочените дрехи са
предадени на оперативен работник, за когото няма данни да са му възложени
действия по разследването, то тези веществени доказателства са приобщени
по делото по извънпроцесуален ред и незаконосъобразно. Неясен се счита и
начинът на съхранение на дрехите до момента на предаването им за експертно
изследване и до момента на самото изследване четири месеца по-късно.
Възразява се на твърдението за извършен от подсъдимия опит за укрИ.е
след инцидента.
Иска се да бъде прието, че не е извършено престъплението, за което
подсъдимият е предаден на съд, тъй като инициатор и извършител на
нападение е именно частният обвинител Г., конфликтът между него и
подсъдимия е започнал още в заведението в началото на вечерта с повишаване
на тон от Г. и изтъкване на принадлежност към определени среди, преминал е
към визуално проследяване на подсъдимия, след което в избутване от входа на
заведението и е завършил с физическото нападение пред автомобила на Д.,
като нападението е прекратено поради намесата на Д. и активната защита на
подсъдимия. Твърди се, че именно начинът, по който подсъдимият М. е бил
притиснат в автомобила на Д., с непрекъснато нанасяни му удари и ритници
от страна на Г., и хванат за тялото от Д. и дърпан назад под изключителен
стрес от изненадата на ударите и неизвестността на техния автор е провокирал
подсъдимия М. да се защити, първоначално с ръце, а в по-късен момент и
стреляйки с пистолет без механичен предпазител и без зареждане на всеки
следващ изстрел.
Версията на пострадалия, че стрелбата е извършена от подсъдимия
извън автомобила, се счита опровергана от заключението на балистичната
експертиза. Счита се, че насочеността на произведените изстрели към долната
част на автомобила установява, че изстрелите са били предупредителни. Сочи
се, че като лице умело боравещо с оръжие М. е могъл, ако желае да насочи
пистолета си към жизненоважни органи на нападателя си или да продължи
стрелбата си, след като е видял нападателя му паднал на земята, но не го е
сторил, тъй като не е имал никога намерения за убийство на нападателя си
(който не разпознал в момента на нападението), още повече на Г.. Според
защитника, събраните доказателства описват продължаващо непосредствено
общественоопасно и протИ.правно нападение от Г., а и едновременно с това и
от останалите членове на дружинката – върху телесната неприкосновеност на
подсъдимия М., което е осъществено чрез няколко отделни прояви.
Иска се да бъде прието от съда, че деянието на М. е несъставомерно от
обективна и субективна страна, и да бъде постановена оправдателна присъда.
7

В дуплика към прокурора се сочи, че при задържането на подсъдимия не
е бил извършен обстоен медицински преглед, а поради по-лекия интензитет на
нанасяне на ударите от пострадалия по него не е имало външни наранявания.

Защитникът на подсъдимия И. М. - а. К. прави искане за оправдаване на
подсъдимия по обвинението. Твърди се, че събраните гласни и писмени
доказателства в хода на съдебното следствие не кореспондират със заявените
от прокуратурата и частното обвинение обстоятелства. Показанията на
пострадалия Г. се считат за изключително протИ.речиви помежду си, докато
показанията на преките очевидци Д. и Д. кореспондират с обясненията на
подсъдимия и с всички останали доказателства, събрани по делото.
Акцентира се върху действията на пострадалия Г. в заведението -
създаване на напрежение, и след излизане от заведението - отИ.ето му към
подсъдимия, докато М. е искал да си тръгне с автомобила на Д..
СкрИ.ето на подсъдимия в гората се счита логично обяснено с търсената
от останалите ловци саморазправа с него и се подчертава, че след това
подсъдимият се е върнал в автомобила на Д., бил е откаран от него на известно
разС.ие и там е чакал органите на полицията, като е разглобил пистолета и го
предава доброволно.

Подсъдимият И. М. в съдебни прения се присъединява към становището
на защитниците си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК,
приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.02.2020 г. свидетелят П. Д., който бил председател на ловната
дружинка в с. Говедарци, общ. Самоков взел с личния си автомобил „Мазда“ с
рег. № СА **** ХМ подсъдимия И. М. от дома му в гр. София и двамата
заедно тръгнали към село Говедарци. Те спрели до къщата на свидетеля в
селото, натоварили в автомобила необходими за годишното отчетно събрание
на дружинката вещи и се отправили към ваканционно селище „Горски кът“ в
района на същото село, в заведението на което щели да се проведат
събранието и празненството след него. Подсъдимият М. бил кандидат за член
на дружинката на село Говедарци и приемането му трябвало да бъде гласувано
на събранието.
Когато пристигнали пред заведението, подсъдимият попитал Д. какво да
прави с личното си оръжие пистолет марка „Зиг Зауер“ (Zig Sauer), модел
„SPC 2009“, кал. 9х19 мм, с № SP0079971, което носел зареден с патрон в
8

цевта и поставен с дулото надолу в обикновена мъжка чантичка. Д. му
отговорил, че е по-добре да остави чантичката с оръжието в автомобила, по
начин да не бъде видяна през прозореца, за да не може някой да я види и
открадне, при което подсъдимият мушнал чантичката встрани от седалката си
и двамата слезли от автомобила.
Отчетното събрание започнало около 14.00 часа и на него присъствали
около 40 човека, сред които пострадалият С. Г. (който пристигнал с
автомобила на своя приятел свидетеля С. Д.), свидетелите Д., Х. Р., Г. Б., Х. Б.,
В. Д., А. Д. и Х. Р.. Свидетелите С. Д. и П. Д. били единствените, които
подсъдимият М. познавал отпреди.
На събранието председателят Д. направил отчет, след което били приети
новите членове на дружинката - подсъдимият М. и свидетелят Д..
Свидетелят Г. Б., който стопанисвал ваканционното селище и
заведението, се занимавал с организацията на банкета, започнал след
приключване на събранието около 15.30 часа в същата зала. Той разнасял
напитки, храна и чаши по масите. Част от по-възрастните членове на
дружинката си тръгнали след събранието.
Присъстващите се били разположили около масите. Подсъдимият М. и
пострадалият Г., които до този момент не се познавали се озовали един до
друг и започнали помежду си разговор – с какво се занимават, къде работят и
къде са работили преди, имат ли общи познати и други подобни теми.
С напредване на времето и обилната консумация на алкохол (ракия и
уиски) пострадалият Г. решил да изтъкне пред подсъдимия М. къде работи в
момента и поради това кои известни хора познава, при което постепенно
започнал да повишава тон в разговора, показвал картата си на служител на
НСО и гледал към подсъдимия по начин, който последният възприел като
насочена към него агресия. Подсъдимият се притеснил от поведението на
пострадалия и се оплакал на свидетеля Д., а той от своя страна му казал да не
се притеснява, тъй като това е обичайно поведение на пострадалия. С цел да
намали възникналото напрежение, за известно време свидетелят Д. седнал
между М. и Г..
Междувременно празненството продължавало и към 18 часа пристигнал
оркестър с певица. Присъстващите започнали да сменят местата си по масите,
продължавали да консумират алкохол и започнали да танцуват, като някои от
тях, включително подсъдимият М., съблекли дрехите си до кръста.
Настроението на ловците продължило да се покачва, те започнали да се
събират на групи и да говорят на висок тон, а част от тях – неустановени в
хода на съдебното следствие, излезли извън заведението и започнали да
стрелят във въздуха с личните си оръжия.
На дансинга имало множество танцуващи и подсъдимият, който се
намирал под въздействие на изпитото от него значително количество алкохол,
неволно залитал при танца си и поради това блъснал намиращите се в близост
9

свидетели А. Д. и Х. Р.. Д. отишъл до П. Д. и му казал да обърне внимание на
подсъдимия за поведението му, след което Д. направил забележка на М. да
внимава когато танцува. Освен че танцувал на дансинга подсъдимият, който
бил видимо пиян, обикалял по масите и се опитвал да общува с останалите
ловци.
Свободното поведение на дансинга на подсъдимия – човек чужд за
членовете на дружинката, които се познавали от много време, и опитите му да
общуване започнали да дразнят присъстващите, като свидетелят В. Д. отишъл
до П. Д. и му казал, че подсъдимият е пиян и разваля вечерта.
Междувременно свидетелят Б., който като съдържател на заведение
добре знаел какви неприятности могат да бъдат причинени след употребата на
голямо количество алкохол от множество мъже също забелязал, че свободното
поведение на подсъдимия особено много провокира присъстващите стари
членове на ловната дружинка и ги настройва срещу него. Около 22.30 часа той
преценил, че е време празненството да приключва, спрял музиката в
заведението и поискал от свидетеля Д. да сложи край на мероприятието.
Последният се съгласил и подканил подсъдимия и свидетеля Д. да си тръгват,
а заедно с тях тръгнал и пострадалият Г.. На излизане от вратата подсъдимият
и пострадалият се сбутали, след което всички тръгнали към паркинга.
Било наваляло значително количество сняг и от централния изход на
заведението към паркинга водела една единствена пътека, която минавала
вдясно от сградата. По нея първи вървели подсъдимият М. и зад него
свидетелят Д., а на известно разС.ие след тях пострадалият Г. и свидетелят Д..
Автомобилите на Д. и Д. се намирали на паркинга на разС.ие около 15
метра един от друг.
П. Д. не успял да отключи вратите на автомобила си с дистанционното
управление на централното заключване и това наложило да използва за целта
ключ. Подсъдимият М. се отправил към предната дясна врата на автомобила и
когато Д. отключил я отворил широко и се навел, за да влезе.
Междувременно пострадалият С. Г., вместо да се насочи към
автомобила на свидетеля Д., с който трябвало да пътува, тръгнал към
подсъдимия М. и достигайки го в момента, в който подсъдимият влизал в
автомобила, започнал да му нанася удари с ръце и крака. От ударите
подсъдимият залитнал и седнал на предната дясна седалка, като
първоначално вдигнал пред себе си ръце, за да се защити.
Действията на пострадалия били възприети както от С. Д., който тъкмо
бил достигнал до автомобила си и той веднага се насочил към автомобила на
Д., така и от П. Д., който в същия момент седнал на шофьорската седалка на
автомобила „Мазда“. Докато свидетелят Д. вървял, а пострадалият
продължавал да нанася удари с ръце и крака на подсъдимия през вратата на
автомобила, подсъдимият успял да бръкне встрани от седалката и да извади
пистолета си от чантата, след което протегнал напред ръка, насочил оръжието
10

към пострадалия и произвел един след друг пет изстрела, три от които
попаднали в тялото на последния. В момента на произвеждане на изстрелите
свидетелят Д. дърпал откъм гърба му подсъдимия към себе си, а
непосредствено преди произвеждането на изстрелите свидетелят Д. обхванал с
ръце пострадалия откъм гърба и силно го дръпнал назад, при което след
попадането на проектилите в тялото на пострадалия и двамата паднали по
гръб върху терена, като Д. лежал под Г..
Единият от проектилите уцелил пострадалия в корема – в лявата му
странична коремна половина, другите попаднали в предната повърхност на
лявото му бедро и вътрешностраничната повърхност на лявото му ходило. В
момента на изстрела, чийто проектил попаднал в лявата странична половина
на корема на пострадалия блузата на последния била била леко усукана около
тялото му.
След това подсъдимият И. М. слязъл от автомобила с оръжието си в ръка
и бързо се насочил към близката гора.
Пострадалият С. Г. започнал да вика от болка.
Свидетелят В. Д. разбрал от неустановено в хода на съдебното следствие
лице, че навън става нещо и излязъл от заведението. Той видял лежащия на
земята пострадал и възприел раната в предната повърхност на лявото му
бедро, след което свалил колана си и превързал крака над раната, и помогнал
на пострадалия да стане от земята и да стигне до автомобила на свидетеля Д..
Последният откарал пострадалия към болницата в гр. Самоков, от спешния
център на която пострадалият бил откаран с линейка и настанен за лечение
във ВМА София.

Описаната дотук фактическа обстановка съдът установи от показанията
на свидетелите Д. и Д. и от обясненията на подсъдимия М., които
кореспондират помежду си и взаимно се допълват по съществените въпроси -
как са се развили събитията в заведението и какво се е случило на паркинга.
Данните от тези гласни доказателствени източници се допълват от
показанията на останалите свидетели, присъствали на празненството в
заведение „Горски кът“, всеки от които съобщава възприетите от него
развитие на събитията и поведение на пострадалия и подсъдимия. Така
обясненията на подсъдимия, че по време на празненството след събранието е
седял до пострадалия С. Г., че между тях е възникнало напрежение и
пострадалият демонстративно му показвал служебната си карта се
потвърждават от свидетеля Д., който заявява, че забелязал как двамата си
говорят на висок тон и че пострадалият е извадил и показва служебна карта на
подсъдимия, като след това последният му се оплакал, че С. проявява
вербална агресия към него; и от показанията на свидетеля П. Д., че е видял как
С. показва на И. „някакъв документ“ и след това забелязал как Д. седнал
между двамата. Данни за некоординирания танц на подсъдимия и събличането
му гол до кръста се съдържат в показанията на свидетелите Д. и Д., които в
11

тази им част са подкрепени и от заявеното от свидетеля Р., като и тримата
твърдят, че не само подсъдимият е танцувал гол до кръста, но и други от
членовете на ловната дружинка също се събличали по този начин по време на
танците. Поради това, опровергано от доказателствата намери съдът
твърдението на прокурора, че единственият гол до кръста на дансинга на
заведението е бил подсъдимият.
Обстоятелството, че не само пострадалият и подсъдимият, но и повечето
от присъстващите се намирали под въздействието на алкохол се установява от
показанията на съдържателя на почивната база – свидетеля Б., който
съобщава, че усилията му да приключи празненството, което според него вече
не било веселба, а „пиянска история“ първоначално не били възприети от
присъстващите и те на няколко пъти отново пускали музиката, която той
спирал в опит да прекрати сбирката. Установява се от показанията на
свидетеля Д. и че някои от членовете на ловната дружинка са носели личното
си оръжие и по време на празненството е имало стрелба извън заведението –
по време, когато пострадалият и подсъдимия се намирали вътре.
Какъв алкохол е пил пострадалият се установява от обясненията на
подсъдимия М. и показанията на свидетелите Д. и Д. – първоначално ракия, а
след това от носеното от самия него уиски. Поради това са недостоверни
показанията на пострадалия, който отрича изобщо да е пил ракия и твърди, че
през цялото време е консумирал само уиски.
Съдът не намери основание да не се довери на свидетелите Д. и Д..
Видно от показанията на Д. той е в приятелски отношения както с подсъдимия
М., така и с пострадалия Г., като познава и двамата от над 20 години.
Свидетелят Д. от своя страна познава подсъдимия М. от около година и
половина преди случая, докато пострадалият С. Г. не само е член на ловната
дружинка (чийто председател е Д.), но и негов родственик по сватовство
(съпруг на първа братовчедка на свидетеля). Ето защо, съдът намира
опровергано от доказателствата по делото твърдението на представителите на
държавното и частното обвинение, че тези двама свидетели са приятели само
с подсъдимия и поради това дават недостоверни показания в негова защита. И
за двамата свидетели не се установява да са били под влияние на алкохол,
препятстващо възможността им да възприемат и пресъздават факти и
обстоятелства от значение за изясняване на обективната истина по делото,
като в тази връзка съдът взе предвид заключението на изготвената
химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза по отношение на Д.,
според която в пробата от кръвта му не се установяват алкохол и наркотични
вещества, и безпроблемното откарване от С. Д. на пострадалия в болницата в
гр. Самоков с автомобил при влошени зимни условия.
Обстоятелството, че на излизане от заведението при самата врата
подсъдимият и пострадалият са се сбутали е видно от показанията на
пострадалия, че подсъдимият се хванал с две ръце за входната врата и „се
запънал“, при което той го изблъскал оттам и всички посочени по-горе лица
12

тръгнали към паркинга.
Не се установява от гласните доказателствени източници подсъдимият
И. М. да е проявил агресия спрямо свидетеля Х. Р., каквото твърдение излага
пред съда свидетелят Х. Б. - а именно, че е видял как двамата спорят и се
дърпат, но поради силната музика не разбрал каква е причината. Самият Р.,
обаче, не си спомня подобно нещо и предполага, че ако подсъдимият
действително го е бутнал, е възможно да се е спънал при танца си.
От показанията на всички разпитани свидетели и от заключението на
изготвената химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на вещите
лица Д. Я. и Б. М., според която при извършените изследвания на
предоставените биологични проби кръв и урина, взети от подсъдимия се
установява наличие на алкохол (етанол) в концентрация 1.03 g/L в кръвта и 1.9
g/L в урината, за съда е несъмнено, че подсъдимият И. М. се е намирал под
въздействието на значително количество алкохол. Концентрацията съгласно
таблицата на Дубовски (2006) за фазите на острото алкохолно
повлияване/интоксикация се отнася към фаза на еуфория, характеризираща се
в лека еуфория; разговорлИ.ст; повишена самоувереност; намалени задръжки;
отслабено внимание, преценка и контрол; известно сензорно-моторно
повлияване; забавено обработване на информацията; загуба на ефективност
при тестове за реакция. Експертното заключение относно фазата на алкохолно
повлияване, при посочената концентрация на алкохол в кръвта и урината,
добре отговаря на установеното от показанията на свидетелите поведение на
подсъдимия И. М. – повишено настроение, разговорлИ.ст и залитане при
движение, коментирани по-горе в настоящите мотиви. Според експертите,
към момента на вземане на биологичните проби лицето е било в процес на
елиминиране на алкохола от кръвта, при запазена и нормална чернодробна и
бъбречна функция, което предполага по-висока концентрация на етанол в
кръвта при извършване на ретроспективно преизчисление на съдържанието на
етанол в кръв, към минал период от време.
Съдът намира, че пострадалият С. Г. също се е намирал под
въздействието на изпитото от него количество алкохол, макар да твърди, че не
се е чувствал алкохолно повлиян. Съгласно заключението на изготвената
химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на вещите лица Д. Я. и
Б. М., при извършените изследвания на предоставените биологични проби
кръв и урина, взети от пострадалия се установява наличие на алкохол (етанол)
в концентрация 2.30 g/L в кръвта и 2.3 g/L в урината. Концентрацията съгласно
таблицата на Дубовски (2006) за фазите на острото алкохолно
повлияване/интоксикация се отнася към фаза на възбуда, характеризираща се
в емоционална нестабилност; загуба на критична преценка; повлияване на
възприятието, паметта и разбирането; понижен сензорен отговор; повишено
реакционно време; намалена зрителна острота и периферно зрение; промени в
акомодацията; сензорно-моторна некоординираност; нарушено равновесие;
завалена реч; повръщане; сънлИ.ст. Експертното заключение относно фазата
на алкохолно повлияване съответства на данните от обясненията на
13

подсъдимия, че пострадалият се е концентрирал върху демонстрация на
личността си и познанствата си пред него, както и на поведението на
пострадалия след излизането от заведението – извършеното нападение на
подсъдимия. Обстоятелството, че приемът на значително количество алкохол
се е отразявал по подобен начин на пострадалия и в други случаи се
установява от показанията на свидетеля Д., който твърди, че преди настоящия
случай в негово присъствие е имало сходни действия към гост в дома на
пострадалия, за когото Г. решил, че проявява вербална агресия към него, но
тогава присъстващите бързо ги разтървали.
Установява се от заключението на СМЕ, изготвено от д-р Ц. Г., че при С.
Г. са налице следните три огнестрелни наранявания: едно транзиторно
огнестрелно нараняване в лява странична коремна половина с входна рана по
средна мишнична линия и изход по задна мишнична линия, като по пътя си
проектилът, който го е причинил е наранил само меки тъкани, кожа, подкожие
и мускулатура на предна коремна стена вляво, без проникване в коремната
кухина и без засягане на органи в нея, като насоката на нараняването при
право анатомично положение е отпред назад; второ транзиторно огнестрелно
нараняване на ляво бедро с входна огнестрелна рана по предна повърхност на
бедрото в горна трета централно и изходна по задна повърхност на бедрото –
горна трета централно, като по пътя си проектилът, който го е причинил е
наранил само меки тъкани, кожа, подкожие и мускулатура на бедрото, без
счупване на кост, като насоката на канала на нараняването при право
анатомично положение е отпред назад; и трето огнестрелно нараняване с
тангенциална рана засягаща меки тъкани на външностраничната повърхност
на ляво ходило по пета ходилна кост, без счупване на костта с изявен подкожен
дефект. Според заключението, уврежданията са причинени по механизъм на
прострелване с огнестрелно оръжие. От огнестрелните травми поотделно и
заедно са реализирани критериите на медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето неопасно за жИ.та. Констатирано е и повърхностно
охлузване на ограничена площ с напречно (спрямо оста на крайника)
направление, разположено под капачката на ляво коляно, като травмата се
дължи на допирателно действие на твърд тъпоръбест предмет и
причиняването му според експерта може да се обясни с падане върху
коляното.
Преди да бъдат обсъдени заключенията на изготвените по делото
комплексни експертизи, изготвени по отношение дрехите на пострадалия С.
Г., предвид наведените от защитниците на подсъдимия М. в съдебните прения
доводи се налага съдът да вземе становище по годността на съставения за
предаването на тези дрехи протокол за доброволно предаване. Съгласно
текста на протокола, на 23.02.2020 г. В.М., в качеството му на ОР при ОДМВР
София, приел в ОДМВР София А.В., в качеството му на дежурен ВМА, който
доброволно предал сини дънки, черен кожен колан, мобилен телефон със
счупен дисплей, тъмносиня тениска с дълъг ръкав, чифт обувки, тъмни
боксерки, чифт чорапи и монети (всички вещи подробно описани в
14

протокола), с обяснението, че са му предадени от колегата му Б. и са свалени
от лице с огнестрелни наранявания – С. Г. Г. с ЕГН ********** в
протИ.шокова зала на ВМА. Поначало, протоколите за доброволно предаване
"не възпроизвеждат доказателства, а само им дават процесуална легитимация,
като установяват връзката на материалния факт (вещественото доказателство)
с обстоятелствата по делото" (виж решение № 204 от 28.05.2010 г. на ВКС, 2
н. о. по к. н. д. № 129/2010 г.). Оттук насетне отношението на материалния
факт към престъпното поведение подлежи на доказване с всякакъв допустим
доказателствен материал - било то чрез писмени доказателствени средства
като протокол за оглед, било то чрез веществени доказателствени средства
като фотоснимки, диапозитиви, планове, схеми и други - както е прието в
цитираното вече решение на ВКС. А дори и да липсва подобно развитие на
процеса, веществените доказателства могат да бъдат установявани с всякакви
доказателствени средства и способи - например разпит на свидетели,
следствен експеримент, експертиза и т. н. Остава да се утвърди
обстоятелството, че индивидуализацията на приобщеното веществено
доказателство чрез протокола за доброволно предаване трябва да бъде
несъмнена. (виж решение № 50 от 01.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 117/2016 г.,
2 н. о., НК, докладчик Теодора Стамболова). В конкретиката на настоящия
случай, в който няма спор, че предадените с протокола за доброволно
предаване и подробно описани в него дрехи, обувки, чорапи и мобилен
телефон са на пострадалия Г. (той е направил и изявление в този смисъл при
извършеното в хода на съдебното следствие предявяване на тези веществени
доказателства), отнесено към направеното при предаване на вещите
изявление, индивидуализиращи ги като взети в протИ.шокова зала на ВМА от
пострадалия Г., то несъмнена за съда е връзката им с обстоятелствата по
делото. Доколкото в случая доброволното предаване е насочено към
попълване на доказателствената съвкупност, осъществено в рамките на
наказателното производство, то не може да се отрече и принадлежността му
към действията по разследването, и е без всякакво правно значение дали на
служителя на ОДМВР София В.М. е било нарочно писмено възложено от
разследващия полицай съставяне на протокол за доброволно предаване, след
като е действал в изпълнение на възложените му със ЗМВР задължения по
разкрИ.е на престъпления. С тези аргументи съдът счита наведените от
защитниците на подсъдимия доводи за негодност на съставения от М.
протокол за доброволно предаване за неоснователни.
Що се отнася до възражението на защитниците за липсата на данни за
начина на съхранение на дрехите на пострадалия Г. до момента на тяхното
изследване, от съществено значение според съда е обстоятелството, че макар и
неотбелязан изрично в документите по делото начинът е бил такъв, запазващ
следите по тях и позволяващ на експертите да дадат обоснован отговор на
поставените към тях въпроси. Този извод съдът направи въз основа на
заявеното от вещите лица по изготвената комплексна експертиза № 21/БАЛ –
99 в разпита им пред съда, а именно, че дрехите и обувките на пострадалия са
15

пристигнали за изследване запечатани в хартиени пакети и не е констатиран
неправилен начин на съхранението им.
В заключение, с тези аргументи съдът приема, че описаните в протокола
за доброволно предаване дрехи, обувки, чорапи и мобилен телефон са
надлежно приобщени към наказателното производство и са били съхранявани
по начин, позволяващ тяхното експертно изследване.
Заключението по протокол за извършена експертиза № 20/ БАЛ – 94,
изготвено от вещите лица А. А. и А. П. е изготвено по отношение на сИ.зелен
суитшърт, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие – л. а. „Мазда“;
сини дънки с надпис „LEE COOPER“, черен колан, мобилен телефон марка
„Самсунг“ с ИМЕИ 355038090518987 сериен номер R58K113LSGX – черен на
цвят и със счупен дисплей, с дупка в лявата част, тъмна синя тениска с две
дупки марка „НМ“, чифт обувки с надпис „PEPE JEANS“ – лявата с дупка под
надписа, тъмни боксери, чифт чорапи – единия с дупка, всички приобщени с
протокол за доброволно предаване и свалени от пострадалия С. Г.; КИТ за
установяване на следи от изстрел, с които са обработени лява и дясна ръка на
И. М.; КИТ за установяване на следи от изстрел, с които са обработени лява и
дясна ръка на П. Д.; пистолет марка „SMIT end Wesson“ модел Bodygard 380 с
пълнител и разрешително, предадени доброволно от П. Д.; кожена чанта,
пистолет марка SIG SAUER, модел „SPC 2009“, кал. 9x19 мм. с № SP0079971,
патрон, кобур, черно тефтерче, банкнота от 5 лева, флаш памет, разрешително
и ключове, монета, предадени с протоколи за доброволно предаване от И. М.;
гилза, иззета като обект № 1 при оглед на местопроизшествие от 23.02.2020 г.;
гилза, иззета като обект № 2 при оглед на местопроизшествие от 23.02.2020 г.;
куршум с ризница от жълт метал, иззет като обект № 3 с протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.02.2020 г.; 2 бр. гилзи 9 мм Luger и 1 бр. патрон,
иззети като обект № 3 с протокол за оглед на местопроизшествие от
23.02.2020 г. – лек автомобил „Мазда“; пълнител, 2 броя патрони и гилза,
предадени от полицай Р. Богданов с протокол за доброволно предаване и
записани като намерени при извършен личен обиск на подсъдимия М.. Според
заключението, пистолет марка „SMIT end Wesson“ модел Bodygard 380 е
предназначен за стрелба с патрони кал. 9х17 мм, годен е да произведе
изстрели и представлява огнестрелно оръжие, с него е стреляно след
последното му почистване. Пистолет марка SIG SAUER, модел „SPC 2009“,
кал. 9x19 мм. с № SP0079971 е предназначен за стрелба с патрони кал. 9х19
мм, годен е да произведе изстрели и представлява огнестрелно оръжие, с него
е стреляно след последното му почистване. Представените за изследване 4 бр.
патрони са кал. 9х19 мм, предназначени за стрелба с пистолети и картечни
пистолети кал. 9х19 мм, включително за изследвания пистолет марка SIG
SAUER, модел „SPC 2009“, кал. 9x19 мм. и са годни за употреба по
предназначение. Представените за изследване 5 бр. гилзи и 1 бр. куршум са
части от патрони кал. 9х19 мм, гилзите и куршума са били стреляни с
изследвания марка SIG SAUER, модел „SPC 2009“, кал. 9x19 мм. В пробите,
иззети от дясната и лявата ръка на П. Д. са регистрирани съответно 2 и 3
16

капсулни микрочастици със състав олово-антимон-барий, а в пробите, иззети
от дясната и лявата ръка на И. М. са регистрирани съответно 23 и 16 капсулни
микрочастици със същия състав. В пробата, иззета от нарушението целостта
на материята, намиращо се в горната предна част на левия крачол на дънките и
в пробата, иззета от нарушението в целостта на материята, намиращо се в
долната задна част на левия крачол на дънките са регистрирани капсулни
микрочастици със състав олово-антимон-барий, което определя всяко от
нарушенията като първа входна огнестрелна пробойна. В пробата, иззета от
нарушението в целостта на материята, намиращо се в горната задна част на
левия крачол на дънките и в пробата, иззета от нарушението в целостта на
материята, намиращо се във външната част на лявата маратонка не са
регистрирани капсулни микрочастици. В пробата, иззета от нарушението в
целостта на материята, намиращо се в задната лява част на блузата, условно
обозначено с „1“ са регистрирани капсулни микрочастици със състав олово-
антимон-барий, което определя нарушението като първа входна огнестрелна
пробойна. В пробата, иззета от нарушението в целостта на материята,
намиращо се в задната лява част на блузата, условно обозначено с „2“ е
регистрирана една капсулна микрочастица със състав олово-антимон-барий. В
пробите, иззети от цевите на двата пистолета и по гилзите с надпис на дъната
GFL 9 mm Luger са регистрирани капсулни микрочастици със състав олово-
антимон-барий. Според експертното заключение, съставът олово-антимон-
барий на капсулните микрочастици, установени в пробите, иззети от ръцете на
П. Д. и И. М. съвпада със състава на капсулните микрочастици, установени по
нарушенията в целостта на материите на дънките и блузата, както и с този на
капсулните микрочастици, установени по гилзите и на тези, установени в
цевите на пистолетите.
Извършената от вещите лица А. А., А. П. и д-р Ц. Г. комплексна
експертиза по протокол № 21/БАЛ – 99 дава заключение, че при С. Г. са
установени три огнестрелни наранявания: едно транзиторно огнестрелно
нараняване в лява странична коремна половина с входна рана по средна
мишнична линия и изход по задна мишнична линия, като по пътя си
проектилът, който го е причинил е наранил само меки тъкани, кожа, подкожие
и мускулатура на предна коремна стена вляво, без проникване в коремната
кухина и без засягане на органи в нея, като насоката на нараняването при
право анатомично положение е отпред назад; второ транзиторно огнестрелно
нараняване на ляво бедро с входна огнестрелна рана по предна повърхност на
бедрото в горна трета централно и изходна по задна повърхност на бедрото –
горна трета централно, като по пътя си проектилът, който го е причинил е
наранил само меки тъкани, кожа, подкожие и мускулатура на бедрото, без
счупване на кост, като насоката на канала на нараняването при право
анатомично положение е отпред назад; и трето огнестрелно нараняване с
тангенциална рана засягаща меки тъкани на външностраничната повърхност
на ляво ходило по пета ходилна кост, без счупване на костта с изявен подкожен
дефект. Върху част от нарушенията по дрехите на С. Г. е установено наличие
17

на капсулни микрочастици със състав олово-антимон-барий, което определя
нарушенията в лява част на блузата, в горната предна част на левия крачол на
дънките и в долната задна част на левия крачол на дънките като първи входни
огнестрелни пробойни, причинени от три изстрела с огнестрелно оръжие, като
е възможно трите наранявания по тялото на Г. да са причинени от три изстрела
с пистолет марка SIG SAUER, модел „SPC 2009“, кал. 9x19 мм. с №
SP0079971. Тъй като при проведеното изследване с цветна реакция,
протичаща между отложеното върху плата при изстрела олово за посочените
три нарушения в целостта на материята, определени като първи входни
огнестрелни пробойни и разтвор на натриев родизонат, и сравнението на
получената картина с картини, получени при експериментална стрелба срещу
мишени от различни дистанции не се визуализират следи от отложено олово, в
това число и пръстен от отрИ.е, експертите са достигнали до извод, че
изстрелите причинили описаните нарушения са произведени от дистанция по-
голяма от 100 см. Върху дрехите на С. Г., около констатираните пробойни не
се установяват следи от близък изстрел. По отношение на транзиторното
огнестрелно нараняване в лява странична коремна половина с входна рана по
средна мишнична линия и изход по задна мишнична линия, като насоката на
нараняването при право анатомично положение е отпред назад и прието от
експертите, че в момента на изстрела пострадалият е бил обърнат с лице
(гърди) към стрелящия. За транзиторното огнестрелно нараняване на ляво
бедро с входна огнестрелна рана по предна повърхност на бедрото в горна
трета централно и изходна по задна повърхност на бедрото – горна трета
централно, като насоката на канала на нараняването при право анатомично
положение е отпред назад е посочено в заключението, че в момента на
изстрела пострадалият е бил обърнат с лице (гърди) към стрелящия.
По отношение на взаимното разположение на стрелящия и пострадалия,
при причиняване на третото огнестрелно нараняване с тангенциална рана
засягаща меки тъкани на външностраничната повърхност на ляво ходило по
пета ходилна кост, без счупване на костта с изявен подкожен дефект
експертите са взели предвид установените в долната задна част на левия
крачол на панталона три нарушения, разположени леко диагонално едно под
друго, като само около най-горното са констатирани капсулни следи,
указващи, че то е първа пробойна, както и констатираното едно нарушение с
липса на капсулни следи върху лявата обувка, указващо, че нарушението на е
първа пробойна. Това е дало основание за извод, че трите нарушения върху
крачола на панталона, нарушението върху лявата обувка и нараняването на
лявото ходило е възможно да са получени последователно от един изстрел,
като левият крачол най-вероятно е бил усукан (завъртян) по надлъжната си ос
около крака и нагънат в долната си част. При право анатомично положение на
пострадалия, местоположението на нарушенията указва, че изстрелът и бил с
посока отгоре-надолу. Отчитайки подвижността на долната част на крака и
констатираното охлузване на лявото коляно на пострадалия може според
вещите лица да се допусне, че в момента на произвеждането на този изстрел е
18

възможно Г. да е бил паднал (коленичил) с лявото си коляно върху терена и с
лица (гърди) към пострадалия. Според експертите при наличните данни от
балистична и медицинска гледна точка не може да се отговори каква е била
последователността на изстрелите.
Доколкото при изследването на иззетите извършения оглед на лекия
автомобил „Мазда“ проби от вътрешната част на предна дясна врата (в
областта под стъклото), колонката между предна дясна и задна дясна врата и
дясна страна на облегалката на предна дясна седалка е установено наличие на
капсулни микрочастици със състав, еднакъв със състава на капсулните
микрочастици, установени по всички изследвани по делото обекти е направен
извод, че най-вероятно е произведен/са произведени изстрел/изстрели с
огнестрелно оръжие от предна дясна седалка в автомобила, при което върху
изследваните части от автомобила, които евентуално са се намирали в обсега
на газовите потоци, са отложени капсулни следи.
Установени са според вещите лица три огнестрелни наранявания на
пострадалия, а именно посочените по-горе. За транзиторното огнестрелно
нараняване в лява странична коремна половина с входна рана по средна
мишнична линия и изход по задна мишнична линия е посочено, че
причинявайки това нараняване проектилът е направил две нарушения (входно
и изходно) в целостта на материята на блузата и е напуснал тялото на
пострадалия; за транзиторното огнестрелно нараняване на ляво бедро с входна
огнестрелна рана по предна повърхност на бедрото в горна трета централно и
изходна по задна повърхност на бедрото – горна трета централно е
установено, че причинявайки това нараняване проектилът е направил две
нарушения (входно и изходно) върху горната част (предна и задна) на левия
крачол на дънките и е напуснал тялото на пострадалия. За третото огнестрелно
нараняване с тангенциална рана засягаща меки тъкани на външностраничната
повърхност на ляво ходило по пета ходилна кост, без счупване на костта с
изявен подкожен дефект е прието, че при това нараняване проектилът най-
вероятно първо е направил трите нарушения върху долната част на левия
крачол (който вероятно е бил нагънат в тази си част), след което е причинил
нарушението върху лявата обувка и нараняването на лявото ходило.
По отношение положението на стрелеца при произвеждане на всеки
изстрел и положението на пострадалия при нанасянето на всяко от
пораженията върху тялото му е даден отговор, че предвид констатацията, че
нараняванията в областта на корема и лявото бедро, при право анатомично
положение на пострадалия, са с посока отпред назад, без изразена вертикална
компонента може да се направи извод, че в момента на произвеждане на
изстрелите оръжието е било на нИ.то на нараняванията и на разС.ие по-
голямо от един метър от тялото на пострадалия, като е възможно в момента на
произвеждане на тези два изстрела стрелящият да е бил на предна дясна
седалка в автомобила, а пострадалият в изправено положение. Взаимното
разположение на трите нарушения в долната част на левия крачол,
нарушението върху лявата обувка и нараняването на лявото ходило,
19

подвижността на долната част на крака и констатираното охлузване на лявото
коляно на пострадалия са дали основание на вещите лица да допуснат, че в
момента на произвеждането на този изстрел е възможно Г. да е бил паднал
(коленичил) с лявото си коляно върху терена и обърнат с лице (гърди) към
стрелящия. Като се вземат предвид подвижността на държащата пистолета
ръка и на долните човешки крайници, експертизата не изключва по
категоричен начин нараняванията да са получени и при други положения на
телата на стрелящия и пострадалия.
При обсъждане на данните от медицинската документация по делото за
пострадалия С. Г. експертите са достигнали до извод, че от получените
наранявания при него към момента на постъпването му в болницата не е
реализирана реално изявена пряка опасност на жИ.та му. От огнестрелните
травми не са били засегнати жизненоважни органи и/или големи кръвоносни
съдове, а проведеното своевременно лечение е предотвратило възможно
настъпване и развитие на шоково съС.ие, спряно е дефинитивно кървенето от
раните, приемът на антибиотици е предотвратил съществуващата реална
възможност за настъпване на инфекции от огнестрелните наранявания,
настъпване и развитие на инфекционно-възпалителен процес не е констатиран
до изписването на пострадалия от болницата и няма данни да са възникнали
инфекции вследствие на нараняванията. Тъй като в случая не е установено и
описано засягане на големи венозни или артериални съдове на долен крайник
според вещите лица не може да се приеме безусловно, че без поставен
турникет от продължаващо кървене би се стигнало до жИ.тозастрашаваща
ситуация, като е възможно и спонтанно прекратяване на кървенето при
засягане само на съдове от малък калибър. Нараняванията в областта на
корема и лявото бедро на пострадалия са транзиторни, като по пътя си двата
проектила са засегнали само меки тъкани и това според вещите лица е
основание за извод, че след като са напуснали тялото на пострадалия Г.
проектилите са притежавали достатъчна енергия да нанесат нараняване и на
С. Д., ако той се е намирал на пътя им.
Тъй като при изследването на блузата на пострадалия са установени две
нарушения на целостта й – входно и изходно, намиращи се в задна лява част,
съпоставяйки нарушенията с местоположението на нараняването в областта
на корема според вещите лица може да се направи извод, че в момента на
изстрела най-вероятно блузата е била леко усукана около тялото на
пострадалия.
Пред съда вещото лице д-р Г. пояснява, по отношение нараняването в
коремната кухина, че в нея би могло да се нарани черен дроб, бъбрек или
слезка и от това да настъпят фатални кръвоизливи, би могло да настъпи
перитонит, както и да се увреди голям кръвоносен съд. По отношение
нараняването на лявото бедро сочи, че теоретично съществува риск от
нараняване на голям кръвоносен съд в областта на бедрото – бедрена артерия
или вена, което до доведе до фатален кръвоизлив. Според експерта, при опит
за избИ.е на оръжието с крак от пострадалия, при седнало в автомобила
20

положение на стрелящия е възможно теоретично да се получи усукване на
тениската около тялото – като това е само една от възможностите за
получаване на такова усукване, предвид наличните по делото данни за
динамика в момента на прострелването.
Налице са според експертите и други възможности, освен обсъдените,
както за разположението на стрелящата ръка, така и за подвижния долен
крайник на пострадалия и дори за положението на цялото му тяло. Подчертава
се, че в случая е невъзможно определянето на последователността на
причинилите нараняванията на пострадалия изстрели.
Съдът счита, че следва с особено внимание да изследва въпроса с
достоверността на показанията на пострадалия С. Г.. В хода на наказателното
производство твърденията на пострадалия за събитията на процесното
празненство и след него претърпяват значително изменение по съществени за
установяване на обективната истина факти и обстоятелства.
Така първоначално по досъдебното производство свидетелят Г. твърди,
че видимо пияният подсъдим не искал да си тръгва и това наложило двамата с
Д. да го придърпат до автомобила на свидетеля Д., където той бързо седнал на
предната дясна седалка, а самият той се отправил към автомобила на Д.,
докато самият Д. разговарял по това време с други ловци извън заведението.
След това Г. чул как подсъдимият започнал да крещи псувни по адрес на
всички, решил да отиде да го попита защо ги псува и го заварил седнал на
предната дясна седалка на автомобила с крака извън автомобила, а когато го
попитал защо псува, подсъдимият го ударил с юмрук и той му отвърнал. В
този момент, според дадените непосредствено след процесния инцидент
показания от Г., приобщени в хода на съдебното следствие, зад него се появил
свидетелят Д. и започнал да го дърпа назад, след което пострадалият видял как
подсъдимият насочва срещу него пистолет и се опитал да изрита оръжието.
Подсъдимият М. не успял да го улучи с първия изстрел, но стрелял още три
пъти и го улучил при всеки от изстрелите. През това време свидетелят Д.
влязъл в автомобила на шофьорското място, хванал подсъдимия М. през
гърдите и гърлото и започнал да го дърпа назад.
Около месец и половина по-късно свидетелят Г. твърди в разпита си
пред орган на досъдебното производство, като показанията също са
приобщени в хода на съдебното следствие, че докато вървели към
автомобилите подсъдимият крещял по него, че придружил подсъдимия до
автомобила на Д. и го оставил там, след което тръгнал към автомобила на Д..
След това Г. чул как подсъдимият го псува, хванало го яд и се върнал да го
пита защо псува, като го заварил седнал на предната дясна седалка на
автомобила с крака извън автомобила и когато задал въпроса си, подсъдимият
слязъл от автомобила и го ударил, а свидетелят отвърнал и от удара му
подсъдимият седнал пак на седалката. Според тези показания, свидетелят
усетил как някой го дърпа отзад и установил, че това е Д., след което видял как
подсъдимият е извадил пистолет и го е насочил към лицето му, а първият
21

произведен изстрел не го уцелил. В същия момент Д. дръпнал Г. назад, Г. се
опитал да изрита пистолета, но не успял и подсъдимият произвел още няколко
изстрела, първият от които го улучил в корема. Той се отскубнал от Д. и
налетял на подсъдимия, за да му отнеме пистолета, но подсъдимият
продължил да стреля и го улучил в бедрото и ходилото, след което Д. отново
хванал и дръпнал Г. и двамата паднали на земята, докато Д. дърпал
подсъдимия М., който искал да излезе от автомобила и „да го довърши“.
При разпита си пред друг съдебен състав (поради смъртта на съдебен
заседател разглеждането на делото е започнало отново) в приобщените по
реда на чл. 281 от НПК показания свидетелят Г. заявява, че след като излязъл
от заведението се насочил към автомобила на Д. и тръгвайки да се качва чул
как подсъдимият М. псува по него, след което се отправил към автомобила на
Д.. Приближавайки свидетелят видял как подсъдимият е излязъл и насочил
пистолет към главата му, но той се отдръпнал и когато първият изстрел не го
улучил, блъснал подсъдимия и той паднал на седалката на автомобила.
Свидетелят се опитал да изрита оръжието с крак и тогава бил прострелян за
първи път – в стъпалото на крака; свидетелят се дръпнал назад, а подсъдимият
продължил да стреля и го улучил два пъти в бедрото, след което свидетелят
тръгнал да пада и тогава бил улучен с последния изстрелян куршум в корема.
Г. отрича да е удрял подсъдимия с ръка или крак и твърди, че го е блъснал в
гърдите на седалката, дърпайки се настрани, и че както Д., така и Д. не са се
намесвали в ситуацията. Свидетелят отрича и подсъдимият да го е удрял.
В разпита си пред съдебния състав, постановил присъдата, свидетелят Г.
заявява, че при всеки от предходните разпити е бил в шок и поради това се
придържа към сега дадените показания. Според тези показания, след
излизането им от заведението в присъствието на Д., Д. и други неустановени в
хода на съдебното следствие лица подсъдимият М. започнал да се кара с него,
но до физическо съприкосновение не се стигнало. След това отивайки към
автомобила на Д. свидетелят Г. чул как подсъдимият М. го вика и псува, и
отишъл при него. Подсъдимият излязъл от пасажерското място в автомобила
на Д. и насочил към пострадалия оръжие, но той се отдръпнал и първият
изстрел не го улучил. След това свидетелят заявява, че блъснал подсъдимия с
ръце, той седнал на седалката в автомобила и започнал да стреля. Свидетелят
твърди, че повече нищо не помни, освен че е бил на земята по гръб и му е
текла кръв от бедрото и корема. В хода на разпита, на изричен въпрос видял ли
и кого на паркинга преди изстрелите, свидетелят Г. вече отрича да е видял
някой. Според него, първото нараняване е било в корема му, след това в крака
и последното е било в бедрото му, където имал две изходни рани. Свидетелят
заявява, че е паднал на земята след втория улучил го изстрел – този в корема, и
не си спомня Д. да го е хващал, нито Д. да е падал на земята. В тези показания
свидетелят Г. отрича изобщо да е използвал краката си за предпазване от
подсъдимия М., както и подсъдимият да го е удрял.
При така установеното вътрешно протИ.речие в показанията на
пострадалия Г., до степен на взаимното им отричане, и в същото време
22

протИ.речие с показанията на свидетелите очевидци Д. и Д., които от своя
страна са единни, последователни и безпротИ.речиви относно това, какво
конкретно се е случило на паркинга на заведението „Горски кът“ в процесната
нощ, както и поради изложените по-горе съображения за неоснователност на
твърдението за близки приятелски отношения на тези свидетели единствено с
подсъдимия М., при изграждане на изводите си за фактическата обстановка по
делото съдът счита показанията на пострадалия за ненадежден доказателствен
източник и се доверява на свидетелите Д. и Д.. Съдът счита, че съобщеното от
тях по отношение динамиката на развилата се при автомобила на Д. ситуация
не се опровергава от експертните заключения за разС.ието на произвеждане на
изстрелите, определено на повече от един метър между дулото на пистолета и
дрехите/тялото на пострадалия. При създалата се динамична ситуация,
протекла в рамките на изключително кратък времеви период, според съда
началото на дърпането на подсъдимия от свидетеля Д. навътре в автомобила е
предхождало, макар и минимално, произвеждането на изстрелите (от разпита
на Д. – „опитах се да хвана И. за ръцете и да го дръпна навътре към моята
седалка…след това се случиха изстрелите“). Несъмнено с придърпването на
подсъдимия навътре в автомобила се е увеличило и разС.ието между него и
пострадалия, който в този момент е бил извън автомобила и това според съда
е довело до липсата на следи от близък изстрел около констатираните първи
входни огнестрелни пробойни.
Тъй като, видно от експертните заключения събраните по делото
обективни находки не могат да установят по еднозначен и категоричен начин
точните положения на телата на стрелеца, пострадалия Г. и свидетеля Д. при
произвеждането на изстрелите, и отчитайки подвижността на телата и
крайниците им, според съда изводът, че изстрелите са произведени от
предната дясна седалка на автомобила в момента, в който подсъдимият вече е
бил захванат откъм гърба от свидетеля Д., е в достатъчна степен обоснован от
доказателствената съвкупност. Подвижността на крайниците на пострадалия
определя и възможността за огнестрелно нараняване на лявото му ходило с
установените по делото характеристики.
Не може да бъде установена от наличните по делото данни от
балистична и медицинска гледна точка и поредността на изстрелите,
причинили нараняванията в корема, бедрото и ходилото. В тази насока съдът
взе предвид вече обсъдените по-горе гласни доказателства и експертни
заключения, както и заключението на допуснатата в хода на съдебното
следствие комплексна експертиза по протокол № 23/ФЗХ – 349, изготвено от
вещите лица А. А., А. П. и д-р Ц. Г.. В допълнение към вече направените
предходни експертни изводи в това заключение се посочва, че проектилът от
изстрела, причинил транзиторното нараняване на лявото бедро е причинил и
нарушение в целостта на мобилния телефон „Самсунг“, намиращ се в левия
джоб на дънките на пострадалия С. Г.. При този изстрел пътят на куршума е
както следва: първо нарушение в предната горна част на левия крачол (първа
входна пробойна); нарушение в предния ляв джоб; куршумът преминава през
23

телефона; второ нарушение в предния ляв джоб; транзиторно огнестрелно
нараняване на ляво бедро с входна огнестрелна рана по предна повърхност на
бедрото и изходна по задна повърхност на бедрото; нарушение в задната част
на левия крачол.
Тъй като от гласните доказателства (показанията на свидетелите Д. и Г.)
не се установява да е имало момент, в който левият крак на пострадалия да е
бил свит в коленната става, и при съобразяване заключенията на вещите лица
по отношение на това нараняване, съдът счита за несъмнено установено по
делото, че С. Г. е прострелян от подсъдимия И. М. с три отделни куршума, а
охлузването по лявото коляно е такова от допирателно тангенциално
въздействие в някакъв друг момент, извън разглежданата динамична
ситуация.

По нататък, по отношение фактическата обстановка след момента, в
който подсъдимият И. М. влязъл и се скрил между дърветата в гората, носейки
пистолета си в ръка, съдът счете за несъмнено установено от показанията на
свидетелите Д., С. П., Р. Д., И. Б., И. И., Г. и К., че след подадения от
свидетеля Х. Б. сигнал до полицията за прострелването на С. Г. на
местопроизшествието са били изпратени първоначално полицейските
служители Д. и И. Б., а след това и автопатрул на РУ Самоков в състав П. и И.
И. и служебен автомобил със свидетелите Г. и К..
Междувременно свидетелят Д. успял да разубеди излезлите от
заведението членове на ловната дружинка да не се саморазправят с
подсъдимия М. и да се върнат обратно вътре, след което отишъл до
подсъдимия, който стоял скрит зад близко дърво и продължавал да държи в
ръка оръжието си. Свидетелят убедил подсъдимия да се качи в автомобила му,
след което двамата престояли в него на паркинга известно време.
Подсъдимият настоявал да изчакат там служителите на полицията, но
свидетелят Д. преценил, че е по-добре да премести автомобила, за да не е в
близост до заведението и останалите в него хора и действително го направил,
като се отдалечил на известно разС.ие и спрял автомобила вдясно на пътя по
посоката си на движение, и изгасил двигателя и фаровете му. Подсъдимият
извадил пълнителя на пистолета и поставил него и оръжието, в чиято цев
останал патрон с надпис на дъното на гилзата GFL 9 mm Luger от жълт метал в
чантичката, а самата чантичка сложил под седалката си. По пътя към „Горски
кът“ свидетелите Д. и И. Б. видели автомобила на Д. и спрели до него, след
което слезли, представили се на водача Д. и го поканили да слезе. Д. им
обяснил накратко какво се е случило и показал къде е чантичката с оръжието
на подсъдимия, след което последният бил задържан. На мястото пристигнал и
автопатрулът, като свидетелите И. и П. оказали съдействие на колегите си. От
районното управление бил изпратен и екип от свидетелите Г. и К., които се
насочили към заведението „Горски кът“.
След оттеглянето на свидетеля Д. и подсъдимия М. всички присъстващи
24

на празненството членове лица се прибрали по домовете си, като в „Горски
кът“ останал единствено свидетелят Г. Б., който посрещнал полицейските
служители и присъствал на извършения от разследващ полицай оглед на
местопроизшествие. При огледа от терена между заведението и намиращото
се вдясно от същото бунгало в периметъра от 14.5 до 15.9 метра от
заведението и от 6.9 до 8.3 метра от бунгалото били намерени и иззети два
броя гилзи от жълт метал с надпис на дъното GFL 9 mm Luger, едната от които
върху сняг и червеникава кафява материя, и един брой куршум с диаметър 9
мм с ризница от жълт метал. На 14 метра от заведението и на 8.2 метра от
бунгалото били намерени върху снега множество петна от червеникавокафява
материя.
Подсъдимият М. предал с протокол за доброволно предаване на
разследващия полицай в пристигналата дежурна група чантичката, пистолета,
пълнителя, гилзата, приложение към разрешителното за оръжието, банкнота и
други лични вещи.
Оглед на местопроизшествие бил извършен и на лекия автомобил
„Мазда“, като на предна дясна седалка непосредствено под облегалката била
открита гилза от жълт метал с надпис на дъното GFL 9 mm Luger, и на пода
пред предна дясна седалка на 25 см от същата непосредствено до дясната
греда била открита гилза от жълт метал с надпис на дъното GFL 9 mm Luger.
Предвид наличните по делото пет броя гилзи, две от които открити на
паркинга до заведението, две в автомобила на свидетеля Д. и една предадена с
протокол за доброволно предаване от подсъдимия, за които по експертен път е
установено, че са стреляни с процесното оръжие, несъмнено според съда е
обстоятелството, че подсъдимият И. М. е произвел общо пет изстрела срещу
пострадалия Г.. Обстоятелството, че в някои от гласните доказателства се
съдържат данни за четири изстрела, съдът отдава на шока у свидетелите от
случилото се и на бързата последователност на произвеждане на изстрелите.
Тук е мястото съдът да се спре на характеристиките на процесния
пистолет марка „Зиг Зауер“ (Zig Sauer), модел „SPC 2009“, кал. 9х19 мм, с №
SP0079971. Пистолетът е предявен в хода на съдебното следствие в
присъствието на вещото лице А. А.. Вещото лице е пояснило, че специално
този модел пистолети са снабдени с автоматичен пасивен предпазител, а не с
ръчен такъв. Видно от заявеното от експерта, „автоматичен пасивен
предпазител“ е автоматична система, която поС.но държи ударника блокиран,
с цел да не се възпроизведе неправилен изстрел, като тази система е поС.на
активна и се изключва единствено с натискането на спусъка - при което в
случай, че пистолетът има патрон в цевта, ще бъде възпроизведен изстрел. Ето
защо съдът приема, че носеният от подсъдимия М. пистолет е бил зареден с
патрон в цевта си още преди поставянето му в чантата и това е обяснимо с
обстоятелството, че подсъдимият притежава огнестрелно оръжие от повече от
двадесет години (както самият той заявява при обясненията си - „син и внук на
военен“), поради което несъмнено е имал самочувствието на добре обучен да
25

борави с оръжие и е носел зареден пистолета си.
Що се отнася до силата на нанасяните от пострадалия Г. върху
подсъдимия М. удари с ръце и крака, то те не са били със значителна сила и не
са причинили на подсъдимия наранявания, нито са оставили дълготрайни
видими следи. Видно от заключението на СМЕ, изготвена в хода на съдебното
следствие въз основа на наличната по делото медицинска документация от
задържането на подсъдимия и престоя му в условията на арест, при него не са
установени травматични увреждания. Слабият интензитет на ударите според
съда е обясним с високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия,
която концентрация несъмнено се е отразила на координацията на движенията
му, независимо от субективното му усещане, че не е алкохолно повлиян.

Според заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, изготвено от вещите лица д-р Т. К. и Г. Г. по
отношение на пострадалия С. Г., той се е намирал в съС.ие на обикновено
(просто) алкохолно опИ.е в горните граници на средна степен, при която е
запазен споменът за случилото се и той може да дава достоверни отговори, ако
желае, на поставяните му въпроси във връзка със случая. При разпита си
вещите лице поясняват пред съда, че алкохолната концентрация от 2.3
промила е на границата между средна и тежка степен на алкохолно опИ.е, но
освидетелстваният има спомен от случилото се и това е въпрос на
индивидуалност - повишен толеранс към алкохола, без количествени промени
в съзнанието.
Заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, изготвено от вещите лица д-р Т. К. и Г. Г. по отношение на
подсъдимия И. М. сочи, че той се е намирал в съС.ие на обикновено (просто)
алкохолно опИ.е в границите на средна степен. Алкохолното опИ.е не е
нарушило неговите базисни психични годности, но е улеснило поведението
му, премахвайки някои задръжки. Споменът от случилото се е наличен у
подсъдимия, като няма данни за афектно отреагиране, независимо от
описаните от него емоции на уплаха, тъй като употребата на алкохол
възпрепятства протичането на физиологичен афект. Липсват клиничните
белези на силно раздразнение – липса изцяло на спомен, силна умора в края на
афекта, хаотични действия.

Описаната фактическа обстановка съдът установява от обсъдените по-
горе и кредитирани с доверие гласни доказателствени източници и експертни
изводи, както и от писмените доказателства протокол за оглед на
местопроизшествие; фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие;
протокол за оглед на местопроизшествие – лек автомобил „Мазда“; фотоалбум
към протокол за оглед на местопроизшествие; декларация за семейно и
материално положение и имотно съС.ие; разписки; медицински документи;
писмо от МВР, Дирекция „Човешки ресурси“ с длъжностни характеристики и
26

оценки за изпълнение на длъжността от И. М.; протоколи за доброволно
предаване; протоколи за приемане/предаване на биологични проби за химико-
токсикологичен анализ в химикотоксикологична лаборатория; протоколи за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози; протокол за предаване и
приемане на обекти в НСБК; протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване; и събраните в хода на съдебното следствие медицински
документи и документи за задържане.

Подсъдимият И. Х. М. е роден на ............. г. в гр. Разлог, с ЕГН
**********, живущ гр. София, ж.к. „Б.б.“ 13, ет. 10, ап. 43, с висше
образование, неженен, неосъждан, управител на фирма „Юнайтед Глобал
Сървисис“ – установено от справка за съдимост и данните по делото. Към
22.02.2020 г. е притежавал разрешение за носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие за процесния пистолет, издадено от 06 РУ СДВР.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед възприетото от съда, подсъдимият И. М. е извършил
престъпление по чл. 119, вр.чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Въз основа на приетите факти, нанесените от пострадалия С. Г. удари с
ръце и крака по подсъдимия И. М. безспорно представляват непосредствено
протИ.правно нападение спрямо личността на подсъдимия. С предприетите от
пострадалия С. Г. протИ.законни действия са били накърнени правнозащитени
права и интереси, при което законът позволява ефективна защита срещу тях,
като тази защита следва да бъде в рамките на допустимото за отблъскване на
нападението, и тогава деянието би било правомерно и обществено полезно и
не би представлявало престъпление.
Както вече бе обсъдено по-горе в настоящите мотиви, след излизането
от заведението пострадалият С. Г., вместо да се насочи към автомобила на
свидетеля Д., тръгнал към подсъдимия М. и достигайки го в момента, в който
подсъдимият влизал в автомобила на свидетеля Д., започнал да му нанася
удари с ръце и крака, от които подсъдимият залитнал и седнал на предната
дясна седалка. Тези действия на пострадалия били възприети от свидетелите
Д. и Д.. По време на нападението подсъдимият М. успял да бръкне встрани от
седалката и да извади пистолета си от чантата, след което насочил оръжието
към пострадалия и произвел един след друг пет изстрела, три от които
попаднали в тялото на последния – в момента, в който свидетелят Д. дърпал
подсъдимия към себе си, а непосредствено преди произвеждането на
изстрелите свидетелят Д. обхванал с ръце откъм гърба пострадалия и после
силно го дръпнал назад, при което след изстрелите и двамата паднали по гръб
върху терена, като Д. лежал под пострадалия.
27

Не се установява от доказателствата по делото подсъдимият да е взел
решение за умъртвяване на пострадалия още при влизането си в автомобила на
П. Д., в изпълнение на което решение да е взел и заредил оръжието си още
преди идването на пострадалия, когото псувал, след което да е излязъл от
автомобила и произвел изстрел по посока главата на пострадалия.
Твърденията на прокурора в тази насока се опровергават от показанията на
свидетелите Д. и Д., които съдът по изложените по-горе съображения
кредитира с доверието си. Още по-малко може да бъде възприета тезата на
обвинението, че така описаните действия на подсъдимия са станали повод
свидетелят Д. да тръгне в същата посока - тъй като свидетелят заявява, че го е
направил виждайки нанасянето на побой от пострадалия над подсъдимия, а
изстрелите са били след това. Освен това, всеки от свидетелите Д. и Д. отрича
подсъдимият М. да е отправял псувни или закани към пострадалия, които да
са провокирали последния да тръгне към него с цел изясняване на повода за
вербалната агресия. Не се установява по категоричен начин, а и не може да
бъде установена по обективните находки или с гласни доказателства и
претендираната от прокурора последователност на причиняване
огнестрелните наранявания на пострадалия – а именно първо в областта на
корема, след това в бедрото и накрая в лявото ходило на пострадалия.
Доказателствено неподкрепено е твърдението на повереника на частния
обвинител, че подсъдимият М. е изстрелял всички патрони от пистолета си по
пострадалия, тъй като на експертно изследване пистолетът е постъпил с
патрон в цевта.
Съдът не кредитира с доверие заявеното от подсъдимия М., че не е
разпознал нападателя си и едва когато след изстрелите излязъл от автомобила
и се отправил към гората видял, че това е С. Г.. Макар според свидетеля Д. при
отварянето на вратите в автомобила му да не е светвала лампа, то от
показанията на свидетеля Б. е видно, че в близост до инцидента е имало
включено външно осветление, което несъмнено е позволявало на подсъдимия
да види добре и да разпознае личността на лицето, което се намира в
непосредствена близост до него. Това, че подсъдимият е с късогледство от 0.7
диоптъра и по време на случая не е носил очилата си, не се отразява на
способността му да възприеме и съобрази личността на пострадалия от
разС.ието, на което се е намирал от него.
Съдът приема, че при една такава ескалираща обстановка и предвид
обстоятелството, че действията на подсъдимия са били ограничени от купето
на автомобила и от застаналия на вратата пострадал, чиито нападателни
действия продължавали, не би могло да се отправи към подсъдимия упрек за
предприемането от него на активна защита. Правната теория и съдебната
практика са категорични, че при отблъскване на нападението нападнатият
може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези,
използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната
отбрана, като не е задължен да избира и засяга само неуязвими части от
тялото на нападателя. Фактите по конкретния случай несъмнено сочат обаче,
28

че предприетата от подсъдимия И. М. защита с огнестрелно оръжие явно е
надхвърлила необходимото за отблъскване на нападението на пострадалия С.
Г., извършено посредством удари с ръце и крака, чиято интензивност не е била
значителна. Изводът, че деянието на подсъдимия е превишило необходимите
предели на отбраната е защитим и от установените факти, че изстрелите са
били произведени в сравнителна близост до пострадалия и това несъмнено
сочи, че подсъдимият от субективна страна е искал да засегне по сериозен и
дефинитивен начин жизненоважни органи, а не само да отблъсне нападателя,
т. е. - е искал причиняването на смъртта на пострадалия С. Г..
Всички тези фактически данни, обсъдени в цялост, водят до
единствения извод, че подсъдимият не е действал в рамките на съответствието
между защитата и нападението, предвид неговия характер и опасност, и при
липсата на реална и друга възможна алтернатива за отблъскването на това
нападение по друг начин.
Авторството на подсъдимия И. М. в престъплението по чл. 119, вр. чл.
115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК се доказва по категоричен начин от обсъдените по-
горе гласни и писмени доказателства и от заключенията на назначените в
досъдебното производство експертизи. От тях се установява
последователността от действията на пострадалия и подсъдимия, травмите по
тялото на пострадалия и механизма за тяхното причиняване. При С. Г. са били
налице три огнестрелни наранявания: едно транзиторно огнестрелно
нараняване в лява странична коремна половина с входна рана по средна
мишнична линия и изход по задна мишнична линия, като по пътя си
проектилът, който го е причинил е наранил само меки тъкани, кожа, подкожие
и мускулатура на предна коремна стена вляво, без проникване в коремната
кухина и без засягане на органи в нея, като насоката на нараняването при
право анатомично положение е отпред назад; второ транзиторно огнестрелно
нараняване на ляво бедро с входна огнестрелна рана по предна повърхност на
бедрото в горна трета централно и изходна по задна повърхност на бедрото –
горна трета централно, като по пътя си проектилът, който го е причинил е
наранил само меки тъкани, кожа, подкожие и мускулатура на бедрото, без
счупване на кост, като насоката на канала на нараняването при право
анатомично положение е отпред назад; и трето огнестрелно нараняване с
тангенциална рана засягаща меки тъкани на външностраничната повърхност
на ляво ходило по пета ходилна кост, без счупване на костта с изявен подкожен
дефект. Според заключението на СМЕ, уврежданията са причинени по
механизъм на прострелване с огнестрелно оръжие. От огнестрелните травми
поотделно и заедно са реализирани критериите на медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та.
Вината като субективен елемент на престъплението винаги е свързана с
определено психическо съС.ие на дееца, отразяващо негово субективно
отношение към общественоопасния характер и вредоносните последици.
Решавайки въпроса за нейното съдържание, респективно за същностните
белези и особености на умисъла при престъпните деяния против личността,
29

съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички обстоятелства за
извършеното престъпно посегателство, да отчете предшестващото поведение
на виновния и пострадалия, техните взаимни контакти, използваното средство
на престъплението, характеристиките на упражненото насилие (броя,
честотата и силата на ударите), тяхната насоченост и медикобиологичния
облик на причинените телесни наранявания на жертвата.
В конкретния казус фактологията за липса на предходни враждебни
отношения между подсъдимия И. М. и пострадалия С. Г., и действията на
подсъдимия, провокирани от пострадалия и ориентирани към защита на
охраняваната от закона телесна неприкосновеност, но несъответни на
характера и опасността на нападението – неправомерно произвеждане на
няколко изстрела в тялото, при съблюдаване на ползваното огнестрелно
оръжие и отправлението на изстрелите към части на човешкото тяло с
жизненоважни органи и кръвоносни съдове, водят до несъмнен извод, че
деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вина, като
подсъдимият е съзнавал, че средството, което използва, ще умъртви
пострадалия, и е искал настъпването на този резултат. Случайност е, счита
съдът, че попадналите в корема и бедрото на пострадалия проектили не са
засегнали по пътя си намиращите се в близост жизненоважни органи (в
корема) и големи кръвоносни съдове, поради което покриват правния
критерий на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК
(временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та). Поради това,
извършеният при превишаване пределите на неизбежната отбрана довършен
опит за умъртвяване на пострадалия не е причинил исканите от подсъдимия
вредни последици.
По изложените съображения съдът намира, че е доказано по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият И. М. е осъществил всички признаци от
обективната и субективна страна на престъплението по чл. 119, вр. чл. 115,
вр. чл. 18, ал. 1 от НК, и го оправда по първоначално повдигнатото обвинение
по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено
на подсъдимия И. М. съдът възприема наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало и
трудовата му ангажираност. Обстоятелството, че подсъдимият е носел със
себе си зареден пистолет на празненство, което поначало не предполага
необходимост от активна защита, също се преценява от съда като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Като такова следва да бъде преценен и броят на
произведените изстрели - но не и наличието на свидетеля Д. зад пострадалия
при произвеждането им, тъй като в създадената динамична ситуация и при
ангажираността на подсъдимия с нападението на пострадалия не се
30

установява М. изобщо да е видял свидетеля Д..
Настоящият съдебен състав, в контекста на изложеното, прецени, че
наказание в размер малко над средния предвиден за престъплението, при
отчетен от съда лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но
под максималния размер (за това престъпление е предвидено наказание до пет
години лишаване от свобода), ще удовлетвори чувството за справедлИ.ст.
Обсъждайки целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счете, че
наказание в размер на три години лишаване от свобода ще е адекватно на
тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на осъщественото
престъпление, и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния
профил на извършителя. В тези си граници, намери съдът, наказанието също
ще е справедлИ. възмездие за извършеното от подсъдимия И. М. деяние, и
средство за постигане целите както на личната, така и на генералната
превенция.
Тъй като подсъдимият не е осъждан, а за целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия не се налага според съда той да изтърпи
наказанието лишаване от свобода (т. е. са налице предпоставките на чл. 66, ал.
1 от НК), съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за
максимално предвидения от закона срок от пет години. Този срок, счита съдът,
под угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване
от свобода, ще гарантира в личен план достатъчно време на подсъдимия
сериозно да преосмисли поведението си.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид постановената осъдителна присъда, на подсъдимия И. М.
следва да бъдат възложени осъществените разноски в хода на производството
- по сметка на ОДМВР осъществените разноски в хода на производството в
общ размер на 3065.12 лв. (три хиляди шестдесет и пет лева и 12 стотинки);
както и по сметка на СОС сумата от 3173.75 лв. (три хиляди сто седемдесет и
три лева и 75 стотинки), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 53, ал. 1, б. А от НК в полза на държавата следва да
бъде отнет пистолет марка „Зиг Зауер“ (Zig Sauer), модел „SPC 2009“, кал.
9х19 мм, с № SP0079971, като вещ принадлежаща на виновния и послужила
за извършване на престъплението.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

31

СЪДИЯ:
(Ан. Игнатова)

32

Номер на акта:	5
Дата:	7 февруари 2025 г.
Съдия:	Анелия Маринова Игнатова

Дело:	20221800200022
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 януари 2022 г.

Присъда по НОХД №22/2022 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите