Р Е Ш Е Н И Е
№ 923/10.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, Х състав, в открито
съдебно заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Красимир Лесенски
2. Николай Ингилизов
При секретаря Антоанета Метанова
и с участието на прокурора Живко Пенев,
разгледа докладваното от съдия Шотева касационно административно дело № 1082, по описа на
съда за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.Б.Т.,***, чрез адв. М. и касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), подадена чрез юрк. В., срещу
Решение № 607/19.07.2021 г., постановено по административно дело № 115/2021 г.
на Административен съд Пазарджик.
А.Т. обжалва
решението, с което частично е отхвърлен предявеният от него срещу ГДИН иск за
обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, като от касационната жалба се
извеждат основания за неправилност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон и при неспазен принцип на справедливост при определяне на
размера на обезщетението. Иска отмяната му, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в цялост.
Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., обжалва
решението в осъдителната му част спрямо ГДИН като неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на материалните норми. Иска отмяната му в обжалваната
част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсулт Р.,
поддържа жалбата пред касационната инстанция като счита предявената претенция
за неоснователна и недоказана.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за допустимост на касационните жалби,
като счита, обезщетението е справедливо определено по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което
са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата молба на А.Б.Т.,
с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 от същия закон против ГДИН за заплащане на обезщетение в общ размер
на 10 000 лв. ведно със законните лихви от датата на завеждане на исковата
молба до крайното изплащане за причинени неимуществени вреди по време на
престой в Затвора в гр. Пловдив и в гр. Пазарджик - пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника, като за период от 01.05.2017 г. – 30.06.2018г. се
претендира сума от 5000 лв., а за престоя от 01.05.2019 г. до датата на
предявяване на исковата молба се претендира сума от 5000 лв. В исковата молба
са изложени твърдения, че през посочените периоди, условията, в които ищецът е
изтърпявал наказанието лишаване от свобода са били нечовешки и унизителни,
поради което е претърпял неимуществени вреди, срам, унижение, чувство за
безпомощност, болки и страдания.
С решението си по делото административният съд е
уважил частично предявения иск за сума в размер на 2000 лева и го е отхвърлил в
останалата му част до претендирания размер от 10 000 лева като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че за периода на престой в Затвора
гр. Пловдив и в гр. Пазарджик от 01.05.2017г. до 20.07.2018г. се претендира
сума от 5000 лв., от която поради установено бездействие на ГДИН за
пренаселеност през 13 месеца и 20 дни следва да бъде уважен искът в размер на
1040 лева.
За периода в Затвора в гр. Пловдив и в гр.
Пазарджик от 19.07.2019г. до 02.02.2021г. се претендира сумата от 5 000
лева, от която поради установеното бездействие на ГДИН по пренаселеността за 12
месеца, следва
да бъде уважен искът за сумата в размер на 960 лв. Така общата сума, която
съдът е счел, че следва да бъде присъдена на лишения от свобода е в размер на
2000 лв.
За разликата до
претендираните 10 000 лв. първоинстанционният съд е отхвърлил иска като
неоснователен, включително и за периода от 20.07.2018г. до 30.07.2018г. и от 01.05.2019г. до 19.07.2019г., позовавайки се на липсата на данни А.Т. *** или в Затвора гр.
Пазарджик в сочените периоди. С решението си съдът е уважил претенцията за
присъждане на законната лихва върху присъдената сума, считано от 14.09.2020г.
до окончателното ѝ изплащане.
С оглед на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът е счел, че обезщетение в размер на 2000 лв.
представлява адекватно овъзмездяване за претърпените от касатора Т.
неимуществени вреди, като се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления
на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, периода на исковата
претенция, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без
налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на
действия или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги
е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при
или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Правилен е
изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите от 01.05.2017г. до 20.07.2018г.; от 06.11.2019г. до 16.11.2020г.
В периодите от 20.07.2018г. до 30.07.2018г. и от 01.05.2019г. до 19.07.2019г.,
заявени с исковата молба, се установява, че ищецът не е пребивавал в Затвора в гр. Пловдив или в Затвора в гр. Пазарджик.
Неоснователни са
възраженията на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е
дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилен извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС правилно е установил фактите по делото, като съобразно тяхната
съвкупност е приел за частично доказани твърдени в исковата молба факти.
Последиците от недоказването също са правилно приложени, съобразявайки се с
нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
В случая е
установено неизпълнение на законови задължения - липса на достатъчно жилищна
площ, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие на
което административният съд правилно е приел, че ответникът не е представил
доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на
наказанието му, което е пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са
доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора –
Пазарджик, където е изтърпявал наказание ищеца.
Неоснователни са
доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение в частта
му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните
правила. Решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в
сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.
При този
резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на разноски от
касационните жалбоподатели е неоснователно.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, X - състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 607/19.07.2021 г., постановено по административно дело № 115/2021 г. на
Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/