Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.05.2018
година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 28 февруари Година 2018
В
публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.П.
като
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД № 238 по
описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”Хелиос
СЗ”ООД, ЕИК *********, против
Наказателно постановление № 24-001718 от 04.01.2018г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Оспорва се извършването на нарушението. В
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът не бил съставен в присъствието на двама
свидетели. Фактът, че свидетелят К.П. била главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда” компрометирало нейната безпристрастност и обективност.
Имало конфликт на интереси, защото срещу дружеството били съставени три акта, а
в два от случаите актовете били съставени от посоченото длъжностно лице от
състава на трудовата инспекция. Също така, не ставало ясно какво било качеството
на свидетеля. Оспорват се констатациите на актосъставителя
и на наказващия орган относно обстоятелствата свързани с вмененото нарушение.
Всеки съдружник имал право, както и задължение да участва в управлението на
дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и
да изпълнява решенията на общото събрание, съгласно чл.123 и 124 от Търговския
закон. В проверения обект лицето Р.М.получавала възнаграждение не по трудов
договор, а допълнително възнаграждение за положен личен труд, представляващо
разпределение на дивиденти от дружеството на края на годината, в качеството й
на съдружник. Оспорва се факта, че посоченото лице предоставяло работна сила по
трудово правоотношение. Липсвало работно време и не било получавано трудово
възнаграждение, за да се твърди, че била предоставена работна сила.
Констатацията в материалите по преписката, че Р.М.извършвала дейност по
обслужване на клиенти, като сервитьор била недостатъчна за да се определят
отношенията между това лице и фирмата като трудовоправни.
В съдебно заседание, дружеството се представлява от законния си представител и
процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за цялостна отмяна
на наказателното постановление. В условието на евентуалност, се прави искане за
намаляване на наложената санкция, поради прекомерност. Иска се присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Стара
Загора, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
С обжалваното НП,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001718 от 05.12.2017год., дружеството било
санкционирано, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ с „имуществена санкция” в размер на 4000.00
лева, за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда,
изразяващо се в това, че дружеството, в качеството на работодател приема на
работа в обект в гр.Стара Загора, търговски комплекс „Хелиос”,
ул.”Отец Паисий”№ 61, в 12.06 часа на 28.11.2017г., към момента на проверката
лицето Р. И. М., която към момента на проверката извършвала дейност по
обслужване на клиенти /сервитьор/, без преди това да сключи с нея писмен трудов
договор. Сочи се, че М. била вписана и като съдружник във „ХЕЛИОС
СЗ” ООД, но извършваната от нея дейност не
кореспондирала на правата и задълженията и като съдружник съгласно Търговския
закон и Дружествен договор на посоченото дружество от 27.09.2017г.
Описани са
документите, които служителите на трудовата инспекция проверили в хода на
проверката. От анализа на изложените в акта и в НП обстоятелства
следва констатацията, че актосъставителят и
наказващият орган изчерпателно са описали всички относими
факти и обстоятелства включени в състава на нарушението и по никакъв начин не
било нарушено правото на защита на санкционираното дружество в настоящия административнонаказателен процес. Видно от показанията на
изслушаните в хода на съдебното следствие свидетели, при извършване на
проверката на 28.11.2017г. в търговски комплекс „Хелиос”
в гр.Стара Загора в обекта имало три лица, които извършвали трудова дейност, а
едно от тях било именно Р. М. След проведен разговор с управителя на
дружеството работещите на обекта отказали да попълнят декларации по чл.402,
ал.2, т.3 от КТ. Докато изчаквали пристигането на управителя в заведението Р.М.обслужвала
маси в заведението, като сервирала и отсервирала. По
искане на проверяващите, Р.М.предоставила и касов бон, удостоверяващ
дружеството- стопанисващо обекта. В хода на съдебното производство бе
представена като писмено доказателство и заверено копие на фискален бон,
издаден на 28.11.2017г., на който са изписани наименованието и единния
идентификационен код на дружеството-жалбоподател, което стопанисвало обекта.
Прави впечатление и изписаното в началото на документа име „Роси”. В тази
връзка, свидетелските показания относно факта, че това лице изпълнявало дейност
като сервитьор на обекта кореспондират и на писмените доказателства, приети по
делото, поради което съдът ги кредитира с доверие като обективни, логични и взаимнодопълващи се. Неоснователно е изложеното в жалбата,
че липсвали достатъчно данни за предоставяне на работна сила в обекта от страна
на лицето Р. М. Колкото до регламентираното от дружествения договор за отношенията
между съдружниците и техните отговорности при
осъществяване на съвместната им търговска дейност, следва да се отбележи, че
клаузите на който и да било договор, било то и дружествен договор на търговско
дружество не може да заобикаля императивни норми на трудовото законодателство,
включително основен негов принцип, че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения.
По
съществото на вмененото на дружеството деяние следва да се отбележи, че административнонаказателното обвинение, с оглед направената
фактическа и правна обосновка, не е за неуреждане като трудово правоотношение
на отношението при предоставянето на работна сила т.е. работодателят не е
санкциониран за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, в който случай би било
необходимо установяването и доказването наличието на съществените елементи на
трудовото правоотношение – работно време, работно място, длъжност според вида и
характера на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение,
взаимоотношения на дисциплинарна власт и подчинение на работодателя и т.н.
Вмененото на санкционираното юридическо лице нарушение се изразява в неспазване
на императивното изискване, регламентирано в чл. 61, ал.1 от КТ /за сключване на трудовия договор преди
постъпването на работа на работника/ и съответно предмета на доказване за
това нарушение включва установяването, че работодателят фактически е допуснал и
приел на работа респ. работникът/ служителят бил постъпил на работа, преди да
бъде сключен трудов договор за изпълняваната трудова дейност. В настоящият
случай, не се и спори по делото, че на датата, когато била извършена проверката
Р.М.била в търговския обект, стопанисван от дружеството и осъществявала дейност
като сервитьор, макар да била вписана и като съдружник във фирмата, а и този
факт се установява по несъмнен начин от приетите по делото и обсъдени по-горе гласни
и писмени доказателства.
Неоснователни
са твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставяне на акта и издаване на НП. Утвърдената
съдебна практика по административнонаказателни дела
не приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила липсата на
втори свидетел, който да бъде вписан в съставения акт за установяване на
нарушение, защото правото на защита на санкционираното лице не бива нарушено.
Не са поставени и условия за местоработата на свидетеля, нито е налице пречка
длъжностно лице от състава на трудовата инспекция да бъде посочено като
свидетел в акта. Противно на изложеното в жалбата, фактът, че свидетеля вписан
в акта била актосъставител в други
административно-наказателни производства срещу дружеството не може да
компрометира това длъжностно лице като свидетел, нито е налице пречка за
участието и в други такива производства, защото с участието си в такива
процедури свидетелят изпълнявала само и
единствено служебните си задължения, а сама по себе си тази констатация не може
да обуслови извод за някаква пристрастност. В настоящото производство, с оглед
неговия характер и предмет е неотносимо тълкуване на
понятието конфликт на интереси, как се установява, от кого и т.н., поради което
тези доводи на жалбоподателя няма да се обсъждат.
Както е известно, отговорността на дружеството,
в качеството на работодател е обективна /безвиновна/,
с оглед естеството на субекта- юридическо лице.
Съгласно
императивната норма на чл.61, ал.1 от КТ „Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа.” Несъмнено, към датата 28.11.2017г., когато била осъществена
проверката, не бил налице сключен трудов договор между дружеството-жалбоподател и работника Р. М.,
поради което с факта, че в посочения период лицето била на търговски обект,
стопанисван от тази фирма и изпълнявало вменените й функции, без наличието на
валидно сключен трудов договор, било осъществено и процесното нарушение.
При изложените по-горе констатации, евентуалното
приложение на санкционния състав за маловажно нарушение на трудовото
законодателство, съгласно чл.415в, ал.1 от КТ би било незаконосъобразно и
наказващият орган правилно не е приложил тази разпоредба. Първо, следва да се
отбележи, че нарушението не е отстранено веднага след като било извършено, а от
обстоятелствата по делото става ясно, че последващ
трудов договор между този работодател и посоченото лице не бил представен. Не
на последно по важност място, следва да се отбележи и че този вид нарушения принципно
са изключени от обхвата на маловажните нарушения, по смисъла на чл.415в, ал.1
от КТ, с оглед изключенията предвидени в императивната норма на чл.415в, ал.2
от КТ, където законодателят указва, че не маловажни нарушенията и по чл.61,
ал.1 от Кодекса на труда.
Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения опорочаващи произнася-нето на
наказващия орган с обжалваното НП. Съставеният акт за
установяване на нарушение и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички изискуеми от закона реквизити и са изготвени от компетентните
органи. За доказано по несъмнен начин нарушение на цитираната императивна материалноправна разпоредба и въз основа на правилно
определената санкционна норма на чл.414, ал.3 от КТ, наказващият орган наложил
имуществена санкция. Видно от текста на тази разпоредба възможната имуществена
санкция за такова нарушение е в диапазона от 1 500 до 15 000 лева. Колкото до
определения размер, а именно значително над минимума на възможната санкция и към
средния предвиден в закона, съдът намира, че липсва съответна обосновка от
наказващия орган. При определяне размера на санкцията следва да се отчетат
редица обстоятелства, като при налагане на санкция в по-висок от предвидения
минимален размер, за наказващият орган съществува задължение да го обоснове. В
настоящият случай, действително наказващият орган не се позовал при
произнасянето си на установени отегчаващи отговорността обстоятелства, а съдът
не констатира такива. Настоящият съдебен състав счита, че справедлива и
съответна на тежестта на нарушението би била санкция в минималния предвиден в
закона размер, а именно имуществена санкция в размер на 1500 лева, съответно
счита, че наложената такава в размер на 4000 лева е прекомерна и не отговаря на
тежестта на нарушението.
За пълнота на
изложението, следва да се отбележи и неприложимостта на института на чл.28 от ЗАНН в процесния случай. Осъщественото нарушение е
типично за вида си, като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от други сходни деяния, поради което прилагане на този институт, което
фактически би освободило дружеството от отговорност изцяло, би било
незаконосъобразно.
В този смисъл е и
утвърдената съдебна практика в региона, например Решение от 10.05.2018г. по КАНД № 133 от
2018г., Решение от 26.04.2018г. по КАНД № 104 от
2018г., Решение от 15.03.2018г. по КАНД № 31 от
2018г., Решение от 16.01.2018г. по КАНД № 435 от
2017г. и много др. по описа на Административен съд- гр.Стара Загора.
В заключение, съдът
приема жалбата за частично основателна, от което произтича изменяне на
наказателното постановление съобразно горе-изложеното, като наложената санкция се намали до посочения
размер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1,
пр.2 ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-001718 от 04.01.2018г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Стара Загора, с което на ”ХЕЛИОС СЗ” ООД -гр.Стара Загора, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция” в размер на 4000.00 лева, като я НАМАЛЯВА на 1500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд- град Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: