ПРОТОКОЛ
№ 119
гр. Варна, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела П. Костова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Вл. Ч. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600136 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ЧАВДАРОВ.
Жалбоподател-подсъдим Д. М. АТ., редовно призован, явява се лично и
с адв.АН. ИЛ. Д. от АК – ШУМЕН, от преди.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Не правя искания за отвод.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДАСКАЛОВА.
СЪДЪТ припомня на страните, че в предходно съдебно заседание бяха
направени редица искания по доказателства от страна на защитата и на
подсъдимия, поради обема на които бе дадена възможност (посредством
отлагане) за запознаване на представителя на прокуратурата, който в
1
днешното заседание следва да изрази становище по така направените
искания.
ПРОКУРОРЪТ: - Считам, че направените от защитата многобройни
искания за запитване до институции и за разпит на други свидетели са
неоснователни. Няма да се спирам подробно на всяко едно от исканията,
защото делото, според мен, е изяснено от фактическа страна и е попълнено с
нужния доказателствен материал, обезпечаващ обвинителната теза на
прокуратурата. Но ще отделя внимание на някои от тях, а именно например
запитване до БНБ даването на колко заема между ФЛ се води банкова
дейност по занятие и за какъв период от време, има ли лимит, според който
определен брой заеми не е банкова дейност по занятие.
Съгласно практиката на ВКС законодателя инкриминира системното,
повече от три по занятие извършване на всякакви банкови сделки, без разлика
дали са едни и същи или от различен вид, а не всяка сделка сама за себе си.
Поради това и престъплението по чл.252 НК е типично престъпление на
системно извършено, съгласно решение № 163/24.10.2018 година на ВКС по
КНД № 592/2018 година. Касае се за типично престъпление по занаят, за
чиято съставомерност е необходимо да бъдат извършени три или повече
еднородни деяния посредством които е създадена определено трайно,
системно отношение на субекта към обекта на посегателство. Т.е. без
значение е периода от време или лихвата на заема, достатъчно е деянието да е
системно за да е налице съставомерност по чл.252 от НК.
По следващия зададен въпрос, а именно може ли БНБ да посочи
законовата уредба, даваща право ФЛ да бъде кредитор, при какви условия да
дава заеми, какви са неговите права и задължения, какви нарушения може да
извърши физическото лице давайки кредит от собствените си средства и от
тази негова дейност какъв лиценз се изисква. БНБ може да посочи всичко, но
не може да излезе извън законовите разпоредби. Няма норма, която да
регламентира право на физическо лице да бъде кредитор, кредит и заем са
различни понятия. Кредита е банкова дейност, регламентирано в закона за
БНБ, ЗККИ и ТЗ. Заемът касае предоставяне на средства между физически
лица и е регламентиран в чл.240 от ЗЗД и се различава от престъплението по
чл.252 от НК по брой предоставени заеми.
В първия случаи до два заема, включително и тези действия не са
престъпления, могат да бъдат предоставени и повече от два заема стига да
няма уговорена лихва.
Във втория случай – чл.252 от НК се касае за предоставяне на заем на три
и повече случаи, които законодателя е определил като действия по занятие,
без съответно разрешение и задължително е налице уговорена лихва.
Претенцията на подсъдимия е явно да извършва търговска дейност в
сивия сектор, без да декларира доходи от същата и да заплаща данъци за нея.
Дори и в гражданския оборот ако бъде предоставен заем и е получена лихва
то физическото лице следва да декларира този доход.
2
В конкретния случай лихвата като същата е облагаема по смисъла на
чл.12, ал.1 от ЗДФЛ. Т.е. в този случай законодателя е предвидил прозрачност
на доходите с последващо тяхно облагане.
Следващите два въпроса отправени към БНБ нямат отношение, според
мен към предмета на доказване.
Относно доказателствените искания свързани с разпитите на свидетелите
Х.Д. А.С., П.Г. и В.Б., считам, че не се налага да бъдат извършвани такива
процесуални действия. Дълбоков е бил разпитван и по двете наказателни дела
и подробно е изяснил фактите, касаещи дадения му от подсъдимия заем и
последващите действия по отношение на него самия. Намирам, че случая е
изяснен не са налице противоречия. Не са налице и противоречия в
показанията на свидетеля А.С.. В показанията си същия подробно е обяснил и
е говорил само за взетите заеми от подсъдимия, а не за получено капаро за
ремонт на къща. Подсъдимия наслагва, според мен, два случая, като втория
касаещ изпълнителното дело и няма отношение към лихварската му дейност.
По отношение на свидетелката Г. искането също е неоснователно, защото
по делото е била изискана и приложена информация справка, относно
движението на паричните потоци по банкова сметка с посочен №
70015196959641 на името на подсъдимия, открита на 26.05.2010 година в
Уникредит Булбанк, видно от писмо на банката с изходящ № 24/1780/38/2013
година, том 1, лист 173 от ДП.
От предоставената от банката информация се вижда, че на 12.07.2010
година Г. е предала на подсъдимия сумата от 590 лева, т.е. няма противоречия
в показанията на свидетелката Г. приложените писмени документи от
банката. Кредитът е изплатен наведнъж и в двата случая подсъдимия е дал
заем с лихва.
За свидетелката Б. същата е била разпитвана по ДП три пъти, както и по
НОХД. Във всичките си разпити свидетелката е дала логични,
последователни и непротиворечиви показания като е описала метода за
предоставяне на заем, който е добре изработена схема от подсъдимия при
определяне различен лихвен процент, с оглед лицето, на което се дава.
Заявеното от нея не поражда съмнения, че свидетелката не може да дава
достоверни показания.
Колкото до твърдението на подсъдимия, относно психическото
състояние към днешна дата това няма отношение към съществото на
разглеждания казус. Дори да се изготви психиатрична експертиза, то тя
трябва, следва да даде отговор на психичното състояние на свидетелката към
12.02.2014 година при първия разпит, дата твърде отдалечена във времето за
да може да се извърши годна експертиза, според мен.
Считам, че делото е изяснено и е доказано от събраните гласни и
писмени доказателства.
С оглед това мое становище предлагам съдът да остави без уважение
3
исканията на защитата за събиране на нови доказателства, отправени в
предишното съдебно заседание.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след съвещанието констатира следното:
След като се запозна с исканията на подсъдимия и на неговия защитник,
направени в съдебно заседание от 22.07.2021 година, както и със становището
на представителя на обвинението в днешното съдебно заседание, а и след
служебно запознаване с всички материали по делото намира следното:
I. На 22.07.2021 г. /л.23 от ВНОХД/ е постъпила молба от Х.М. А.
(брат на подсъдимия Д.А.) за връщане на основание чл.111, ал.2 от НПК на
парична сума от 4940 лв., иззета в хода на ДП. Молителят твърди, че парите
са негови и са от получавани възнаграждения в Англия, а част от тях са общи
– негови, на майка му и брат му от рента на наследствени земи.
Съдът намира, че към този момент не може да се произнесе със съдебен
акт по молбата към настоящия момент. Посоченото в молбата правно
основание, а именно чл.111, ал.2 от НПК може да намери приложение по
време на досъдебното производство.
В случая делото обаче е в съдебна фаза и съдът може да постанови
връщане на определени веществени доказателства само със свое решение,
присъда или по реда на чл.306 НПК - т.е. произнасяне към настоящия момент
не е възможно, а такова ще бъде направено в един бъдещ момент по делото.
С оглед гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ към настоящия момент молбата на
Х.М. А., брат на подсъдимия Д.А. за връщане на основание чл.111, ал.2 от
НПК на парична сума от 4940 лв, иззета в хода на ДП.
II. За да се произнесе по писменото искане на защитата за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС и спиране на наказателното
производство на основание чл.25 ал.1 т.4 от НПК, съставът на ВАпС съобрази
следното:
Отправянето на преюдициални запитвания е основна отговорност на
съдилища на държавите членки, свързана с правилното прилагане на
4
законодателните актове на Съюза като самият Съд определя процедурата по
чл.267 ДФЕС като: „истински крайъгълен камък на функционирането на
вътрешния пазар, тъй като тя играе основна роля за гарантиране, че
установеното с Договорите право запазва своя Общностен характер с цел да
осигури, че това право има същото действие при всички обстоятелства във
всички държави членки на Европейския съюз.“
Съгласно чл.267 от ДФЕС, Съдът на Европейския Съюз е компетентен
да се произнася преюдициално по въпроси относно тълкуването на
Договорите, както и по отношение на валидността и тълкуването на актовете
на институции, органи, служби и агенции на ЕС.
В чл.267, пар.2 от ДФЕС е регламентирано правото на национална
юрисдикция да отправи преюдициален въпрос към СЕС, когато „счита, че по
този въпрос е необходимо решение /на СЕС/, за да бъде постановено нейното
решение.“ Т.е. единствено юрисдикциите на държавите членки са овластени
да ангажират тълкувателната дейност на СЕС и да определят обхвата на
произнасянето му чрез обхвата на своето запитване. На практика това
означава, че запитващата юрисдикция е свободна в преценката си дали да
отправи запитване и дали въпросът е свързан с валидност или тълкуване на
разпоредба от правото на ЕС и дали е релевантен за делото, висящо пред
юрисдикцията. Т.е. отговорът на запитването, независимо какъв би бил той,
би могъл да повлияе върху решаването на спора, в случая на настоящия спор.
В поставените от защитата въпроси по т.1-5 и 7-9 въобще не се твърди
да са налични релевантни за делото разпоредби на правото на ЕС, чието
тълкуване да се търси чрез отправяне на преюдициално запитване.
Въпросите, така както са зададени по-скоро представляват оплаквания
по същество, относно правораздавателната дейност на проверявания съд по
конкретното дело.
Във въпроса по т.6 от представените в писмена форма въпроси се
твърди наличие на „колизия между престъплението по чл.252 от НК и чл.9 от
Директива 2013/36/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА/от
26 юни 2013г./ относно достъпа до осъществяването на дейност от
кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните
институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива
2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО.
5
Съгласно чл.9 от цитираната директива „Забрана за лица или
предприятия, различни от кредитните институции, да извършват публично
приемане на влогове или други възстановими средства:
1. Държавите членки забраняват на лица или предприятия, които не са
кредитни институции, да извършват дейност по публично приемане на
влогове или на други възстановими средства.
2. Параграф 1 не се прилага за приемане на влогове или на други
средства, възстановими от държава членка, от нейни регионални или местни
органи, от международни публични институции, чиито членове са една или
повече държави членки, нито в случаите, които са изрично установени в
националното право или в правото на Съюза, при условие, че за тези
дейности са предвидени нормативни разпоредби и контрол, предназначени за
защита на вложителите и инвеститорите“.
При внимателен прочит на разпоредбата на чл.9 от цитираната
Директива се установява, че в обхвата й са „дейности по публично приемане
на влогове или на други възстановими средства“, а не инкриминираното по
делото „отпускане на заеми“.
Ето защо съставът на ВАпС намира, че за правилното решаване на
делото не е необходимо да се иска от СЕС да тълкува правото на ЕС във
връзка с разпоредбата на чл.252 НК.
Предвид изложеното съдът намира искането на защитата за отправяне
на преюдициално запитване до СЕС по поставените 9 въпроса за
неоснователно, респективно неоснователно се явява и искането за спиране на
наказателното производство на основание чл.25 ал.1 т.4 от НПК, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС по поставените девет въпроса и искането за
спиране на наказателното производство на основание чл.25 ал.1 т.4 от НПК.
III. В съдебно заседание на 22.07.2021г. подс.А. направи искане да се
отправи запитване с молба за отговор до БНБ по следните въпроси:
1. Даването на колко заема между физически лица се води банкова
6
дейност по занятие и за какъв период от време, има ли лимит, според който
определен брой заеми не е банкова дейност по занятие.
2. Може ли БНБ да посочи законовата уредба, даваща право на ФЛ да
бъдат кредитори, при какви условия да дава заеми, какви са неговите права и
задължения. Какви нарушения може да извърши ФЛ давайки кредити от
собствени средства и за тази дейност какъв лиценз се изисква.
За съда остават неясни съображенията на подсъдимия да търси отговори
на тези въпроси от БНБ.
Въззивната инстанция, с акта си по съществото на делото дължи
отговор на /въпрос 1 и 2/ правни въпроси, а не административен или
административно-наказателен орган какъвто е БНБ в определени хипотези,
изпълнявайки вменените й от законодателя правомощия.
Следва да се отбележи, че дори и БНБ да отговори на така поставените
от подсъдимия въпроси, то отговорите няма да имат задължителен характер
за съда.
-ца
Третото искане е свързано с това БНБ да представи списък на ФЛ
давали заеми от собствени средства, които е санкционирала и да обясни каква
заплаха представляват тези лица за паричната кредитната система на РБ.
Четвъртото искане е БНБ да отговори представлява ли заплаха за
паричната и кредитната система на Р България физическо лице, дало заеми на
свои познати и приятели, които не отговарят на критериите за вземане на
заеми от банки и кредитни институции, но потърсили заеми от алтернативни
източници.
Отговорите на тези въпроси се считат от съда за ирелевантни спрямо
предмета на делото.
По изложените съображения съдът намира искането за отправяне на
запитване до БНБ за неоснователно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на запитване до
БНБ като неоснователно.
IV. Искането на подсъдимия А. да се изисква от Народното
7
събрание информация защо е била изменена разпоредбата на чл.252 от
НК през 1995 г. е неоснователно.
Съдът съобрази, че всички законопроекти и мотивите към тях са
достъпни на сайта на НС и не е необходимо да се изисква подобна публично
достъпна информация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия А. да се изисква
от Народното събрание информация защо е била изменена разпоредбата на
чл.252 от НК през 1995 година.
V.По искането за разпит на свидетели:
1. Х.Д. - Съдът не намира за необходимо повторно да се разпитва този
свидетел.
Същият е разпитан от първоинстанционния съд в с.з. 05.02.2019 г. ШОС
- л.66-76 от НОХД № 439/2018 г.,
Четени са показанията му, дадени пред друг състав на ШОС – от
24.07.2017 г. – л.53-59 от НОХД № 142/2017 г.,
Четени са и показанията му от ДП на 04.02.2014 г. л.130-131 от том 2
на ДП 32/2018 на ОСлО в ОП – Шумен.
Не са налични новооткрити обстоятелства във връзка, с които да бъде
разпитван този свидетел.
2. А.С. - Съдът не намира за необходимо повторно да се разпитва този
свидетел.
С оглед даденото от страните по делото съгласие в процедурата по
чл.371, т.1 НПК показанията на този свидетел от ДП са били прочетени в с.з.
07.03.2019 /л.105 гръб/ по нохд 439-18 ШОС от ДП л.221, 223-224 и 225 от
том 2 на ДП 32/2018 на ОСлО в ОП – Шумен.
Не са налични новооткрити обстоятелства, във връзка с които да бъде
разпитван този свидетел.
3. П.Г. - Съдът не намира за необходимо повторно да се разпитва тази
свидетелка.
С оглед даденото от страните по делото съгласие в процедурата по
8
чл.371, т.1 НПК показанията й от ДП са били прочетени в с.з. на 07.03.2019 -
л.105 по нохд 439-18 ШОС са четени са показанията й /л.164 и 172/ от том 2
на ДП 32/2018 на ОСлО в ОП – Шумен.
Не са налични новооткрити обстоятелства във връзка, с които да бъде
разпитвана тази свидетелка.
4. В.Б. К. – Съдът не намира за необходимо повторно да се разпитва
тази свидетелка. Същата е разпитвана от ШОС в с.з. на 07.03.2019 г.
л.99/гръб/-102/гръб/.
Четени са показанията й от ДП 117/2013 по описа на ОД на МВР
Шумен, преобразувано в 32/2018 по описа на ОСлО в ОП Шумен л.133, 134 и
л.135 от том 2
четени са показанията й, дадени пред друг състав на ШОС – от
24.07.2017 г. – л.59-60 от НОХД № 142/2017 г
Не са налични новооткрити обстоятелства във връзка, с които да бъде
разпитвана тази свидетелка.
Предвид изложените съображения съдът намира, че исканията за
повторен разпит на тези свидетели следва да се оставят без уважение, поради
което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълнителен разпит на
свидетелите Х.Д. А.С., П.Г. и В.Б. К..
VI. По искането да се изиска гр.д.№ 144/2020 г.по описа на ШОС, за
да се види физическото и психическото състояние на св.В. К., за да се
установи нейната годност да бъде свидетел:
По отношение съмненията на подс.А., че е възможно към датата на
която е била разпитвана св.К. /последно на 07.03.2019г./ физически и
психически да не е била добре, поради което да се изиска гр.д.144/2020г. на
ШОС, по което подсъдимият е бил свидетел, а св.К. - ответник. Съдът намира
искането за неоснователно:
Не се твърди, че гр.спор по гр.д. № 144/2020г. има някаква връзка с
предмета на настоящото дело;
У подсъдимия са се породили съмнения относно здравословното
9
състояние на св.К. повече от година и половина след нейния разпит от
ШОС по нохд 439-18 г.;
Подс.А. е участвал в с.з. на 7.3.2019 г. по нохд 439/2018г. когато е била
разпитвана св.К. и тогава у него или у някои от другите участници в
процеса не са възникнали съмнения от подобен характер и
Показанията на св.К., макар и емоционални, не оставят у съда съмнения
относно годността й да свидетелства.
Ето защо това искане е неоснователно и като такова, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на гр.д.№ 144/2020
г.по описа на ШОС.
VII. По искането, направено от подсъдимия за разкриване на
банкова тайна относно банкова сметка на свид.П.Г.:
Целта на направеното искане, посочена от подсъдимия е съдът „да се
увери, че свидетелката е коректна в своите показания дадени на ДП“.
Съдът намира искането за неоснователно, доколкото в том 1 л.174 -180
е приложена информация за сметка в Уникредит Булбанк с титуляр
подсъдимия за периода 26.05.2010г. – 26.08.2013г. На л.175 е налично
записване за прехвърляне на средства от контрагент Петя Николова Г. в
размер на 590 лв. Предвид наличната по делото информация, относно
обстоятелствата, които подсъдимият желае да установява с исканото писмено
доказателство, съставът на съда намира за ненужно да събира друга
информация, относно банкови преводи между сметките на свидетелката и
подсъдимия.
Ето защо и това искане се явява неоснователно, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ за разкриване на банкова тайна, относно
банкова сметка на свидетелката П.Г..
ЖАЛБ.-ПОДС.А.: Имам още едно искане по доказателствата.
Моля да приемете два броя изпълнителни листа за А.С., от където е
видно за какви суми той е осъден и съответно, че по това изпълнително дело
10
има дадени удостоверения от ЧСИ Р.Р. - ето двата изпълнителни листа, за
двете суми.
Друг документ, който ще Ви дам е да съпоставите показанията на
свидетеля Х.Д. и отговора на искова молба по гражданско дело, т.к. именно
отговора на исковата молба е най-важния документ в едно гражданско дело и
показанията на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: – Запознах се с представените доказателства. По
отношение изпълнителните листи считам, че следва да ги приемете и да ги
цените съобразно другите доказателства.
По отношение на писмения отговор даден по гражданско дело от 2011
година считам, че същия не следва да се приема. Намираме се в наказателно
производство където съдът лично установява и събира доказателства и не е
необходимо да се прилагат някакви други документи от граждански дела,
които не са относими към съответния казус, още повече, че са били
проверявани по друг ред.
СЪДЪТ с оглед представените от подсъдимия А. писмени доказателства,
касателно двата изпълнителни листи намира, че няма пречки да бъдат приети
като писмени доказателства по делото.
Различно е становището на съда по отношение на писмения отговор от
Х.Д. който в качеството му на ответник по гражданско дело - чрез подобни
писмени доказателства не могат да се валидират или създадат гласни
доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от подсъдимия копия на два
изпълнителни листи, ведно с приложенията към него, а именно: изпълнителен
лист от 11.02.2013 година на РС Велики Преслав, ведно с копие от
разпореждане № 214/11.02.2013 година, заповед № 42, запис на заповед.
ВРЪЩА на подсъдимия представения писмен отговор.
ПРОКУРОРЪТ: - Считам, че делото е изяснено от фактическа страна и
следва да се даде ход по същество.
АДВ.Д.: - Да се приключи делото, нямаме други доказателствени
искания.
ЖАЛБ.-ПОДС.А.: – Това, което искам, т.к. е приложено към
тълкувателно дело № 1 на Висшия адвокатски съвет, искам писмото от БНБ
от 06.11.2009година, което е основно писмо и е изпратено до българската
прокуратура. Основавам исканията си на чл.107, ал.4, че имам право на
искане, т.к. това писмо е основно за прокуратурата и за прилагащите органи,
т.к. именно в това писмо тогавашния управител на БНБ господин И.И.
обяснява на прокуратурата, че даването на заеми не е банкова дейност и че
чл.252 и е приет с основания на създали се през 1995 година банки пирамиди,
от които са пострадали много хора и правоприлагащите органи не правилно
11
възприемат това да привличат обвиняеми за даване на заеми, това писмо го
искам. Не съм съгласен с прокурора.
Да се приключи делото въпреки, че аз настоявам да това писмо, което е
приложено към адвокатския съвет.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни
следствени действия.
На основание чл.317 вр.чл.286 ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317 вр.чл.291 ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че извършеното
от подсъдимия деяние е доказано от събраните гласни и писмени
доказателства в хода на ДП, както и воденото НОХД, в това число и
събраните от Вас доказателства.
Считам, че същия е извършил множество еднородни деяния, които по
своята същност представляват осъществяване на професионална дейност на
точно определен вид характерен за банковите и кредитните институции, а
имено дейност по заемане на парични средства срещу лихва, която е уредена
със специална законодателна уредба и е постановена под разрешителен
режим.
Безспорно е доказано, че подсъдимия е предоставил парични средства
срещу уговорка за лихва на свидетелите В. К., Х.Д. Д.С., П.Д., П.Г. и А.С..
Считам, че следва от масата на обвинението да бъдат изключени заема на
свидетеля Чакърова където не се установява уговорка на лихва, на
изключване подлежат и заемите към свидетелите Ж., Б. и Д., където става
въпрос за уговорка за евентуални вреди от забавено изпълнение на паричните
задължения. Тази уговорка не съответства на противоправно договаряне на
лихва.
Считам, че по този начин следва да се приложи закон за същото
наказуемо престъпление по чл.252, ал.1 от НК като за периода от 21.03.2008
година до края на 2011 година в град Шумен Д. М. АТ. като ФЛ, без
съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки и предоставял
заеми срещу лихва на В. К., Х.Д. Д.С., П.Д., П.Г., А.С., за които се изисква
разрешение по чл.3 от ЗКИ в сила от 30.03.2009 година и чл.3а от ЗКИ в сила
от 31.03.2009 година.
12
Считам, че по отношение вида и размера на наказанието основния съд
правилно го е индивидуализирал, преценявайки обществената опасност на
престъплението, обществената опасност на дееца. Отчетено е чисто съдебно
минало, оказано е съдействие по време на разследването чрез предоставяне на
документи чрез добросъвестно процесуално поведение.
С оглед на всичко това изложено пледирам пред Вас да потвърдите
присъда № 8 на Окръжен съд - Шумен като приложите закон за същото
наказуемо престъпление, както предложих.
АДВ.Д.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз Ви моля да постановите
решение, с което да отмените изцяло осъдителната присъда спрямо моя
подзащитен, като незаконосъобразна.
Ще се спра само на факта, че така повдигнатото обвинение за подобна
дейност не само спрямо моя подзащитен, разбира се, е изцяло незаконно.
Дейността по отпускане на заем не е съставомерна дейност по смисъла на
наказателното право.
Основен принцип в наказателното право е то да се прилага точно като се
изключва принципа по прилагане по аналогия или пък да се тълкува
разрешително конкретна правна норма. Имам предвид нормата на чл.252 от
НК и формата на изпълнителното деяние, която е който извършва банкова
дейност без необходимото за това разрешение, лиценз и съответно други
административни процедури, които се изискват по специалните закони.
Дейността на подзащитния ми не е банкова дейност и това е ясно на
всички. Т.к. банкова дейност нямаме легална дефиниция по смисъла на
наказателното право следва да използваме съдържанието на банкова дейност
по смисъла на специалните банкови закони, според които БНБ, която е
основната банкова институция в България и която би следвало да издава
съответното разрешение, лиценз или друг режим за извършване на банкова
дейност заявява, че отпускането на средства, лични, а не чрез събрани чрез
влогонабиране на е банкова дейност. Всичко друго са вече волни
интерпретации от страна на прокуратурата, да доказваме договор за заем със
свидетели, като свидетел се явява едната страна по договора за заем е
недопустимо, а пък другата страна да се явява подсъдимия.
Ето защо считам, че деянието, изобщо дейността на подсъдимия изцяло е
13
не съставомерна от обективна страна. Не можем с Тълкувателни решения или
с решения на конкретни казуси, на конкретни състави да се доразвива
съдържанието на едно престъпно деяние, което законодателят го облякъл и му
е предал определени обективни признаци. Това е прерогатив изключително на
законодателната власт, не на изпълнителната, нито съдебната власт.
Ето защо да говорим за отпускане на средства, но отпускането на
средства не е инкриминирано по смисъла на наказателното право и в частност
чл.252 НК. Инкриминирана е точно банковата дейност. По делото има писма
от БНБ, че подобна дейност не е банкова, но само на това основание следва да
бъде отменена каквато и да е осъдителна присъда на долната инстанция.
Ето защо Ви моля да постановите решение, с което да отмените
осъдителната присъда.
ЖАЛБ.ПОДС.А.: - Уважаеми Апелативни съдии, налице са множество
процесуални нарушения на първоинстанционния съд и прокуратурата по
отношение на свидетеля Х.Д. А.С., П.Г., В.Б. и П.Д., ограничаващи моите
права като подсъдим, нарушения на чл.6, чл.7 и чл.8 от ЕКПЧ. Когато делото
беше върнато от Шуменски окръжен съд на Шуменска окръжна прокуратура,
абсолютно нищо не беше свършено от прокуратурата и разследващите органи
и беше внесен абсолютно същия обвинителен акт, със козметични промени на
моите неправомерни доходи, явяващи се вреди за някои свидетели. Налични
бяха отново фрапиращи нарушения на чл.246, ал.1 и ал.2 от НПК.
Не е разкрита обективната истина за тези свидетели съгласно чл.13 и
чл.14 от НПК. Липсва каквато и да е проверка на показанията на тези
свидетели, съгласно чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. Наличен е тотален отказ на
съда и прокуратурата да събират допълнителни доказателства за тези
свидетели. Отказът от събиране на доказателства се разглежда от ЕСПЧ като
отказ от правосъдие. Налични са флагрантни противоречия между
показанията на тези свидетели и други материали по делото, които не са
обсъдени детайлно от съда, не е направено нищо да бъдат преодолени по пътя
на формалната логика. Липсата на факти и данни за свидетелите, съдията от
Шуменски окръжен съд компенсира със собствени хипотези и съждения. По
този начин се ограничават моите права като подсъдим, нарушава се чл.11 и
чл.12 от НПК и чл.6, §1 от ЕКПЧ.
Накратко Уважаеми Апелативни съдии, ще ги изложа по отделно за
14
всеки свидетел тези противоречия и ще Ви убедя в правотата на моите
аргументи.
За свидетеля Х.Д.:
Свидетелят обеща в съдебно заседание на ШОС по НОХД №
439/2018година, че ще изиска документа от заложната къща, когато е заложил
и впоследствие е откупил колата си, но това не е направено. Този документ
ще потвърди размера на заема, който е получил от мен и ще докаже
правилните разсъждения на съдията в мотивите към присъда № 8/24.04.2019
година на ШОС. Този документ не е изискан от съдията от ШОС, съгласно
чл.107, ал.2 от НПК.
Съдията от ШОС при постановяване на присъда № 8/2019 година на
ШОС не вижда, че свидетеля Х.Д. твърди в свой разпит по НОХД 142/2017
година пред съдия, че ми е превел 2900-3000лв., но тези преводи липсват в
приложеното банково извлечение по делото. Наличното противоречие не е
обсъдено детайлно от съда и не е направено нищо да бъде преодоляно по пътя
на логиката.
Съдията от ШОС при постановяване на присъда № 8/2019г на ШОС не
вижда, че свидетеля Х.Д. твърди в своя разпит по НОХД 439/2018 година
пред съдия, че ми е превел 1500 лева, ведно със лихви, но и тези преводи
липсват в банковото извлечение.
Наличното противоречие не е обсъдено детайлно от съда, не е направено
нищо да бъде преодоляно.
Съдията от ШОС при постановяване на присъдата, кредитирайки
показанията на Х.Д. дадени в ДП не вижда фрапиращите неистини в
показанията му. Той твърди, че до май месец 2010 година е плащал лихви по
заема, но не е доказано в какъв размер и реално плащал ли ги е. Той твърди,
че след месец май 2010 година когато е отишъл да живее в Казанлък и да
работи е започнал да изплаща по банков път лихва плюс главница. Наличните
бележки за банкови преводи в ДП са четири, а именно:
386 лв. от 28.06.2010 година, 569лв. от 16.07.2010г., 200лв. от 29.12.2010
г. и
100лв. от 11.02.2011 година.
Грешките, които не вижда съдията от ШОС в тези вносни бележки са:
Първо, сумата от тези вносни бележки е 1255лв. и тя не е 1500лв. колкото
твърди, че е заема свидетеля Х.Д..
Второ, вносните бележки не са за всеки месец след май 2010 година, ако
е имало лихва и тя е трябвало да бъде плащана всеки месец.
Трето, липсва детайлно обяснение от Х.Д. при всяко плащане колко е
била лихвата и колко остава главницата, ако заема е лихвен.
Четвърто, ако плащането е било свързано с погасяване на заема,
15
деклариран със Запис на заповед от 19.11.2009 година, защо Х.Д. не е
изпълнил своите задължения, съгласно чл.492 от ТЗ.
Пета грешка - щом като сумата от вносните бележки е 1255лв., а заемът е
1500лв., защо съдията от ШОС не е накарал свидетеля Х.Д. да обясни
фрапиращото противоречие, изпълнявайки своите задължения по чл.13, ал.1 и
чл.107, ал.2 от НПК.
По никакъв начин съдията от ШОС не е доказал, че заемът заедно с
лихвите е погасен преди да започне гражданското дело, в което аз съм ищец,
а свидетеля Х.Д. е ответник, съгласно чл.13, ал.1 и чл.107, ал.З от НПК.
Съдията от ШОС при постановяване на присъда № 8/2019година на
ШОС не вижда, че свидетеля Х.Д. твърди в своите показания, че е подписвал
документа запис на заповед за 1500лв., но нито съпругата му или нейната
братовчедка, потвърждават, че е подписван такъв документ, въпреки, че
присъстваха там. Не потвърждават и уговарянето на лихва при даването на
заема.
Отново противоречие, което не е обсъдено от първоинстанционния съд,
не е преодоляно чрез разкриване на обективната истина, съгласно чл.13 и
чл.14 от НПК.
Съдията от ШОС при постановяване на присъда № 8/2018 година на
ШОС не вижда, че липсват обясненията от свидетеля Х.Д. в които детайлно
да е обяснил, ако заема е лихвен кои месеци, какво е плащано по заема и кой
месец заема е бил окончателно погасен. Липсва каквато и да било хронология
на изплащането по дати и месеци. Отново противоречие, което не е обсъдено
от първоинстанционния съд .
Наличен е абсолютен порок в разсъжденията на съдията от ШОС при
постановяване на присъда № 8/2019година на ШОС. Взема се сумата, която
съм получил в изпълнение на съдебно решение по гр. дело № 2106/2011г. на
ШРС и се разглежда като вреда, която съм нанесъл на свидетеля Х.Д. . Тази
сума се разглежда като неправомерно взета от мен и не се отчита факта, че
гражданския съд е доказал по безспорен начин, че заемите между мен и
свидетеля Х.Д. са два, а не един. Именно тази сума в по-голямата си част
съдията от ШОС разглежда като вреда, която съм нанесъл на свидетеля Х.Д.
и мой неправомерен доход.
Налице е абсолютна предубеденост на съдията в тези свои разсъждения,
без аргументи, които да оборят решението на гражданския съд.
Съдията от ШОС при постановяване на присъда № 8/2019година на
ШОС не вижда, че свидетеля Х.Д. попълвайки документа запис на заповед от
19.11.2009година се задължава съгласно чл.492, ал.З ТЗ да извърши
частичните плащания, за които говори в своите показания, да изиска да му
издавам разписки при плащането или документа запис на заповед от
19.11.2009година да е у него. След като е погасил заема, съгласно чл.109 от
ЗЗД.
16
Само от това, че едно лице предава на друго суми или вещи не означава,
че предаването е в изпълнение на договор за заем, в този смисъл съм цитирал
решения на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС- №37/25.06.69г.
на ОСГК на ВС; Р №390/20.05.2010r.no ГД №134/20 Юг. IV г.о. на ВКС и
други.
Отново е наличие на предубеденост на съдията от ШОС.
Съдията от ШОС при постановяване на присъда № 8/2019г на ШОС не
вижда, че свидетеля Х.Д. е склонил свидетелката Д.М. и свидетеля З.З. да
пишат жалби срещу мен. За това свое деяние свидетеля Х.Д. си признава при
своя разпит по НОХД 439/2018година на ШОС. Двете жалби срещу мен по
своето естество са идентични, фактите и обстоятелства са недостоверни,
представляват откровени лъжи и манипулации, подвеждащи съда и
прокуратурата.
Съдията от ШОС при постановяване на присъда № 8 /2019година на
ШОС в своите мотиви /стр.19/, твърди че показанията на свидетеля Х.Д. се
подкрепят от съпругата му Л.Д., но същата никъде в показанията си не казва,
какъв е размера на сумата, дали е уговаряна лихва върху нея и дали е
подписван документ за тази сума.
Показанията на свидетеля Х.Д. не се подкрепят и от братовчедката на
съпругата му И.П., която също присъства при даване на заема.
Отново е наличен произвол от страна на съда при интерпретиране
показанията на свидетеля и при компенсиране на липсващи факти с хипотези
и съждения.
Съдията от ШОС при постановяване на присъда № 8/2019година на
ШОС смело отхвърля решението по гражданско дело № 2106/2011 година на
ШРС в чието изпълнение съм получил сумите по банков път от свидетеля
Х.Д. и ЧСИ, без да се аргументира, кога точно е даден заема от 1500лв., как
точно е погасяван, кога е било лихва и кога вноска по главницата и кога
окончателно е погасен заема. Наличен е абсолютен произвол от страна на
съдията при постановяване на присъдата и незачитане на чл.492, ал.З от ТЗ,
чл.109 от ЗЗД и на множество решения на ВКС, гражданско отделение по
отношение на предаването на суми и вещи. Отново е налична
предубедеността на съдията.
Уважаеми Апелативни съдии, аз като подсъдим съм изпълнил решение
на гражданския съд , за да си получа дължимото от свидетеля Х.Д.. Не е
имало умисъл или желание да навредя на някого. Гражданския съд е изразил
своята воля и аз чрез ЧСИ съм си получил невърнатата сума от свидетеля.
Налице е сила на присъдено. Гражданския съд не може да постановява вреди
за свидетеля Х.Д. и мои неправомерни доходи. Съдът вместо да изпълни
своите задължения съгласно чл.107, ал.З и ал.5, чл.13 и чл.14 от НПК,
абсолютно самоволно интерпретира показанията на Х.Д. налична е
предубедеността на съдебния състав и превратно тълкуване на
17
доказателствата.
За свидетеля А.С., за този свидетел е налично тотално разминаване
между показанията му в ДП и документите, представени в съдебния процес.
Той твърди, че е получил едни заеми, а реално е подписал и е взел други. Това
е видно от двата документа запис на запис, приложени към изпълнителните
листи на Районен съд – Велики Преслав.
Разпитът на този свидетел пред съдия в ДП е изцяло в нарушение на чл.6
от ЕКПЧ § 3 подточка д. Аз не съм присъствал там заедно с адвоката си да му
задавам въпроси, да правя реплики по казаното от него, за да се разкрие
обективната истина и реално какви заеми е вземал и върнал ли ги е.
Удостоверението от НАП Варна клон Шумен, удостоверенията от ЧСИ
Р.Русев гр.Шумен са изцяло в противоречие с показанията на свидетеля А.С..
Той твърди, че е работил накъде през 2009г., но удостоверението от НАП
Варна го оборва. Той твърди, че не е получавал покана от ЧСИ и, че е продал
мотора си, но удостоверенията от ЧСИ Р.Русев гр.Шумен ги оборват.
Сериозно е нарушението на прокуратурата и съда на чл.13, чл.14, чл.18 и
чл.107, ал.5 от НПК.
Фрапиращите противоречия между показанията на този свидетел и други
материали по делото, не са обсъдени и детайлно разгледани от ШОС.
Съдът дава селективен уклон на една част от доказателствата като
елиминира другите. Не е разкрита обективната истина за този свидетел и
всички тези нарушения на ШОП и ШОС, ограничават моите права като
подсъдим, нарушава се чл.6, § 1 от ЕКПЧ.
Когато свидетеля е бил разпитван пред съдия от ШОС в ДП, не са му
представени двата документа изпълнителен лист на Районен съд – Велики
Преслав, за да види реално какви документи е подписал и за какви суми и да
обясни защо не ги е върнал. Разследващите са знаели перфектно за
образуваното изпълнително дело при ЧСИ Р.Р., но не са направили нищо да
разкрият цялата истина за свидетеля А.С. съгласно чл.13, чл.14 и чл.18 и
чл.107 от НПК. Налично е фрапиращо противоречие в мотивите на ШОС.
Съдията твърди, че е имало и други финансови взаимоотношения между мен
и свидетеля А.С., визирайки именно двата документа запис на заповед в
изпълнителните листи на Районен съд – Велики Преслав, но самия свидетел
не твърди това /стр.22 от мотивите на ШОС/.
Съдията от ШОС в своите мотиви се опитва да променя показания на
свидетел. Считам, че това е сериозно нарушение на правото ми на справедлив
процес, чл.6, § 1 от ЕКПЧ.
При предходното заседание на ВАпС ми беше отказан разпит на този
свидетел, с което се възпрепятства разкриването на обективната истина за
свидетеля А.С..
При постановяване на присъдата на ВАпС, на предходното заседание се
натъкнах на фрапираща грешка в мотивите, където се твърди, че аз съм
18
присъствал на разпита на свидетеля А.С. /стр.26 от мотивите на ВАпС/. Това
означава, че показанията на този свидетел не са четени и анализирани от
съда, не е направено нищо за разкриване на обективната истина, съгласно
чл.13, чл.14 и чл.107, ал.З и ал.5 от НПК.
СЪДЪТ прекъсва подс.А. и му обръща внимание, че следва да
коментира присъдата на ШОС, а не предходните решение на Апелативен съд,
тъй като предмет на разглеждане е присъдата на Шуменски окръжен съд.
Какво решения са постановили други състави на АпС- Варна, са известни на
съда и не следва да се коментират по съществото на делото.
ЖАЛБ.-ПОДС.А.: - Извинявам се за което.
СЪДЪТ поканва подс.А. да продължи личната си защита.
ЖАЛБ.-ПОДС.А.: - За свидетелката П.Г.: Свидетелката упорито твърди,
че ми е плащала вноски по банков път в размер на 100 - 120лв., които се
явяват лихви по дадения й заем. Тя дава съгласието си за разкриване на
банковата тайна, но до момента нито прокуратура, нито съда са я разкрили.
Правят се счетоводни експертизи, правят се изводи от съда без да са налични
тези вноски, които се явяват лихви по заема, мои неправомерни доходи и
вреди, които съм нанесъл на свидетелката.
Считам, че това е абсолютно недопустимо от страна на съда, това е
сериозно нарушение на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107, ал.З и ал.5 от НПК.
Нарушава се и чл.6, § 1 от ЕКПЧ, а именно правото ми на справедлив процес.
В мотивите на ШОС отново е наличен куриоз.
Съдията твърди, че заемът си свидетелката П.Г. е платила накуп лихва и
главница на 12.07.2010 г., но самата свидетелка не твърди това /стр.12 и
стр.20 от мотивите на ШОС/. Липсват каквито и да било доказателства за
размера на заема и ако той е бил лихвен колко месеца е плащана лихвата.
Отново самоволна интерпретация на показанията на свидетелката и тотален
отказ да се разкрие обективната истина, съгласно чл.13, чл.14,чл.18 и чл.107,
ал.З и ал.5 от НПК.
За свидетеля П.Д.:
Внимателния прочит на показанията на този свидетел, дадени в ДП води
до недоумението как той е виждал документи за заеми в склада, където сме
работили, но никога не е виждал хора да вземат заеми и да подписват тези
документи. При своя втори разпит този свидетел променя показанията си и
твърди, че не бил сигурен дали тези документи са за даване на заеми.
Всички тези противоречиви показания на свидетеля П.Д. го правят
недостоверен, обладан от желанието за отмъщение за това, че съм го осъдил и
съм получил дължимото чрез гражданския съд.
Всички тези обстоятелства, не са видени от съдията от ШОС и за нея той
е абсолютно коректен свидетел.
Налице е абсолютно самоволно интерпретиране на обстоятелствата и
19
фрапиращи нарушения на чл.13,чл.14, чл.18 и чл.107, ал.З и ал.5 от НПК.
Съдията отново е предубеден, че съм причинил вреди на свидетеля П.Д.
като съм го осъдил в граждански съд.
Налице е противоречие между диспозитива на присъдата на ШОС и
мотивите. В своите мотиви /стр.12/ съдията се солидаризира със моето
становище, че свидетеля П.Д. е нямало да заплати разходите и законната
лихва, ако се беше издължил в уречения срок.
В диспозитива на присъдата се разглежда сумата от 28.14 лв. като мой
неправомерен доход, въпреки, че в удостоверението от ЧСИ Даниела Златева
пише, че е законната лихва, присъдена ми от съда за периода 13.05.2009г. до
30.10.2009г. Абсурдно звучи това становище на съдията от ШОС. Не може
гражданския съд да ми присъди законна лихва, а наказателния съд да я
оприличи на мой неправомерен доход и вреда за свидетеля П.Д.
За свидетелката В.Б.:
Налично е обсъждането на заема от 1000лв. за тази свидетелка, без
съдията от ШОС да вижда. че този заем не е върнат в рамките на
инкриминирания период до 17.12.2013г. Как така са правени счетоводни
експертизи и изчислявани лихви, вреди и неправомерни мои доходи, като
няма яснота кога е даден заема, как точно е погасяван и кога окончателно е
върнат. В своите показания свидетелката на 12.02.2014г. твърди, че поради
финансови затруднения не е плащала лихвата от 50лв. месечно, но съдията от
ШОС твърди, че е плащала /стр.5 от мотивите на ШОС/.
Отново съдията променя показания на свидетел и стъкмява липсващи
факти с хипотези.
Сериозни са нарушенията на чл.7, чл.13,чл.14, чл.18 и чл.107, ал.З и ал.5
от НПК от страна на съда.
СЪДЪТ обръща внимание на подс.А., че с това изречение завършва
всеки негов пасаж.
ЖАЛБ.-ПОДС.А.: - Трябва да ги цитирам, за Европейския съд за
правата на човека ми трябват, защото очевидно е необходимо решение на
ЕСПЧ или СЕС.
СЪДЪТ поканва подс.А. да продължи личната си защита.
ЖАЛБ.-ПОДС.А.: - Реално съществува ли този заем от 1000лв. за тази
свидетелка, също не е доказано, как свидетелката го е взела, като преди това е
продала апартамента си за 73 000лв. Именно за това когато беше разпитана
последния път от ШОС по НОХД № 439 тя се оказа, че не си спомня кога си е
продала апартамента, той е единствен, а това буди недоумение както у мен,
така и у адвоката ми, затова исках психиатрична експертиза. Не може да
имаш един апартамент ти да си го продал и в един момент да търсиш 1000
лева, това е недоумение. Аз не си измислям факти, те са в протокола.
Къде е изхарчила тази огромна сума не е ясно и как е стигнала да търси
20
заем от 1000лв. също не е известно. Абсолютно нищо не е изяснено от съда
съгласно чл.13, чл.14 и чл.18 и чл.107 ал.З и ал.5 от НПК. Самата свидетелка
отказа да дава показания в съдебно заседание на ШОС по НОХД № 439/2018г.
Оказа се дори, че не си спомня за продажбата на апартамента си, въпреки, че
тя притежава един единствен имот.
Наличен е порок в разсъжденията на съдията от ШОС, от факта, че
свидетелката при своя първи разпит в ДП, казва, че сумата за ипотеката е
5000 лв., а при втория разпит, когато й е показан нотариалния акт на
ипотеката, тя си спомня, че сумата е 5500лв., съдията заключва, че разликата
от 500лв. е лихва, мой неправомерен доход и вреда за свидетелката Б.. Липсва
компетентност на съда да се осведоми, че ако реално свидетелката е получила
5000лв., съществуват такси и адвокатски хонорар за учредяване на ипотеката
и тези допълнителни разходи са за сметка на свидетелката Б.. Не е направена
необходимата справка при съответния нотариус, учредил ипотеката за
таксите и хонорара.
Налични са абсолютна самоволна интерпретация на фактите от страна на
съда, налични са нарушения на чл.107, ал.З и ал.5 от НПК и на чл.6, § 1 от
ЕКПЧ. Отново е налична предубедеността на съда.
Когато бях свидетел по гражданско дело № 144/2020г. на ШОС, където
свидетелката В.Б. е ответник е необходимо цялостно разкриване на
обективната истина съгласно чл.13, чл.14 и чл.107, ал.З, ал.5 от НПК.
СЪДЪТ обръща внимание на подсъдимия, че в пледоарията си по
същество на делото не може да се позовава на преразказ на други дела и
участието му в тях и няма как да се вземе предвид по настоящото дело.
Приканва го да се придържа към съществото на спора и да продължи
изложението си.
ЖАЛБ.-ПОДС.А.: - Уважаеми Апелативни съдии, изложените от мен
пропуски и нарушения на прокуратура и първоинстанционния съд считам, че
са основателни. По своето естество те представляват съществени процесуални
нарушения, възпрепятстващи разкриването на обективната истина.
Считам, че без да е изяснено делото фактически не може да бъде
произнесена присъдата.
Уважаеми Апелативни съдии, на стр.22 от мотивите на ШОС,
разглеждайки обективната страна на престъплението съдията от ШОС влиза в
противоречие с официалните писма на БНБ, приложени към делото. Съдията
твърди, че не съм имал разрешение от БНБ да извършвам банкови сделки, но
самата институция в писмата си твърди, че отпускането на заеми /кредити/,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове не е изключителна
банкова дейност и може да се извършва и без банков лиценз. Това
противоречие до момента не е обстойно дискутирано от никой съд, когато е
постановявана присъда по чл.252 от НК.
Считам, че деянието, за което съм привлечен към наказателна
21
отговорност, не е съставомерно и нарушава сериозно моите права като
европейски гражданин, нарушава се чл.7 от ЕКПЧ.
Присъда № 8/24.04.2019г. на ШОС е изцяло в противоречие със чл.303 от
НПК и чл.7 на ЕКПЧ.
В приложените към материалите по делото две писма от БНБ по
безспорен начин потвърждават, че извършваната от мен дейност, не е банкова
и не подлежи на лицензиране. В тези писма не е посочен изричен член от
ЗКИ, който съм нарушил и за който да подлежа на санкции, предвидени в
чл.252 от НК. Доказателство за думите ми е и образуваното тълкувателно
дело № 1/2020г. на ОСНК на ВКС, за тълкуване на чл.252 от НК, поради
противоречивата и несправедлива практика по приложението на този член до
момента. В предложението за образуване на тълкувателното дело по
отношение на чл.252 от НК е залегнал като аргумент статията на професора
по наказателно право Пламен Панайотов /бр.З/ 2018г. и множеството писма
от БНБ, според които извършваната от мен дейност не е банкова и не изисква
банков лиценз.
Уважаеми Апелативни съдии, считам, че ще се съобразите със
становището на БНБ, единствения оправомощен орган, който издава банкови
лицензи в Република България.
Необходимо е също да съобразите Вашето решение, преди да
постановите присъдата с волята на законодателя, когато е бил приет чл.252 от
НК в далечната 1995 г. Член 252 от НК е приет от Народното събрание не да
криминализира финансирането между физически лица, а да спре създаването
и развитието на т.н. финансови пирамиди, от които пострадаха хиляди
български граждани с милиони левове.
Уважаеми Апелативни съдии, финансирането между физически лица е
съществувало и преди 1995г. и ако е представлявало бич за обществото,
законодателя би го квалифицирал като съставомерно деяния в приетите
преди това закони, а именно ТЗ и ЗЗД.
Считам , че произнасянето на присъди в този си вид на чл.252 от НК не е
справедливо, не е синхронизирано с Европейското законодателство и с
ЕКЗПЧОС.
Следващата грешка, допусната от съдията от ШОС при постановяване на
присъда №8/24.04.2019г. е свързана с иззетите парични средства от
гр.Шумен, ул.Хан Омуртаг № 6 при обиска на 17.09.2014г. Това е домът на
моите родители, където живее майка ми и брат ми. В постановените мотиви
към присъдата на ШОС е записано, че парите са иззети от село Дибич. Видно
е от протокола от село Дибич, че няма нищо иззето от там, което да ме
уличава в извършването на незаконна дейност.
Бих желал уважаеми апелативни съдии, да цитирам пренията на
прокурора на 23.04.2019г. пред съда по НОХД 439/2018г. на ШОС: „Всичко,
което е свършено там, аз ще обобщя само с един израз - когато се наложи да
22
дойдат материалите при мене и да обединя двете дела, аз попитах
разследващия полицай С.С.Н. защо, как са се случили нещата, това
претърсване как така е извършено и тя ми каза , че й е било първото
претърсване. Значи, юристът в случая, който е там, практиката е такава да
пише някой, а пък криминалистите да се правят на много знаещи и на много
можещи. И така са се направили, че са извършвали и процесуални действия,
извършвали са и какво ли не още, защото те сега имат една заповед на
висшето ръководство на МВР - всички да извършват процесуални действия,
всички да разпитват, всички да ходят и да извършват процесуални действия.
Тази заповед очевидно е недогледана и ние страдаме много от тези неща“.
/страница 12 от протокол от 23.04.2019 г. пo НОХД № 439/2018г. на ШОС.
Уважаеми Апелативни съдии, преди всичко, престъплението по чл.252,
ал.1 НК не е резултатно с предвидени в състава му вредни последици, за да се
поддържа, че основното в текста е да са предоставени средства срещу
насрещна материална облага. Когато такава материална облага липсва или
същата не е доказана, деянието е несъставомерно. В този смисъл е и решение
№ 438/04.06.2012г. по наказателно дело № 2303/2011г. на ВКС, I НО.
За трима от свидетелите Х.Д. П.Д. и А.С. има решения на гражданския
съд. Сумите, които съм получил от тях са изцяло в съответствие с тези
решения, никъде няма уговорени и получени лихви. За свидетеля А.С. е
наличен флагрантен отказ на прокуратурата и съда да видят, че този свидетел
не помни какви суми е вземал, за какви суми реално е подписал двата
документа запис на заповед, приложени към делото и съответно тези суми не
са върнати. Това е видно от удостоверението от ЧСИ Р.Р., приложено към
делото. Как може тези свидетели да са коректни и достоверни като не са
изпълнили своите задължения съгласно чл.492, във връзка чл.537 от ТЗ,
касаещ документа запис на заповед, не са изпълнили и чл.109 от ЗЗД.
За свидетелката П.Г. е наличен фрапиращ отказ на прокуратурата и съда
да видят, че вноските, за които говори в своите показания свидетелката
липсват, тези вноски се явяват лихви. Абсолютно нищо не е направено да
бъдат изискани и да бъде разкрита обективната истина за тази свидетелка.
Считам уважаеми апелативни съдии, че тези нарушения на
прокуратурата и съда сериозно накърняват моите права като подсъдим,
нарушения на чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 и чл.303 от НПК сериозно се
увреждат моите права като европейски гражданин.
Нарушенията са изцяло в обхвата на чл.6 и на чл.7 от ЕКПЧ.
По никакъв начин уважаеми Апелативни съдии заемите не е доказано, че
са лихвоносни, защото за трима от свидетелите имам решение на граждански
съд, по едното решение нямам заплащане, а за другите три свидетелки П.Г.,
Д.М. и В. К. няма доказване първо на показанията им и другото, което е няма
доказателство, че те са ми заплащали някакви лихви, които се явяват суми за
23
ползване на отдадения ми заем.
Това е, което искам да кажа и моля да постановите оправдателна
присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.А.: - Моля да се постанови оправдателна присъда, т.к.
деянието от мен не е съставомерно и изцяло противоречи на чл.9 от
Европейската директива 36/2013 година на Европейския парламент и на
съвета, където забрана в Европейското законодателство няма за даване на
няколко заема, забраната изрично визира публичното влогонабиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪСТАВА констатира, че по време на
пледоариите по същество и преди да се оттегли на тайно съвещание, подс.А.
бе поставил мобилния си телефон на банката, която заема, с микрофон
обърнат към състава на съда, при което бе разпоредено на Съдебна охрана да
бъде извършена проверка дали е извършен нерегламентиран запис на
съдебното заседание, т.к. такова искане не е било направено и резонно съдът
не е взел становище.
Поради констатирането на наличен запис (аудиофайл от 20 минути) в
телефона на подсъдимия Д. М. АТ. пред съда се явява представител на
Съдебна охрана - К.П.П..
КРАСИМИР ПЕТРОВ: – По Ваше искане спряхме подсъдимия, взех му
телефона и се обадих на IT специалиста ни – Р.П. да провери самия телефон
дали има такъв запис. В телефона се намери запис около 20 минути, аудио
запис файл от днес, който беше изтрит.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала представителя на Съдебна охрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на съдебния състав намира стореното от подс.А. за
грубо нарушение на реда в залата и за опит да се наруши тайната на
съвещанието, поради което
РАЗПОРЕДИ:
НАЛАГА ГЛОБА в размер на 500 лева на подсъдимия Д. М. АТ..
Разпореждането на Председателя по отношение на наложената глоба
може да бъде отменено от състава на този съд, на основание чл.266, ал.4 от
НПК.
ЖАЛБ.-ПОДС.А.: - Госпожо Председател, не съм искал да
24
злоупотребявам с никого в залата. Без да искам съм натиснал копчето.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и обяви, че ще се произнесе в
12:00 часа.
На именното повикване в 12:05 часа пред съда се явяват всички
страни по делото.
СЪДЪТ пристъпва към обявяване на съдебния акт.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят
на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда за
протестирането/обжалването й пред Върховния касационен съд на Република
България; обяви, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308 ал.2 от
НПК.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар:_______________________
25