№ 4218
гр. Варна, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 22494/29.09.2022 г. от Ф. И. О., чрез адв. М. Добрева, с
искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение №
1124/26.09.2022 г., като бъдат присъдени и претендираните от молителя разноски, сторени
пред първата инстанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна З. И. С., чрез адв.Бр.Б. изразява
становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, изхожда от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следното:
Производството пред ВОС е образувано по въззивната жалба вх.№ 1919/26.01.2022 от
Ф. И. О., чрез адв Добрева, срещу решението на ВРС-48с-в № 262451/9.08.2021г по гр.д.№
3917/2020г, с което е осъдена да заплати на З. И. С. сумата от 9645,14лв, дължима на
осн.чл.284 ал.2 ЗЗД, представляваща общ размер на пенсиите, които ответницата е получила
в периода 2014г до 2018г, като отчет по договор за поръчка от 23.02.2004г, по пълномощно с
нот.заверка, рег.№ 1960/23.02.2004г на н-с Р.Кожухарова с район на действие ВРС, рег.№
212 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба–1.04.2020г до окончателното ѝ изплащане.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1124/ 26.09.2022г, с което е отменил
обжалвания първоинстанционен съдебен акт и вместо него е отхвърлил изцяло предявения
иск.
С оглед крайния резултат по главния иск е отменено и определението на ВРС №
1
266053/4.11.2021г, постановено по същото дело, поправено с определение №
266184/1.12.2021г, с което е оставена без уважение молбата на ответницата по иска за
изменението на решението на ВРС в частта му за разноските, на осн.чл.248 ГПК.
В резултат на горното произнасяне, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, в полза на Ф. И. О. са
присъдени сторените от нея разноски съобразно представения пред въззивната инстанция
списък по чл.80 ГПК /л.119/, в който са посочени разноски за адв.възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 720лв с вкл. ДДС, държ.такса за въззивното производство
в размер 192,20лв. и държ.такса по частната жалба в размер на 15лв. В същия не са
посочени разноски за адв.възнаграждение за първата инстанция. Въпреки това, съдът дължи
тяхното присъждане, в случай, че са били заявени в срок и са доказани.
Искането на молителката за присъждане на разноски за процесуално
представителство пред РС в размер на 720лв с ДДС е направено своевременно.
По отношение извършването им, обаче, липсва представен договор за правна защита
и съдействие /адв.услуга/. Представени са само фактура № 00000002228/ 13.07.2021г и
вносна бележка от същата дата.
Договорът за правна защита и съдействие е неформален, като писмената форма е само
за доказване. В случая, неговата липса не би имала значение, ако горепосочената фактура
обективира сключването на такъв, т.е. ако съдържа всички съществените елементи от
съдържанието на договора за правна услуга – страни, предмет и цена.
За разлика от представената пред ВОС фактура, за която съдът приема, че обективира
такъв договор, тъй като съдържа подписите на двете страни – Ф. О. и адвоката, посочено е
основанието – за процесуално представителство по конкретно дело, и е посочен размер на
уговореното възнаграждение /л.121/, то по отношение на представената пред ВРС фактура
не може да се приеме, че съдържа изискуемите реквизити: същата не носи подписа на Ф. О.,
а само на адв.М. Добрева. Ето защо не може да се направи извод за сключен договор за
правна защита и съдействие между Ф. О. и адв.М.Добрева с уговореното възнаграждение,
макар по делото да се съдържа вносна бележка, обективираща превеждането на сумата по
сметката на адв.дружество от трето за спора лице с посочено основание. Затова въззивният
състав е направил извод, че не следва да бъдат присъждани разноски за адв.възнаграждение
за първата инстанция.
С оглед на изложеното, молбата по чл.248 ГПК като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№ 22494/29.09.2022г от Ф. И. О., чрез
адв.М.Добрева за допълване на постановеното от ВОС решение № 1124/26.09.2022г по
в.гр.д.№ 178/2022г в частта за разноските, като бъдат присъдени и такива за
2
адв.възнаграждение в размер на 720лв за първата инстнация.
Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3