РЕШЕНИЕ
№ 4792
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110135918 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявена от М. П. А. срещу В. Н. В., с която е предявен иск по
чл. 127, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, респ. режима на лични
отношения за малолетните деца Ема В. Велевска, ЕГН **********, и Н. В. ., ЕГН
**********, тяхното местоживеене, както и размер на месечна издръжка.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на децата и че са разделени от
месец юни 2022 г., като децата живеят едната седмица при единия, а следващата – при
другия родител. Всеки сам поема разходите, когато децата са при него. Сочи се, че нямат
комуникация с ответника, а такава се осъществява чрез децата. Поддържа, че е налице
емоционална връзка и привързаност между нея и децата, както и че разполага с
необходимия капацитет, ресурс, възможности и пределна мотивация. Моли съдът да
постанови решение, с което да се предоставят родителските права на двете деца, тяхното
местоживеене да бъде при нея, респ. да бъде определен режим на лични отношения с
ответника и последният да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за
всяко от децата чрез тяхната майка, с падеж до 15-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на предявяване на исковата
молба до настъпване на законна причина за изменение или прекратяването на издръжката.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор по пощата, в който
оспорва основателността на исковата претенция. Посочва, че ищцата е напуснала жилището,
1
в което са живеели, заедно с децата против тяхната воля. Твърди, че децата са силно
привързани към баща си, както и че ищцата допълнително разстройва децата, а нейната
агресия ескалирала върху тях. Предявява и насрещен иск по чл. 127, ал. 2 СК относно
предоставяне на родителските права спрямо децата на страните – Е. В. В., ЕГН **********,
и Н. В. В., ЕГН **********, респ. определяне на местоживеене на децата при него, режим
на лични отношения с другия родител и месечна издръжка в размер на 300 лева за всяко
едно от децата, с падеж до 15-то число на текущия месец. Излагат се твърдения, че майката
създава нетърпима за децата атмосфера, които търсят контакт с бащата. В съдебно заседание
поддържа претенциите.
Ответницата по насрещната претенция в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва същата.
Оспорва се процесуалната легитимация на ответника, както и фактическите твърдения на
ищеца по насрещния иск. Твърди, че бащата поддържа нездрава ежедневна връзка с децата,
като я прави независима и уязвима.
В депозирания по делото социален доклад ДСП-Оборище се посочва, че при проведена
среща между децата без присъствието на бащата се отчита следното: Е. споделя, че желае да
живее с баща си. Като причина посочва, че баща й полага грижи за нея, интересува се от
чувствата, образованието й, подготовката и резултатите за проекти, контролни и домашни
работи. Ема разказва, че когато пребивава при майка си, същата често я оставя сама с по -
малката й сестра Никол и болнолежащата им баба по м.л. и се прибира след часове. По думи
на детето, майката не й обръща внимание, не се интересува от нея и сестра й Н., не пита
нищо за училище и не й помага в изготвянето на домашни работи. Малолетната Ема
разказва, че търси помощта на баща си, който й помага през приложението Вайбър. По думи
на Ема, същата не се чувства добре в дома на майка си, почивните дни не излизат никъде и
не правят нищо заедно. Детето споделя, че обича майка си и иска да прекарват време заедно,
но не желае да живее с нея, както и да пребивава цяла седмица в нейния дом. Малолетната
разказва, че се чувства обичана и щастлива в компанията и жилището на баща си. Посочва,
че в дома на баща си винаги има неговото внимание, грижи, сготвена прясна храна. През
почивните дни, баща й извежда нея и по - малката й сестра Никол навън и правят много
неща заедно. По информация на детето, само баща й се интересува и полага подпис на
оценените й контролни работи в училище. При проведена среща с детето Никол, същото
споделя, че желае да живее с баща си. Малолетната посочва същите причини като сестра си
Ема, а именно че при баща си се чувства обичана, обгрижена и щастлива. Разказва, че на
21.04.2024 г. майка й я е ударила по крачето, защото говорела със сестра си Ема. Никол
споделя, че се страхува, когато майка им ги оставя сами и я няма с часове. Когато с Ема са
при майка си в почивни дни, не излизат никъде и майка им не се занимава с тях по никакъв
начин. В доклада се посочва още, че бащата живее в тристаен апартамент, негова
собственост, състоящо се от дневна с кухненски бокс, две отделни стаи и санитарен възел.
Едната стая е организирана като детска, оборудвана с всичко необходимо за правилното
развитие и възпитание на малолетните Е. и Н.. Другата стая се ползва от бащата.
Обзавеждането в жилището е функционално, поддържат се много добри хигиенно-битови
2
условия. За децата са създадени всички условия за тяхното отглеждане в безопасна и уютна
среда. С доклад на ДСП-Младост се посочва наблюдаването на близка емоционална връзка
между майката и децата, като при проведен самостоятелен с децата разговор, същите са
споделили привързаност и обич и към двамата родители. Майката е съобщила доходи в
размер на 2 000 лв. и работно време от 8:45 до 17:30. Бащата не споделя за трудовото
възнаграждение, но посочва, че работното му време е плаващо, което му позволява да взема
и води дъщерите си от и до учебното заведение.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата по главния иск заявява, че раздялата е била
неблагоприятна за нея и на това са станали свидетели и децата. Посочва, че не е настройвала
децата срещу баща им, а от своя страна той ги е манипулирал, като твърди, че децата са
получавали инструкции какво да говорят.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК ответникът по главния иск заявява, че средата и
обстановката при него са по-добри, отколкото при майката.
Изслушано по реда на чл. 15 ЗЗакрД детето Е.В. В., че е на 10 години и учи в 112 „Стоян
Заимов“. Детето заявява, че харесва училището си, любимият му предмет е човек и
общество и има много приятели. Заявява, че от три години живее една седмица с майка си и
една седмица с баща си, но не харесва така и не може да свикне по този начин. Заявява, че
не се чувства добре при майка си, защото е разхвърляно, понякога и не вечерят, няма
собствена стая – майката и сестра спят на дивана, а Ема – на леглото. Разказва, че майка
не дава да говори по телефона с баща си, не помага с домашните, понякога забравя да
даде пари за училище, а от друга страна баща помага. Споделя, че иска да живее при баща
си.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че същите са родители на децата Е. В. В., ЕГН **********, и
Н. В. Велевска, ЕГН **********. Това се установява и от представените по делото два броя
удостоверения за раждане /л. 8-9 от делото/. Страните не спорят, а и се установи в хода на
процеса, че страните са се разделили в началото на месец юни 2022 г. По делото са
разпитани двама свидетели – св. С.П. А. – доведена от ищцата и нейна сестра; и Б. Н.а В.-Д.
– доведена от ответника и негова сестра. Съдът намира показанията на разпитаните по
делото двама свидетели за обективни, последователни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства в частите, в които пресъздават непосредствени възприятия
на свидетелите, поради което и преценявайки показанията на св. А. и на св. В.-Д. по реда на
чл. 172 ГПК, им дава вяра в тези им части.
От показанията на св. А. се установява, че страните не живеят заедно и децата са една
седмица при единия родител, другата – при другия. Свидетелят, воден от ищеца, изрично
3
посочва, че е забелязвала „докладвана понякога от страна на Ема (…) веднага отива да се
обади на баща си“, като подобно поведение впрочем се отбелязва и от заключението на
вещото лице. Също така, св. А. заявява, че децата спят всяка седмица при нея, както и че ги
взима от училище.
Св. В.-Д. споделя, че вижда децата всеки ден, когато са при баща си, и е на разположение
при нужда от съдействие. Разказва, че е ходила да дава пари за обяд, защото майка им е
забравила да им даде, правила е прически в училище и ги е водила на зъболекар. Споделя,
че е присъствала на случаи, в които децата плачат, защото не искат да си тръгват от баща
им. Твърди, че баща им им носи всяка сутрин закуска, както и че е виждала разхвърляно при
дома на майката, когато децата се обадят по вайбър. От друга страна, твърди, че при бащата
винаги има сготвено ядене и там си имат отделна стая.
По делото е изготвена и съдебнопсихологична експертиза /л. 372-414/, която се възприема
от съда като обективна, компетентна, задълбочена и неоспорена от страните. В
заключението на вещото лице се посочва, че при Ема се наблюдават признаци на конфликт
на лоялност, като детето е лоялно към баща си и отхвърля майка си. В рамките на съдебните
процеси Ема споделя едни и същи „оплаквания“ спрямо майка си: не й готви любимите й
неща, а й приготвя мусака, която тя не харесва; не й помага с домашните, особено по
английски език; понякога се ядосва и им се кара; не им дава телефоните и да говорят с баща
си; понякога забравя да й оставя пари за училище; не си говори с нея за женски теми и не й
помага за прическата и т.н. Вещото лице посочва, че някои от посочените проблемни
области може да отговарят на истината, но някои неща бяха опровергани в срещите между
детето и всеки един от родителите. Посочва се пример, при който по време на обща среща с
бащата, Ема подкрепя казаното от него, че майка й не е говорила с нея за теми, свързани с
менструацията и пубертета. Подкрепя факта, че майка й не й помага с прическата и споделя,
че майка й не й разрешава да готвят заедно. Малко по-късно в диалог между майката и
детето става ясно, че Ема и майка готвят заедно, напоследък са правили заедно сладки.
Съвсем наскоро са говорили за промените в женското тяло, тъй като при Ема от скоро е
налице промяна. Вещото лице посочва, че се опровергава и твърдението за прическите, като
се оказа, че майката помага и на двете деца да си срешат косите. Така описаната фактология
говори за конфликт на лоялност и силно придърпване на детето от бащата. Прави се
заключение, че в тестовите методики се отчита отчуждаване на детето Ема от майката, като
самото дете споделя, че иска да прекарва повече време с баща си и по-малко време с майка
си. Докато при детето Никол е налице хармонично отношение към родителската двойка. При
експертното изследване и от интервюто вещото лице е наблюдавало, че детето Никол се
чувства еднакво спокойно и при двамата си родители, въпреки, че и то е съобщило
предпочитания да е по-дълго време при баща си, а по-малко при майка си. Което е се дължи
и на обстоятелството, че бащата е останал в семейното жилище където е и средата на
децата. В допълнение, в заключението се отбелязва, че и двете деца съобщават, че майка им
им е казвала, че ще ги премести в друго училище, което тях много ги тревожи и напряга. В
заключението си вещото лице изрично е посочило, че и двамата родители разполагат с
4
родителски капацитет, както и че способности, възможности и желание да отглеждат децата,
както и че и майката и бащата насърчават децата към личностно израстване и развитие.
Прави впечатление, че вещото лице макар да сочи, че бащата не манипулира пряко децата и
по конкретно детето Емо, то все пак възприема и пресъздава възприятията на бащата към
майката. Отделно вещото лице е посочило, че отношенията между родителите са
изключително влошени и . Предвид тези констатации в експертното заключение може да се
направи обоснован извод, че макар бащата пряко да не манипулира детето, той чрез
поведението си и негативното си отношение към майка, които позволява да станат
достояние и на детето Ема, което е и причината за отръпването на детето от майката и както
вещото лице е посочило силно придърпването му към фигурата на бащата.
Предвид гореизложеното, съобразявайки съвкупно доказателствения материал в кориците
по делото, вкл. свидетелските показания, социалните доклади и заключението на вещото
лице, както и най-висшия интерес на децата, и като взе предвид полаганите до момента
грижи за децата, възрастта и пола на същите, и съобрази споделеното от детето Ема при
неговото изслушване, съдът намира, че е в техен интерес упражняването на родителските
права да бъде възложено на майката, респ. местоживеенето на децата да е при нея. В случая
се установява по делото наличието на близка емоционална връзка на децата с всеки от
техните родители. Действително вещото лице констатира едно отръпване на детето Ема от
фигурата на майката, както и констатирания конфликт на лоялност на детето Ема, която е
лоялна към баща си и отхвърля майката. Това поведение на детето обаче, макар да не се
дължи на манипулиране от страна на бащата все пак е продиктувано и водено от
отношението на бащата към майката, което детето е възприело и проявява с цел да остане
лоялно към баща си. Всеки от последните разполага с условия за отглеждането на децата.
Съдът намира, че в случая родителските права следва да бъдат възложени на майката.
Интересът на детето следва да бъде детайлно изследван и предвид това, съдът намира, че за
Ема и Никол е от изключителна важност да съхранят връзката и с двамата си родители.
Следователно, ако родителските права бъдат възложени на бащата, предвид констатирания е
с експертното заключение конфликт на лоялност е налице това отдръпване на детето Ема да
бъде задълбочено, доколкото бе установено, че бащата макар да не манипулира децата пряко
позволявайки на децата и по конкретно на по- голямото дете да възприеме отношението и
негативното отношение на бащата към майката, което в случая се отразява и на децата, като
те искайки да останат лоялни към баща си, се дистанцират от майката
Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на децата с
техния баща, съобразен с обстоятелството, че е установена емоционална привързаност
между него и децата, че бащата разполага с подходящи условия за пребиваването на децата
при него в определения режим, както и с обстоятелството, че е с добър родителски
капацитет. Съдът счита, че следва да бъде определен режим на лични отношения, сходен с
определения като привременен такъв, като бъде разширен и прецизиран по отношение на
ваканциите и личните празници. Съдът намира за подходящ следния режим на лични
контакти между децата и бащата: всяка четна седмица от годината /като за първа седмица се
5
счита седмицата, включваща първата сряда от календарната година/, за времето от 18,00 часа
в четвъртък до 18,00 часа в неделя, с преспиване /така определеният режим на лични
отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от 30 дни,
разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, които съвпадат с
годишния отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната календарна година
майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва
годишния си отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване
своевременно, то определеният съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода
01 юли – 01 септември на съответната календарна година/; - тридесет календарни дни през
лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два периода от по 15
последователни календарни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 18,00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31 май на всяка
календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен
отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то
бащата има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01
юли до 18,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 18,00 часа на 16
август;
РЕЖИМ ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИЦИ И ВАКАНЦИИ: По време на Коледните и
Великденските празници на всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети Петък, до 18,00 часа на 27 декември, респективно на понеделник
след Великден, с преспиване /като през всяка четна календарна година децата следва да
бъдат при баща си по време на Новогодишните празници, от 10,00 часа на 29 декември до
18,00 часа на 02 януари в следващата календарна година, в случай че този период съвпада с
четвъртък-неделния режим/; - по време на Новогодишните празници на всяка нечетна
година, за времето от 10,00 часа на 29 декември до 18,00 часа на 02 януари в следващата
календарна година /като през всяка нечетна календарна година децата следва да бъдат при
баща си по време на Коледните и Великденските празници, от 10,00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети Петък, до 18,00 часа на 27 декември, респективно на понеделник
след Великден, в случай че този период съвпада с четвъртък-неделния режим).; За рождения
си ден на бащата /28 юни/ има право да вижда и взима децата, за времето от 18,00 часа на 28
юни до 18,00 часа на 29 юни.; За рождения си ден майката /28 ноември/ също ще има право
да прекарва с децата за времето от 18,00 часа на 28 ноември до 18,00 часа на 29 ноември,
независимо от действащия режим на лични отношения.
Съдът намира за необходимо да посочи също и че родителите следва да положат усилия в
по-голяма степен да сътрудничат помежду си с цел осигуряване на правилното развитие на
децата и на спокойна среда за тяхното отглеждане и възпитание.
Относно издръжката на децата: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на децата от издръжка се
6
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого
децата живеят, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в тяхна полза.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на децата, на подходяща социална и културна среда и
всестранно развитие.
От представените по делото справки от НАП и НОИ /л. 110-127/ се установява, че
осигурителният доход на бащата от 04.2022 до 03.2024 г. е средно около 2355 лв., a на
майката в същия период – средно около 2554 лв. Не се установява, бащата да има други деца
за които да полага грижи или да заплаща издръжка. Ето защо, предявената претенция от
страна на ищцата за издръжка в размер на 300 лева на месец за всяко дете следва да бъде
уважена в цялост.
Относно разноските. Нито една от страните не претендира присъждане на разноски за
адвокат в своя полза, не представя списък по чл. 80 ГПК и не сочи доказателства за
действително платени такива, поради което съдът не дължи произнасяне. От друга страна,
ищецът по насрещният иск е заплатил държавна такса в размер на 25 лв. /л. 29/. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК на ВКС при пълно
уважаване на молбата (какъвто е настоящият случай) разноските се възлагат на ответната
страна. Ето защо, съдът намира, че ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по насрещния иск заплатената от него държавна такса в размер на 25 лв.
Задълженият за издръжка родител следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
определената издръжка в размер на 432 лв. по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на
децата Е. В. В., ЕГН **********, и Н. В. В., ЕГН **********, на майката М. П. А., ЕГН
**********, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на Е. В. В., ЕГН **********, и Н. В. В., ЕГН
**********, при майката М. П. А., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК на
бащата В. Н. В., ЕГН **********, с децата Е. В. В., ЕГН **********, и Н. В. В., ЕГН
**********, както следва:
всяка четна седмица от годината /като за първа седмица се счита седмицата,
7
включваща първата сряда от календарната година/, за времето от 18,00 часа в
четвъртък до 18,00 часа в неделя, с преспиване /така определеният режим на лични
отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от 30
дни, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, които
съвпадат с годишния отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната
календарна година майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01
септември ще ползва годишния си отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то определеният съобразно настоящата
точка режим се прилага и в периода 01 юли – 01 септември на съответната календарна
година/;
тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/,
разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден
от периода до 18,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи
на бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли
- 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до 18,00
часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 18,00 часа на 16 август;
РЕЖИМ ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИЦИ И ВАКАНЦИИ:
по време на Коледните и Великденските празници на всяка четна година, за
времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети Петък, до 18,00 часа на
27 декември, респективно на понеделник след Великден, с преспиване /като през всяка
четна календарна година децата следва да бъдат при баща си по време на
Новогодишните празници, от 10,00 часа на 29 декември до 18,00 часа на 02 януари в
следващата календарна година, в случай че този период съвпада с четвъртък-неделния
режим/;
по време на Новогодишните празници на всяка нечетна година, за времето от 10,00
часа на 29 декември до 18,00 часа на 02 януари в следващата календарна година /като
през всяка нечетна календарна година децата следва да бъдат при баща си по време на
Коледните и Великденските празници, от 10,00 часа на 24 декември, респективно на
Разпети Петък, до 18,00 часа на 27 декември, респективно на понеделник след
Великден, в случай че този период съвпада с четвъртък-неделния режим).
За рождения си ден на бащата /28 юни/ има право да вижда и взима децата, за времето
от 18,00 часа на 28 юни до 18,00 часа на 29 юни.
За рождения си ден майката /28 ноември/ също ще има право да прекарва с децата за
времето от 18,00 часа на 28 ноември до 18,00 часа на 29 ноември, независимо от
действащия режим на лични отношения.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК бащата В. Н. В., ЕГН
**********, да заплаща на детето Е. В. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
8
представител М. П. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв.,
платима до 15-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 28.06.2023 година до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК бащата В. Н. В., ЕГН
**********, да заплаща на детето Н. В. В., ЕГН **********, неговата майка и законен
представител М. П. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2023 година до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийския районен съд
сумата от 432,00 лв., представляваща държавна такса върху определената издръжка за двете
деца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9