№ 19967
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110117498 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД против “МДМА - 16”
ООД с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответното
дружество му дължи вземанията по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 67431/2022 г. на СРС, за следните суми: сумата в общ
размер на 181,02 лева, от която сума в размер на 135 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес
...................., представляващ .........., с инсталация № ...., за периода от м.03.2020 г. до
м.06.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 40,16 лева за периода от 01.05.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата
от 4,74 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от м.05.2020 г. до м.06.2020 г., ведно със законна лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1,12 лева за периода от 31.07.2020 г. до 25.11.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз
основа на подписан Договор № **********, по силата на който ответникът придобил
качеството потребител на топлинна енергия за стопански нужди, и при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че през процесният период
е бил собственик на процесния недвижим имот, както и че е подписал твърдяния от ищеца
Договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва, че е проведено Общо събрание на
етажните собственици в сградата, в която се намира недвижимият имот, на което е взето
решение за избор на фирма за дялово разпределение. Оспорва, че е потребявал топлинна
енергия, както и че въобще такава му е доставяна от ищеца.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 67431/2022 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
09.12.2022 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил
изцяло заявлението като е издал Заповед за изпълнение от 22.12.2022 г. След постъпило от
длъжника възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК в срока за това са предявени
процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради което съдът
достига до извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата
на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
клиенти на топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР
на ЗЕ (приложима редакция към спорния период - 2012 г.) "потребител на топлинна енергия
за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за стопански нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от "Топлофикация С. " ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач /л. 14 по делото/.
В настоящия случай, от страна на ответното дружество се оспорва, че същото е било
собственик в периода от м.03.2020 г. до м.06.2020 г. на процесния недвижим имот, находящ
се на адрес ...................., представляващ .........., с инсталация № .....
По делото е представено Постановление за възлагане № 4360/18.08.2017 г., издадено от
Окръжен съд - Благоевград по дело № 20111200100409/2011 г., вписано в Служба по
вписванията с Акт № 187, том №CLV от 2011 г., влязло в законна сила на 08.10.2017 г., от
което се установява, че в полза на ответното дружество “МДМА - 16” ООД е възложена
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ Ателие № 4, находящо се
..................... По своята същност постановлението за възлагане е деривативен способ за
придобиване на право на собственост, по силата на който акт, след влизането му в сила,
купувачът придобива правата, които длъжникът е имал върху имота. С оглед на това се
установява, че на 08.10.2017 г. постановелнието е произвело вещно-транслативния си ефект
и ответното дружество надлежно е придобило собствеността върху процесния недвижим
имот.
Приобщен като писмено доказателство е и Договор № ********** от 09.03.2020 г. при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация
2
София” АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката /л. 32
по делото/, сключен между “Топлофикация София” ЕАД и “МДМА - 16” ООД, по силата на
който страните са договорили, че ищецът, в качеството си на продавач, ще продава топлинна
енергия с топлоносител гореща вода на купувача за топлоснабдявания имот - “МДМА - 16”
ООД, а купувачът ще я заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ
ред. Посочен е и адрес на имота, по отношение на който се сключва договора, а именно - гр.
София, ул. “Акад. Йордан Трифонов” № 5, вх. В, ет. Партер, ат. В4, който адрес съвпада с
този на процесния имот.
Видно от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 64, том III, рег. №
3950, дело № 340/2020 г. по описа на Нотариус с рег. № 646 на НК, вписан в СВ - гр. София
с вх. рег. 36255/08.07.2020 г., Акт № 152, том LXXXIX, дело № 274261/2020 г., ответното
дружество, в качеството си на продавач, е прехвърлил възмездно правото си на собственост
върху процесния недвижим имот на трето за делото лице - Валери Кирилов Палакарски.
По делото е приет като писмени доказателство Протокол от 14.10.2019 г. на Общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост с
адрес: гр. София, ул. “Акад. Йордан Трифонов” № 5, вх. В, ведно със списък на етажните
собственици, с който е ЕС е взело решение "Топлоконтрол" ООД да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, като ответното дружество надлежно е
положило подписите си в качеството си на собственик на процесния недвижим имот.
В изпълнение на така взетото решение етажните собственици са сключили Договор №
1283/14.10.2019 г. с третото лице - помагач “Топлоконтрол” ООД, по силата на който
последното се е задължило да достави и монтира топломери, да разпределя по потребители
отчетената топлинна енергия за отопление и БГВ, да отчита месечно топломерите и
водомерите по искане на абонатите.
От изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че за процесния период
от м.03.2020 г. до м.06.2020 г. “МДМА - 16” ООД е притежавал качеството потребител на
топлинна енергия, доставяна до процесния недвижим имот.
Спорът между страните е концентриран върху въпроса за количеството доставена до
процесния недвижими имот топлинна енергия и нейната реална стойност.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло, след дължимата се преценка по чл. 202 ГПК, като компетентно и
обосновано. От това заключение, неоспорено от страните, съдът приема за установено по
делото, че имотът, за който са начислени процесните суми, се намира в топлоснабдена
сграда. Количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес ул. “Акад. Йордан
Трифонов” № 5, вх. В, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване -
общ топломер, монтиран в абонатната станция /АС/. Топломерът в АД се отчита от
служители на ишеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим
“терминал”, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца.
Процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, се топлозахранва от една
абонатни станции като през исковия период АС в СЕС е от индиректен тип с пластинчати
подгреватели тип Брутерм 250/200 kW. Вещото лице е констатирало, че технологичните
разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчисляване ежемесечно по
Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно
действащите разпоредби. За сградата, в която се намира имотът на ответника, е въведена
услугата по делово разпределение с топлинен счетоводител конституираното в настоящето
производство трето лице-помагач "Топлоконтрол" ООД. Последното е извършвало
разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределени и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Вещото лице е
посочило, че за процесния период от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г. фирмата за дялово
разпределение е отчитала уредите в имота и по време на отчетите са попълнени
документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. За процесния период количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула, съгласно
приложението по чл. 61, т. 7.2 от Наредба №16-334. Експертът твърди, че третото лице -
помагач "Топлоконтрол" ООД е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон, като изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
3
Наредба за топлоснабдяване. Експертизата посочва, че отчитането и разпределението на
топлинна енергия в сградата на ЕС, където се намира процесният имот на ответника се
извършва съгласно действащите разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.
Отчитането на ТЕ се извършва от топлофикация по топломер, монтиран в абонатната
станция. От отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за АС и така
изчислената ТЕ се разпределя между потребителите в сградата.
От изложеното се установява, че до имота на ответника е доставяно количество
топлинна енергия, което е реално начислено в съответствие с действащата нормативна
уредба през процесния период.
На следващо място, от заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът също кредитира като обективно изготвена и обоснована, се
установява, че за процесния период не се установяват данни за плащания. Установява се, че
вземането за стойността на доставена топлинна енергия през процесния период от м.03.2020
г. до м.06.2020 г. е в размер на 130,40 лева, като към тази сума следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от "Топлоконтрол” ООД услуга за дялово
разпределение в общ размер на 4,74 лв. за периода от м.05.2020 г. до м.06.2020 г., който
също безспорно беше установен от вещото лице по допуснатата ССчЕ.
При горните съображения съдът достига до извод за частична основателност на
предявената искова претенция за сумата в размер на 130,40 лева, представляваща главница
за доставена топлинна енергия за периода от м.03.2020 г. до м.06.2020 г., като за горницата
до пълния предявен размер от 135 лева, искът за тази главница следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
главница в размер на 4,74 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия
за периода от м.05.2020 до м.06.2020 г. съдът намира претенцията за основателна, поради
което и следва да бъде уважена в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбите на общите условия от
2002 г. към договорите за продажба на топлинна енергия (глава IV от ОУ - запащане на ТЕ,
чл. 40, ал. 1) купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия
по общата фактура в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката след
получаване на издадена от ищцовото дружество, в качеството му на продавач, данъчна
фактура.
Видно от представената като писмено доказателство по делото Покана, издадена от
“Топлофикация София” ЕАД, изпратена до “МДМА - 16” ООД, ищцовото дружество е
уведомило ответното, че последното има незаплатени суми за доставена топлинна енергия,
като го е предупредило, че ако не погаси задълженията след тази покана до ще бъде
пристъпено към събиране на дължимите суми по съдебен ред на основание чл. 154 от ЗЕ и
по реда на ГПК, ведно със законната лихва за забава и направените по делото съдебни
разноски. Така отправената покана е получена от ответното дружество, което обстоятелство
е безспорно установено пред съда видно от Известие за доставяне, с което поканата е
връчена срещу подпис на 22.11.2022 г.
Ето защо ответникът дължи обезщетение за забава върху месечните задължения
съгласно издадените общи фактури за периода 01.05.2020 г. – 25.11.2022 г., което съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ възлиза на 33,24 лв. В случая, претенцията на ищеца
е в по-голям размер - 40,16 лв., с оглед на което същата се явява частично основателна
именно до установения по делото размер, а за горницата до сумата от 40,16 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази й част се явява изцяло
4
неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни, съразмерно на уважената, респ. отхърлената част от
предявените искове.
Установява се, че ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за платена държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и общо в
размер на 825 лв. - в исковото производство, от които за платена държавна такса /25 лева/,
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /100 лева/ и възнаграждение на вещо
лице по изслушаната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза /по 350 лева за
експертиза/. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец има право на направените от
него разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции, или в полза
на топлофикационното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 69,76 лв. за
заповедното производство и 767,39 лв. за исковото производство.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 вр. с чл. 415
ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу "МДМА - 16” ООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 177, ет. 1, с правно основание по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 130,40 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м.03.2020 г. до м.06.2020 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. “Акад. Йордан
Трифонов” № 5, вх. В, ет. Партер, ат. В4, с инсталация № ...., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 09.12.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в размер 33,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 25.11.2022 г., както и
главница в размер на 4,74 лв. за извършено дялово разпределение за периода от м.05.2020
г. до м.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
09.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ частично
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за горницата над 130,40 лева
до пълния предявен размер от 135 лева - главницата за доставена топлинна енергия за
периода от м.03.2020 г. до м.06.2020 г., частично иск с правно основание чл. 86, ал. 1 за
горницата над 33,24 лв. до пълния предявен размер от 40,16 лв. - мораторна лихва върху
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 25.11.2022 г. и изцяло
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 за сумата в размер от 1,12 лева - обезщетение за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 25.11.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА "МДМА - 16” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 177, ет. 1, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата от 69,76 лв. за заповедното производство и 767,39 лв. за исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6