Решение по дело №741/2024 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 204
Дата: 14 август 2024 г.
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20245510200741
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. К., 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20245510200741 по описа за 2024 година


М О Т И В И ;

Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 21.11.2023г. на
ВПД Началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което е наложено
административно наказание глоба.
Недоволен от това останал жалб. Е. Г. Л. който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството,че за същото деяние има влязла в
сила присъда поради което е налице приключило наказателно производство, и
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
Редовно призован не се явява и не изразява становище.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат
писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и
след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание
чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.
1
Разгледана по същество се явява частично основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган/ АНО/ е приел и посочил,че нар. Е. Л. на
24.10.2023г. в 22.20ч. в гр. К. по ул. „ Ц. Р.“ до кметството в посока изток-
запад управлява лек автомобил Б. *** с рег. № ******** негова собственост
като при подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил с рег. №
** **** ** и подадена стоп палка през десен прозорец на водача да спре за
извършване на проверка същия не е спрял а продължил движението си по път
*-* в посока юг-север и спира на км. ***+***. Нарушението е извършено в
условията на повторност за същото по вид нарушение, а именно по чл.103 от
ЗДП, съгласно параграф 6 т.33 от ДР на ЗДП с влязло в законна сила НП № **-
****-******/05.05.2023г. по описа на РУ- К. връчено на дата 25.05.23г., влязло
в законна сила на 09.06.223г. с което е извършил ;
1.Повторно отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДП,
Жалб. не оспорва описаната фактическа обстановка която се потвърждава от
писмените доказателства приложени към административнонаказателната
преписка - докладна записка, протокол от съдебно заседание по НОХД №
***/24г. по описа на РС-К. и др..
Възраженията на жалб., са че е наказан два пъти за едно и също, с
споразумение има сила на присъда по НОХД № ***/24г. по описа на РС-К. и
със обжалването наказателно постановление което по характер е наказателно
производство по ЕКПЧОС, поради което на осн. чл.4, §1 от Протокол №7 към
конвенцията наказателното производство подлежи на отмяна.
Посоченият международен акт е част от вътрешното право на Р България,
доколкото е приет със Закон за ратифициране на Протокол № 7 към ЕКПЧ
(обн. ДВ бр.87/ 24.10.2000г.) и има предимство пред нормите на вътрешното
законодателство съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България.
Съгласно чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията, никой не може да бъде
съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което
вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната
процедура на тази държава. Приключилото първо по ред, производство ако е с
наказателен характер по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ, съставлява
процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо НП срещу
същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на
престъпление по НК. Наказателното производство, образувано в нарушение
на принципа non bis in idem, подлежи на прекратяване.
Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на
чл. 6, §1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 (т.нар. критерии "Енгел") са
следните: 1. квалификация на деянието по националното право; 2. характер и
естество на нарушението - изследва се вида на защитените обществени
отношения, обект на нарушението; насоченост на правната норма към
неограничен кръг адресати; 3. видът и тежестта на предвиденото в
2
съответната приложима норма наказание, изискващ наличието на сходство с
наказанията за престъпление. Вторият и третият критерий са алтернативни -
достатъчно е конкретното нарушение по характера си да е "престъпление" от
гледна точка на Конвенцията, или наказанието, предвидено за това
нарушение, по тежестта си да попада в обхвата на "наказателната" област.
Изхождайки от очертаните критерии и най-вече съобразявайки характера и
естеството на нарушението, за което на жалб. е била ангажирана
административно-наказателна отговорност, съдът приема, че то попада в
обхвата на израза "наказателен характер", използван в цитирания чл.4 от
Протокол №7 към ЕКПЧ.
Това е така защото е налице сходство между нарушението по чл.175, ал.2 вр.
чл.175 ал.1 т.4 ЗДП и състава на престъплението по чл. 270 ал.1 НК, поради
това, че същите защитават еднакви обществени отношения свързани с
дейността на държавни органи ангажирани със спазването на обществения ред
и порядък.
В случая разликата в двете норми- по чл.175 ал.2 вр. ал.1 т.4 от ЗДП и по чл.
270 ал.1 НК се дължи на степента на засягане на обществените отношения.
По отношение на втория критерий може да бъде посочено определено, че
защитените отношения са едни и същи, кръгът от адресати практически е
неограничен, не е налице специфично изключение, в случая съвпадението при
субекта е плод на възможността да бъде действието извършено от всяко едно
лице, което не изпълнява нареждането на органите за контрол.
Третият критерий се основава на тежестта на възможното наказание. В случая
наказанието, което се предвижда, може да е същото, както и различно.
При нормата на чл. 270 ал.1 НК максимално предвиденото наказание е до три
години лишаване от свобода, както и с глоба от 500 до 2000 лв. което е
характерното наказание за едно наказателно обвинение. От друга страна
административно-наказателната отговорност по чл.175 ал.2 вр. ал.1 т.4 от
ЗДП, реализирана в АНП е глоба от 300 лв. и лишаване от право за
управление на МПС за срок от 12 месеца..
Подобна санкция е предвидена и по системата от наказания в общата част на
НК, като и в двата случая по идентичен начин се засяга имуществената сфера
на обвинените лица, като наказателната санкция освен това въздейства и
върху юридическия статус на осъдените.
В случаят, въпросът е дали е налице „същото деяние", съпоставяйки това, за
което от една страна подсъдимият е осъден на основание чл.270 ал.1 от НК и
деянието, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност с издаденото му наказателно постановление № **-****-******
от 21.11.23г..
Съобразно практиката на ЕСПЧ трайни критерии за разрешаване на въпроса
дали отделните процедури, водени срещу едно и също лице, се основават на
едно и също деяние.
3
ЕСПЧ е приел, че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията
следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за второто
деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по
същество са „значително същите“, сходни, независимо от правната му
квалификация или от защитавания правен интерес. В този смисъл е и ТР №
3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, в което се сочи, че правната квалификация на
деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem (същото
деяние), а водещо е значението на фактическата идентичност или съществено
сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено от
дееца поведение и преценката на idem изисква във всеки конкретен случай да
се съпоставят съществените елементи на правонарушението, които се
изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка
при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на
което е предприето поведението на дееца.
По изложеното съдът приема, че по отношение на същото , жалб. Л. е бил
наказан с влязло в сила определение за прекратяване на наказателно
производство имащо сила на присъда по НОХД № ***/24г. по описа на РС -
К. за същото деяние, защото фактите, предмет на настоящото дело, и тези,
осъществяващи състав на нарушение по ЗДП, за който той е наказан, са едни
и същи - касаят едно и също време, място, обстановка, механизъм на
извършване и засегнат обект на посегателство. По същество фактите
за правонарушението следва да се считат за едни и същи, както с оглед
разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, така и по смисъла на чл.4, §1 от
Протокол 7 към ЕКПЧ.
Тази тъждественост, посочена и по-горе, мотивира съдът да счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно за да се избегне недопустимото двойно наказване на дееца
по административно-наказателен и наказателен път, като се прекрати, второто
по ред производство, каквото е АНП.
По изложеното съдът счита,че жалбата е частично основателна и обжалваното
наказателно постановление следва да се измени.
Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 21.11.2023г. на
ВПД Началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание чл.175 ал.2
вр. ал.1 т.4 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от
300 лв., и лишаване от право за управление на МПС за срок от 12 месеца
наложено на Е. Г. Л. жив. в гр. К. ул. "Г. С." № ** с ЕГН ********** като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
4
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5