№ 458
гр. Пазарджик, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500238 по описа за 2025 година
Производството е вэъззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4200 по
описа на съда за 2023 година са отхвърлени предявените от П. А. Б., ЕГН-
********** от гр.****************, против Община Септември, ЕИК-
********* с адрес- гр.Септември, ул. „Александър Стамболийски““№37 А,
обл. Пазарджик, искове с правно основание чл.34,ал.1 от ЗМСМА и чл.86,ал.1
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати следните суми, както следва:
• Сумата от 535.63 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец януари,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 108.95лв.
• Сумата от 544.65 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец февруари,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 106.55лв.
1
• Сумата от 552.99 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец март,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 103.41лв.
• Сумата от 582.01 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец април,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 104.00лв.
• Сумата от 596.48 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец май,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както и
лихва за забава в размер на 101.45 лв.
• Сумата от 568.76 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец юни,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 91.99лв.
• Сумата от 530.89 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец юли,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 81.29лв.
• Сумата от 644.63 лв. „представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец август,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 93.16лв.
• Сумата от 602.14 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец септември,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 82.00лв.
• Сумата от 590.13 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец ноември,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 70.36лв.
• Сумата от 601.54 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец декември,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 66.55лв.
• Сумата от 612.93 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец януари,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 61.78лв.
• Сумата от 520.45 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец февруари,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
2
както и лихва за забава в размер на 47.83лв.
• Сумата от 596.49 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец март,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 48.96лв.
• Сумата от 591.52 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец април,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 42.92лв.
• Сумата от 594.24 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец май,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както и
лихва за забава в размер на 37.28лв.
• Сумата от 615.69 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец юни,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 32.76лв.
• Сумата от 632.94 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец юли,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 26.53лв., ведно с дължимата лихва върху тези
суми от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане, като неоснователни и недоказани.
Осъдена е Община Септември, ЕИК- ********* с адрес- гр.Септември,
ул. „Александър Стамболийски““№37 А, обл. Пазарджик, да заплати на П. А.
Б., ЕГН-********** от *********************, ****, сумата от 4100.00лв.
/четири хиляди и сто лева/, които представляват сторени от ищеца такси и
разноски по гражданско дело №4200/2023г. по описа на РС-Пазарджик.
С решение по реда на чл.250 от ГПК , съдът е отказал да допълни
решението си ,като е приел ,че се е произнесъл по цялото искане.
С определение по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решението в
частта относно разноските ,като е осъден П. А. Б., ЕГН-********** от
*********************, ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на
Община Септември, ЕИК- ********* с адрес- гр.Септември, ул. „Александър
Стамболийски““№37 А, обл. Пазарджик. сумата от 251.00 лева. /двеста
петдесет и един лева/, които представляват сторени от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение по гражданско дело №4200/2023г. по описа на РС-
Пазарджик.
3
Изменено е решение №1282 от 28.10.2024 г. по гр. д. №4200/2023г. по
описа на РС – Пазарджик в частта за разноските, като е осъдена Община
Септември, ЕИК- ********* с адрес- гр.Септември, ул. „Александър
Стамболийски“№37 А, обл. Пазарджик, да заплати на П. А. Б., ЕГН-
********** от *********************, ****, сумата от 2413.37 лева. /две
хиляди четиристотин и тринадесет лева и 37 стотинки/, които представляват
сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело №4200/2023г. по описа
на РС-Пазарджик, вместо присъдените с измененото решение 4100.00 лева
разноски.
В срок решението е обжалвано с въззивна жалба от П. Б..
Моли решението да бъде отменено и уважени предявените искове , като
се приложи поредността на погасяване на задълженията по реда посочен в
чл.76, ал.2 ЗЗД.
Претендираното вземане било лихвоносно, тъй като в самия закон е
посочено, че това е месечно възнаграждение
Приетото решение на Общинския съвет също било за определяне на
„месечно възнаграждение” на общинските съветници. Възнаграждението на
общинския съветник било дължимо по закон за месец и не било нужно да има
покана, за да се дължи плащането му.
Още с посоченото в т.1. от отговора си, ответната страна признала
фактически и правно по основание предявените искове. Поради това
доброволно и извънсъдебно заплатила частично претендираната
първоначална сума по всеки един от 18-те отделни иска - главница и лихва за
забава до подаване на исковата молба. Останал спор за размера на дължимия
остатък по всеки от исковете, поредността на погасяване на задълженията за
разноски, лихви и главница - чл.76, ал.2 ЗЗД и присъждане на разноските по
делото.
Длъжността на общинския съветник била изборна съгласно чл. 138
Конституцията на Република България. За изпълнението й общинският
съветник получава доходи съгласно чл. 34 ЗМСМА. Тази дейност била по
своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна
сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без
осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат.
4
В разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КСО били предвидени различни хипотези,
при които лицата упражняват трудова дейност и част от тези хипотези не се
отнасят за лица, които полагат труд по трудово или служебно
правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено
осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 КСО. Дейността на общинските
съветници била изведена отделно в т. 8 на разпоредбата, като дейност на лица,
упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. Със законодателното
включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички
осигурени социални рискове на практика изборните правоотношения били
приравнени на трудовите, но само за целите на социалното осигуряване.
Изборът на общинските съветници не е избор по смисъла на чл. 83 и сл. КТ и
от него не възниква трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ,
защото дейността на общинските съветници не е просто предоставяне на
работна сила, а представлява изпълнение на правомощия по един
публичноправен мандат (пълномощие за извършване на определена
публичноправна, обикновено властническа, дейност) по създаване, приемане,
изменяне или отмяна на правила и наредби с местно значение, проучване на
общественозначими въпроси и защита на интересите на избирателите, които
представляват. Затова изборът на общинските съветници може да бъде
определен като инвеститура - нарочен акт, от който възниква публичноправен
мандат .
Всъщност жалбоподателят е изложил в тази част доводи ,които не
обслужват тезата му ,че се касае за трудово правоотношение и съответно не е
необходима покана за да настъпи изискуемостта на вземането за месечното
възнаграждение.
Въпреки изложеното жалбоподателят подържа ,че една от трудовите
дейности по чл. 4 е тази по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, определена като "трудова
дейност на изборна длъжност“ списъка на длъжностите в Националната
класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., позиция 9021, код 1111
"законодатели", е длъжността "общински съветник". И от обстоятелството ,че
общинските съветници са задължително осигурени лица, които следва да се
осигуряват за цял месец, макар и да получават възнаграждение само за
участието си в сесиите на Об. съвет и на неговите се прави извод ,че
възнаграждението е трудово. Това било още едно доказателство, че
5
възнаграждението за дейността на общинския съветник е дължимо без покана,
ежемесечно, ведно с дължимите осигуровки, които следва да се плащат в
полза на фиска.
Съдът не се произнесъл по претенцията за лихви от датата на подаване
на исковата молба, до датата на окончателното плащане на претендираната
главница. Твърди,че такова окончателно плащане и към момента няма,
защото погасяването на задължението по главница е последно, след като
първоначално се погасят задълженията за внесената държавна такса,
адвокатско възнаграждение, лихви за забава до подаване на исковата молба,
които са изчислени от вещото лице и едва накрая, ако има остатък от
доброволно платената сума с нея се погасява главницата. Такъв остатък няма,
а върху непогасената главница се дължи лихва от датата на подаване на ИМ до
датата на окончателното плащане.
Следва да се посочи,че първоинстанционния съд се е произнесъл по
това искане – отхвърляйки претенцията за лихви и от момента на предявяване
на иска, поради което е оставил и без уважение молбата ,като такава по чл.250
от ГПК.
Установено било по делото , включително и от заключението на
приетата експертиза, че ищецът е бил общински съветник през исковите
периоди и е участвал в провеждането на заседания на Общинския съвет и
неговите комисии. Качеството общински съветник било признато от
ответника и не оспорено в хода на делото,като е приложена към всяка искова
молба справка за дължимите възнаграждения на ищеца, издадена от
ответника.
Размера на претенцията бил установен от заключението на експерта.
По делото било прието като доказателство решение с номер 428 от
2021г. по описа на Общинският съвет при община Септември ,за определяне
размера на възнаграждението на общинския съветник.
Оспорват инцидентно и косвено това решение, в частта му по т.2. за
думите: „без изборни длъжности“, в която си част това решение било
нищожно, тъй като противоречи на чл. 34, ал.2, т.2 ЗМСМА, според която
законова разпоредба:
Чл. 34. (2) Общият размер на възнаграждението на общинския съветник
6
за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за
съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
Счита се ,че косвен съдебен контрол е допустим и съдът следва да го
упражни ,като приеме,че е нищожно в частта си „без изборни длъжности“.
Общинският съвет приел решение, с което е намалил размера на
възнаграждението на общинския съветник, като противозаконно е приел
допълнително ограничение, каквото не е посочено в закона, поради което е
налице нищожност в тази част на административния акт. Изрично било
направено искане за съобразяване от страна на съда на реда за погасяване на
задълженията.
Решението било неправилно ,тъй като съдът не съобразил това искане.
Оспорено било приетото по делото заключение на вещото лице, поради
това, че вещото лице работило за изготвяне на експертизата по множество
документи, които не се намират по делото, включително и по непроверени
счетоводни документи, както и по информация, която устно му е предоставена
при ответната община.
Ищецът изрично поискал от съда да се представят и приобщят по делото
тези документи и изрично поискал да ги оспори относно истинността им, но
това негово право незаконосъобразно не бе спазено от съда и опорочава
процесът.
Моли въззивната инстанция да постанови решение ,с което да отхвърли
предявеният всеки от 18-те искове за платената сума по всеки един от
исковете до размера на погасяването на разноските за всеки един от исковете в
размер на 100 лева заплатена държавна такса и 16,66лв. заплатен депозит за
експертиза по всеки от предявените искове/18 иска по 16,66лв. - 300лв.
депозит за вещо лице, платен от ищеца/ и адвокатски хонорар от по 400лева за
всеки един от двата иска за всяка претенция/или общо 800лева хонорар за
всяко едно от присъединените дела/ - главница и лихви, за които две искови
претенции са събрани две държавни такси от по 50 лева. Ответникът следвало
да бъде осъден да заплати остатъка от непогасеното задължение на лихви,
разноски, такси и главница по всеки от 18-те иска, ведно с дължимата лихва
върху останалата главница/в случая цялата/ от датата на ИМ до окончателното
7
плащане.
Конкретизирани са претенциите по всеки от съединените искове за
отделните месеци.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния
представител на Община Септември.
Намират жалбата за неоснователна и молят да бъде потвърдено
обжалваното решение.
В жалбата се тълкували превратно факти и обстоятелства.Цитираната
съдебна практика не била приложима в конкретната хипотеза.
Съдът правилно приел,че длъжността на общинският съветник, каквато
не се спори, че заема ищецът, е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на
страната и за изпълнението й, общинският съветник следва да получи
възнаграждение съгласно разпоредбите на ЗМСМА.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, възнаграждението, което получават
общинските съветници, е за участието им в заседанията на общинския съвети
на неговите комисии, а размерът на това възнаграждение се определя с
решение на общинския съвет. Осъществяваната от общинския съветник
дейност е сходна с трудова такава, тъй като се изразява в престиране на
работна сила срещу определено възнаграждение, т.е правоотношението се
приравнява на трудово такова.
За извършената от ищеца Б. трудова дейност се дължи възнаграждение
съгласно действащите правила, като общинският съветник, съгласно чл.34
ЗМСМА, не получава възнаграждение за това, че е избран за такъв, а само за
участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗМСМА, ищецът Б. имал право
на възнаграждение за извършената от него дейност като общински съветник,
средствата за което следва да бъдат осигурени от общинския бюджет.
Дължимите на ищеца възнаграждения били изплатени в хода на
производството, което се установило от заключението на приетата експертиза
,която установила и размера на задълженията.
Решение № 478/2021 г. на общински съвет - Септември, не било
нищожно, тъй като по същество, размерът на възнагражденията на
8
общинските съветници се определя съгласно разпоредбата на чл. 34,ал. 1 от
ЗМСМА, а именно: с решение на общинския съвет.
Тоест, изцяло в правомощията на общинският съвет е да определя
размерът на възнагражденията.
Единствената забрана е възнаграждението да не надвишава 70%
средната брутна заплата на общинската администрация за съответния месец. В
конкретният случай, волята на общинският съвет не е в разрез с посоченото
правило.
Възнагражденията на общинските съветници не били трудови, поради
което нямат нормативно установен падеж, както е при трудовите.
От тълкуването на разпоредбите на ЗМСМА, а и от приетото в
съдебната практика, може да се направи извода, че изискуемостта на
възнагражденията на общинския съветник настъпва след отправена покана за
плащане.
Ищецът нямал твърдения за отправена покана и не представил
доказателства .
Исковата молба по делото има действие на покана, като в срока за
отговор е извършено доброволно плащане.
Ищецът претендирал лихва за забава /законна лихва/. В исковата молба
са изложени твърдения , че считано от първо число на месеца следващ месеца,
за който се отнася възнаграждението до датата на завеждане на исковата
молба в съда за всяко едно месечно възнаграждение поотделно се дължи
законна лихва.
Тази претенция била оспорена своевременно с довода ,че
възнаграждението на общинските съветници не е трудово. Тези
правоотношения били приравнени на трудови само по отношение на
осигуряването — върху тях се начисляват и внасят дължимите данъци и
осигуровки. Т.е. ответната община не е изпаднала в забава, така както твърди
ищеца и не дължи законна лихва.
Считат, че законна лихва може да се дължи евентуално от датата на
получаване на исковата молба от ответника до извършеното плащане, но
размерът на тази лихва останал недоказан от страна на ищеца.
9
По отношение на претенцията за разноски считат, че претендираното
възнаграждение е едно, независимо, че същото е било неправилно „разделено”
на 18 части, което представлява злоупотреба с процесуални права.
Изложени са доводи относно прилагането на чл. 17, ал. 2 от ГПК: Съдът
се произнася инцидентно по валидността на административните актове
независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да
се произнася инцидентно по законосъобразността на административните
актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не
е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му.
По въпроса за косвеният съдебен контрол на гражданския съд чрез
инцидентно произнасяне по валидността на административните актове е
налице императивно предвидено в закона правило - чл. 17, ал. 2 изречение
второ от ГПК, според което гражданския съд не може да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен
когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Когато страната е участвала в административното производство по
издаването и по обжалването му, а безспорно случая е такъв, в предвид
качеството на общински съветник на ищеца, чиито правата самият той твърди,
че са били засегнати от акта на общински съвет - Септември, същият е имал
пълно право и възможност да го обжалва
Съдебната практика и правната теория приемали, че под „валидност” на
административен акт се има в предвид само „нищожност”, но не и „
незаконосъобразност ” /унищожаемост/.
Подробно теоретично са развити въпросите относно пороците на
административните актове.
Евентуално се подържа ,че Решение № 478/26.02.2021 г. на общински
съвет Септември не е административен акт и не носи белезите на такъв,
поради което изцяло е неприложима хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, тъй
като същата се отнася само за административните актове, а не като цяло за
актовете на общинския съвет.
Молят решението да бъде потвърдено.
10
Претендират разноски.
Обжалвано е с частна жалба определението по чл.248 от ГПК, с което е
изменено решение №1282 от 28.10.2024 г. по гр. д. №4200/2023г. по описа на
РС – Пазарджик в частта за разноските, като е осъдена Община Септември,
ЕИК- ********* с адрес- гр.Септември, ул. „Александър Стамболийски“№37
А, обл. Пазарджик, да заплати на П. А. Б., ЕГН-********** от
*********************, ****, сумата от 2413.37 лева. /две хиляди
четиристотин и тринадесет лева и 37 стотинки/, които представляват сторени
от ищеца такси и разноски по гражданско дело №4200/2023г. по описа на РС-
Пазарджик, вместо присъдените с измененото решение 4100.00 лева разноски.
Допълнено е решение №1282 от 28.10.2024 г. по гр. д. №4200/2023г. по
описа на РС – Пазарджик в частта за разноските, като е осъден П. А. Б., ЕГН-
********** от *********************, ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
да заплати на Община Септември, ЕИК- ********* с адрес- гр.Септември, ул.
„Александър Стамболийски““№37 А, обл. Пазарджик. сумата от 251.00 лева.
/двеста петдесет и един лева/, които представляват сторени от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение по гражданско дело №4200/2023г. по
описа на РС Пазарджик.
Частният жалбоподател П. Б. моли обжалваното определение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с
което да се измени постановеното решение в частта за разноските, като се
присъдят хонорари за всеки един от отделените искове за всяка от
претендираните главници. По делото били съединени общо 18 дела за отделни
18 претенции за главница.
Държавната такса била определена за всеки отделен иск ,а не върху
цялата сума ,като следва да се посочи ,че ако бяха предявени с една искова
молба държавната такса щеше да се определи върху интереса.
Възнаграждение се дължало по всеки от исковете и нямало значение
дали ще се разгледат в едно или в различни производства. Разноските не били
прекомерни , а в минимален размер.
При обективно, активно и кумулативно съединяване на исковете в едно
дело, както е в случая, по всеки иск се дължал отделен адвокатски хонорар.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от Община
11
Септември.
Считат ,че предявения иск е един и правилно съдът посочил, че в случая
не намира приложение чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, тъй като същата се отнася
единствено до случаите, когато предявените с една искова молба искове са в
защита на различни интереси, а настоящият случай не е такъв.
Упълномощеният от ищеца адвокат е бил наясно, че интересът, чиято
защита се търси с предявяване на въпросните 18 броя искови молби е един,
тъй като претендираните вземания са за парични суми, които се основават на
идентични факти и които се обусловени от съществуването на основното
правоотношение, съответно е бил наясно че същите тези 18 дело образувани
изцяло по негова инициатива, ще бъдат съединени за общо разглеждане в едно
дело.
Неоснователно се твърди, че „съда бил задължил ищеца да плати по 100
лв ДТ по всяко едно от 18- те дела ”.
Съда - този разгледал накрая общо 18-те съединени иска в едно дело, не
е задължавал адвокат Б. да заплати по 100 лв. по всяко едно от 18-те вече
присъединени дела, а сам адвокат Б. се е задължил да заплати сумата от общо
1800 лв. като държавна такса по въпросните 18 дела и то на основание
собствената си неправилна преценка, изразяваща се в това, че неправилно е
счел да предяви един и същи иск посредством 18 искови молби, а не с 1 брой
искова молба.
Съгласно чл. 3 от ГПК страните са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави.
Сторените разноски по 18 дела, вместо такива само по 1 дело, се
основавали изцяло на собственото противоправно поведение на ищеца, в това
число и неправилното тълкуване на относимите за случая правни норми.
Молят частната жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на П. Б. против Община
Септември с претенция – частична, за неплатено възнаграждение за м.януари
2022 година ,законна лихва и лихва за забава от 1.02.2022 година до
12
предявяване на иска.
Изложени са следните твърдения:
През мандат 2019-2023г. ищецът бил общински съветник в Общинския
съвет при община Септември. Длъжността на общинския съветник е изборна
съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България и за изпълнението
й общинският съветник получава възнаграждение.
Съгласно чл.34 ал.1 ЗМСМА общинският съветник получава
възнаграждение за участието си в заседанията на Общинския съвет и на
неговите комисии, като възнаграждението се определя с решение на
общинския съвет. Дължимото възнаграждение на ищеца било по-голямо от
посочено в приложената справка, издадена от ответника. Затова и претенцията
била частично предявена.
Представено е Решение № 428 от 2021г. по Общински съвет Септември
за определяне размерът на възнаграждението на общинския съветник.
Оспорват инцидентно и косвено/косвен би могъл да бъде съдебния контрол, а
не и оспорването/ това решение, в частта му по т.2. за думите: „без изборни
длъжности“, в която си част това решение било нищожно, тъй като пряко
противоречи на закона - 34, ал.2, т.2 ЗМСМА, според която законова
разпоредба:
Чл. 34. (2) Общият размер на възнаграждението на общинския съветник
за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за
съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
За месец януари 2022г. на ищеца не било заплатено дължимото му
възнаграждение за участие в работата на Общинския съвет при община
Септември. Моли да бъде осъдена Община Септември да заплати на П. Б.
сумата от 513,70лв., представляваща частично предявена сума от дължимото
за месец януари 2022г. възнаграждение в размер на 950 лева., като отделно се
присъдят и неплатените дължими осигуровки и данъци, както и дължимата
лихва върху тази частично предявена сума от датата на исковата молба, до
окончателното й заплащане; както и лихва за забава върху процесната
частично предявена сума от датата на дължимостта й от 01.02.2022г. до датата
на предявяване на иска - 23.11.2023г. в размер на 104.49лв.
13
Претендират се и разноски по делото в размер на 400 лв. заплатен
адвокатски хонорар за един адвокат на ищеца за подаване на ИМ и водене на
делото.
Към исковата молба е представена справка ,изходяща от Община
Септември за неизплатените възнаграждения на П. Б. като общински съветник
за периода от м. януари 2022 година до м.юли 2023 година.
Представено е решение на ОбС № 428 от 26.02.2021 година и решение
№ 43 от 30.01.2020 година.
Така постъпилата искова молба е оставена без движение от съда за
излагане на обстоятелства и посочване на размер относно направената
претенция за заплащане на осигуровки и данъци.
С нарочно определение съдът е прекратил производството по делото
относно тази претенция и определението е влязло в сила.
Към гр.д.№ 4200 са присъединени за общо разглеждане гр. Дела №№
4202/2023 г., 4205/2023 г., 4211/2023 г., 4212/2023 г., 4214/2023 г., 4215/2023 г.,
4217/2023 г., 4218/2023 г., 4219/2023 г., 4220/2023 г., 4222/2023 г., 4223/2023 г.,
4224/2023 г. и 4225/2023 г.
Претенциите по тези дела са за останалия период от време до
м.юли.2023 година /без месец октомври/.Изложени са същите обстоятелства.
С определение от 19.12.2023 година е прекратено производството и
относно претенциите заплащане на дължимия от осигурителя данък общ
доход и вноски за допълнително пенсионно осигуряване и здравно
осигуряване за месеците февруари, март, май, юни, август, септември,
ноември и декември 2022 г. и януари, февруари, април, май, юни и юли 2023
г.: сумата от 515,18 лв., представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец февруари 2022 г. възнаграждение в размер на 950 лева., и
лихва за забава в размер на 100,78 лв. върху процесната частично предявена
сума от датата на дължимостта й - 01.03.2022 г., до датата на исковата молба -
23.11.2023 г.; сумата от 548,32 лв., представляваща частично предявена сума
от дължимото за месец март 2022 г. възнаграждение в размер на 950 лева., и
лихва за забава в размер на 102,55 лв. върху процесната частично предявена
сума от датата на дължимостта й - 01.04.2022 г., до датата на исковата молба -
23.11.2023г.; сумата от 566,08 лв., представляваща частично предявена сума от
14
дължимото за месец април 2022 г. възнаграждение в размер на 950 лева., и
лихва за забава в размер на 101,14 лв. върху процесната частично предявена
сума от датата на дължимостта й - 01.05.2022 г., до датата на исковата молба -
23.11.2023 г.; сумата от 543,97 лв., представляваща частично предявена сума
от дължимото за месец май 2022 г. възнаграждение в размер на 950 лева., и
лихва за забава в размер на 92,50 лв. върху процесната частично предявена
сума от датата на дължимостта й - 01.06.2022 г., до датата на исковата молба -
23.11.2023 г.; сумата от 558,07 лв., представляваща частично предявена сума
от дължимото за месец юни 2022 г. възнаграждение в размер на 950 лева., и
лихва за забава в размер на 90,25 лв. върху процесната частично предявена
сума от датата на дължимостта й - 01.07.2022 г., до датата на исковата молба -
23.11.2023 г.; сумата от 480,99 лв., представляваща частично предявена
сума от дължимото за месец юли 2022 г. възнаграждение в размер на 950
лева., и лихва за забава в размер на 73,65 лв. върху процесната частично
предявена сума от датата на дължимостта й - 01.08.2022 г., до датата на
исковата молба -23.11.2023 г.; сумата от 685,03 лв., представляваща
частично предявена сума от дължимото за месец август 2022 г.
възнаграждение в размер на 950 лева., и лихва за забава в размер на 98,99 лв.
върху процесната частично предявена сума от датата на дължимостта й -
01.09.2022 г., до датата на исковата молба -23.11.2023 г.; сумата от 566,89 лв.,
представляваща частично предявена сума от дължимото за месец септември
2022 г. възнаграждение в размер на 950 лева., и лихва за забава в размер на
77,20 лв. върху процесната частично предявена сума от датата на
дължимостта й - 01.10.2022 г., до датата на исковата молба - 23.11.2023 г.;
сумата от 590,13 лв., представляваща частично предявена сума от дължимото
за месец ноември 2022 г. възнаграждение в размер на 950 лева., и лихва за
забава в размер на 70,36 лв. върху процесната частично предявена сума от
датата на дължимостта й - 01.12.2022 г., до датата на исковата молба -
23.11.2023 г.; сумата от 601,54 лв., представляваща частично предявена сума
от дължимото за месец декември 2022 г. възнаграждение в размер на 950
лева., и лихва за забава в размер на 66,55 лв. върху процесната частично
предявена сума от датата на дължимостта й -01.01.2023 г., до датата на
исковата молба - 23.11.2023 г.; сумата от 612,93 лв., представляваща частично
предявена сума от дължимото за месец януари 2023 г. възнаграждение в
размер на 950 лева., и лихва за забава в размер на 61,78 лв. върху процесната
15
частично предявена сума от датата на дължимостта й -01.02.2023 г., до
датата на исковата молба - 23.11.2023 г.; сумата от 520,45 лв., представляваща
частично предявена сума от дължимото за месец февруари 2023 г.
възнаграждение в размер на 950 лева., и лихва за забава в размер на 47,83 лв.
върху процесната частично предявена сума от датата на дължимостта й -
01.03.2023 г., до датата на исковата молба - 23.11.2023 г.; сумата от 596,49 лв.,
представляваща частично предявена сума от дължимото за месец март 2023 г.
възнаграждение в размер на 950 лева., и лихва за забава в размер на 48,96 лв.
върху процесната частично предявена сума от датата на дължимостта й -
01.04.2023 г., до датата на исковата молба - 23.11.2023 г.; сумата от 591,52 лв.,
представляваща частично предявена сума от дължимото за месец април 2023
г. възнаграждение в размер на 950 лева., и лихва за забава в размер на 42,92 лв.
върху процесната частично предявена сума от датата на дължимостта й -
01.05.2023 г., до датата на исковата молба - 23.11.2023 г.; сумата от 594,24 лв.,
представляваща частично предявена сума от дължимото за месец май 2023 г.
възнаграждение в размер на 950 лева., и лихва за забава в размер на 37,28 лв.
върху процесната частично предявена сума от датата на дължимостта й -
01.06.2023 г., до датата на исковата молба - 23.11.2023 г.; сумата от 615,69 лв.,
представляваща частично предявена сума от дължимото за месец юни 2023 г.
възнаграждение в размер на 950 лева., и лихва за забава в размер на 32,76 лв.
върху процесната частично предявена сума от датата на дължимостта й -
01.07.2023 г., до датата на исковата молба - 23.11.2023 г.; сумата от 632,94 лв.,
представляваща частично предявена сума от дължимото за месец юли 2023 г.
възнаграждение в размер на 950 лева., и лихва за забава в размер на 26,53 лв.
върху процесната частично предявена сума от датата на дължимостта й -
01.08.2023 г., до датата на исковата молба - 23.11.2023 г.
Претендира дължимата лихва върху всяка от частично предявените суми
от датата на исковата молба до окончателното заплащане, както и разноските
по делото.
С определение на съда е допуснато изменение на исковете по размер за
периода от м.януаари до м.Септември 2022 година както следва: Исковете
следва да се считат за предявени, както следва:
1. 535,63лв. главница и лихва до датата на подаване на ИМ - 108,95лв.
2. 544,65лв. главница и лихва до датата на подаване на ИМ - 106,55лв.
16
3. 552,99лв. главница и лихва до датата на подаване на ИМ - 103,41лв.
4. 582,01лв. главница и лихва до датата на подаване на ИМ - 104,00лв.
5. 596,48лв. главница и лихва до датата на подаване на ИМ - 101,45лв.
6. 568,76лв. главница и лихва до датата на подаване на ИМ - 91,99лв.
7. 530,89лв. главница и лихва до датата на подаване на ИМ - 81,29лв.
8. 644,63лв. главница и лихва до датата на подаване на ИМ - 93,16лв.
9. 602,14лв. главница и лихва до датата на подаване на ИМ - 82,00лв
В срок е постъпил писмен отговор на Община Септември по
предявените искове .
Не оспорват качеството на ищеца на общински съветник ,като сочат че
му се дължи възнаграждение по справката , издадена от самия Общински
съвет.
Представят доказателства за изплатени възнаграждения на общинският
съветник П. Б. за периода периода 01.01.2022 г. - 31.08.2023 г. - 12 броя
Платежни нареждания - електронно извлечени от платформа за електронно
банкиране.
Изплатените суми били начислени въз основа на Решение №
478/26.02.2021 г. на Общински съвет Септември.
Оспорват претенцията за присъждане на лихва за забава до предявяване
на иска.
Заплащането на възнаграждение на общинските съветници не било
обвързано с определен падеж, поради което става изискуемо след покана, а
такава покана до Община Септември не е отправена.
Нормите на чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от ЗМСМА разгледани в своята
съвкупност навеждали на извода, че законодателят не е уредил отношенията с
общинските съветници като трудово правоотношение.
Излага се становище ,че възможността за оспорване на Решение №
478/26.02.2021 г. на Общински съвет Септември е преклудирана.
Постъпило е писмено становище от ищеца след този отговор , в което не
се оспорва извършеното плащане ,но се твърди,че платената сума е по-малко
от дължимата.
17
Подържа се направеното оспорване на решението на Общинския съвет и
се подържа още ,че възнаграждението ,което е месечно се дължи , ако не е
уговорено друго до края на съответния месец.
Излагат се доводи и за дължимост на разноските , направени по всеки от
предявените искове.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Не е спорно по делото ,че ищецът за периода на претенцията е бил
избран за общински съветник , установява се и от представените писмени
доказателства това обстоятелство.
С решение № 478 от 26.02.2021 година на основание .34, ал.1, ал.2 и т.2
от ЗМСМА, чл. 24, ал. 1 т.7 от Правилника за организацията и дейността на
общински съвет на Община Септември и взаимодействието му с Общинска
администрация в размера на утвърдения за годината общински бюджет е взето
решение да се отмени предходно решение 1 № 43, взето с Протокол №06 от
редовно заседание на ОбС- Септември, проведено на 30.01.2020 г.Определено
е възнаграждението на Общинските съветници в Общински съвет- Септември
в размер на 60% от средната брутна работна заплата на Общинска
администрация - без изборните длъжности за съответния месец за участие в
заседанията на общинския съвет и неговите постоянни комисии.
Първия въпрос на който следва да се отговори е представлява ли
решението административен акт,за да е в правочощията на съда да се
произнесе по валидността му по смисъла на л.17 ал.2 изр.първо и допустим ли
е косвен съдебен контрол , какъвто ищецът претендира да се извърши
,твърдейки ,че решението е нищожно , като противоречащо на закона.
Разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК предоставя възможност на съда
,разглеждащ гражданско – правния спор да се произнесе инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те
подлежат на съдебен контрол. Под „валидност“ в ГПК се разбира
„нищожност“ по смисъла на административното право.В конкретния случай
акта е издаден от компетентен орган , в рамките на правомощията му.
Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на
18
страна по делото, която не е била участник в административното производство
по издаването и обжалването му.
На първо място ищецът ,като общински съветник е участвал при
вземането на това решение.
Освен това оспорването на решението се изразява само в оспорване
относно израза „без изборни длъжности“, в която си част това решение било
нищожно, тъй като противоречи на чл. 34, ал.2, т.2 ЗМСМА. Дори да се
приеме ,че е в правомощията на съда да упражнява косвен контрол по
отношение на това решение ,то според съда такава „частична“ нищожност не
може да се подържа. Решението би могло да бъде валидно или не , съответно
законосъобразно или не.
Решението на Общинския съвет е валидно , а ако следва да извърши
преценка за неговата законосъобразност , съдът намира ,че то е
затоносъобразно.
Определянето на размера на възнаграждението на общинския съветник е
въпрос на оперативна самостоятелност на ОбС, като последният е обвързан
единствено с посочената горна граница от разпоредбата на чл. 34, ал.2 от
ЗМСМА, Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на адм. акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали адм. орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност
на адм.актове.
Разпоредбата на чл.34 от ЗМСМА е предвидила едно единствено
ограничение и то е ,че общият размер на възнаграждението на общинския
съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от: 1. брутната
работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец – в
общините с население над 100 000 души;2. средната брутна работна заплата
на общинската администрация за съответния месец – в общините с население
до 100 000 души.
При съобразяване на това ограничение ОбС разполага с оперативна
самостоятелност да определи възнагражденията на общинските съветници.
Въззивната инстанция споделя становището на първоинстанционния
съд ,че правоотношението на общинския съветникне не е
трудово.Общинският съветник се избира от гражданите, и не сключва трудов
19
договор с общината или с Общинския съвет.
Възнаграждението, което получава съветникът, е за участие в заседания
и комисии, но това не създава трудово правоотношение, а е форма на
компенсация за обществена дейност. Само за целите на социалното
осигуряване, дейността на съветника може да бъде приравнена към трудова,
но това не променя естеството на правоотношението – то остава изборно, а не
трудово.Самия жалбоподател е цитирал съдебната практика ,която е в този
смисъл.
При това положение ,макар това възнаграждение да се определя за
период от един месец, то след като няма данни да е определена дата за
изпълнението му /каквато видно от съдебната практика други ОбС са
приемали в решенията си/, то не може да се приеме,че Общината е изпаднала
в забава от момента на изтичане на съответния месец.
Забавата настъпва от момента на поканата , което е направено с исковата
молба.
По делото е прието заключение на експерт.Експерта е работил въз
основа на представените доказателства по делото и документите ,намиращи
се в Общината и имащи отношение именно към поставения въпрос.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя ,че тези документи следва
да бъдат представени като доказателства по делото , за да могат да бъдат
ценени от експерта, съответно да има възможност страната да ги оспори.
Експерта се назначава именно при необходимост от специални знания ,
като не е нужно всички документи ,въз основа на които той изгражда
експертното си заключение да са приети вече като доказателства по
делото.Процесуална възможност експерта да представя доказателства по
делото , което пък да позволи оспорване от страната – няма.Правата на
страните са гарантирани чрез възможността обосновано да оспорят
заключението на експерта.
Цитираното в съдебното заседание от процесуалния представител на
страните съдебно решение, няма никакво отношение към спора.Приемайки
заключението , съдът не е допуснал процесуално нарушение и подробно е
мотивирал становището си.
А и все пак в жалбата не са направени никакви искания за събиране на
20
доказателства при условията на чл.266 ал.3 от ГПК
Експерта е посочил ,че дължимото възнаграждение на П. А. Б. като
общински съветник възлиза на 10 334,16 лв. и то е изплатено на 29.01.2024
година.Представени са писмени доказателства, установяващи това
обстоятелство.
При така приетата фактическа установка , идентична с тази ,приета от
първоинстанционният съд , въззивната инстанция намира ,че иска за главница
е неоснователен.
Установено е по делото ,какъв е бил размера на дължимото
възнаграждение на ищеца ,като общински съветник.Този размер е определен с
решение на Общинския съвет , което следва да бъде зачетено.
Това възнаграждение не е трудово по характера си , поради което макар
да се дължи месечно , не е определен точен падеж.Както вече съдът посочи в
редица решения на други ОбС изрично е определено до коя дата се дължи
изплащането на възнаграждението.
След като това е така дължимостта му настъпва от момента на поканата.
В хода на производството ответната Община е платила дължимото
възнаграждение, определено съобразно решението на Общинския съвет за
претендирания период, поради което исковете ,тока ,както са предявени за
отделните месеци се явяват неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
Съдът следва да съобрази ,че ответникът е дал повод за завеждане на
делото.
Съдът е пропуснал да съобрази обаче ,че плащането на
възнаграждението е станало след предявяване на иска , тоест дължи се
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до плащането и.
Тъй като се касае за елементарни математически операции , то съдът
може сам да посочи размера и той е 378,43 лева.
В тази част решението следва да бъде отменено и присъден размера на
изтеклата законна лихва.
Допълнителното решение ,което е обжалвано по същество е правилно ,
тъй като съдът се е произнесъл по всички направени искания и не е имало
основание за допълване на първоначално постановеното решение.
21
В срока по чл.248 от ГПК е направено искане от П. Б. за изменение на
решението ,в частта относно разноските.Претенцията е да се присъдят
разноски по представения списък , като за всеки един от съединените искове
се присъди минимално възнаграждение.
Молба по чл.248 от ГПК е подала и Община Септември, която иска
изменение на решението ,като претендира присъждане на разноски в полза на
Общината и намаляване на присъдените на ищеца разноски.
С определение от 30.01.2025 година ,постановено по постъпилите
молби , съдът е изменил решение №1282 от 28.10.2024 г. по гр. д.
№4200/2023г. по описа на РС – Пазарджик в частта за разноските, като е
осъдил Община Септември, ЕИК- ********* с адрес- гр.Септември, ул.
„Александър Стамболийски“№37 А, обл. Пазарджик, да заплати на П. А. Б.,
ЕГН-********** от *********************, ****, сумата от 2413.37 лева.
/две хиляди четиристотин и тринадесет лева и 37 стотинки/, които
представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело
№4200/2023г. по описа на РС-Пазарджик, вместо присъдените с измененото
решение 4100.00 лева разноски.
Допълнено е решение №1282 от 28.10.2024 г. по гр. д. №4200/2023г. по
описа на РС – Пазарджик в частта за разноските, като е осъден П. А. Б., ЕГН-
********** от *********************, ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
да заплати на Община Септември, ЕИК- ********* с адрес- гр.Септември, ул.
„Александър Стамболийски““№37 А, обл. Пазарджик. сумата от 251.00 лева.
/двеста петдесет и един лева/, които представляват сторени от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение по гражданско дело №4200/2023г. по
описа на РС Пазарджик.
За се произнесе така , съдът е прел,че поради направеното възражение за
прекомерност , дължимия адвокатски хонорар е 2000 лева. Счел е за
основателно искането на ответната страна за допълване на решението, като на
ответника се присъдят разноски във връзка с отхвърления иск по чл.86 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва за забава върху главницата. Счел е за
основателно и искането за изменение на решението в частта за разноските по
отношение на присъдените с решението разноски на ищеца за държавна такса
в размер на 1800 лева, съответно – 900 лева/18х50/ лева за първия осъдителен
иск/ и 900 лева /18х50/ за втория и е намалил този размер до 413.37 лева.
22
Обсъдил е добросъвестността на поведението на ищеца , предявил 18 броя
отделни иска ,отчитайки като вероятната присъждане на деловодни разноски
в по –голям размер освен действително дължимия. С извършеното обективно
съединяване на исковете, чрез представената на съда дискреция в
разпоредбата на чл.213 от ГПК, се цели процесуална икономия включително и
с оглед деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. За да определи
размера на държавната такса , която е била дължима , съдът е съобразил
материалния интерес.
Това определение е обжалвано с частна жалба от П. Б..
Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да изменено
постановеното решение в частта за разноските, като се присъдят хонорари за
всеки един от отделените искове за всяка от претендираните главници на
задълженията на ответника.
При обективно, активно и кумулативно съединяване на исковете в едно
дело, както е в случая, по всеки иск се дължал отделен адвокатски хонорар
Частната жалба е само против тази част на определението , с която
съдът е изменил решението ,в частта относно разноските, съобразявайки
дължимата държавна такса,като не е променил становището си относно това
,че справедливия размер на адвокатското възнаграждение е 2000 лева , макар
да не е постановил нарочен диспозитив.
В срок е постъпиписмен отговор.
Въззивната инстанция следва да отговори на въпроса ,дължи ли се
адвокатско възнаграждение в размер на 7200 лева – минимален размер за
всеки от 18 предявени иска.
Основните доводи на частния жалбоподател са че се касае за
отделни искове и според цитираната практика на ВКС се дължи
възнаграждение по всеки от тях.
Принципно тази позиция е правилна , само че ищецът пропуска друг
съществен момент. Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа не
задължава съда.Предвидените в нея минимални размери могат да служат само
като ориентир за съда след постановяване на Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22.
23
Правилата за минимални адвокатски възнаграждения имат отражение не
само относно ограничение на конкуренцията и засягат не само положението
на адвокатите ,но и на потребителя на адвокатски услуга и насрещната страна
в съдебното производството, доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест
ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на
подлежащи на възстановяване разноски в производство. Действащата
разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение ,препращайки към
минимален размер , определен в Наредба на ВАдС . Към този текст на закона
препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени
правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и
участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на
справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази
спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за
направените разноски.
Известни са доводите и предприетите действия за преодоляване ефекта
на това решение на СЕС, прилагано вече от съдилищата , но до
законодателното уреждане все още не се е достигнало..
За да извърши преценка в конкретния случай , без да приема ,че е
обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобрази
съдебната практика , обективирана в определения на ВКС ,която изцяло
възприема .
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с акта ,който разрешава по същество правния спор.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна повдига пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда
на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът
им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата),
с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
24
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД). Тя е изключена и за съда. Той е
държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния спор и
според изхода му да определи отговорността на страните за направените по
делото разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява
пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала
спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването
заплатеното адвокатско възнаграждение да е "съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото", преценката се концентрира върху
характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването
да е "прекомерно", законът допуска уговореният паричен еквивалент да не
съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела
с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да
се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар,
нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда
си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено
отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява
отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен
размер.
Преценката се върши от съда ,който е единствения оран в състояние да я
направи ,прилагайки опитните правила. Той ги знае, защото е
оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до
него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1
ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и
съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА). Прилагайки
решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е
длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след
и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Поради изложеното ,съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото и предприетите по него действия ,както и материалния интерес ,
въззивната инстанция приема ,че определения от първоинстанционния съд
размер е обоснован и справедлив.
По делото са проведени две съдени заседания .Действията по
25
предявяване и доказване на всяка една от 18 – те претенции са напълно
идентични.
Правилно е разбирането на съда и относно размера на дължимата
държавна такса. Държавната такса се определя по правилата на чл.72 от ГПК и
правилно първоинстанционният съд е определил дължимия и размер ,като е е
счел за дължим този , ако исковете са предявени с една искова молба.
Изкуственото разделяне на 18 отделни производства , като исковете са
предявени в един и същ ден е в разрез с въведения в чл.3 от ГПК принципи не
следва да бъде толерирано.
По изложените съображения , въззивният съд намира ,че решението
следва да бъде отменено в частта , с която е отхвърлена претенцията за
законната лихва ,дължима от предявяване на иска 23.11.2023 година до
извършеното плащане на сумата 10 334,16 лв. на 29.01.2024 година. Следва да
бъде присъдена сумата 378,43 лева.
В останалата част съдебното решение, допълнителното решение и
обжалваното определение следва да бъдат потвърдени при условията на
чл.272 от ГПК ,като съдът препраща и към мотивите на първоинстанционния
съд.
Относно дължимите разноски пред въззивната инстанция:
Жалбоподателят претендира държавна така и разноски в размер на 7200
лева ,според него договорено и платено адвокатско възнаграждение пред тази
инстанция.
Претенцията на ищеца е за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2200 лева за тази инстанция.
И двете страни за направили възражение за прекомерност, като съдът
намира за основателно възражението за прекомерност ,направено от ответната
страна и счита ,че с оглед материалния интерес и интензитета на
предприетите действия пред тази инстанция разумния и справедлив размер е
2200 лева.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателят следва да се присъдят 200
лева – дължимата част от възнаграждението и държавната такса с оглед изхода
на спора. На ответника съобразно изхода на спора се дължат 2100 лева
,сторени по делото разноски.
26
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№
4200 по описа на съда за 2023 година , в частта , с която е отхвърлена
претенцията за законна лихва върху сумата 10 334,16 лв. за периода от
23.11.2023 година до извършеното плащане на сумата на 29.01.2024 година ,
като ОСЪЖДА Община Септември, ЕИК- ********* с адрес- гр.Септември,
ул. „Александър Стамболийски““№37 да заплати на П. А. Б., ЕГН-
********** от гр.**************** ******, сумата 378,43 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 4200 по описа на съда за 2023 година в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 5.06.2025 година по същото дело
,постановено по реда на чл.250 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.01.2025 година , постановено по
делото по реда на чл.248 от ГПК.
Осcъжда Община септември да заплати на П. Б. разноски пред
въззивната инстанция в размер на 200 лева.
Осъжда П. Б. да заплати на Община Септември разноски в размер на
2100 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27