№ 6605
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20211110165649 по описа за 2021 година
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата от
552,30 лева.
Ищецът-ЗАД „Алианц България” излага в исковата молба, че на 23.02.2019 год.,
в гр. Костинброд, ул. „Обединена“, водачът на МПС „Пежо 306“ с рег. №СО 4663 ВВ,
поради неспазване на дистанция реализира ПТП с намиращия се пред него лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. №СВ 3822 МВ. Поддържа, че виновен за настъпилото
ПТП е водачът на лек автомобил „Пежо 306“. Сочи, че лек автомобил е застрахован
при ЗАД „Алианц България” по имуществена застраховка „Каско”, със
застрахователна полица №18-0300/412/5004508, валидна към момента на
застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е
образувана преписка по щета №0300/19/465/500345 и по нея е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 537,30 лева. Твърди, че след изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на основание чл. 411 ал.1 от
Кодекса за застраховането е встъпил в правата на застрахования. Ответникът е
застраховател по риска „Гражданска отговорност” с причинителя на вреда, претърпяна
при ПТП, от който ищецът претендира сумата от 552,30 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни разноски. Моли съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 552,30 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2021
год. /дата на предявяване на иска/ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът-ЗД „Бул инс“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка
1
между твърдяните увреждания и процесното ПТП. Оспорва вината на водача на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на лек
автомобил „Пежо 306“ с рег. №СО 4663 ВВ по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената презумпция
за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил и застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и деликвента, и относно плащането на застрахователното обезщетение от
страна на ищеца.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени, определена
към застрахователното събитие е 537,30 лева. Съгласно заключението, съдът приема и
че щетите по увредения, и застрахован при ищеца автомобил са настъпили при
описания в двустранния констативен протокол механизъм. На следващо място от
страна на ответника не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между него и деликвента.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от описаното ПТП е водачът на лек
автомобил „Пежо 306“ с рег. №СО 4663 ВВ, който е нарушил разпоредбата на чл.25,
ал.1 от ЗДвП, която гласи, че „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
2
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“. В случая застрахования при ищеца
автомобил е извършвал маневра паркиране напред, когато е бил ударен в задната лява
част на автомобила. Механизмът на ПТП описан в двустранния констативен протокол
се установява и от показанията на свидетеля М. ЮЛ. Г., които съдът кредитира като
непосредствено възприети, последователни, логични и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. СТ. ИВ., тъй
като са противоречиви. Свидетелят твърди, че не е бил в движение и автомобилът му е
ударен в предна лява част от автомобила управляван от М.Г. и който е паркирал с
движение напред. Съгласно автотехническата експертиза обаче, уврежданията по двата
автомобила не кореспондират с описания от П.И. механизъм, още повече, че не се
твърди лек автомобил „Шкода Фабия“ да се е движила назад. С оглед на изложеното
съдът приема, че са налице редпоставките за покриване на отговорността за
причинените при ПТП вреди от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на собственика на моторното превозно средство, с което е причинена
вредата.
Според разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед на изложеното и след като се съобрази със заключението на вещотото
лице съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата от 552,30 лева /с вкл. 15
лева ликвидационни разноски/, така както е предявен.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски на основание чл.
78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство разноски в размер на 590 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, да
заплати на ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Юнак” № 24, ет.2, ап.4, чрез адв. Б., сумата от 552,30 лева /петстотин петдесет и
два лева и тридесет стотинки/ – обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. №СВ 3822 МВ от ПТП реализирано на 23.02.2019
год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.11.2021 год. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и сумата от 590
3
лева /петстотин и деветдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4