№ 45
гр. Благоевград, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231200601438 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е
образувано по въззивна жалба на адв.Ч.– защитник на подсъдимия Б.М. К.
/У.У. К./ от с.Р., община- Г. против присъда № 9 от 16.05.2023 г.,
постановената по НОХД № 117/22 г. по описа на РС –гр.Р. в гражданско-
осъдителната й част.
В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна в частта, с която
подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител
сумата над 19 681,80 лева, тъй като е останало недоказано, чия е
собствеността върху рулонната самопреса. Ето защо се иска изменяване на
присъдата в тази й част.
От частния обвинител и граждански ищец М. М. са постъпили
възражения срещу въззивната жалба, като се навеждат съображения за
правилност на обжалваната присъда и се иска потвърждаването й.
Претендират се от повереника на частния обвинител и граждански ищец и
сторените пред въззивната инстанция разноски.
По същество представителят на Окръжна прокуратура- Благоевград
1
пледира за потвърждаване на атакуваната присъда и не счита, че са налице
основания за отмяната или изменяването й, включително и в гражданско-
осъдителната й част.
В с.з. въззиваемият М. се явява лично и с повереника си –адв.Я.,
поддържат възражението и искането за потвърждаване на присъдата на РС-
Р..
Адв.Ч. като защитник на подсъдимия е депозирала молба, в която сочи,
че поддържа подадената въззивна жалба и претендира сторените пред БлОС
разноски от доверителя й, като моли да бъде извинено отсъствието от
съдебно заседание. Въззивникът не се явява в с.з. пред настоящата инстанция
и не изразява становище по жалбата и възражението.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от
фактическа и правна страна:
С атакуваната присъда състав на Районен съд- Р. е признал за виновен
подсъдимия Б.П. К. (У.У. К.), ЕГН ********** в това, че на 02.08.2021 г.
около 22.10 часа на второкласен път II-19 в района на км.34-ти километър,
като правоспособен водач на моторно превозно средство категории „В1“, „В“,
„С1“ и „С“ при управление на моторно превозно средство лек - автомобил
марка и модел „Р.К.“ с peг. № ... с посока на движение от гр. С., област
Благоевград към гр.Банско нарушил правилата за движение, установени в
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: като водач на пътно
превозно средство е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта си 0.66 на хиляда, с което е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, според който ,,....на водачите на пътно превозно средство е забранено
да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол над 0.5 на
хиляда....“; не е спазил задължението да контролира непрекъснато превозното
средство, с което е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според който „...водачите
са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които
управляват...“; управлявал е автомобил категория „В“ извън населено място
със скорост на движението 128км/ч, с което е нарушил забраната на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, според който „...при избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
2
стойности в км/ч.: 90 км/ч извън населено място за пътно превозно средство
категория „В“, в резултат на което е допуснал пътно - транспортно
произшествие, като е застигнал и блъснал отзад движещото се пред него и
попътно в същата пътна лента моторно превозно средство - колесен трактор
м. „Ню Холанд ТЛ 100А“ с peг. № ... с прикачен към него земеделски
инвентар - рулонна сламопреса марка и модел „CARRARO 1500“, при което
по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди по отношение
на: - колесен трактор, марка и модел „Ню Холанд ТЛ 100Au с peг. № ..., в
размер на 19 681.80 лв. /деветнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един
лева и осемдесет стотинки / лева с ДДС; - рулонна сламопреса марка и модел
„CARRARO 1500“ в размер на 14 000 лв. /четиринадесет хиляди/ лева,
собственост на М. И. М. от гр.Д., област Благоевград - престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „а” НК, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, вр. с чл. 5, ал. 3, т.1, чл.
20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което първостепенният съд го осъдил и му е
наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване –
на основание чл.66,ал.1 НК – е отложил за срок от 3 /три/ години от влизане
на присъдата в сила. Със същата присъда РРС -на основание чл. 343 г от НК,
във връзка с чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 1, буква „а", пр. 1, алт. 2, вр. с чл. 342, ал.
1, пр. III от НК- е наложил на подсъдимия и наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от 18 месеца, като е
приспаднал времето, през което за същото деяние е бил лишен по
административен ред от това право. С атакуваната присъда първостепенният
съд е осъдил въззивника да заплати на гражданския ищец и частен обвинител
М. И. М. от Д. сумата от 33 681,80 (тридесет и три хиляди шестстотин
осемдесет и един лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от последния, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
02.08.2021 година да окончателното изплащане на сумата, както и сторените
по делото разноски от ищеца и частен обвинител, вкл. и 700 лева адвокатско
възнаграждение. РРС е осъдил жалбодателя и да заплати по сметка на РС - Р.
сумата от 1 347.24 (хиляда триста четиридесет и седем лева и двадесет и
четири стотинки) лева - държавна такса, дължима върху уважения размер на
гражданския иск, по сметка на ОД на МВР Благоевград- сумата от 1 100.15
(хиляда и сто лева и петнадесет стотинки) лева, направени разноски в ДП, по
сметка на РС – Р.- 30 (тридесет) лева, направени разноски за вещо лице, както
3
и по 5 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Независимо, че въззивният съд е сезиран с въззивна жалба само относно
постановената присъда в гражданско-осъдителната й част, по аргумент от
чл.314 НПК е длъжен да провери /както се посочи по-горе/ изцяло
основателността на присъдата, независимо от основанията, посочени от
страните, както и може да отмени или измени присъдата и в необжалваната й
част, а също и по отношение на лица, неподали жалба, ако има основание за
това.
В този смисъл и въпреки липсата на искане в тази насока, въззивната
инстанция намира, че са налице основания за отмяна на присъдата на РРС
поради допуснати от първостепенния съд съществени процесуални
нарушения, накърнили правата на страните в процеса и изразяващи се в
следното:
В проведеното на 05.10.2022г. разпоредително с.з. съдът е конституирал
като частен обвинители граждански ищец М. М. и на основание чл.248а НПК
е дал възможност на прокурора в 7-дневен срок да отстрани съзряна от
страните и него очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. В срока за
това е внесен поправен ОА и съдът е насрочил ново разпоредително с.з. /на
03.02.2023г./, в което се е произнесъл по въпросите, визирани в
чл.248,ал.1 НПК. В същото съдебно заседание подсъдимият се е явил и
изразил съгласие производството по делото да бъде разгледано по реда на
чл.371,ал.1,т.1 НПК, за което са дали съгласие и останалите страни, поради
което съдът е насрочил с.з. за 16.03.2023г. В проведеното такова на
16.03.2023г. подсъдимият не се е явил и тъй като присъствието му не е
задължително и адвокатът му е изразил становище, че няма пречка за това да
се даде ход на делото. В това с.з. адв.Ч. е направила изявление, че поддържа
искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.371,ал.1,т.1 НПК с посочване, че дава съгласие да не се провежда разпит
на нито един свидетел, а да се четат дадените от тях показания на етап ДП,
както и че държи единствено на изслушване на в.л.М., изготвило КАТОЕ. С
определение за това /след изразеното съгласие и на прокурора, и адв.Я. като
повереник на частния обвинител и граждански ищец/ РРС е постановил
разглеждане на делото по реда на чл.371,ал.1,т.1 НПК, одобрил е изразеното
съгласие на страните за провеждане на съкратено съдебно следствие по
4
посочения ред и е дал ход на съдебното следствие, като след докладване на
обстоятелствата за образуване на делото е прочел протоколите за разпит на
свидетелите, посочени в списъка на лицата за призоваване към ОА.
Именно в това съдебно заседание РРС е допуснал няколко съществени
процесуални нарушения, накърняващи правата на страните- в
разпоредителното с.з. подсъдимият, въпреки че е присъствал, не е изразил
становище кои свидетели, респ.- вещи лица желае да бъдат изслушани, респ.-
не е дал съгласие чии показания и/или заключения да бъдат прочетени и
приобщени по предвидения в чл.371,т.1 НПК ред, нито пък съдът в това с.з.
/разпоредителното такова, проведено на 03.02.2023г./ му е разяснил съобразно
нормата на чл.372,ал.1 НПК правата му по чл.371,т.1 НПК. На следващо
място, както нормата на чл.372 НПК, така и съдебната практика са ясни и
категорични, че подсъдимият следва да изрази категорично съгласие
успоредно със защитника си по въпросите, визирани в чл.371,т.1 НПК, а
такова в с.з. на 16.03.2023г. е изразила единствено адв.Ч.. Липсват
определения на съда както по чл.372,ал.3 НПК /т.е. дали въпреки изразеното
съгласие на страните по т.1 на чл.371 НПК съответните действия по
разследването са извършени по реда и условията, предвидени в този кодекс/,
така и по чл.276,ал.2 и ал.3 НПК- съдът не е предоставил възможност нито на
прокурора, нито на частния обвинител и граждански ищец да изложат
обстоятелствата, включени в обвинението и по предявения граждански иск;
нито е дал думата на подсъдимия да заяви дали разбира обвинението и
предявения гр.иск срещу него /по обясними причини последното/. Налице е и
следващо процесуално нарушение, доколкото защитата е изразила съгласие
да не се разпитват свидетелите по делото и да се изслуша единствено в.л.М.
по назначената в ДП СКАТОЕ, но не е изразено становище нито от адв.Ч.,
нито от другите страни, нито пък е четено определение от съда по отношение
на провеждането на разпит на вещите лица по СТЕ и СХЕ /заключенията по
същите съдът е прочел по реда на чл.283 НПК, което е незаконосъобразно/.
Друго, допуснато от РРС съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до накърнява правата на страните е липсата на мотиви на
постановения съдебен акт. При това не са изложени мотиви, както по
отношение на анализа на доказателствената съвкупност, така и по отношение
на правните изводи. Производството пред решаващия съд се е развило по
реда на чл.371,т.1 НПК, което не освобождава съдът от анализ на
5
доказателствата /дори и в хипотезата на т.2 на чл.371 НПК, въпреки
признанието на дееца съдът дължи доказателствен анализ/. Голословното
изявление „гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
и категоричен начин от прочетените и приети на основание чл.283 НПК
писмени доказателства по досъдебното производство № 205/21г по описа на
РУ-Р.“ не може да се приеме за наличие на мотиви касателно
доказателствената съвкупност по делото. Липсва обсъждане и дали
нарушението по чл.20,ал.1 ЗДвП не е в противоречие с това по
чл.21,ал.1 ЗДвП; защо решаващият съд е приел, че пострадалият е собственик
на рулонната самопреса /аргументи в тази насока са изложени в пледоарията
и във възражението по жалбата на повереника на ищеца/, а също и за
лаконични въззивната инстанция намира мотивите на РРС относно
преценката му за това какво наказание да наложи на подсъдимия.
Според НПК мотивите са органическа част от присъдата и в своята
практика ВС и съотв.-ВКС е бил последователен, че липсата им –изобщо или
по съществените въпроси по делото, е безусловно основание за отмяна
/съобразно чл.335,ал.1,т.1 НПК/. Мотивирането на вътрешното съдийско
убеждение същевременно е и важна гаранция за правото на справедлив
процес по чл.6,ЕКПЧОС. Несъмнено е също, че недостатъчните, непълните и
неясните мотиви на първоинстанционния съд се явяват пречка въззивната
инстанция да изпълни своите контролни функции /ППВС № 1-53/. Ето защо в
мотивите на присъдата съдът е необходимо да изложи кои обстоятелства
приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, както и
какви са правните съображения за взетото решение. Същите следва да дадат
представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на
доказване факти и тяхната правна квалификация. Присъдата трябва да бъде
мотивирана по начин, от който да е видно, че са били надлежно обсъдени
всички доказателства по делото и да може да се провери правилността на
направените въз основа на тях фактически и правни изводи. В разпоредбата
на чл.305, ал.3 от НПК по общ начин е посочено какво трябва да бъде
съдържанието на мотивите на присъдата. Необходимо е да намерят отражение
поотделно всички въпроси по чл.301 от НПК, като подробно трябва да се
обосноват взетите решения, да се изложат съображения и се даде отговор по
становищата на страните по фактите (включително и относно допустимостта
и достоверността на доказателствата) и правото.
6
Визираните по-горе съществени процесуални нарушения по смисъла на
чл.348,ал.3,т.1 и т.2 НПК не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция, но за сметка на това при новото разглеждане на процесното дело,
допуснатите нарушения са отстраними от друг състав на РРС.
Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.334,т.1 НПК, във
връзка с чл.335,ал.2 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 9 от 16.05.2023 г., постановената по НОХД №
117/2022 г. по описа на РС –гр.Р..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
гр.Р..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7