МОТИВИ към ПРИСЪДА №59/11.07.2017г., постановена по НОХД №162/2017г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия М.М.М. *** повдигнато обвинение от РП-Димитровград за
извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1-во, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр. 2-ро, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.26, ал.1 от НК - за това, че в периода 23.12.2015г.
- 31.12.2015г. в гр.Димитровград, Област Хасково, при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, чрез повреждане на прегради- здраво направени за
защита на имот-повреждане на дограма на прозорец, алуминиева врата, врата на шкаф и кафе-автомат, отнел чужди движими вещи - 1
бр. лаптоп марка "NOTEBOOK ASUS К50 AB– SX078L" , - 1 бр. чанта за
лаптоп, - 1 бр. мишка за лаптоп,- 1 бр. флаш памет,
- 1 бр. записващо устройство
CD/DVD марка „LG“,- 1 бр. мултимедия - проектор марка
„Acer“ - всички на обща стойност 683,92лв., от
владението на СОУ„Любен Каравелов“-гр.Димитровград, без съгласието на техен
упълномощен представител;
- 1 бр. лаптоп марка
"NOTEBOOK ASUS X 551 МА -SX 134 Н", - 1 бр. скенер марка
"MIKROTEK -Skain Marker
3830", - чанта за лаптоп, - оптична жична мишка, - електронен четец заедно
с карта - карточетец за електронен подпис - всички на
обща стойност 462,59лв., от владението на Агенция „Социално подпомагане“,
Дирекция „Социално подпомагане“ - Димитровград, без съгласието на техен
упълномощен представител, и парична сума в размер на 100лв. от владението на Е.В.С.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата
стойност на отнетите вещи и суми е за 1246,51 лв.
Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, счита същото за доказано по
несъмнен и категоричен начин, пледира за признаване
на подсъдимия за виновен и налагане на наказание „лишаване
от свобода”, като се приложи разпоредбата на чл.54 от НК, като размерът на
предвиденото наказание бъде определен на 6 години и 6 месеца, което следва
подсъдимия да изтърпи ефективно при „Строг“ режим.
Подсъдимия М.М.
заявява, че разбира в какво е обвинен, признава, че е извършил само една кражба
– от сградата на ПМГ „Иван Вазов“, не се признава за виновен в останалите
престъпления, в които е обвинен, дава обяснения, в които прави частично
описание на фактическата обстановка, заявява, че няма нищо общо с кражбите от
СОУ“Любен Каравелов“-Димитровград и от Дирекция „Социално
подпомагане“-Димитровград. Иска да му бъде наложено справедливо наказание.
Служебно назначеният защитник счита,
че обвинението е доказано по отношение на кражбата от ПМГ“Иван Вазов“ и следва
на подзащитният й да бъде наложено наказание в
минималния предвиден размер по отношение на това престъпление. По отношение на
останалите две деяния, за които е повдигнато обвинение, счита същите за
недоказани и моли за оправдателна присъда в тази част.
Конституираният
като граждански ищец СОУ“Любен Каравелов“-гр.Димитровград, представлявано от
неговия Директор- В.Х., счита предявеният от него граждански иск за основателен
и доказан, иска уважаването му в пълен размер.
Конституираният
като граждански ищец Дирекция“Социално подпомагане“-гр.Димитровград,
представлявано от процесуален представител, счита предявеният от него
граждански иск за основателен и доказан, иска уважаването му в пълен размер.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с обясненията на подсъдимия, приема за установено
от фактическа страна следното:
В края на месец декември 2015г.,
последния работен ден преди коледните празници бил 23.12.2015г., когато
съответно служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ също били на работа. В
следващите почивни дни до 28.12.2015г. включително, нямало присъстващи и
посетители в същата сграда, през който период подсъдимия М.М.М.
решил да се възползва. Отишъл до сградата, като чрез натиск отворил прозореца на
първия приземен етаж, при който била ожулена дограмата и преминавайки през
предпазната решетката проникнал в стаята на св.Ж.Ж.-***.
От там взел намиращите се 1бр. лаптоп
марка "NOTEBOOK ASUS X 551 МА -SX 134 Н", 1бр.
скенер марка "MICROTEK -Skain Marker 3830", чанта за лаптоп, оптична жична мишка,
електронен четец заедно с карта- карточетец за
електронен подпис. Отивайки на 28.12.2015г. на работа, св.Ж. констатирала, че е
извършена кражба от кабинета й, за което сигнализирала органите на полицията.
На место дошла оперативна група, бил извършен оглед на местопроизшествието, като
при огледа били установени и иззети две дактилоскопни
следи - съответно от външната и от вътрешната страна на рамката на прозореца.
От заключението на извършената по делото дактилоскопна
експертиза се установило, че същите са оставени от подсъдимия М.М.. Заключението на назначената съдебно-оценителна
експертиза е стойност на всички отнети вещи - 462,59лв. По-късно св.Ж.
предприела мерки и организирала заваряването на допълнителни прегради по
предпазната решетка на прозореца.
В същия период- между 23.12. и
26.12.2015г. подс.М. отишъл и до СОУ“Любен Каравелов”-
гр.Димитровград. Разбил една от външните врати в двора на училището и водеща
към кабинет, в областта на заключващия механизъм, като по този начин проникнал
в сградата на училището. Видял намиращия се в първата стая, в която попаднал,
шкаф. В областта на ключалката на шкафа осъществил натиск и така го отворил,
като взел намиращите вътре 1бр. лаптоп марка "NOTEBOOK ASUS К 50 AB - SX078L" ведно с чанта за лаптоп, мишка,
1бр. флаш-памет, 1бр. записващо устройство CD/DVD
марка „LG“ и 1бр. мултимедия - проектор марка „Acer“, след което си тръгнал. На 26.12.2015г. подсъдимия
отишъл до св.П.П.- таксиметров шофьор, и му предложил
да му продаде лаптопа като двамата се споразумели за сумата от 150лв. Предложил
да му продаде и мултимедия - проектор, но тъй като на
св.П. не му трябвал такъв, не го взел. Междувременно св. Х.П.-*** получил
оперативна информация, че подс.М. е продал лаптоп на
св.П.П. и тъй като св.П. го познавал, извикал св.П. и последния разказал за
случилото се и че действително в себе си има лаптоп, който му го бил продал подсъдимия
М.М.. С Протокол за доброволно предаване св.П. предал
лаптопа, намиращ се в чанта, ведно с мишка към него, зарядно
устройство, както и флаш-памет, която се намирала в
чантата. При преглед на информацията, намираща се в лаптопа, се установило, че
в него се съдържа такава свързана със СОУ “Любен Каравелов”.
Видно от заключението на назначената съдебно-оценителна
експертиза, всички отнети вещи са оценени на обща стойност 683,92 лв.
На 30.12.2015г. от СОУ“Любен Каравелов“ установили, че е
разбита външна врата, водеща към кабинет в училището. На местопроизшествието
бил извършен оглед, като при огледа били намерени и иззети 2бр. дактилоскопни следи, оставени върху алуминиевата врата - по
вътрешната страна над бравата, и от външната страна, като заключението на извършена
дактилоскопна експертиза е, че същите са оставени от подсъдимия
М.М..
В приблизително същия период-
26-31.12.2015г., подсъдимият М.М. отишъл и до
ПМГ“Иван Вазов”-гр.Димитровград. През прозорец в двора на училището, който бил
затворен но чрез натиск успял да го отвори, влезнал в сградата на училището.
Вътре открил кафе-автомат, намиращ се в коридора, който кафе-автомат бил
собственост и монтиран там от св.Е.С.. Подсъдимия М. изкъртил монетния
механизъм на машината с ръце и взел монетите намиращи се в контейнера, които
били общо в размер на общо 100лв. По същия начин чрез натиск с рамо и ръце
проникнал в още две стаи в сградата на училището, но не открил нещо, което да
отнеме. В стаята, ползвана от чистачките в училището, проникнал и оставил върху
масата лист с надпис “Аз съм М.М.М. много съжелявам Състемно припадам и одкраднах кафа Машината за да си купя лекарсва”
(приложен на л.162 от досъдебното производство). На същото място оставил и
останките от взломения монетен механизъм от кафе-автомата.
На 31.12.2015г. зъболекаря П.П.който имал кабинет в сградата на училището, се
обадил на директора на ПМГ“Иван Вазов” - св.И.С., и я уведомил, че е забелязал,
че има разбити врати в училището. Тъй като не могла да отиде веднага св.С. се
обадила на помощник директора В.Д., която отишла на место и на место също
установила че има разбити врати вътре в училището и подала сигнал на тел.112.
Веднага дошла оперативна група, бил извършен оглед на местопроизшествието, при
който оглед били намерени и иззети дактилостопна следа
от ПВЦ-дограма от вътрешната страна на прозорец към кабинет по биология, дактилоскопна следа от повърхността на взломения
монетен механизъм, както и дактилоскопна следа от
вътрешната страна на източен прозорец на първия етаж на училището. Също така
била намерена и иззета и оставената от подсъдимия М.М.
бележка. Назначената по досъдебното производство дактилоскопна
експертиза установява, че и трите дактилоскопни следи
са оставени от подс.М.. Заключението на назначената
графическа експертиза установява, че ръкописния текст върху оставената бележка,
е изпълнен от подс.М.М.. Видно
от заключението на извършената оценителна експертиза, стойността на нанесените
повреди в резултат на разбиването на вратите в ПМГ“Иван Вазов”, са за общо
22лв., а стойността на счупения монетен механизъм - 210лв.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от показанията на св.В.Х., св.Ж.Ж.,
св.С.Ц., св.Т.С., св.П.П., св.Х.П., св.И.С., св.Ж.Н.,
св.П.П., св.П.К., св.Е.С., допуснатите по искане на
подсъдимия свидетели М.М. и св.Д.А., от обясненията
на подсъдимия, които доказателства съдът прие и кредитира по начин и в обем-
описан по-долу, както и от заключението на назначените съдебни експертизи,
както и от прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени материали от
досъдебното производство – имащи значение за изясняване на обективната истина
по делото.
По отношение на първото деяние- касаещо отнемането на вещи от Дирекция „Социално
подпомагане“-Димитровград, Съдът намира за безспорно установени следните факти:
- в периода по коледните празници през месец декември 2015г., от кабинета на св.Ж.Ж.-***, са отнети лаптоп марка "NOTEBOOK ASUS X 551 МА
-SX 134 Н", скенер марка "MICROTEK -Skain Marker 3830", чанта за лаптоп, оптична жична мишка,
електронен четец заедно с карта- карточетец за
електронен подпис. Кражбата е установена на 28.12.2015г., когато св.Ж. е отишла
на работа и е констатирала, че липсват описаните вещи от кабинета й. Спорният
въпрос е кой е извършител на това престъпление, с оглед обясненията на подс.М., че той не е извършителя, тъй като по това време не
бил в Димитровград. Тук на помощ идват специалните знания от техническите лица,
които по време на огледа- извършен в деня на съобщаването за извършеното
престъпление, са открили и иззели две дактилоскопни
следи- съответно от външната и от вътрешната страна на рамката на прозореца. От
заключението на извършената по делото дактилоскопна
експертиза се установило, че и двете открити следи са оставени от подсъдимия М.М.. Предвид твърденията на последния, че е ходил там и
преди, за да иска увеличение на получаваните от него социални помощи и за да
проси, но не е разбивал прозореца и не е отнемал вещи, бе назначена
съдебно-техническа експертиза, за установяване възможността подс.М.
да премине през обезопасителните метални решетки на процесния прозорец. Заключението на вещото лице- онагледено
с достатъчно ясни и разбираеми снимки е, че до 29.12.2015г. е било възможно подс.М. да премине с тялото си през решетките. Което
съвпада със снимковия материал, на който ясно се вижда допълнително поставените
в последствие елементи по решетката, както и съвпада с показанията на св.Ж.Ж. за това действие. Следва да се обърне внимание, че св.Ж.
също заявява, че подс.М. е бил и предишни пъти при
нея, за да отправя най-различни искания, но никога не е оставал сам в кабинета
й, нито пък има спомен да е приближавал въпросния прозорец.
Следва да се отбележи също така, че теоретично е възможно
оставянето на дактилоскопни следи от външния край на
прозореца, до който би могъл подсъдимия да достигне необезпокоявано, като
единствено остави следи, без да извършва каквито и да било противоправни
действия. Също така теоретично е възможно да остави такива следи и от вътрешния
край на прозореца, когато при някое от посещенията му в този кабинет е могъл да
отиде и да докосне прозореца, без да извършва каквито и да било други действия.
Тези вероятности обаче остават в сферата само на теорията, тъй като на практика
няма обяснение как при извършен оглед на местопроизшествието веднага след
установяване на кражбата, са открити две дактилоскопни
следи- както от външната общодостъпна страна на прозореца, така и от неговата
вътрешна страна. Съпоставено със заключението на вещото лице, че подс.М. е имал техническа възможност да мине през металната
решетка и установения натиск по същия прозорец ведно с липсата на описаните вещи,
води до единствения възможен извод- за извършено престъпление кражба и за доказаност на авторството на това престъпление от страна на
подсъдимия М..
Съдът кредитира като достоверни показанията на св.Ж. в
тази насока, доколкото са еднопосочни, последователни, дадени от длъжностно
лице. В случая всички събрани по делото доказателства водят към доказаност на извършителя на тази кражба- подс.М.М., както и мехавизма на извършването й - чрез повреждане на дограма на прозорец. Съобразно
приетите и кредитирани като достоверни показания на св.Ж. и представените
документи- установяващи собствеността на липсващите вещи, съдът приема за
доказано и че именно тези вещи са били предмет на извършеното престъпление.
По
отношение на второто деяние- свързано с извършено отнемане на вещи от СОУ“Любен Каравелов”-
гр.Димитровград, Съдът прие за безспорно установени следните факти: - през
периода на коледните празници през 2015г. е било проникнато в сградата на
училището, като проникването е извършено чрез повреждане на алуминиева врата.
Също така безспорно се установи и повреждането на врата на шкаф в едната от
класните стаи на училището. Липсват лаптоп марка "NOTEBOOK ASUS К 50 AB -
SX078L" ведно с чанта за лаптоп, мишка, 1бр. флаш-памет,
1бр. записващо устройство CD/DVD марка „LG“ и 1бр. мултимедия - проектор марка „Acer“, като в
последствие част от тези вещи- лаптопа, намиращ се в чанта, ведно с мишка към
него, зарядно устройство, както и флаш-памет,
която се намирала в чантата, били върнати от св.П.П..
На 30.12.2015г. е била установена кражба на описаните вещи и при извършения
оглед на местопроизшествието от полицейските органи, са били намерени и иззети
2бр. дактилоскопни следи, оставени върху алуминиевата
врата- по вътрешната страна над бравата, и от външната страна, като
заключението на извършена дактилоскопна експертиза е,
че същите са оставени от подсъдимия М.М..
В случая авторството на деянието се оспорва единствено от
подс.М., който в своя защита единствено казва, че не
е бил в гр.Димитровград по това време, отрича да е продавал описаните вещи на
таксиметровия шофьор.
Служителите на СОУ“Любен Каравелов“- директор, учители и
охраната в лицето на св.П.П., в показанията си
установяват обстоятелството на констатиране на извършената кражба. Всички са
останали с недвусмислено заключение за извършване на такава, доколкото са
възприели разбита входна врата и врата на шкаф. Съдът кредитира техните
показания като последователни и безпротиворечиви,
доколкото са взаимно допълващи се и обективни. Всеки един от свидетелите Х., С.,
Ц. и П., заявяват за възприятията си за извършена кражба, както и за липсващите
от въпросния шкаф предмети, а именно- лаптоп ведно с чанта за лаптоп, мишка, флаш-памет, записващо устройство CD/DVD и мултимедия – проектор. Наред с представените документи- установяващи
собственост и наличието на тези вещи, Съдът приема за установено и доказано
тяхното отнемане.
Като достоверни прие и показанията на св.П.П., който твърди, че е закупил лаптопа с чантата от подс.М.М.. Съдът няма причини да
изразява съмнения в достоверността на казаното от св.П., доколкото липсват
каквито и да било данни за необективност или наличие на обстоятелства, каращи
този свидетел да пресъздава обстановка, на каквато не е присъствал и не е
възприел. Липсва и логика при евентуално придобиване на въпросните вещи от
друго лице, защо трябва да съобщава името точно на подсъдимия М. или да
съобщава изобщо каквото и да било име на лице, което познава. Напротив, св.П.
чистосърдечно пояснява, че е взел въпросните вещи със съмнението за техния
произход, поради което и изобщо не ги използвал. Огледа на самия лаптоп
показва, че в паметта на същия са запаметени документи- носещи името и логото
на СОУ“Любен Каравелов“, като липсва логика такъв тип документи да е запаметен
в компютър, който не се използва за служебни цели по предназначение.
Тук следва да се отбележи и наличието на 2бр. дактилоскопни следи, оставени върху алуминиевата врата - по
вътрешната страна над бравата, и от външната страна, като заключението на
извършена дактилоскопна експертиза е, че същите са
оставени от подсъдимия М.М.. Т.е. всички
доказателства- показанията на разпитаните свидетели от СОУ“Любен Каравелов“,
показанията на св.П.П., на св.Хр.П., заключенията на
назначените експертизи, установяват по недвусмислен и категоричен начин
извършеното престъпление и неговото авторство- това на подсъдимия М.. В
противовес с всички така събрани доказателства по отношение на това деяние, подсъдимия
единствено заявява, че не е бил в Димитровград по това време и не е извършил
кражбата. Което трудно може да обясни наличието на отпечатъци не само по
външната страна на вратата на посоченото училище, но и вътре, което училище
подсъдимия няма данни да е посещавал преди. Трудно могат да се обяснят и
показанията на свидетелите П. и П., съобразно обясненията на подсъдимия. Като
изолирани и противоречащи на останалите събрани доказателства по делото, Съдът
не възприе и не кредитира като достоверни обясненията на подс.М.
в тази им част, като прие същите единствено за защитна теза, която обаче не
само не намира подкрепа от каквито и да било от останалите доказателства, но
напротив- бива напълно опровергана.
По
отношение на третото деяние- свързано с извършена кражба от кафе-автомат в
ПМГ“Иван Вазов“, ситуацията е малко по-различна, доколкото от една страна е
налице самопризнанието на подсъдимия М., а също така и признание за авторството
на бележката, която е оставил като извинение за извършената кражба.
Това деяние обаче се доказва не само от самопризнанията
на подсъдимия М. и оставената от него бележка. Налице са иззети дактилостопни следи при проведения оглед на
местопроизшествие- от ПВЦ-дограма от вътрешната страна на прозорец към кабинет
по биология, дактилоскопна следа от повърхността на взломения монетен механизъм, както и дактилоскопна
следа от вътрешната страна на източен прозорец на първия етаж на училището.
Всички тези дактилоскопни следи са оставени от
подсъдимия М.. В същото време самия подсъдим не отрича, а дори допълва в
обясненията си своите познания за устройството на кафе-автомата и начина за
вземане на монетите от него. Позоваването на социалния елемент за това, че
нямал средства за лекарства в случая не може да се приеме като оневиняващо
обстоятелство, доколкото дори не е ясно какво е направил с парите на практика.
Като цяло и това деяние се установи и доказа по безспорен
начин, като по отношение на същото съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, а специално за този случай- и обясненията на подсъдимия.
Тук следва да се отбележи защитната позиция на
подсъдимия, който заявява, че последната кражба е извършил, като отнетите
монети от кафе-автомата са отишли за лекарства. Това приемано от него добро
дело всъщност обаче не променя престъпния характер на деянието, нито го прави
обществено приемливо. Доведените от подсъдимия свидетели- неговата майка М.М. и брат му Д.А., следва да се отбележи, че въпреки
настояването на подс.М. за допускането им като
свидетели и осигуряването на алиби, същите съвсем не осигуряват такова, дори
напротив. Показанията- дадени от тези двама свидетели по никакъв начин не
доказват, че подс.М. *** по време на коледните
празници. Това, което те заявяват не само не внасят съмнение в авторството на
първите две деяния, но и потвърждават опосредствено
обвинителната теза на прокурора, доколкото заявяват, че не са виждали
подсъдимия, но той така или иначе не живеел при тях и рядко се обаждал, а
когато се установял в махалата им, често съкварталците им го биели.
С така
установената фактическа обстановка, съдът намери, че безспорно се установи
извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
пр.1-во, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр. 2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“, вр. чл.26, ал.1 от НК и участието на подсъдимия
М.М.М. в него- като извършител- за това, че в периода
23.12.2015г. - 31.12.2015г. в гр.Димитровград, Област Хасково, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез повреждане на прегради- здраво
направени за защита на имот-повреждане на дограма на прозорец, алуминиева
врата, врата на шкаф и кафе-автомат, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. лаптоп марка "NOTEBOOK ASUS К50 AB– SX078L" , -
1 бр. чанта за лаптоп, - 1 бр. мишка за лаптоп,- 1 бр. флаш
памет, - 1 бр. записващо устройство CD/DVD марка „LG“,- 1 бр. мултимедия - проектор марка „Acer“ - всички на
обща стойност 683,92лв., от владението на СОУ„Любен Каравелов“-гр.Димитровград,
без съгласието на техен упълномощен представител; - 1 бр. лаптоп марка
"NOTEBOOK ASUS X 551 МА -SX 134 Н", - 1 бр. скенер марка
"MIKROTEK -Skain Marker
3830", - чанта за лаптоп, - оптична жична мишка, - електронен четец заедно
с карта - карточетец за електронен подпис - всички на
обща стойност 462,59лв., от владението на Агенция „Социално подпомагане“,
Дирекция „Социално подпомагане“ - Димитровград, без съгласието на техен
упълномощен представител, и парична сума в размер на 100лв. от владението на Е.В.С.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата
стойност на отнетите вещи и суми е за 1246,51 лв.
Престъплението е
продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
А престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив, тъй като видно от приложената
справка за съдимост, подс.М.М. многократно е бил осъждан, като по НОХД
№10/2012г. на PC-Димитровград, с влязла в сила на 22.05.2012г. присъда е бил
осъден на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1,3 г., което да изтърпи
ефективно, а по НОХД №279/2012 г. на PC - Димитровград с влязла в сила на
21.11.2012г. присъда е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от
3 години, като му е било определено едно общо наказание по двете присъди общо в
размер на 3 години, което наказание е изтърпял ефективно в Затвора - Стара
Загора на 27.02.2015г. Това обуславя и настоящото престъпление като извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл от подсъдимия. Той е съзнавал обществено-опасния му
характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване, като е съзнавал, че отнемайки без знанието и съгласието на
собствениците на въпросните вещи, извършва противоправно
деяние, което е престъпление.
Подсъдимият М.М.М.
е роден на ***г***, живущ ***, понастоящем в Затвора- Стара Загора, циганин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********.
Характеристичните му данни са отрицателни, същият е криминално проявен, многократно осъждан за кражби.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по настоящото дело, е предвидено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 3 до 15 години. При определяне вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието за едно
от деянията и донякъде връщането на част от вещите- макар и не благодарение на
подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие отрицателните
характеристични данни, наличието на други осъждания- невзети предвид при
квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив,
проявената упоритост при извършването на престъпленията.
В тази връзка, при съобразяване степента на обществена
опасност на деянието, която е висока и немалката такава на дееца, с оглед
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът приложи
разпоредбата на чл.54 от НК, тъй като намери, че не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
и постигане целите на наказанието, Съдът намери за адекватен размер на
наказанието съобразно степента на обществена опасност на самото престъпление и
на дееца- под средния предвиден. Така Съдът определи размера на предвиденото
наказание „Лишаване от свобода” на 4(четири) години и 6(шест) месеца, което постанови
подсъдимият да изтърпи при първоначален „Строг” режим.
Именно този размер на наказанието Съдът намери за
адекватен спрямо извършеното престъпление и адекватен за поправянето на дееца.
Предвид наличието на основанията за задължителното
приложение на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК,
Съдът определи на подс.М.М.М.
едно Общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД №409/2014г. на
РС-Чирпан –и по настоящото НОХД №162/2017г. на Районен Съд-Димитровград,
доколкото подс.М. е извършил двете отделни
престъпления, преди за което и да било от тях да е имало влязла в сила присъда,
тъй като първа е влязла в законна сила тази по НОХД №409/2014г. на РС-Чирпан- присъдата
в сила от 17.02.2016г. Така Съдът определи размера на общото наказание, тъй
като вида може да е само един- „Лишаване от свобода“, в размера на най-тежкото
от тях- 4 (четири) години и 6 (шест) месеца, което постанови да изтърпи при
първоначален „Строг” режим. В случая Съдът не прибегна
до възможността- предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.24 от НК,
доколкото прецени, че се групират само две наказания, като размера на
по-тежкото от тях е достатъчен за поправянето на дееца и не е необходимо да
бъде завишаван този размер, доколкото и липсват конкретни данни, които да водят
до извода, че така определения размер няма да е достатъчен за постигане на
целите на наказанието..
На основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК Съдът
приспадна от така наложеното Общо наказание, изтърпяното наказание
"Лишаване от свобода”, както и времето, през което спрямо подсъдимият е
била взета и същият е изтърпявал мярка за неотклонение”Задържане под стража”-
по която и да е от включените в съвкупността присъди.
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото, ще се постигне и целта
на наказанието- подсъдимият да бъде поправен.
Съдът
приема, че причини за извършване на престъплението са незачитането на правото
на собственост, желанието за бързо и лесно облагодетелстване, донякъде и
придобитите престъпни навици.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
Срещу подсъдимия бяха приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени от гражданските
ищци- СОУ“Любен Каравелов“- представлявано от Директора В.Х., и
Дирекция“Социално подпомагане“-Димитровград, представлявано от Директора Ж.Ж..
От събраните в наказателното производство доказателства
се установи по безспорен начин, че извършените противоправни
деяния- представляващи престъпление по описания по-горе текст от закона, са
извършени виновно от подсъдимия М.. Безспорно се установи, че описаните лица са
претърпели имуществени вреди- които да са пряка и непосредствена последица
именно от тези деяния на подсъдимия. Безспорно е, че в следствие на отнемането
на горепосочените вещи, описаното училище и дирекция са претърпели имуществени
вреди, чрез отнемането на описаните вещи.
Относно искането за обезщетяване на причинените
имуществените вреди, съдът намери претенцията за доказана по основание и спрямо
двете ощетени лица. По отношение на размера, Съдът намира, че следва да
разграничи двата случая, доколкото са налице данни, че на СОУ“Любен Каравелов“
са върнати част от вещите-
лаптопа, намиращ се в чанта, ведно с мишка към него, зарядно устройство, както и флаш-памет,
която се намирала в чантата. Стойността на тези вещи следва да се приспадне от
претенцията на училището, доколкото в тази част не са настъпили имуществени
щети с връщането на тези вещи. Така Съдът уважи гражданския иск до размера на
невъзстановените щети от невърнатите вещи, а именно в размер на 119(сто и
деветнадесет) лева, като гражданският иск в останалата му част- за разликата до
пълния предявен размер от 683,92 лева, като неоснователен отхвърли. По
отношение гражданския иск от Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Димитровград, съдът
изцяло уважи размера на така предявения иск за обезщетение в размер на 462,59
лева (четиристотин шестдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) -
представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди,
доколкото този размер е изчислен чрез процесуално-валидния способ- а именно
заключение на назначена съдебно-оценителна експертиза.
След като го призна за виновен и
му наложи предвиденото в закона наказание, съдът постанови подсъдимият да
заплати в полза на държавата направените по делото разноски– сумата от общо
573,07 лева (петстотин двадесет и три лева и седем стотинки), от които: -
463,07 лева (четиристотин шестдесет и три лева и седем стотинки)- за
възнаграждения на вещи лица- изготвили съответните експертизи по досъдебното
производство- която сума постанови да внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково; - 60
(шестдесет) лева- произтичащи от възнаграждение на вещо лице в съдебната фаза,
която сума постанови да внесе по сметка на Районен Съд-Димитровград и 50
(петдесет) лева – държавна такса върху уважения размер на гр.искове, която сума
постанови да внесе по сметка на Районен Съд-Димитровград.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
