№ 331
гр. Б., 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200600003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по
депозирана въззивна жалба с допълнение към нея от защитника на
подсъдимия К. М. и по въззивна жалба от повереника на частните тъжители
Ю. С. и Д. С., срещу присъда №906784/20.09.2022 г., постановена по н.ч.х.д.
№227/2021 г. по описа на Р.онен съд-Б., с която съдът е признал подсъдимия
К. М. М., роден на *** година, с адрес: село Р., общ. Б., ул. „К. М.“ № 2,
българин, български гражданин, със средно-специално образование, женен,
неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 15.08.2020 г., в
заведение „Р.“, находящо се в гр. Б. по алеята към парк „Б.”, около 16.00ч.,
чрез нанесените удари е причинил на Ю. К. С. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдания – престъпление по чл.130, ал.2 от НК,
поради което и на основание чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба” в размер 1000 лева.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия К. М. М., с посочена по-
горе самоличност, да заплати на Ю. К. С. сумата в размер на 300 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
1
на деянието по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателно изплащане на сумата, както и е признал подсъдимия
за невиновен в това, че на 15.08.2020 г., в заведение „Р.“, находящо се в гр. Б.
по алеята към парк „Б.”, около 16.00 ч., е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Ю. К. С. – „ще ви еба майката“ в нейно присъствие –
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1, пр.1 от НК, като го
е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1, пр.1 от НК. Същевременно съдът е
отхвърлил предявения граждански иск от Ю. К. С. против К. М. М. за сумата
от 5 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
резултат от деянието по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1, пр.1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, както и е признал
подсъдимия за невиновен в това, че на 15.08.2020г., в заведение „Р.“,
находящо се в гр. Б. по алеята към парк „Бачинов“, около 16.00 ч., чрез
нанасяне на удари е причинил на Д. Л. С. лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болка и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като съответно е отхвърлил
предявения от Д. Л. С. – лично и със съгласието на майка си Ю. С. и на баща
си Л. С. граждански иск- обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
резултат от деянието по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 15.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
В допълнителната жалба на защитника се излагат подробни съображения
за нарушения на закона и допуснати съществени процесуални нарушения.
Сочи се, че същата е необоснована, поради превратно тълкуване на
доказателствата и на фактологията по случая. Прави се различен прочит на
доказателствената съвкупност, като се иска присъдата да бъде отменена и
вместо нея да бъде постановена нова, с която да се подсъдимия М. да бъде
признат за невинен по повдигнатите обвинения с частната тъжба.
Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане на първостепенния съд. При прениите поддържа становище
за немотивираност на присъдата и непълен анализ на доказателствата по
делото – в частност и извършената СМЕ и твърденията, посочени в частната
тъжба за нанесени телесни повреди. Иска се присъдата да бъде отменена в
2
осъдителната й част, алтернативно делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
В депозираната жалба от повереника също се сочат доводи за
необоснованост, незаконосъобразност и съществени нарушения, както и по
отношение на гражданския иск. Настоява се присъдата да бъде отменена в
оправдателната й част, като подсъдимият бъде признат за виновен по всички
повдигнати обвинения. При прениите излага допълнителни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата на РС-Б. в оправдателната
й част, както и в отхвърлителната й част досежно гражданските искове.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Въззивният съд в пределите на правомощията си намира подадените
въззивни жалби и допълнението към една от тях за допустими, доколкото са
подадени от страни по делото и в законния срок, а разгледани по същество
приема за основателни.
С оглед цялостната проверка на обжалваната присъда се възприема, че
преди произнасяне по същество на делото се констатираха процесуалните
основания на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, налагащи отмяна на
постановената присъда и връщане на делото на първата инстанция за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, които не
са отстраними в настоящата инстанция, а само в първоинстанционното
производство. Нарушенията са се изразили в липсата на анализ на
доказателствената съвкупност по делото, представляващ по същината си
липса на мотиви, като се констатира и вътрешна противоречивост,
възприемане на взаимно изключващи се твърдения, противоречиви правни
изводи, както и несъответствие със стандартите за обективност съобразно
нормите на чл. 14 НПК, с което съществено се накърняват правата на
страните. Липсата на анализ на доказателства и изясняване на противоречията
в тях, подмяната им с декларативни твърдения е съществено нарушение на
процесуалния закон, тъй като не съответства на императивните изисквания на
чл.305, ал.3 и ал.4 от НПК, според които в диспозитива на присъдата се
излага решението на съда по въпросите на чл.301 от НПК, един от които е
какво наказание да се наложи на подсъдимия, а в мотивите правните
съображения за това.
Извън изброеното и константната съдебна практика е в насока, че
3
решаващият съд дължи отговор на същностните възражения на страните
относно авторството на деянието, степента на участие на подсъдимия в него,
вината на извършителя и др., без които не може да се разбере защо деецът е
осъден, респ. оправдан за конкретното престъпление. Посоченото е особено
актуално, когато са налице противоречиви показания на
свидетелите-очевидци за това какво точно се е случило на инкриминираните
дата и място.
В конкретния казус първата съдебна инстанция е предложила на страните
по делото подробен и обширен „доказателствен анализ“, от който въобще не
става ясно защо се кредитират показанията на роднините на частната
тъжителка като такива, които подкрепят и установяват посочения в тъжбата
начин на причиняване на телесните увреждания, а нейните собствени
твърдения – не и то „предвид качеството й в процеса“. Въпреки
противоположните показания на другата основна група свидетели – тези на
защитата, първостепенният съд заявява, че поставя и тях в основата на
фактическите си констатации и също ги кредитира. В обобщение е
констатирано дори, че гласните доказателства, събрани в хода на делото, са
безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти, въпреки че има
две групи свидетели относно изясняване на обстоятелството кой е бил
инициатор на инцидента и кой е инициирал размяната на удари.
Първоинстанционният съд приема, че от една С. ударила шамар на М. /както
твърдят неговите близки и роднини /, а от друга, че подсъдимият пръв я удря
с челото си в главата осъзнато и целенасочено /както твърдят нейните
роднини и близки/, поради което и деянието е извършено от него с пряк
умисъл. Въпреки че показанията на свидетелите от тези две групи си
противоречат, Р.онният съд в мотивите си не е обсъдил тези противоречия по
главния въпрос кой е инициирал и с какви конкретни действия размяната на
удари, което от своя страна е съществено, тъй като е основание за взетото
решение за виновността на подсъдимия по повдигнатите му обвинения и дали
има някакво съпричиняване по отношение на конкретни резултати от
престъплението.
Вместо доказателствен анализ в мотивите на съда се съдържа изброяване
на показанията на кои свидетели се основават фактическите му констатации,
както и изброяване на останалите доказателства, без те да се анализират и
съдът да посочи каква е волята му относно кредитирането на едните, а не
4
даване вяра на другите.
Напълно недостатъчно е преповтарянето в мотивите към проверявания
съдебен акт, че в подкрепа на заявеното от свидетелите е СМЕ с описаните в
нея травматични увреждания по отношение на пострадалите лица и
подсъдимия, без да са описани факти за начина, по който са причинени точно
тези наранявания и дори след като са приети факти в противоположни на
заключението по експертизата /според експерта липсват увреждания в
областта на шията при извършеното освидетелстване на тъжителя Д. С.,
въпреки това РС приема, че подсъдимият е държал детето за шията; липсват
данни в СМЕ тъжителката Ю. да има наранявания в областта на челото и
носа, въпреки това РС приема, че подсъдимият я удря с челото си по главата/.
Тези констатации на първостепенния съд са напълно незащитени, защото те
трябва да се основават на доказаност на телесните увреждания и на
авторството им и да изясняват механизма на причиняването, което да
обосновава впоследствие и взетото решение на съда по въпросите на чл.301,
ал.1 НПК.
В разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК законодателят е разяснил
минимално необходимото съдържание на мотивите към присъдата, които
задължително включват “… установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение”. Добавено е и че „при противоречия на доказателствените
материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят”. Нарушаването на това изискване опорочава по съществен начин
присъдата, тъй като абсолютно неясна остава волята на Р.онния съд за взетото
решение. Противоречията между групите свидетели по същество не са
анализирани, а само декларативно е посочено, че се дава вяра и на двете
противоположни групи свидетели, а се отхвърлят показанията на частната
тъжителка, като съдът не е изложил задълбочени и убедителни
съображенията защо възприема за достоверни едните доказателства и
отхвърля другите, както и не е направил оценка на тяхната стойност.
Неанализирането на всички доказателствени материали и неизлагането на
конкретни съображения защо се отхвърлят едни от тях, така както задължава
чл. 305, ал. 3 от НПК, е съществен пропуск на мотивирането, защото не
позволява да се проследи как е формирано вътрешното убеждението на съда,
5
че част от деянията са извършени, а други не са, което обосновава липса на
мотиви.
Констатираното съществено процесуално нарушение представлява
такова по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и е пречка за осъществяване на
въззивната проверка върху присъдата. То по естеството си не е отстранимо от
въззивната инстанция, тъй като е отстранимо само от първоинстанционния
съд, където е допуснато, чрез провеждането на ново съдебно производство,
което налага отмяната на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане. В хода на същото следва да се поправи констатираното
нарушение и да се изготви акт съобразно критериите на чл.305, ал.3 от НПК,
който с категоричност и яснота да даде отговор и на поставените във
въззивното производство въпроси, тъй като оценката за достоверност на
отделните доказателствени материали е от изключително значение за
правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата.
Отделно от това следва да се изложат и съображения свързани с
приложението или не на института на реторсията, в случай на констатирана
размяна на удари и увреждания между участниците в конфликта, ако
изяснените обстоятелства налагат това.
Мотивиран от изложеното и на основание 334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с
чл.348, ал.3, т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда №906784/20.09.2022 г. по НЧХД № 227/2021 г. по
описа на РС-Б..
ВРЪЩА делото на РС-Б. за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6