Мотиви
към присъда
по
НОХД № 4913/15г. по
описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.Г.Б. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК за това, че на 19.03.2009 год. в
гр. Пловдив като длъжностно лице, ** на общинска служба по земеделие и гори
„Родопи” гр. Пловдив, в кръга на службата му, е съставил официален документ,
заверил е скица № К00255/18.04.2000г., представляваща предложение за делба на
имот № ** в землището на с. Брестник, обл. Пловдив, в която е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че имот № **
в землището на с. Брестник, обл. Пловдив към 19.03.2009г. е възможно да
бъде разделен на два отделни имота, посочени в предложението за делба, с цел да
бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства по
гражданско дело № 2001/2004г. по описа на ПРС, VІ гр. състав.
В
съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението
със същата правна квалификация на деянието. По отношение реализирането на
наказателната отговорност се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер над предвидения в специалната норма законов
минимум, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години.
Подсъдимият се представлява в съдебно заседание от адв. В.Л..
Становището на защитата е за недоказаност на престъплението, както и се излагат
доводи за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Моли
съда да оправдае подзащитния му.
Подс. Б. дава подробни обяснения, в които не отрича, че
той е заверил процесната скица и знанието, че същата е била предназначена да
послужи по цитираното гражданско дело. Не признава вината си, като сочи, че представянето
на скицата е било съпроводено и с първоначален отказ и уведомяване на съда с
прилагане ан история на имота относно собствеността на същия. Моли да бъде
оправдан.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.Г.Б. е роден на ***г***, обл. Пловдив, той е
**, български гражданин, с висше образование, женен е, работещ, не е осъждан, с
ЕГН **********.
Към месец март 2009г. подсъдимият Б. работел на длъжност *** на „Общинска служба по земеделие и гори“ –
Родопи към Областна дирекция „Земеделие и гори“ Пловдив. Същият бил назначен на
тази длъжност със Заповед № РД
44-5844/20.11.2006г. на Министъра на земеделието и горите. Сред преките му
задължения, съобразно длъжностната му характеристика, били ръководство, контрол
и отговарност за дейността на Общинската служба по земеделие и гори, да организира,
да планира и контролира дейността на службата, като осигурява условия за
изпълнение на възложените задачи. Съгласно т.5.7 от длъжностната
характеристика, на Б. било вменено и задължението да контролира процеса по
възстановяване собствеността върху земеделските земи, горите и земите от
горския фонд, както и да контролира поддържането и осъвременяването на КВС и
другите материали и данни, получени при прилагането на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ,
заверяването на скици при извършване на разпоредителни сделки и делба на
земеделски земи, гори и земи от горския фонд.
Установената практика в ОСЗГ Родопи при изпращането от
съда на експертиза със скица с проект за делба за заверка, било писмото да се входира
първоначално в дневник, след което преписката се докладвала на **а на службата,
който след проверка дали представения проект отговаря на техническите и
нормативни изисквания, заверявал същия. Освен това преди заверка **ът
проверявал и собствеността върху имота, атразен в скицата, нейната площ и
граници с базата данни на службата.
В
Районен съд Пловдив било заведено през 2004 година гражданско дело №
2001/2004г. по описа на VІ гр.с. с предмет – делба
на недвижими имоти. Сред включените в делбената маса недвижими имоти, допуснати
до делба с решение на съда от 11.07.2007г.
в първата фаза на делбата, бил и недвижим
имот – нива от 8,5 дка, трета категория, съставляваща имот № ** по плана за
земеразделяне на с. Брестник. Определените от съда с
решението съделители били свид. Р.К., М.К., Е. В., Й. Я., Й. А., Г.
Р. и М.А.. След постановяване на решението на съда под №102/11.07.2007г. по
делото, с което била допусната делбата на имотите между посочените съделители
при определени от съда квоти, съдът във втората фаза на делбеното производство
/по разпределение на имотите/ изпратил на Общинската служба по земеделие и гори
Родопи заключение на назначеното по това дело вещо лице Й., ведно с приложени
към същото скици за делба на земеделски имоти за заверяването им от
Председателя на Общинската служба. С писмо изх.№ 11-01/106/09.10.2007г. /л. 157
от гр.д.№ 2001/2004г./ ** на ОСЗГ - подс. Б. върнал на съда заключението на
вещото лице, ведно с приложена надлежно заверена скица на единия от допуснатите
до делба имоти, а по отношение на проекта за делба на имот № ** уведомил съда,
че не може да бъде заверена, тъй като имотът не е собственост на Р.Х.К.
/наследодател на съделителите/, а е временно стопанисван от Общината и съгласно
измененията на ЗСПЗЗ от 09.02.2007г. към този момент бил общинска собственост. На
повторно запитване от съда относно причината за отказ да бъде заверена скицата
- проект за делба на процесния имот, подс. Б. като ** на общинската служба по земеделие и гори посочил
в писмо изх.№ 11-01/106/07.11.2007г., че във връзка с
постановени решения на ВКС за възстановяване на собствеността на наследниците
на Р.Х.К., ОСЗГ била издала и връчила Решения под № 07668А и № 07668б от
06.06.2007г., които били обжалвани пред ПРС и едва след приключване на
съдебното производство ОСЗГ Родопи би могла да се произнесе по собствеността на
този имот.
С
протоколно определение на съда от 03.12.2007г. по гражданското дело,
производството било спряно до постановяване на решение по гр.д.№ 3306/2007г. по
описа на ХІV гр.с., поради наличието на преюдициален спор.
Междувременно
с Решение № 07074/11.07.2008г. на ОСЗГ „Родопи“ било възстановено правото на
собственост на Х. Р. К. на нива от 5,050 дка, трета категория в землището на с.
Брестник, местността „Кабата“, съставляващ имот № ** по картата на землището.
Този имот бил получен от разделянето на имот № ** на имоти с № ** и № **, като
вторият бил с площ от 3,450 и собственост - „Временно общинска“. На
21.10.2008г. свид. Р.К. и М. К. прехвърлили собствеността на имот № ** на трето
лице чрез покупко-продажба, за което бил съставен Нотариален акт №
155/21.10.2008г. на нотариус при район на действие РС Пловдив.
С
определение от 06.02.2009г. производството по гр.д.№ 2001/2004г. било
възобновено, като с определение от 07.03.2009г. съдът постановил отново да се
изпратят заключението на СТЕ на вещото лице Й. на ОС „Земеделие“ за заверка на скиците-проект
за делба /скица № К-00255/18.04.2000г. , касаещ имот № ** и скица №
175/07.12.1998г., касаещ имот № **/, като било изпратено нарочно съпроводително
писмо до ** на Общинската служба, в която му се указвало, че преценката на
администрацията е за това дали имотът е поделяем съобразно техническите и
нормативни правила, а не чия собственост е, т.е. според определението на съда
службата можела да откаже да завери скицата-проект за делба, само ако имотът не е поделяем, но не и поради
други причини. Писмото на ПРС било входирано в Дневник ЕДСД на ОСЗ Родопи с
вх.№ 11-01/23 от 17.03.2009г. Междувременно свид. К. разбрал за определението
на ПРС и посетил ОСЗ Родопи, където при среща с ** – подс. Б., го запознал със
съдбата на имота, във вразка с което и бил подал заявление до ОСЗ Родопи
по-рано /от 05.03.2009г./. Подс. Б. повикал служителка от Общинската служба и я попитал дали е
постъпвало писмо от РС Пловдив придружено със скица-проект за делба на
процесния имот. Неустановената в хода на разследването служителка отговорила,
че подобно писмо от ПРС все още не постъпило. При проверката в базата данни на
общинската служба на компютъра в кабинета си, подс.Б. в присъствието на свид. К.
заявил, че имот № ** не може да бъде поделен и поради това проектът за делба не
следва да се заверява. На 19.03.2009г. заключението на свид. Й., ведно със
скица № К 00255/18.04.2000г. и скица № 175/07.12.1998г., били представени на подсъдимия Б. за заверка. Същият
положил подписа си и датата върху скица № К 00255/18.04.2000г. /касаеща имот № **/,
до които бил положен и кръгъл печат на службата.
В
последствие по гражданско дело № 2001/2004г. по описа на ПРС, VІ гр.с. било постановено
решение, потвърдено от ПОС, с което имотите, включени в наследствената маса
/вкл. и имот № **/ били поделени между съделителите. На 16.05.2012г. една от
съделителките на имота – Й. Я. подала
заявление до ОСЗ „Родопи“ за отразяване на решението на делба, но получила
отговор, че не може да се впише делбата, тъй като имотът е собственост на други
лица.
В
хода на следственото дело е била назначена и изготвена съдебно-графологична
експертиза, според чието заключение подписът, положен под текста „Заверил **
ОСЗ И.Б.“ в скица № К-00255/18.04.2000г. е изпълнен от подсъдимия. Така
представеното заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, с необходимите познания в съответната област, неоспорено от
страните.
Била
е назначена в хода на разследването и съдебна инженеро-техническа експертиза,
като според становището на вещото лице П. към 19.03.2009г. поземлен имот № ** с
площ 8,5 дка в местността „Кабата“ в землището на с. Брестник не е съществувал
и поради това не е могъл да се дели. По отношение на това заключение съдът ще
изложи подробни съображения по-долу в мотивите си.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното
производство доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал
от съда – от приобщеното от съда гр.д. № 2001/2004г. по описа на ПРС, VІ гр.с., от инкриминария документ /л. 48 от ІІ том на сл.д./, от писмата на
ОЗ „ЗГ“ Родопи, изпращани в хода на воденото разследване по следственото дело,
решения на ОСЗГ досежно възстановяване на собствеността, вкл. върху процесния
имот и история на имота, от копието от Дневник ЕДСД, от протокола
на назначената
в хода на досъдебното производство СГЕ,
както и от гласните доказателства, ангажирани от страните в процеса
/показанията на всички разпитани свидетели, както и обясненията на подсъдимия/.
Преди всичко следва да се посочи, че относно заеманата
длъжност от подсъдимия към инкриминираната дата спор няма. Видно е и от
представените в копие Заповед № РД 44-5844/20.11.2006г. на МЗГ и Заповед № РД
44-263/01.03.2010г. на МЗХ /л.25 и л.30/, подс. Б. е заемал длъжността „**“ на
Общинска служба по „Земеделие и гори– Родопи“ гр. Пловдив/ в последствие с
промяна в административното наименование на ОС по „Земеделие“ Родопи/ и към
дата 19.03.2009г. с конкретно място на изпълнение на служебните задължения в
гр. Пловдив. Несъмнено длъжността му е задължава същия не само да ръководи, да
контролира и отговаря за дейността на Общинската служба по земеделие и гори. Също
така длъжностната характеристика вменявала на Б. и задължението да контролира
поддържането и осъвременяването на КВС /Кадастъра на възстановената
собственост/ и другите материали и данни, получени при прилагането на ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ, да заверява скици при извършване на разпоредителни сделки и делба на
земеделски земи, гори и земи от горския фонд /виж т.5.7 от длъжностната му
характестика/. Несъмнено същият към този момент е имал качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.“а“, тъй като е изпълнявал служба на заплата
в държавно учреждение. Познавал е задълженията си по длъжностната характеристика.
Не е спорно и че през 2004г. в Районен съд Пловдив е било образувано
гр.д. № 2001/2004г. по описа на VІ гр.с. с предмет делба на наследствени имоти
между редица наследници, вклчително и свид. Р.К.. Видно от показанията на
последния и приложеното по настоящото дело цитирано гражданско такова, предмет
на делбената претенция е бил и имот № ** с площ от 8,5 дка. Следва да се
посочи, че показанията на свид. К. останаха неопровергани от други
доказателства по делото – подкрепят се напълно от приложените писмени
доказателства към гражданското дело досежно твърденията му за хода на делбеното
производство и преставяните по него
доказателства, поради което и съдът им дава вяра. Що се касае до разминаването
в неговите показания и обясненията на подсъдимия за проведени срещи между тях
по инициатива на свидетеля К. преди и след дата 19.03.2009г., то подсъдимият
посочи, че не си спомня за подобни обстоятелства, което не поставя под съмнение
нито неговите обяснения, нито показанията на К.. Обяснимо е подсъдимият да не
пази спомен за всички проведени срещи във връзка с изпълняваната от него
длъжност, а напротив – свид. К., доколкото се касае за личен негов материален
интерес – да помни подробности, още повече, че сам е инициирал срещата. Според
съда от показанията на свид. К. се установява и
обстоятелството, че при тази среща подсъдимият е извършил проверка на
имота по партидата на същия в база данни на общинската служба от компютъра в
кабинета си, при което е заявил на свидетеля становището си за неподеляемост на
имота поради това, че същият не съществува под този номер.
От представената на следствието копие от дневник ЕДСД на
ОС „Земеделие“ се установява входиране на 17.03.2009г. на писмото на РС Пловдив
във връзка с постановеното определение от 07.03.2009г., ведно със заключението
на свид .Й.. Това се потвърждава и от показанията на свид. М., които съдът
намира за обективни и логично изложени. Същите останаха неопровергани, като
аналогични са мотивите на съда и досежно твърденията на свид. И., като
показанията на същия са от значение единствено с оглед преценка възприетата
практика в общинската служба по заверка на представени от съда скици-проект за
делба. Всъщност показанията на свидетеля кореспондират с обясненията на подс. Б.
в тази насока – последният посочи, че когато постъпи в Общинската служба по
земеделие проект за делба на недвижими имот, освен дали имотът отговаря на
определената в закона площ, е следвало да провери и дали е собственост на
посочените лица /л. 27 от НОХД/. В допълнение подсъдимият твърди за издадена
история на имота с оглед уведомяване на съда за актуалното състояние на същия.
При запознаване с приобщеното от съда гражданско дело № 2001/2004г. по описа на
ПРС, VІ гр.с., съдът констатира, че на първоначалното искане от съда за заверка
на скицата на допуснатите до делба имоти от ** на Общинската служба, последният
с писмо изх.№ 11-01/106/09.10.2007г. /л. 157 от гр.д.№ 2001/2004г./ е върнал на
съда заключението на вещото лице, ведно с приложена надлежно заверена скица на
единия от допуснатите до делба имоти, но не и за процесния. За скица №
К00255/18.04.2000г. за имот № ** той надлежно е уведомил съда, че не може да
бъде заверена, тъй като имотът не е собственост на Р.Х.К., а е общинска
собственост. Видно от приложеното на л. 178 от гр.д. на запитване от съда
относно причината за отказ да бъде заверена скица № К 0255/18.04.2010г. -
проект за делба на процесния имот, подс. Б. повторно е уведомил съда за
неприключила административна процедура по повод възстановяване собствеността на
земите, попадащи в този имот.
Подсъдимият не оспорва и авторството на подписа си върху
заверка на приложената на л.48 от том ІІ на сл.д. /с ръкописен текст, подписи и
печат в оригинал/ на копие от скица № К 00255/18.04.2000г. досежно имот № **.
Авторството на подписа му се установяване несъмнено и от изготвената в хода на
следственото дело съдбено-почеркова експертиза под № 117/19.02.2014г. на вещото
лице Ч., поддържано от същия в съдебно заседание.
Не е спорно и че тази скица-проект за делба е била
предназначена за нуждите на съдебното производство по гр.д.№ 2001/2004г. по
описа на ПРС, VІ гр.с. в хода на втората фаза от делбеното производство, като
проектът за делба на имот с № ** е било изготвен от свид. Й. – последната
назначена като вещо лице. Показанията на последната съдът кредитира като
незаинтересовани и подкрепени от приложените към цитираното гражданско дело
писмени доказателства – постановени съдебни актове във връзка с назначаване на
експертизата и заверка на представените скици за проекто-делби на делбените
имоти, по несъмнен начин се установява, че на същата е била възложена задачата
да изготви проект за делба на допуснатите вече до делба наследствени имоти
между страните в производството, сред които и процесният имот.
Тук е мястото да се посочи, че свидетелката изрично
подчерта в показанията си, че същата е следвало да работи именно по предоставените
й от съда скици на имотите, без задължение да извършва проверка относно
актуалното състояние на същите и в частност собствеността им, като изготвя заключението
си само като се ръководи от техническите параметри на имотите /л. 29 от НОХД/.
От представеното гражданско дело се доказва и твърдението
на свид. К., че имот под № ** е бил разпределен в два дяла между част от
съделителите по така представения от вещото лице Й. проект за делба, посочен в
скица № К 00255/18.04.2010г. /разпределен в два дяла – дял І и дял ІІ от
съдебното решение – виж стр. 274 от гр.д./.
Що се касае до заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза в хода на досъдебното производство, следва да се
посочи, че назначаването на същата е било абсолютно ненужно. Експертиза се
назначава от съда или органите на досъдебното производство само когато за
изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания от
областта на науката, изкуството или техниката, т.е. такива, с които по правило
съдът и органите на разследването не разполагат. В случая поставените пред
вещото лице задачи по т.1 и т.2 от експертното заключение касаят правни
въпроси, на които не следва да се поставят за отговор от вещо лице. Ако разследващият
орган е имал предвид единствено установяване на фактическото положение относно
собствеността според наличните по делото писмени доказателства, то и без лице
да притежава специални познания, то е видно от неколкократно представяната в
хода на разследването история на имота от ОСЗГ Родопи. Действително
заключението на вещото лице релевира с така отразените факти, но и няма как да
бъде различно, след като за основа вещото лице е ползвало именно справките от
общинската служба. Що се касае до поставения трети въпрос пред експерта –
Възможна ли е била делба на имот № ** към дата 19.03.2009г. по начин, отразен в
процесната скица, то това е изцяло правен въпрос. Ето защо, не следва да се
взема предвид заключението на вещото лице по така представената
съдебно-техническа експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка съдът е на
становище, че подсъдимият И.Г.Б. не е осъществил състава на престъплението по
чл. 311, ал.1 от НК, за това на 19.03.2009 год. в гр. Пловдив като длъжностно
лице, ** на общинска служба по земеделие и гори „Родопи” гр. Пловдив, в кръга
на службата му, да е съставил официален документ, да е заверил скица №
К00255/18.04.2000г., представляваща предложение за делба на имот № ** в
землището на с. Брестник, обл. Пловдив, в която да е удостоверил неверни
обстоятелства, а именно, че имот № ** в
землището на с. Брестник, обл. Пловдив към 19.03.2009г. е възможно да бъде
разделен на два отделни имота, посочени в предложението за делба, с цел да бъде
използван този документ като доказателство за тези обстоятелства по гражданско
дело № 2001/2004г. по описа на ПРС, VІ гр. състав.
Както бе изложено по-горе, безспорно подсъдимият е имал
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.“а“ от НК. Несъмнено
и в кръга на правомощията му е била и заверката на документи – скици, съставени
от ОСЗГ, включително такива, представляващи предложение за делба на поземлени
имоти. Датата и мястото на полагане на заверката от страна на подсъдимия също
остават безспорно доказани от самия инкриминиран документ. От правна страна се
доказва и още един от елементите на престъплението по чл. 311, ал.1 от НК – че
така заверената от Б. скица има характера на официален документ по смисъла на чл.
93, т.5 от НК – документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице
в кръга на службата му. Съгласно чл. 31,
ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, скицата на поземления имот е
извадка от кадастралната карта в подходящ мащаб, съгласно Приложение № 6 към
Наредбата и съдържа определени реквизити. В този смисъл и чл. 55, ал.3 от ЗКИР.
Скицата на поземления имот е удостоверителен официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му и удостоверява определени обстоятелства
– тези по чл. 31, ал.1 от цитираната Наредба. Скицата несъмнено е отразявала
вярно съдържание, но актуално към момента на издаване на същата. Съгласно чл.
35, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005г. скиците се презаверяват след изтичане на
шест месеца от издаването им, ако в този период не е настъпила промяна в
границите или собствеността на недвижимите имоти.
В настоящия казус несъмнено се установяват промени по
отношение на собствеността и границите на имота за времето от издаването на скицата
– 18.04.2000г. до датата на заверката – 19.03.2009г. Справките на ОСЗГ и
история на имот № ** в землището на с. Брестник установяват, че партидатата на
имота е открита на 17.04.1999г. и е закрита на 12.07.2008г., когато имотът е
бил поделен на други два – имот с № 039023 с площ от 5,050 дка, собственост на
Х.Р. К. /по решение № 07074/11.07.2008г.
на ОСЗГ/ и имот № ** с площ от 3,450 дка и посочен като временно общински.
Същият в последствие е бил отчужден от К. на трето лице, видно от приложеното
по гр.д. № 2001/2004г. /л.252/ копие от Нотариален акт № 155/21.10.2008г. на
нотариус К. Д., рег.№ ** на Нотариалната камара и район на действие ПРС.
Тези обстоятелства – по отношение на собствеността на имот
под № ** като времено общински и в последствие разделянето му, обаче не само са
били известни на съда по гражданското дело при решаване на спора за делба
/обстоятелство, което съдът ще обсъди по-долу/, но и са били сведени до
знанието на съда още през 2007г. с двете нарочни писма, подписани от подсъдимия
Б. до ПРС – съответно под изх. № 1101-106/09.10.2007г. и изх. №
1101-106/07.11.2007г. С първото Б. е отказал заверяването на изпратената от
съда скица № К 0255/18.04.2000г., представляваща предложение за делба към
заключението на вещото лице Й., поради същите обстоятелства.
Следва да се
посочи, че изрично с определението си от 07.03.2009г. по гр.д.№ 2001/2004г. по
описа на ПРС, VІ гр.с. съдът е задължил ** на общинската служба по земеделие и
гори да бъде заверена скицата-проект за делба, ако имотът е поделяем „съобразно
техническите и нормативни правила“. Като са дадени изрични допълнителни указания
до ** на ОСЗ, че може да откаже да завери скицата само ако имотът е неподеляем,
но не и поради други причини, включително и независимо от собствеността на
същия към този момент. Т.е. подсъдимият е изпълнил стриктно указания на съда,
които са задължителни за него /по аргумент на чл. 192 от ГПК/. При това от съда
му е било указано да следи единствено за това дали имотът технически и
нормативно е бил поделяем. Това е в рамките на задължението на **а на ОСЗГ, съобразно
неговата длъжностна характистика и съобразно изискването на чл. 7, ал.4 от
ЗСПЗЗ. Действалият към този момент Устройствен правилник на Областните дирекции
Земеделие не предвижда функции, различни от разписаните по длъжностна
характестика на подсъдимия. Проверката за това дали проектът за делба отговаря
на нормативните изисквания досежно земеделските земи се има предвид не само нормативните
изисквания на чл. 72 от Закона за наследството досежно площта на имота, но тези
на ЗСПЗЗ, Правилника по приложението му. Техническите (земеустройствени)
изисквания включват преценка за площта за пътища и канали, за мелиоративни
мероприятия (терасиране, корекции на реки и т.н.), отстояние от пътища и достъп
до имотите и т.н.
Други задължения за проверка преди заверка на скицата
ЗСПЗЗ и длъжностната характеристика на ** на ОСЗГ не поставят. Проверка за
актуалната собственост на имота и границите е вменено по силата на цитираната
по-горе общата разпоредба на чл. 35, ал.1 от Наредба № 3/2005г. В кокретния
казус съдът е дал на подсъдимия изрично указания да не преценява собствеността
на имота, за който е издадена скицата, към момента, в който съдът е изпратил
същата за заверка. В същата насока бе и коментарът на вещото лице Й. – че след
като съдът й е разпоредил да изготви предложение за делба съобразно скица,
издадена преди повече от шест месеца, същата няма за задача да коментира това обстоятелство
и е длъжна да се съобрази с искането на съда.
Според държавното обвинение в конкретния казус невярното
обстоятелство, удостоверено от подсъдимия, е полагането на заверка от дата
19.03.2009г., която удостоверявала, че няма промени в имота по отношение на отразеното
в скицата. Както се посочи по-горе, промяната в границите и собствеността на
един поземлен имот налагат корекция и в скицата на същия. В случая подс. Б.
даде напълно логичен отговор, че самата скица не въвежда съда в заблуждение,
тъй като в нея като собственик на имота изрично е посочена общината, а не
наследодателят на съделитите, както и площ и граници на имота, за които същият
е уведомил преди това съда относно настъпили промени /с писмо изх.№
11-01/106/07.11.2007г./.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същият
съобразно дадените задължителни указания на съда в писмо до ** на ОСЗГ,
входирани на 17.03.2009г., е изпълнил определението на съда. В този смисъл
деянието му не е извършено умишлено. Престъплението по чл. 311, ал.1 от НК може
да бъде извъшено само под форма на вината „пряк умисъл“. В случая деецът не е
искал настъпването на противоправните последици, като и не е съзнавал същите –
в обясненията си Б. посочи, че след като съдът е имал вече информация за актуалното
състояние на този имот и по-конкретно несъществуването му във вида, отразен в
скица № К 0255/18.04.2000г., то и няма как да бъде заблуден относно
действителното фактическо положение. В този смисъл престъплението не е било
реализирано и доколкото не се установява деецът да е преследвал специалната цел
– документът да бъде използван от него или от трето лице. Същият е бил задължен
от съда да изготви заверката върху така посочения документ, поради което и
престъплението е несъставомерно.
В допълнение следва само да се посочи, че видно не само от
мотивите на коментираното по-горе от съда определение от 07.03.2009г. по гр.д.№
2001/2004г. по описа на ПРС, VІ гр.с., но и от мотивите на съда към крайното
съдебно решение по това дело, обстоятелството на възстановяване на
собствеността върху част от процесния имот на Х. К., отразяването на останалата
част от имота като временно общински и последващото отчуждаване на първия имот
на трето лице, са обстоятелства, които са били известни на съда отпреди инкриминираната
дата и обсъждани от гражданския съд на плоскостта на евентуален спор за
собственост. Съгласно чл. 344 от ГПК /чл. 282-стар/с решението на съда по
допускане на делбата, т.е. решението по първа фаза на делбеното производсство,
съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и при каква част
на съделитилите ще се извърши делбата. Решението на съда в тази част след
влизането му в сила има силата на присъдено нещо и задължава не само съдът, който
го е произнесъл, но и останалите съдилища и администрацията по тези
обстоятелства. С решението си от 11.07.2007г. по първата фаза на делбата съдът
е постановил, че в делбената маса следва да се включи и имот № **. При
настъпване на промени в имуществената общност, има възможност този имот да се
изключи от делбената маса, но в конкретния случай съдът е заключил на база
събраните доказателства, вкл. за настъпилите промени в имота след 2007г., че не
следва да прави това - виж мотивите на съда към решение № 1953/13.07.2009г. по
гр.д.№ 2001/2004г. /л.2-3 от мотивите на съда/.
По делото има направени разноски в общ размер на 271 лв.
/за експертизи /, които ще следва на основание чл. 190, ал.1 от НПК да останат
за сметка на Държавата.
С оглед на изложените по-горе мотиви, съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.