РЕШЕНИЕ
№ 1424
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110217675 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на деветнадесети февруари хиляди и двадесет и пета година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 17675 по
описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. З. Н. срещу електронен фиш, серия **************** г.,
издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева.
Жалбоподателят се позовава на изтекла погасителна давност, поради което и се иска
1
отмяната на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Депозирано е становище, с което се поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но е
представила писмени съображения, с които уточнява основанията за издаване на ЕФ и моли
същият да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2020 г. в гр. София по бул. „Р.“ преминал л.а. „М. ***********“ с рег. №
************, като скоростта му на движение била 71 км/ч, при разрешена такава за
населено място 50 км/ч.
Автомобилът бил собственост на жалбоподателя А. З. Н..
Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети със система
за видеоконтрол *************, представляващо одобрен тип преносима автоматизирана
система.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електроният фиш, предмет на проверка в
настоящото производство, като същият бил връчен на жалбоподателя на 18.11.2024 г.
Фактическата обстановка бе установена въз основа на съдържащите се в приобщената
по делото административнонаказателна преписка доказателствени материали, а именно:
електронен фиш, свален на хартиен носител, кадър от средство за контрол на скоростта;
справка за регистрацията на превозното средство, копие на заповед от 2016 г. на министъра
на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, справка от
Българския институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол от последваща проверка на система, както и схема на организация на движение от
СО, които съдът кредитира като непротиворечиви в своята цялост, като поради липса на
противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното
им обсъждане.
Съгласно чл. 2 от Наредба № **************** г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Наредбата) стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение. В разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от
ЗДВП е установено, че снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Такава
снимка е приложена към преписката, и въз основа на нея се установява, че заснетият
автомобил е именно този, посочен в ЕФ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че ЕФ следва да бъде
отменен и производството прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност за
административнонаказателно преследване. Давността ограничава във времево отношение
възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила
акт административнонаказателната отговорност на дадено лице. Съгласно задължителните
2
указания в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. давността за погасяване на
административно-наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, е
тригодишна и започва да тече от довършване на нарушението до реализиране на
административнонаказателната отговорност с влязъл в сила акт, като се прекъсва съобразно
чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето към
преследваното лице, след което почва да тече нова давност. Независимо от спирането или
прекъсването на давността административнонаказателната отговорност се погасява с
изтичане на т.нар. абсолютна погасителна давност, която в случая е четири години и
половина.
В процесния случай нарушението, съгласно посоченото в ЕФ и съгласно дадените
указания на АССГ е извършено на 22.09.2020 г., от която дата е започнала да тече давността,
като ЕФ е връчен на 18.11.2024 г. – тоест след повече от три години от датата на
нарушението. Липсват твърдения, а и не са ангажирани доказателства от от въззиваемата
страна, че преди това са били предприемани каквито и да е действия спрямо наказваното
лице, които да доведат до прекъсване на давността, поради което и към момента на връчване
на ЕФ същата вече е била изтекла. Към настоящия момент вече е изтекла и абсолютната
давност от четири години и половина. При липса на особени правила относно
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
съгласно чл. 84 от ЗАНН, следва да намерят приложение разпоредбите на НПК. Съгласно чл.
334, т.4, вр чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК приложима съответно в настоящия случай, при
погасяване на отговорността, поради изтичане на предвидената в закона давност, съдът
следва да отмени проверявания акт и да прекрати производството по делото.
По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но не претендира
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия **************г., издаден от МВР-СДВР, с който
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП на А. З. Н. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100
лева и ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД №17675/2024 г. на СРС, НО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14
дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3