Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1422
град Пловдив, 30.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, шестнадесети състав, в
открито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2003 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Н.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение №
2153-15-160/12.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив /л.72/, с което е
потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-272/05.04.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив /л.60/
С жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност и немотивираност на оспорените актове, с оглед преценката
за правото на пенсия.
В открито съдебно заседание
– адв. К. като пълномощник на жалбоподателя Т. поддържа жалбата, претендира
разноски, представя писмени бележки.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. П.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
В развилото се административно
производство Н.Т.Т. е подал заявление №
2113-15-6690/05.12.2018 г., с което е заявил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69“б“ от КСО.
С оглед приложените от жалбоподателя документи
от страна на административният орган
е зачетен стаж по категории, както
следва: при условията на втора категория труд – 02 години; 10 месеца и 29 дни;
при условията на трета категория - 24 години, 09 месеца и 24 дни, или общия стаж изчислен съгласно разпоредбата на чл. 104
от КСО като приравнен на трета категория труд е в размер на 28 години, 05 месеца
и 15 дни.
Административният орган е съобразил приложимата
нормативна уредба, според която правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ОСВ/ по условията на чл. 69“б“, ал. 2 от КСО през 2018г. мъжете
придобиват при навършена възраст 58 години и 02 месеца, придобит осигурителен
стаж по условията на втора категория труд 15 години и сбор от продължителност
на осигурителния стаж и възраст не по-малък от 100, и които не са придобили
право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4“в“
от КСО.
За да мотивира разпореждането си Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив е приел, че Т. има 02 годни, 10 месеца и 29 дни осигурителен стаж, положен
при условията на втора категория труд, поради което не са налице условията на чл.
69“б“, ал. 2 от КСО.
В административното производство и пред
решаващия орган, Н. Т. е обжалвал
постановения отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на основание чл. 69“б“ от КСО относно незачитането на периодите както следва:
от 08.01.1976 г. до 27.03.1978 г. – 02 години, 2 месеца и 18 дни на длъжност
„стругар"; от 09.04.1980 г. до 20.10.1982 г. - 02 години, 6 месеца и 08
дни на длъжност „фрезист" в ТКЗС „Брани поле“ и от 05.03.1988 г. до 22.12.1995 г. - 07 години, 9 месеца и 15 дни
на длъжност „кранист на автокран" в "Булгарцветинвест"
АД София.
Със заявлението - вх. №
2113-15-6690/05.12.2018 г. Т. е представил удостоверение - обр. УП-30 №81/08.10.1993 г. /л.85/ с посочен
издател ТКЗС – в ликвидация село Брани поле, в който е вписан период от
08.01.1976 г. до 27.03.1978 г. и длъжност „стругар" от 09.04.1980 г. до
20.10.1982 г. с длъжност „фрезист", като за посочения стаж не е била представена
трудова книжка, а жалбоподателят
декларирал, че е изгубена /декларация на л.11/.
С оглед необходимостта да се извърши проверка
на истинността на удостоверените факти и обстоятелства е изискана
информация от „Обединен осигурителен архив“ /ООА/ към ТП на
НОИ Пловдив, дали Н.Т. фигурира в разплащателните ведомости на ТКЗС за
горецитираните периоди.
С
Писмо № 2113-15-6690#5/11.01.2019 г. /л.41/ ООА е уведомил административния орган, че ТКЗС - с.
Брани поле като самостоятелен осигурител, не е предал документи, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход.
В хода на съдебното производство са
събрани доказателства от Дирекция "Регионален държавен архив"
- Пловдив, отдел "Държавен архив" – Пловдив /л.81/, от които се установява, че за периода 1978 г. - 1982 г. ТКЗС - с. Брани
поле не е самостоятелно стопанство, а за периода 1972-1985 г. същото
функционира като Бригада към АПК "Георги Д." със седалище с. Куклен. В
информацията от „Държавен архив“ се сочи, че архивните документи на ТКЗС -
Брани поле са заведени под Фонд № 709 и се отнасят за времето, през което ТКЗС
- Брани поле е самостоятелно (1961-1968; 1991-1993) и нямат връзка с трудов
стаж и възнаграждения.
Видно от Писмо № 1042-15-590#1
/02.04.2019 г. /л.56/ на „ООА“ при ТП на НОИ Пловдив в предадените документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход НПКПЗП с. Куклен/ТКЗС Куклен, за
посочените периоди в УП-30 № 81/08.10.1993 г. от 08.01.1976 г. до 27.03.1978 г.
и от 09.04.1980 г. до 20.10.1982 г. е установено, че липсва информация за
отработени дни и получен осигурителен доход от Н.Т..
С горепосоченото заявление вх. №
2113-15-6690/05.12.2018 г. Т. е представил и удостоверение - обр.
УП-3 № 207/18.10.2004 г. /л.84/, с посочен издател „Булгарцветинвест"
АД София, в което е вписан периода от 05.03.1988 г. до 22.12.1995 г. на длъжност „кранист на
автокран", като в същото е направено предложение за зачитане на стаж по
условията на т. 26 от ПКТП /отм./.
С оглед необходимостта да се извърши
проверка истинността на удостоверените факти и обстоятелства във връзка с представения
документ, в административното производство е установено, че първата правно- организационна
форма на посочения издател на удостоверение
- обр. УП-3 № 207/18.10.2004 г. е
Държавна фирма "Булгарцветинвест" със
седалище София, община Триадица, ул. "Княз Борис I", вписана в регистъра за държавни фирми под №
426 от 10.06.1991 г. на основание чл. 11, ал. 2 от Указ 56 за стопанската
дейност. /л.65/
Административният орган не е зачел
осигурителния стаж по удостоверение - обр. УП-3 №
207/18.10.2004 г., като е приел, че същият е с начална дата 05.03.1988 г. и в "ООА“ при ТП на НОИ - Пловдив няма
предадени ведомости и други документи на този осигурител по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО, а
в осигурително досие № 16729 на "Булгарцветинвест"
АД не се съхраняват копия на трудови договори, заповеди за прекратяване и/или
други документи за установяване на осигурителен стаж, които факти и
обстоятелства касаещи релевантни за административното производство въпроси са
посочени в Констативен протокол № КП-5-21-00526576/18. 02.2019 г. /л.82/ .
Констатациите в протокола са обективно свързани
и с декларацията подадена от И.Г.Б.,
вписана като управляващ в Търговски регистър, с която тя е декларирала, че никога не е работила в това
дружество, както и че не е имала достъп до всякакъв вид документи на същото, в
т.ч. и трудови досиета на работниците и разплащателни ведомости.
На 29.12.2005 г. в Търговски регистър е
вписана промяна - И.Г. Б. като
изпълнителен директор в "Булгарцветинвест"
АД, с ЕИК *********.
Няма спор, че "Булгарцветинвест"
АД, с ЕИК ********* е непререгистрирано в сроковете по §4 от ПЗР на Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и се
счита за заличено от 31.01.2017 г. на основание пар.5г,
ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
В административното производство възоснова на събраните данни за дружеството издател на
оспорените удостоверение - обр. УП-3 - изх. №
207/18.10.2004г. и удостоверение обр. УП-2 - изх. № 208/18.10.2004г. е направен обоснован
извод, че процесния стаж не може да бъде зачетен, тъй
като липсата на първична документация препятства удостоверяване по категоричен
начин действителното полагане на този стаж, както и полагането му по условията
на т. 26 от ПКТП (отм.) и съответствието на посочения в УП-2 № 208/18.10.2004
г. осигурителен доход с разплащателните ведомости.
Административният орган е приел, че
периодите от 08.01.1976 г. до 27.03.1978 г. - 02г. 02м. 18 дни; от 09.04.1980
г. до 20.10.1982 г. - 02 г. 06 м. 08 дни и от 05.03.1988 г. - 22.12.1995 г. -
07 г. 09 м. 15 дни., не са удостоверени по надлежния ред и не са зачетени за
осигурителен стаж.
Имайки предвид събраните данни в рамките
на административното производство относно визираните документи за трудов стаж -
удостоверение обр. УП-30 № 81/08.10.1993г. - с посочен издател ТКЗС - в
ликвидация, с. Брани поле; удостоверение - обр. УП-3
с изх. № 207/18.10.2004г. - с посочен издател "Булгарцветинвест"
АД София и удостоверение обр. УП-2 с изх. № 208/18.10.2004г. - с посочен
издател "Булгарцветинвест" АД София, в
настоящото съдебно производство, по отношение на тези доказателства е оспорена истинността им по чл. 193 от ГПК, като
мотивите на оспорването са конкретизирани с молба - изх. №
1012-15-212#3/08.10.2019 г. /л.111/.
В друг състав на Административен съд Пловдив,
в открито съдебно заседание проведено на 16.10.2019 г. /л.113/ е постановено да
се извърши проверка истинността на посочените в молба писмени доказателства: Удостоверение обр.
УП-30 № 81/08.10.1993г. - с посочен издател ТКЗС - в ликвидация, с. Брани поле;
удостоверение - обр. УП-3 с изх. № 207/18.10.2004г. -
с посочен издател "Булгарцветинвест" АД
София и удостоверение обр. УП-2 с изх. №
208/18.10.2004г. - с посочен издател "Булгарцветинвест"
АД София.
Настоящия съдебен състав намира, че
същите представляват официални свидетелстващи документи, като тежестта на
оспорването им би следвало да се възложи на ответника.
Настоящия съдебен състав намира, че тази
процесуална непрецизност е била преодоляна в хода на административното и
съдебно производства, където страните са били водени от стремежа да установят
обективната истина за това какъв действително нормативно признат трудов и
осигурителен стаж е имал жалбоподателя Т..
От страна на процесуалния представител
на жалбоподателя не се ангажираха доказателства, че удостоверените от
длъжностното лице факти в оспорените документи са се осъществили, т. е. лицето
да е осъществявало трудова дейност на посочените длъжности за посочените периоди,
така както е отразено в документите.
По делото се приобщиха писмени доказателства:
Писмо от кметство с. Браниполе с вх. № 311/01.11.2019 г., писмо изх. №
4603/11.11.2019 г. от община Куклен, писмо с изх. № 536/21.11.2019 г. от
Кметство с. Белащица и писмо с изх. № 330/22.11.2019 г. от Държавна агенция
„Архиви", видно от които не се установяват данни, различни от
констатираните в административното производство.
От страна на процесуалния представител
на жалбоподателя се представиха писмени доказателства както следва: Решения по
фирмено дело № 12254/1991 г. на Софийски градски съд, ведно с заявление за
вписване на промени и две удостоверения по същото дело; протокол от заседание
на общото събрание на „Булгарцветинвест" АД и
протокол от заседание на Съвета на директорите на „Булгарцветинвест"
АД, като се посочва, че лицето И.Б. е била избирана за член на Съвета на
директорите и за изпълнителен директор на „Булгарцветинвест"
АД.
Относно оспорването на истинността /по
чл. 193 от ГПК/ на съдържанието на нотариално заверена декларация от И.Г. Б. /л.83/, че същата не е работила никога в
дружеството „Булгарцветинвест" АД и никога не е
имала достъп до документи на последното, в т.ч. трудови досиета на работниците
и разплащателни ведомости, съдът намира, че резултатите от оспорването са неотносими към
спора, след като И.Г. Б. е избрана за
изпълнителен директор на „Булгарцветинвест" АД
на заседание на Съвета на директорите проведено на 26.09.2005 г. /л.106/, а
периода подлежащ на установяване е от 05.03.1988 г. - 22.12.1995 г. - 07 г. 09
м. 15 дни, за който се твърди, че на длъжност „кранист на автокран" в
"Булгарцветинвест" АД София е работил Т..
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че настоящия състав намира, че И.Г.
Б. действително е била избрана за
изпълнителен директор, факт, който се установява от експертното заключение по
допуснатата съдебно-графологична експертиза и от
обстоятелството, че същата подписвайки горепосочената декларация е имала съзнанието
в какво качество я подписва.
В настоящото съдебно производство се обори
истинността на оспорените по чл. 193 от ГПК, удостоверение обр.
УП-30 № 81/08.10.1993г. - с посочен издател ТКЗС - в ликвидация, с. Брани поле;
удостоверение обр. УП-3 с изх. № 207/18.10.2004г. - с посочен издател "Булгарцветинвест" АД София и удостоверение обр. УП-2 с
изх. № 208/ 18.10.2004г. - с посочен издател "Булгарцветинвест"
АД София, като същите не се ползват с доказателствена
сила по делото.
Редът и условията за предаването,
приемането, обработването, съхраняването и използването на разплащателните
ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник,
са уредени в Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на
прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на НОИ.
От ангажираните по делото доказателства не
се установи изискванията на Инструкцията да са изпълнени и да са налице данни,
че жалбоподателя фигурира в разплащателни ведомости, касаещи спорния период в "Булгарцветинвест" АД София, или че отразените в тях
данни съответстват изцяло на данните, отразени в удостоверение обр. УП-3 с изх. № 207/18.10.2004г. и удостоверение обр.
УП-2 с изх. № 208/ 18.10.2004г., в която насока административния орган правилно
не е зачел посочения в тях трудов/осигурителен стаж.
Обори се истинността на удостоверение обр. УП-30 № 81/08.10.1993г. - с посочен издател ТКЗС - в
ликвидация, с. Брани поле, като от събраните по делото доказателства не се
установи да се били налице и предпоставките визирани в чл.101, ал.3 от ППЗП /отм./
според която разпоредба: „ В случаите,
когато изплащателните ведомости или партидните книги
липсват, предприятията, учрежденията, организациите
или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за
трудов стаж и трудово възнаграждение и въз основа на други документи, щом те
съдържат достатъчно данни, че трудовият стаж е действително положен, а така
също и за неговата продължителност. Такива документи могат да бъдат удостоверения,
заповеди или протоколи за назначаване и уволняване, за класиране, за
разрешаване на отпуск и други автентични документи, издадени по време на
полагане на трудовия стаж.“
Видно от доказателствения
материал по делото, в настоящия случай административният орган е извършил пълно
и обективно изясняване на фактическата обстановка и при спазване на принципа на
служебното начало, регламентиран в чл.9 от АПК.
Обжалваните административни актове са
постановени при спазване на административнопроизводствените
правила и материалните норми, като административният орган е извършил правилна
преценка да не зачете спорните стажове на жалбоподателя, тъй като същите не са
удостоверени по надлежен ред и невъзможността да бъдат представени данни по
първичната документация на визираните осигурители, касаещи Н.Т. и претендирания от него стаж.
В тежест на
жалбоподателя, като лице претендиращо право на пенсия, е да удостовери
продължителността и местоположението на трудовия си стаж, и ако не разполага с
документите по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е
достатъчно да декларира стажа си поне приблизително по периоди, осигурители и
длъжност, а административният орган може да се позове на тези декларирани данни
и да осъществи служебно изясняване на стажа на лицето.
Ето защо, приобщените в
хода на административното производство доказателства, както и тези събрани в
настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение
на установените пенсионни права на Т., няма причина да не се приеме, че
процесуалните действия на органите на НОИ в хода на извършената му проверка са
осъществени съобразно изискванията на закона.
Съществено значение за
определяне на категорията на труда има неговия характер, т. е. съдържанието на
изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган,
съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. За формирането на обоснован извод досежно категорията труд, която следва да бъде зачетена
относно конкретен трудов, респективно - осигурителен стаж, следва да се изясни
каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на трудовите
функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани.
В чл. 40, ал. 1
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се предвижда установяването на
осигурителния стаж да се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки или
с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Съгласно ал. 3 на чл.
40 издаденият документ за установяване на осигурителния стаж трябва да се
основава на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд. Следва да се има предвид, че категорията труд се преценява по документи
за осигурителен стаж, издадени на база разплащателни ведомости или друга
счетоводна документация, като: заповеди за възлагане на изпълнение на
съответното лице на определени дейности; длъжностни характеристики,
регламентиращи задълженията и изискванията към съответния вид работа, дейност
или професия; първична документация доказваща плащания, свързани с реализиране
на определен обем работа; разплащателни ведомости, партидни книги, наряди за
работа, пътни листове, др. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга –
трудовата, служебна и осигурителна книжка на лицето за един и същ период,
меродавно е записваното в изплащателните ведомости
като първичен документ.
Жалбоподателят не е
положил дължима грижа да съхрани Трудовата си книжка.
В чл. 40, ал.5 от НПОС е
предвидено, в случаите, когато документите по ал.3 (изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд) липсват, че осигурителите или техните
правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен
стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други
автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и
за осигурителния доход.
В настоящия случай от
страна на жалбоподателя не са ангажирани други автентични документи, съдържащи
данни за осигурителния му стаж извън признатия от пенсионния орган такъв. При
липсата на издадени удостоверения по образец, удостоверяващи продължителността
на трудовия стаж за целия претендиран период, както и
на данни в разплащателните ведомости, правилно не е зачетен осигурителния стаж
за процесните периоди.
Следва да се отбележи,
че при тези обстоятелства пред жалбоподателя стои открита възможността да
предприеме действия за установяване на стажа си в посочения период по смисъла
на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При посочения изход на
спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска
защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, както и 25 лева
платени като депозит за призоваване на свидетел.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Т.
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-160/12.06.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********
по Протокол № 2140-15-272/05.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА
Н.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по делото в размер на 125лв. /сто двадесет
и пет лева/ за юрисконсултско възнаграждение
и депозит за свидетел.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: